Дългогодишен директор в БАН: Екоорганизациите нямат чисто отношение към природата
В полемиките за опазването на българската природа най-гласовити са „ зелените “ неправителствени организации, които не оферират решения, а слагат ултиматуми. Отдавна не се търси мнението на потвърдените български учени, които от десетилетия работят за отбраната и развиването на биоразнообразието у нас.
Темата разяснява професор Димитър Пеев – специалист от Института по ботаника към Българска академия на науките (през 2010 година звеното се сплотява с още две в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания), от който е бил част близо половин век и го е управлявал. Човекът, посветил живота си на опазването на природата, даде изявление за в. "Труд ".
– Професор Пеев, преди близо 12 години участвахте в определянето и усъвършенстването на предпазените зони от Натура 2000 в България. Спомняте ли си какъв беше дебатът тогава?
– Много добре си припомням. Имаше терзания, че е доста 34% от територията на дребна страна като България да бъдат включени в предпазени зони. Но аргументът не е в размера на страната. Например, в случай че имате голяма пясъчна пустиня, която е еднородна по темперамент, може да се дефинират 5 квадратни метра в Натура 2000.
Става дума за благосъстоянието на биологичното и хабитатното многообразие. А в това отношение България няма равна в Европейския съюз. У нас е събрана една трета от цялото европейско биоразнообразие, както и 50 на 100 от местообитанията. Натура 2000 тук не е като във Финландия. Там има главно гори и езера и комбинаториката от хабитати е доста дребна. Ние сме длъжни да опазим това естествено мноогобразие, макар дребната ни територия.
– През последните години някои екологични неправителствени организации у нас популяризират изказванието, че в Натура 2000 надали не е неразрешена всякаква човешка активност. Така ли е?
– Няма такова нещо. Тези хора или не са чели законите, или ги четат както Дявола чете Евангелието. Натура 2000 разрешава екологосъобразно строителство и мероприятия. Просто би трябвало активността да е съобразена с мястото, където се организира. Този месец посочваха в новините по какъв начин екскаватор копае на къмпинг „ Градина “. Е, по какъв начин е допустимо това нещо да се случва, кой е дал позволение? „ Градина “ е една от дребното останали дюнни територии, само че явно всевъзможни парадокси могат да се следят в България.
– Какво значи екологосъобразно строителство в Натура 2000?
– Първо тази активност би трябвало да се съветва с виновните институции. Не може в предпазена зона, през която прелитат милиони птици, да се построи нещо, което да им пречи. На първо място би трябвало да се гледа да се пази биоразнообразието. Ако няма да му се повлияе, тогава може да се строи.
– Защо част от екологичните неправителствени организации (НПО) съзнателно манипулират по какъв начин в Натура 2000 е неразрешена всякаква човешка активност?
– Поведението на тези Неправителствени организации, за които говорите, се промени доста с течение на времето. Преди години започнах работа в първичните етапи (за определянето на зоните по Натура 2000 – б.а.) дружно с хора от „ Зелени Балкани “, Българско сдружение за отбрана на птиците и по този начин нататък. В началото на своята активност те не бяха насочени комерсиално.
Постепенно обаче комерсиализацията зае главно място в това, което вършат. Да не кажа, че измести тематиката за отбрана на природата, само че най-малко се изравни с нея и започнаха пазарлъците – „ за какво давате толкоз тук “, „ но за какво не дадете повече там “ – такива неща. Най-накрая се получи по този начин, че от тези организации не може да се чака чисто отношение към природата. Техният метод към околната среда е комерсиален.
– За битка за все по-голямо финансиране ли става въпрос?
– Е, защо друго – несъмнено, че за финансиране. Например, за слагането на една къщурка за птици, съответно за скорец, сътрудниците от орнитологична неправителствена групировка, няма да й споделям името, взимат луди пари. За да оправдаят получените средства хвърлят доста старания, които водят до най-малък резултат.
– Вие сте приет академик, специалист и уверен природозащитник. Защо битката за финансиране надвива над устрема за запазване на природата?
– Ами, неправителствените организации виждат, да вземем за пример, че някой институт на Българската академия на науките получава, да речем, 1 милиона лв. по еди каква си стратегия. И, несъмнено, желаят да се включат. Добре, само че в Българска академия на науките работят учени, експерти, професори, а НПО-тата, с цялото ми почитание към тях, са най-вече от доброволци. Те нито имат квалификационен статус, нито на практика опит. Но имат огромно предпочитание. Като гледат другите по какъв начин получават финансиране и на тях им се желае и стартира битка за пари.
