В днешния напрегнат живот, пълен със стрес и проблеми, хората

В днешния под напрежение живот, цялостен със стрес и проблеми, хората имат все по-голяма потребност от профилирана помощ. Преди години българинът се срамуваше да се обърне към психотерапевт, с цел да не го „ сметнат за вманиачен “. Все повече хора обаче получават нов старт в живота след общуването със експерт. Кое е значимото, с цел да съхраним себе си в днешния вманиачен свят, беседваме с Мадлен Алгафари.

– Г-жо Алгафари, какви са душевните проблеми на българина?
– Като на всеки един човек на тази планета – или сме самотни, или сме депресивни, или сме тревожни. Много желаеме все да сме разнообразни, само че не мога да кажа, че има нещо толкоз характерно. По-скоро нашата драма е ниската самокритика, че не си знаем цената.

– А това вследствие на какво е?
– Ами на моделите на образование, които се трансформират във времето. Да целуваш детето, до момента в който спи, е най-перверзното нещо, най-невротичната сентенция, която може да съществува на този свят. Естествено, че това ще докара до такава линия в националния темперамент. Когато родителите пораснат, тъй като вървят на терапия и схванат какъв брой е значимо да бъдеш утвърждаващ и да поощряваш детето си, това ще се промени.

– През последните двайсетина години родителите се стараят да предпазят децата си от всички компликации и безредици, това добре ли е?
– Това е най-хубавият въпрос, който има смисъл да бъде задаван през днешния ден. Това е най-неправилното допустимо нещо, тъй като най-правилното нещо в живота са грешките ни. Ако ние не бъркаме, няма по какъв начин да растем, да се развиваме. А да се спестят компликациите, е извънредно рисково, тъй като не се образува борбено и изобретателно потомство, на което също така липсва емпатията. Защото може да състрадава единствено човек, който е страдал, който е кадърен да усеща.

В една от книгите ми аз описвам за един опит, който се споделя „ Вселена 25 “. Той е обвързван с миши популации. На едни мишки им основават безусловно удобен живот – има топлинка, храна, пухче за гнездата да си раждат дребните, вода, т.е. не се постанова да вършат никакво изпитание, с цел да си набират нужното. И те стартират да се израждат – следи се по какъв начин женските стават все по-агресивни, мъжките – все по-нефелни и най-после умира цялата популация. Този опит се организира 25 пъти. Изкуственият комфорт – имаме покрив, храна, отопление, извънредно доста трансформира индивида.

Един любопитен факт е, че тялото ни е устроено да копае, да тича, да бере билки, да гони глигани. Тялото ни не се е трансформирало от далечните пещерни времена. Обездвижването и изкуственият комфорт основават диагнози, които нашите прародители не са имали. Например пандемиите на планетата през днешния ден – депресивност и тревога, не са съществували в човешката история, когато е имало компликации, готовност. Не приказвам за някаква страшна инквизиция, че би трябвало човек да върви в концлагер, не става дума за такива компликации, а за тези, естествените, които вършат индивида човек. Първо го вършат съчувстващ, човечен, а по-късно го карат да се развива и да пораства. Така че, родители, които икономисват компликациите на децата си, не са далновидни.

– Това ли е повода децата да са толкоз нападателни в последно време?
– Разбира се. Ние сме устроени да водиме война, само че когато имаме компликация, водиме война в вярната градивна посока. Например – водя война да печеля надпреварата по едикакво си, или водя война да печеля сърцето на едикой си. Ние би трябвало да можем да водим борби, само че когато те не са в вярната посока, да се оправим с нещо мъчно, някъде би трябвало да се дене тази съперническа сила и тя отива в неправилната посока. И това икономисване на компликации прави извънредно удължено детството, ние към този момент приказваме публично, че пубертетът е до 26 година, а той даже е до повече. И съперничеството, когато не може да бъде в посока на справяне с някаква компликация, с цел да може, като я преодолея да порасна, отива в посока на властова невроза.

