Полагане одеждата на св. Богородица във Влахернската църква
В дните на византийския имератор Лъв Велики (царувал от 457 година до 474 г.) в Цариград живеели двама братя в сенаторски ранг - Галвий и Кандид. С позволение на царя те подхванали пътешестване из Палестина, с цел да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос.
По Божие подстрекателство те влезнали в дома на една госпожица - благочестива еврейка. Тази госпожица пазела в загадка стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, дрехата на св. Богородица, от която мнозина получавали излекуване от всякакви заболявания и недъзи. На братята направило усещане, че при този дом се натрупали доста заболели. Пък и сами почувствали, че съцата им пламтят като на Лука и Клеопа, когато на път за Емаус разговаряли с възкръсналия Христос. Те поискали да узнаят на какво се дължи това.
Девойката им разказала, че била получила дрехата на св. Богородица по завещание от своя сродница госпожица, която имала тази дреха като предсмъртно наследство от св. Богородица. Така дрехата била излъчена от госпожица на госпожица до момента. Девойката разказала, че към този момент нямала от рода си друга госпожица, на която да съобщи тайната, а била към този момент в преклонна възраст. Дрехата била сложена в ракла - ковчег на уместно място в стаята. Около раклата имало запалени лампади и благоуханни аромати.
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - по какъв начин да се снабди столицата с това многоценно плодородно богатство. Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обрънали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им опция да се помолят пред него и отпътували за Йерусалим, като споделили, че отново ще дойдат, преди да си заминат назад.
В Йерусалим те поръчали да им се подготви ракла - сандъче по размери, тип и дърво като това в Назарет. Поръчали златотъкана завивка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да не им забрани да се допрян до ковчежето с дрехата й - да им разреши да го вземат и отнесат със себе си в Цариград.
В среднощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място сложили новия ковчег със злототъканата завивка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, обдарили бедните с великодушна лепта и възрадвани си отпътували. В Цариград в своя дом устроили дребна църквица на името на светите апостоли Петър и Марко и там сложили ковчежето. Но като видели, че не могат да укрият това богатство, което било източник на плодородни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли вкъщи им. С страхопочитание и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица " във Влахерна - на брега на морето и я сложили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
По Божие подстрекателство те влезнали в дома на една госпожица - благочестива еврейка. Тази госпожица пазела в загадка стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, дрехата на св. Богородица, от която мнозина получавали излекуване от всякакви заболявания и недъзи. На братята направило усещане, че при този дом се натрупали доста заболели. Пък и сами почувствали, че съцата им пламтят като на Лука и Клеопа, когато на път за Емаус разговаряли с възкръсналия Христос. Те поискали да узнаят на какво се дължи това.
Девойката им разказала, че била получила дрехата на св. Богородица по завещание от своя сродница госпожица, която имала тази дреха като предсмъртно наследство от св. Богородица. Така дрехата била излъчена от госпожица на госпожица до момента. Девойката разказала, че към този момент нямала от рода си друга госпожица, на която да съобщи тайната, а била към този момент в преклонна възраст. Дрехата била сложена в ракла - ковчег на уместно място в стаята. Около раклата имало запалени лампади и благоуханни аромати.
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - по какъв начин да се снабди столицата с това многоценно плодородно богатство. Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обрънали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им опция да се помолят пред него и отпътували за Йерусалим, като споделили, че отново ще дойдат, преди да си заминат назад.
В Йерусалим те поръчали да им се подготви ракла - сандъче по размери, тип и дърво като това в Назарет. Поръчали златотъкана завивка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да не им забрани да се допрян до ковчежето с дрехата й - да им разреши да го вземат и отнесат със себе си в Цариград.
В среднощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място сложили новия ковчег със злототъканата завивка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, обдарили бедните с великодушна лепта и възрадвани си отпътували. В Цариград в своя дом устроили дребна църквица на името на светите апостоли Петър и Марко и там сложили ковчежето. Но като видели, че не могат да укрият това богатство, което било източник на плодородни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли вкъщи им. С страхопочитание и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица " във Влахерна - на брега на морето и я сложили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