– Вие сте от учените, които поддържат измененията в Закона за биологичното многообразие, против които се оповестиха част от екологичните Неправителствени организации, тъй като не желаят да дават първичните научни данни на Министерството на околната среда и водите. Защо не желаят да дават тези данни?
– Първичните научни данни се дават на този, който финансира дадения план. Почти постоянно у нас това е Министерството на околната среда и водите. Аз като участник в планове, плащани от Министерство на околната среда и водите, постоянно съм предавал данните. Причината е елементарна – министерството, което финансира работата, към този момент е платило за тяхното събиране.
Този, който е събрал данните, го е направил с помощта на тези пари. Защото средствата отиват за командировъчни, работа на терен, пазаруване на препрати, GPS-и и по този начин нататък. Така че тези данни към този момент са платени от възложителя. А НПО-тата желаят да ги продават – е по какъв начин може да търгуват със стока, която към този момент им е платена? Стоката е владеене на този, който я е платил, а не на този, който я е изработил. Един обущар, като направи 10 чифта обувки и ги продаде, губи собствеността върху тях.
– Налице ли са всички данни от картирането на Натура 2000 в България?
– Не знам по какъв начин са се развили събитията в последните години, само че когато аз работех и бях админ и отговорно лице, всичко предавах на възложителя в законния период. Сега не мога да разясня по какъв начин действат сътрудниците. Но във връзка с моето мнение за Закона за биологичното многообразие реакцията им беше доста остра. Имах кабинет в Института по ботаника към Българска академия на науките като негов дълготраен шеф.
След като бе публикувано мнението ми, че първичните данни би трябвало да се дават, получих писмена покана да си изнеса движимостите. Причината – трябвало да се настанят млади учени. Е, към този момент ще стане съвсем година – кабинетът си стои празен. Така че този претекст е бил проформа. А писмото, с което ме приканиха да си потегли си беше с прям звук – „ вашата позиция е против политиката на Института, тъй че се махайте “.
– Да не би научната общественост да е под въздействие на екологичните Неправителствени организации?
– По-скоро не, тъй като са съперници. Законите у нас са такива, че за планове в областта на околната среда могат да аплайват както научни институти, по този начин и неправителствени организации.
– Малко необичайно звучи учени да се конкурират с доброволчески организации.
– Това е абсурд, само че законът е подобен. Има задание и претендентите би трябвало да дават отговор на изискванията в него – нормално това са институтите и неправителствените организации. И те се явяват. Но практиката в множеството случаи е да се образуват взаимни екипи. В тях неведнъж попадат съществени учени, само че и постоянно не попадат. Всичко е въпрос на свободна конкуренция. Печели този, който даде по-добри причини и, несъмнено, по ниска цена.
– Помните ли кои организации определяха зоните в Натура 2000, когато тя се създаваше в интервала 2005-2007 година?
– Ами от неправителствените организации имаше хора от Българско сдружение за отбрана на птиците, „ Зелени Балкани “, Българска фондация „ Биоразнообразие “. От научната общественост бяха институтите на Българска академия на науките.
– Този интервал от две години беше ли задоволителен за картирането на Натура 2000?
– За науката никой интервал не е задоволителен, колкото и дълъг да е той. Но по този начин поставената задача не предполагаше никакво отсрочване. Затова част от данните се получиха вследствие на съществено математическо моделиране.
– Тоест не всичко е станало с работа на терен?
– За някои неща беше невероятно да има теренни изследвания. Аз работех на две позиции – едната беше на теренните изследвания, а ми беше и предоставено да давам отговор за качеството на продукта. Когато не знаеш нещо, само че в системата на математическото прогнозиране може да го докараш до възможност 85-90%, умерено можеш да се довериш, че е правилно. За мен Натура 2000 е едно положително доближаване към нужното – опазването на богатото ни биоразнообразие. Защото за късия период, за който беше основана, не можеше да се обзет всички проблеми, камо ли да бъдат решени.
– Сега е съвременно да се прокарва по този начин наречената „ зелена политика “. Какво е мнението Ви по този въпрос?
– Първо политиците би трябвало да станат зелени и чак по-късно би трябвало да вършат политика. Много е неверно да се политизира екологията – би трябвало екологизация на политиката. Политическите решения би трябвало да се взимат по този начин, че да не разрушават естественото равновесие, а и в случай че има опция да оказват помощ за този баланс – е, това към този момент ще бъде фантастично.
– Казвате екологизация на политиката, само че за какво зелените придвижвания в България, а и по света, се политизират?