– Това ли е повода от ден на ден младежи се оплакват от меланхолия?
– Ами, точно по тази причина компликациите би трябвало да бъдат дозирани съгласно възрастта. Ние имаме имунитет за тях, би трябвало да можем да имаме имунитет и за виновност, за позор, за излагане, да забележим, че не се умира от всичко това. Първата компликация на преди малко проходилото дете ще бъде да прибере плюшените играчки в кашона, по-късно с възрастта ще оказва помощ в къщи, с цел да може да израсне човек, който знае, че сложното и лесното са част от живеенето. И даже, в случай че би трябвало да сме почтени, страданието е предписание в този живот, щастието не е предписание. Не инцидентно страданието е принцип за всички религии. То ни е нужно, с цел да ни облагородява. Разбира се, човек може да се озлоби и да избере да търси реванш. Затова има положително и зло. Но същото това страдалчество може да ни ашладиса, да ни облагороди и да бъдем хора, които усещат качествата си, силата си.

– Добротата ли е най-дефицитна в днешния живот?
– Осъзнатостта, не добротата. Хората не са родени да са зли, само че ние не сме осъзнати. Има толкоз доста его, толкоз доста властова невроза, толкоз доста инфантилизъм. Аз се веселя, че има към този момент доста хора, които се обръщат към психотерапевт. Това значи да излезеш от матрицата, значи, че искаш да пораснеш, да схванеш дълбоката логичност на личното си държание, както и тази на другия. Ако човек не знае по какъв начин работи колата му, той не може да си я поправи. По същия метод, отивайки при психотерапевта той схваща по какъв начин може да реализира тази осъзнатост, която в действителност е избавителната, тя е панацеята. А неналичието ѝ е най-страшната диагноза на днешния човек.

– Политиците имат ли потребност от психотерапевт, съгласно вас?
– Няма човек през днешния ден, който да няма потребност от психотерапевт. И психотерапевтът върви на психотерапевт, това значи да обичаш себе си, да си пораснал. Защото когато един човек не знае, че не знае, той постоянно се усеща прав. Това значи, че не може да търпи рецензия. А колкото повече знае един човек, толкоз повече схваща, че не знае (да цитираме Сократ) и толкоз повече е отворен да търпи рецензия, затова има по-голям късмет да се развива. Това се отнася освен за политиците, а за всички хора на тая планета.

– Ние като че нямаме табиет, както в други страни, да се обръщаме с проблемите си към експерти.
– Напротив, българинът към този момент има интерес. Ако преди 30 година, когато аз започвах, се молеха да не им давам записка, на която да написа психотерапия, с цел да не се изложат, в случай че им я намерят в джоба, през днешния ден сме напълно на друго равнище на психическа просвета. Има голямо търсене, по тази причина и има голям напор за учене на логика на психиката, на психотерапия и за вървене на лечения, което е доста хубаво, тъй като значи, че хората порастват и си отварят очите за истината.

– Вие издадохте 14 книги, част от които са преведени на разнообразни езици. Имате ли противоположна връзка с читателите?
– Непрекъснато имам, даже ме изненадват от време на време. Някои хора споделят, че животът им бил избавен от книгите, отворили си очите. Разбира се, имам и рецензии – че се дублирам на доста места. Тази връзка с читателите ме кара да не преставам да пиша, въпреки че и да я няма – няма да спра.

– Защо българинът през последните години се затвори в себе си и стана навъсен?
– Аз не одобрявам това резюме – българинът. Много обичаме да си приписваме някакви работи. Аз имам шанса да работя по цялата планета и знам, че това важи за всички. След пандемията, след тези високи равнища на стрес, след този невротичен метод на живот, на всички места има нараснали равнища на тревога. Това си има и поведенческа, и физиологична логичност, тъй като когато имаме доста готовност на имунната система, доста цитокини, тогава следва една естествена подтиснатост след време. Има си един биоритъм, който телата ни следват. Това е резултат и от нездравия метод на живот, стимулирането на отчуждението на доста места по света. Има страни, в които децата даже не могат да седят дълготрайно време до един и същи съученик – сменят им чиновете, класовете, учителите. Целта е да не се основат дълготрайни и близки връзки, което е доста рисково. Това е най-противочовешкото нещо. Защото ние сме стадни същества. И изолацията, и самотата са извънредно патогенни фактори. От самотност се умира, безусловно. Защото това опонира на първата нужда на индивида от принадлежност. Ако приказваме за усамотяване, с цел да можем да се обърнем във вътрешността, да чуем вътрешния си глас – приветстваме го, тъй като връзката със себе ни е нужна. Но в случай че приказваме за изолираност, това не е здравословно. Това също е реакция на нездравото във външния живот, човек търси да се капсулира и да отпусне, тъй като ние се опитваме да опровергаем природата. Нервната ни система е устроена по този начин, че в случай че има напъване, наложително би трябвало да има и почиване. И в случай че някой желае да навива непрекъснато пружината, то тя ще се скъса.

