Един отец на Христова възраст, който вярва в доброто във всеки човек
В дните към светлите християнски празници Лазаровден и Цветница и преди Страстната седмица, завършваща с празника на празниците - Възкресение Христово, се срещам с отец Диян Николаев Димчев, духовник в Катедралния храм „ Света Троица “ в Русе.
Разговорът ни стартира след привършване на водения от него християнския обред – свето кръщене на следващия духовно привързан към църквата младенец. Животът на всеки човек е изпълнен с наслади и скърби. На 14 април младият духовник е направил траурното опело при погребалния ритуал на скъпия си дядо.
Отец Диян е роден на 28 ноември 1985 година и от ранна детска възраст е възпитаван в християнските добродетели от родителите си Николай и Теодора . Завършва главното и междинното си обучение в Русе, а висшето в Шуменски университет „ Константин Преславски “ като бакалавър по теология през 2007 година Там той учи Стария и Новия завет, свещенодействие, гръцки, латински и старобългарски (църковнославянски), както и съветски и британски език. Участва в богослужения в шуменските храмове „ Свето Възнесение “ и „ Свети Три Светители “, като част от своето образование. Ръкоположен е за дякон през 2014 година, а за духовник през 2015 година От 2015 до края на 2017 година е духовната опора на миряните в църквите „ Свето Успение Богородично “ в село Кацелово и „ Света Петка “ в село Горско Абланово, Русенска област. През първата половина на 2018 година е назначен в храм „ Света Петка “ в Русе, а от юли 2018 година към този момент е в Катедралния храм „ Света Троица “ в крайдунавския град. С духовната си степен има право да прави всички ритуали в българската православна черква: сватби, кръщенета, погребения, освещаване на разнообразни обекти и изповеди на миряни.
Отец Диян припомня, че на Великден не се освещават нови църкви, не се ръкополагат дякони и свещеници, не се правят венчавки, както и не се вършат помени.
Младият духовник откровено има вяра, че всеки човек носи надълбоко в себе си положителното и парченце от божествената светлина , като споделя общоприетото разбиране, че църквата съединява в себе си божественото и човешкото. Църквата е обвързвана със света посредством своята човешка природа и го одухотворява посредством своята божествена същина. Църквата приканва своите рожби и към присъединяване в публичния живот, което би трябвало да се основава върху правилата на християнската добродетелност. Неразделният църковен организъм взе участие в живота на обкръжаващия го свят в цялата си цялост, като освен това духовенството и миряните могат да реализират своето присъединяване и служение по разнообразни способи.
Той счита, че църквата и учебното заведение би трябвало да си сътрудничат , като показва позицията на Българската православна черква. Радва се, когато вижда все по-често младежи в църквата. Образованието на децата и подрастващите не би трябвало единствено да дава информация, а и да разпалва в сърцата им блян към същинското нравствено възприятие на обич към Бога и близък, към Родината и към нейната история и просвета. Отец Диян има брак и 9-годишен наследник Николай, който учи вяра, като свободно избираем предмет в ОУ „ Васил Левски “, само че се надява да се одобри проучването на вероучение в учебните заведения, с което биха се закрепили нравствените устои на ценностната ни система. Църквата е призвана да спомага на учебното заведение в неговата образователно-възпитателна задача, тъй като от духовния и духовен образ на индивида зависи безконечното му избавление, бъдещето на нацията ни и съвкупния човешки жанр.
Нравственото предопределение на индивида се състои в това освен да познае моралните полезности, само че, и да ги реализира в активността си, освен да прави разлика сред двете, само че и непрекъснато да прави положителното, като заобикаля злото. Добродетелта е такова положение на свободната воля към реализиране на нравствените полезности, което посредством упражнение се утвърждава като непрекъснато дело на личността. Тя е качество, съгласно законите на личната ни духовна природа и няма нещо, което би я превъзхождало по достолепие и полезност.