– Защото по тази линия получават средства. Познавам множеството от хората в неправителствените организации в България, тъй като работя в областта на екологията от 40 години – имам създадени 40 плана, 20 проекта за ръководство, като най-големият е на Национален парк „ Рила “. Така че имам на какво да се опра, с цел да приказвам умерено. Пък който желае да ми има вяра.
– И въпреки всичко за какво се политизират?
– Винаги ми е било чудно това с неправителствените организации – тях през днешния ден ги има, на следващия ден ги няма. Сериозните организации са тези, които имат потенциал и знаят какво вършат. Ето, Тома Белев (бивш шеф на естествен парк „ Витоша “, сегашен общински консултант в София от „ Демократична България “ – б.а.) по обучение е лесовъд.
Един път го питах, тъй като сме на „ ти “ с него – „ Тома, какъв брой пъти си упражнявал своята специалност? “ Ами, не можа да ми отговори момчето, тъй като се занимава с политическа активност. Ходи в Народното събрание, демонстрират го по малкия екран, включва се по радиото – не е отишъл да работи на терен. Ето и Андрей Ковачев (екоактивист от обединението „ За да остане природа в България “ – б.а.) – той ми беше студент. Назначих го в Института по ботаника, тъй като съгласно мен му предстоеше прелестно развиване и нямаше да има конкуренция.
Но го питах: „ Андрей, ти в науката ли ще останеш или ще вървиш да манифестираш “? Каза ми „ Как, аз единствено с просвета желая да се занимавам “ Но след два дни го виждам на площада, размахва едни плакати…и не се появи повече в Института. Е, в този момент е огромен специалист – в случай че го питаш за рибите – знае всичко. Ако го питаш за жабите – знае всичко. Ама от мен да знаете, такива учени, пенкилери, не съществуват. Или си експерт по едно съответно нещо или си нищо. Може да знаеш много от всяка област, само че по този начин не си специалист в никоя.
---
Проф. Димитър Пеев е най-изтъкнатият ботаник в България. От 2004 до 2010 година е шеф на Института по ботаника към Българска академия на науките, в който работи от 1964 година Редактор е на том 1 на Червена книга на Република България и е създател на 30 публикации от нея. Ръководи екипа за създаването на първия проект за ръководство на Национален парк „ Рила “. Участва в процеса на установяване и усъвършенстване на екологичната мрежа Натура 2000 в България и създаването на научни основи за устойчивото й развиване. Владее британски, съветски, френски, немски и полски език.
Темата разяснява професор Димитър Пеев – специалист от Института по ботаника към Българска академия на науките (през 2010 година звеното се сплотява с още две в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания), от който е бил част близо половин век и го е управлявал. Човекът, посветил живота си на опазването на природата, даде изявление за в. "Труд ".
– Професор Пеев, преди близо 12 години участвахте в определянето и усъвършенстването на предпазените зони от Натура 2000 в България. Спомняте ли си какъв беше дебатът тогава?
– Много добре си припомням. Имаше терзания, че е доста 34% от територията на дребна страна като България да бъдат включени в предпазени зони. Но аргументът не е в размера на страната. Например, в случай че имате голяма пясъчна пустиня, която е еднородна по темперамент, може да се дефинират 5 квадратни метра в Натура 2000.
Става дума за благосъстоянието на биологичното и хабитатното многообразие. А в това отношение България няма равна в Европейския съюз. У нас е събрана една трета от цялото европейско биоразнообразие, както и 50 на 100 от местообитанията. Натура 2000 тук не е като във Финландия. Там има главно гори и езера и комбинаториката от хабитати е доста дребна. Ние сме длъжни да опазим това естествено мноогобразие, макар дребната ни територия.
– През последните години някои екологични неправителствени организации у нас популяризират изказванието, че в Натура 2000 надали не е неразрешена всякаква човешка активност. Така ли е?
– Няма такова нещо. Тези хора или не са чели законите, или ги четат както Дявола чете Евангелието. Натура 2000 разрешава екологосъобразно строителство и мероприятия. Просто би трябвало активността да е съобразена с мястото, където се организира. Този месец посочваха в новините по какъв начин екскаватор копае на къмпинг „ Градина “. Е, по какъв начин е допустимо това нещо да се случва, кой е дал позволение? „ Градина “ е една от дребното останали дюнни територии, само че явно всевъзможни парадокси могат да се следят в България.
– Какво значи екологосъобразно строителство в Натура 2000?