– Добре ли е това, че младите, започнаха да се връщат в селата? Това тип усамотяване ли е?
– Дай Боже, това да се случва, тъй като това е симптом на помъдряване. Контактът с природата е едно от най-целебните неща. Например, сега в медицинските университети в Япония има предмет горска медицина и лекарите споделят какво се случва в телата, когато човек единствено един час е прекарал в гората. Това е доста по-добре от антидепресантите, от медикаментите. Така че тази наклонност от култивиране на земя, физическата интензивност и чисто енергийната непосредственост с природата е най-мощният очистителен механизъм и лекарство. Няма болест, на която да не се отразява благотворно.

– Могат ли хората да си опазят душeвността в днешното време на рецесии и стрес?
– Най-добрият метод е да отидеш на психотерапевт, природата към този момент я споменахме. Но значимо е и физическото допиране, ние се обезтелесяваме. Терапията, с която аз се занимавам, се назовава психотелесна и тя работи с тялото и душата, с двете страни на същността „ човек “. Има доста притеснителни проучвания за това какъв брой малко се допираме през днешния ден, като въобще не приказвам единствено за половата непосредственост. Говоря за човешкото допиране – прегръдката, милувката, потупването по рамото. Ние се отчуждаваме или пък се сексуализираме и по този начин сами усилваме равнищата на тревога. Формулата е – положителни другари, определени хора, чиста храна, физическо придвижване, музика, творчество. Всеки твори по някакъв метод – един меси баница, различен написа стихове, това също е значимо. Както и умеене за разговор с вътрешния глас, време за тишина и за чуване със себе си, обръщение към личното тяло и търсене на цел, нещо което да ме направи важен в моята действителност.

– Парите изместиха ли душата?
– Парите могат да имат и духовно наличие, нищо на този свят не трябва да бъде анатемосвано по един безспорен метод. Те могат умерено да съжителстват с душата, те не си опонират, значимо е да може да има от всичко. Но когато парите са самоцел и просто се натрупат, тогава може да търсим и патология. Тука доста зависи от равнищата на осъзнатост, от ценностната система, от характера на индивида. Едни от най-тревожните пациенти, които съм имала, са били хора, които имат повече, в сравнение с им е належащо. Това генерира доста паника. Самоцелното трупане на пари си е форма на невроза.

– Вие на какво най-много научихте децата си?
– На прочувствена просветеност, на верни модели на образование, с цел да могат един ден да предадат напред по-верния метод към личните си деца, на един мироглед, който се интересува не просто от личната си чиния, а от човечеството и планетата ни Земя. Ще изтъквам една имитация на сина ми, уповавам се да не ми се сърди. Когато се прибираше не с най-хубавата оценка от учебно заведение, влизаше и на вратата още споделяше: „ Мамо, ти нали сподели, че най-важно е първо да си добър човек? “ На доста неща съм ги учила, само че най-много на човещина.

Нашият посетител

Мадлен Алгафари е една от най-известните и сполучливи психотерапевти в България. Завършила е логика на психиката в СУ “Климент Охридски “ и постановка за трагичен и куклен спектакъл в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Европейската асоциация по психотелесна терапия, на Управителния съвет на Института за психотелесна терапия, основен редактор на международното списание по психотелесна терапия IBPJ, издавано от Европейската и Американската асоциации по психотелесна терапия. Автор е на 14 книги, преведени на разнообразни езици.

trud.bg