Приключваме забавния диалог с всеобщото мнение за тленния веществен свят и безконечния блян на будния човешки дух към рационализиране и извисяване, а отецът се приготви за изповедта на чакаща жена.
Разговорът ни стартира след привършване на водения от него християнския обред – свето кръщене на следващия духовно привързан към църквата младенец. Животът на всеки човек е изпълнен с наслади и скърби. На 14 април младият духовник е направил траурното опело при погребалния ритуал на скъпия си дядо.
Отец Диян е роден на 28 ноември 1985 година и от ранна детска възраст е възпитаван в християнските добродетели от родителите си Николай и Теодора . Завършва главното и междинното си обучение в Русе, а висшето в Шуменски университет „ Константин Преславски “ като бакалавър по теология през 2007 година Там той учи Стария и Новия завет, свещенодействие, гръцки, латински и старобългарски (църковнославянски), както и съветски и британски език. Участва в богослужения в шуменските храмове „ Свето Възнесение “ и „ Свети Три Светители “, като част от своето образование. Ръкоположен е за дякон през 2014 година, а за духовник през 2015 година От 2015 до края на 2017 година е духовната опора на миряните в църквите „ Свето Успение Богородично “ в село Кацелово и „ Света Петка “ в село Горско Абланово, Русенска област. През първата половина на 2018 година е назначен в храм „ Света Петка “ в Русе, а от юли 2018 година към този момент е в Катедралния храм „ Света Троица “ в крайдунавския град. С духовната си степен има право да прави всички ритуали в българската православна черква: сватби, кръщенета, погребения, освещаване на разнообразни обекти и изповеди на миряни.
Отец Диян припомня, че на Великден не се освещават нови църкви, не се ръкополагат дякони и свещеници, не се правят венчавки, както и не се вършат помени.
Младият духовник откровено има вяра, че всеки човек носи надълбоко в себе си положителното и парченце от божествената светлина , като споделя общоприетото разбиране, че църквата съединява в себе си божественото и човешкото. Църквата е обвързвана със света посредством своята човешка природа и го одухотворява посредством своята божествена същина. Църквата приканва своите рожби и към присъединяване в публичния живот, което би трябвало да се основава върху правилата на християнската добродетелност. Неразделният църковен организъм взе участие в живота на обкръжаващия го свят в цялата си цялост, като освен това духовенството и миряните могат да реализират своето присъединяване и служение по разнообразни способи.
Той счита, че църквата и учебното заведение би трябвало да си сътрудничат , като показва позицията на Българската православна черква. Радва се, когато вижда все по-често младежи в църквата. Образованието на децата и подрастващите не би трябвало единствено да дава информация, а и да разпалва в сърцата им блян към същинското нравствено възприятие на обич към Бога и близък, към Родината и към нейната история и просвета. Отец Диян има брак и 9-годишен наследник Николай, който учи вяра, като свободно избираем предмет в ОУ „ Васил Левски “, само че се надява да се одобри проучването на вероучение в учебните заведения, с което биха се закрепили нравствените устои на ценностната ни система. Църквата е призвана да спомага на учебното заведение в неговата образователно-възпитателна задача, тъй като от духовния и духовен образ на индивида зависи безконечното му избавление, бъдещето на нацията ни и съвкупния човешки жанр.
Нравственото предопределение на индивида се състои в това освен да познае моралните полезности, само че, и да ги реализира в активността си, освен да прави разлика сред двете, само че и непрекъснато да прави положителното, като заобикаля злото. Добродетелта е такова положение на свободната воля към реализиране на нравствените полезности, което посредством упражнение се утвърждава като непрекъснато дело на личността. Тя е качество, съгласно законите на личната ни духовна природа и няма нещо, което би я превъзхождало по достолепие и полезност.
Приключваме забавния диалог с всеобщото мнение за тленния веществен свят и безконечния блян на будния човешки дух към рационализиране и извисяване, а отецът се приготви за изповедта на чакаща жена.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