– Първо тази активност би трябвало да се съветва с виновните институции. Не може в предпазена зона, през която прелитат милиони птици, да се построи нещо, което да им пречи. На първо място би трябвало да се гледа да се пази биоразнообразието. Ако няма да му се повлияе, тогава може да се строи.
– Защо част от екологичните неправителствени организации (НПО) съзнателно манипулират по какъв начин в Натура 2000 е неразрешена всякаква човешка активност?
– Поведението на тези Неправителствени организации, за които говорите, се промени доста с течение на времето. Преди години започнах работа в първичните етапи (за определянето на зоните по Натура 2000 – б.а.) дружно с хора от „ Зелени Балкани “, Българско сдружение за отбрана на птиците и по този начин нататък. В началото на своята активност те не бяха насочени комерсиално.
Постепенно обаче комерсиализацията зае главно място в това, което вършат. Да не кажа, че измести тематиката за отбрана на природата, само че най-малко се изравни с нея и започнаха пазарлъците – „ за какво давате толкоз тук “, „ но за какво не дадете повече там “ – такива неща. Най-накрая се получи по този начин, че от тези организации не може да се чака чисто отношение към природата. Техният метод към околната среда е комерсиален.
– За битка за все по-голямо финансиране ли става въпрос?
– Е, защо друго – несъмнено, че за финансиране. Например, за слагането на една къщурка за птици, съответно за скорец, сътрудниците от орнитологична неправителствена групировка, няма да й споделям името, взимат луди пари. За да оправдаят получените средства хвърлят доста старания, които водят до най-малък резултат.
– Вие сте приет академик, специалист и уверен природозащитник. Защо битката за финансиране надвива над устрема за запазване на природата?
– Ами, неправителствените организации виждат, да вземем за пример, че някой институт на Българската академия на науките получава, да речем, 1 милиона лв. по еди каква си стратегия. И, несъмнено, желаят да се включат. Добре, само че в Българска академия на науките работят учени, експерти, професори, а НПО-тата, с цялото ми почитание към тях, са най-вече от доброволци. Те нито имат квалификационен статус, нито на практика опит. Но имат огромно предпочитание. Като гледат другите по какъв начин получават финансиране и на тях им се желае и стартира битка за пари.
– Вие сте от учените, които поддържат измененията в Закона за биологичното многообразие, против които се оповестиха част от екологичните Неправителствени организации, тъй като не желаят да дават първичните научни данни на Министерството на околната среда и водите. Защо не желаят да дават тези данни?
– Първичните научни данни се дават на този, който финансира дадения план. Почти постоянно у нас това е Министерството на околната среда и водите. Аз като участник в планове, плащани от Министерство на околната среда и водите, постоянно съм предавал данните. Причината е елементарна – министерството, което финансира работата, към този момент е платило за тяхното събиране.
Този, който е събрал данните, го е направил с помощта на тези пари. Защото средствата отиват за командировъчни, работа на терен, пазаруване на препрати, GPS-и и по този начин нататък. Така че тези данни към този момент са платени от възложителя. А НПО-тата желаят да ги продават – е по какъв начин може да търгуват със стока, която към този момент им е платена? Стоката е владеене на този, който я е платил, а не на този, който я е изработил. Един обущар, като направи 10 чифта обувки и ги продаде, губи собствеността върху тях.
– Налице ли са всички данни от картирането на Натура 2000 в България?
– Не знам по какъв начин са се развили събитията в последните години, само че когато аз работех и бях админ и отговорно лице, всичко предавах на възложителя в законния период. Сега не мога да разясня по какъв начин действат сътрудниците. Но във връзка с моето мнение за Закона за биологичното многообразие реакцията им беше доста остра. Имах кабинет в Института по ботаника към Българска академия на науките като негов дълготраен шеф.
След като бе публикувано мнението ми, че първичните данни би трябвало да се дават, получих писмена покана да си изнеса движимостите. Причината – трябвало да се настанят млади учени. Е, към този момент ще стане съвсем година – кабинетът си стои празен. Така че този претекст е бил проформа. А писмото, с което ме приканиха да си потегли си беше с прям звук – „ вашата позиция е против политиката на Института, тъй че се махайте “.
– Да не би научната общественост да е под въздействие на екологичните Неправителствени организации?
– По-скоро не, тъй като са съперници. Законите у нас са такива, че за планове в областта на околната среда могат да аплайват както научни институти, по този начин и неправителствени организации.
– Малко необичайно звучи учени да се конкурират с доброволчески организации.
