В днешно време, това от което децата имат най-много нужда

В днешно време, това от което децата имат най-вече потребност еразбиране. Да разбираме това, което са те в реалност, по какъв начин се оформят като зрели персони и кои са действителните им потребности по време на техния път на развиване - от първите моменти като новородени, до прага на зрелостта - пубертета.

Оценката прави бургаският детски психолог Борис Савов, който сигнализира за увеличение на случаите на закъснение в детското развиване, заради ред фактори и смята, че подрастващите имат все по-голяма потребност от достоверна връзка с родителите си, като тя би трябвало да е съобразена с действителните потребности на децата.

За тяхното по-добро схващане е нужно да се вникне в изводите, които невронауката прави през 90-те години от синтеза на данни и от проучването на човешкия мозък с софтуерния прогрес в тази сфера още през 80-те години на предишния век, добавя психолога.

Когато се роди едно бебе, нормално родителите или обгрижващите не са доста наясно пред какво са изправени. Новороденото за множеството от нас е като една черна кутия и доста малко може да се знае какво се случва по време на развиването му и по-специално за процесите,които се случват в мозъка. Това постоянно поражда паника, която кара грижещите се да демонстрират защитни душевен механизми с цел да овладеят паниката от неяснотата към новороденото, които се внедряват във взаимоотношенията сред родителите и бебето. Тези несъзнавани държания със предпазен генезис могат да повлияят отрицателно в така наречен сериозен интервал на развиването. Тъй като един от значимите заключения, които вършат учени в областта на невронауката на развиването е, че е налице сериозен интервал в ранното развиване на мозъка.

Друг значим извод, който има връзка с предходния, е че средата оказва директно въздействие върху структурирането и действието на мозъка изключително в сериозния интервал на развиване.

Този интервал се назовава сериозен, защото по това време съзряват висшите области на мозъка - фронталните дялове на мозъчната кора, през този интервал се основава и афективната обвързаност с грижещите се, която е основата за развиването на всяка една зряла персона и нейните познавателни и прочувствени качества, прецизира Савов.

Без да се имат поради тези заключения на актуалната невронаука развъждането на деца може да се окаже проблематично, защото преобладаващият наставнически жанр е позволяващият, при който родителите се стремят непременно и със всички вероятни средства да икономисват всеки тип стрес и да се стремят непременно и по всевъзможен начин към положителна, " другарска " атмосфера във взаимоотношенията си с техните деца. Т.е. възпитателният детайл в развъждането все по-рядко и все по неенергично се вкарва за сметка на обгрижването.

Всичко това потвърдено от невронауката на развиването би могло да докара не задоволително развиване на фронталните дялове на мозъчната кора, което от своя страна води до една или друга степен на когнитивни дифицити, избрана степен на разстройство на афективната саморегулация, личностови, поведенчески особености и в последна сметка до избрана степен на компликации в обществената акомодация.

Позволяващият наставнически жанр, комбиниран с цифровата среда, в която се появяват бебетата и цифровите средства, с които си оказват помощ някои фамилии, ясли и детски градини в допълнение затруднява структурното и функционалното постнатално развиване на фронталните дялове на мозъчната кора, което е в основата на гореспоменатите проблеми в развиването, е безапелационен психолога.

Мащабите и степента на този проблем, ни връхлита като цунами, което най-осезаемо се усеща в детските градини и учебните заведения и в случай че не се вземат ограничения има голям риск за нов вид демографска рецесия.

Според Савов, това са проблемите, свързани със актуалната просветителна система.

Какво става с въодушевените и жадни за познания деца от началния стадий, когато в гимназията учителите се борят с апатията и нихилизма, които ги превземат, проявени с непреодолимото предпочитание да се вторачват в телефоните си и да си запушват ушите със слушалки вид " тапи ". Преобладава едно нерзбиране, какво вършат и за какво са там.

Установено е, че преобладаващото полукълбо при раждането е дясното. То е отговорно за образните и пространствени усещания, телесните чувства, афективните взаимовръзки на привързаността.

Когато детето стартира своя път в учебната система, то се залива с материал под нереална форма. Практическите извършения, нагледното показване на материала съвсем липсва. По този метод, се усилва въздействието на лявото полукълбо дотам, че при завършването си се губи връзката с афективните прекарвания и телесните чувства. Училищната система, такава каквато е сега, ни приучава да живеем най-вече в главите си. Може да се следи дисоциация с тялото, чувствата, страстите или едно отчуждение от самите себе си.

Чувствата като принадлежност и прочувствена обвързаност не се поддържат, а на напред във времето е надцененото асимилиране и запаметяване на голям размер материал. Възпитателният детайл също избледнява от ден на ден.

От това огромна част от младежите, бъдещите зрели човеци и родители, евентуално се усещат в избрана степен отчуждени от себе си, а по този начин и от обкръжението си.

И когато тези младежи, трансформирали се в зрели човеци станат родители на децата си, с цел да се върнем там откъдето започнахме, в случай че нямат солидна основа и са изгубили връзката със себе си, с телата си и възприятията си, ще имат компликации да се свържат по един достоверен метод със своите деца.

" Така че от името на децата си разрешавам да изпращам нещо, което всички усещат, само че мъчно артикулират - потребностите от образование, принадлежност и взаимоотношения на обвързаност. За задачата е нужно необятно консолидиране на достиженията на невронауката на развиването в нашето общество, с цел да може да се направи действителна оценка на потребностите на децата изключително по време на жизненоважния " сериозен интервал на развиването ", са убежденията на бургаския психолог.