– Това е абсурд, само че законът е подобен. Има задание и претендентите би трябвало да дават отговор на изискванията в него – нормално това са институтите и неправителствените организации. И те се явяват. Но практиката в множеството случаи е да се образуват взаимни екипи. В тях неведнъж попадат съществени учени, само че и постоянно не попадат. Всичко е въпрос на свободна конкуренция. Печели този, който даде по-добри причини и, несъмнено, по ниска цена.
– Помните ли кои организации определяха зоните в Натура 2000, когато тя се създаваше в интервала 2005-2007 година?
– Ами от неправителствените организации имаше хора от Българско сдружение за отбрана на птиците, „ Зелени Балкани “, Българска фондация „ Биоразнообразие “. От научната общественост бяха институтите на Българска академия на науките.
– Този интервал от две години беше ли задоволителен за картирането на Натура 2000?
– За науката никой интервал не е задоволителен, колкото и дълъг да е той. Но по този начин поставената задача не предполагаше никакво отсрочване. Затова част от данните се получиха вследствие на съществено математическо моделиране.
– Тоест не всичко е станало с работа на терен?
– За някои неща беше невероятно да има теренни изследвания. Аз работех на две позиции – едната беше на теренните изследвания, а ми беше и предоставено да давам отговор за качеството на продукта. Когато не знаеш нещо, само че в системата на математическото прогнозиране може да го докараш до възможност 85-90%, умерено можеш да се довериш, че е правилно. За мен Натура 2000 е едно положително доближаване към нужното – опазването на богатото ни биоразнообразие. Защото за късия период, за който беше основана, не можеше да се обзет всички проблеми, камо ли да бъдат решени.
– Сега е съвременно да се прокарва по този начин наречената „ зелена политика “. Какво е мнението Ви по този въпрос?
– Първо политиците би трябвало да станат зелени и чак по-късно би трябвало да вършат политика. Много е неверно да се политизира екологията – би трябвало екологизация на политиката. Политическите решения би трябвало да се взимат по този начин, че да не разрушават естественото равновесие, а и в случай че има опция да оказват помощ за този баланс – е, това към този момент ще бъде фантастично.
– Казвате екологизация на политиката, само че за какво зелените придвижвания в България, а и по света, се политизират?
– Защото по тази линия получават средства. Познавам множеството от хората в неправителствените организации в България, тъй като работя в областта на екологията от 40 години – имам създадени 40 плана, 20 проекта за ръководство, като най-големият е на Национален парк „ Рила “. Така че имам на какво да се опра, с цел да приказвам умерено. Пък който желае да ми има вяра.
– И въпреки всичко за какво се политизират?
– Винаги ми е било чудно това с неправителствените организации – тях през днешния ден ги има, на следващия ден ги няма. Сериозните организации са тези, които имат потенциал и знаят какво вършат. Ето, Тома Белев (бивш шеф на естествен парк „ Витоша “, сегашен общински консултант в София от „ Демократична България “ – б.а.) по обучение е лесовъд.
Един път го питах, тъй като сме на „ ти “ с него – „ Тома, какъв брой пъти си упражнявал своята специалност? “ Ами, не можа да ми отговори момчето, тъй като се занимава с политическа активност. Ходи в Народното събрание, демонстрират го по малкия екран, включва се по радиото – не е отишъл да работи на терен. Ето и Андрей Ковачев (екоактивист от обединението „ За да остане природа в България “ – б.а.) – той ми беше студент. Назначих го в Института по ботаника, тъй като съгласно мен му предстоеше прелестно развиване и нямаше да има конкуренция.
Но го питах: „ Андрей, ти в науката ли ще останеш или ще вървиш да манифестираш “? Каза ми „ Как, аз единствено с просвета желая да се занимавам “ Но след два дни го виждам на площада, размахва едни плакати…и не се появи повече в Института. Е, в този момент е огромен специалист – в случай че го питаш за рибите – знае всичко. Ако го питаш за жабите – знае всичко. Ама от мен да знаете, такива учени, пенкилери, не съществуват. Или си експерт по едно съответно нещо или си нищо. Може да знаеш много от всяка област, само че по този начин не си специалист в никоя.
---
Проф. Димитър Пеев е най-изтъкнатият ботаник в България. От 2004 до 2010 година е шеф на Института по ботаника към Българска академия на науките, в който работи от 1964 година Редактор е на том 1 на Червена книга на Република България и е създател на 30 публикации от нея. Ръководи екипа за създаването на първия проект за ръководство на Национален парк „ Рила “. Участва в процеса на установяване и усъвършенстване на екологичната мрежа Натура 2000 в България и създаването на научни основи за устойчивото й развиване. Владее британски, съветски, френски, немски и полски език.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