Без задружност и в Деня на международната солидарност на журналистите
В Деня на интернационалната взаимност на публицистите – 8 септември, в България представителите на тази неголяма колегия са разединени в два съюза – Съюз на българските журналисти и АЕЖ и един неофициален – този на необвързаните със синдикални платформи. Простичката истина е, че у нас от дълго време няма никаква взаимност в обществото ни в целокупност, и в частност сред представителите на медиите. Не съм оптимист, че в миналото това встъпление на разрушените класи ще бъде преодоляно. Но нека пък времето и историята ме опровергаят.
Съюзът на българските публицисти е по-старата съсловна организация, наричана преди и казионна, тъй като до неотдавна беше и единствена. От 35 години насам обаче тя загуби своята влиятелност в обществото ни, заради което не взе участие в ефикасната отбрана на дословното затриване на печатни издания в годините обратно. Както и на уволненията, правени през мътните години на прехода.
Декларации по кардинални въпроси за гилдията постоянно е имало от страна на Съюз на българските журналисти,
само че дано не се лъжем, единствено с тях, с апели, с лозунги, нищо на процедура не се реализира.
През 2010 година бе основана Асоциацията на европейските журналисти-България. Тя е „ съдружие с нестопанска цел, записано в социална изгода ”, каквото и да значи това определение. Там членуват относително незнайни за необятната аудитория младежи от други НПО-та, финансирани най-вече от външни структури и стратегии.
Двете организации не си поддържат връзка професионално, няма и диря за потомствено приемане и опазване на положителните обичаи в професионалната колегия, в противен случай.
Дори през днешния ден, в Деня на интернационалната журналистическа взаимност, публицистите в България останаха разединени по този начин както постоянно – като хора не от една общественост. Надушили неналичието на взаимност в гилдията, извън всички други класи на обществото ни я нападат до обратен тласък. Досадно е да напомням, че към този момент даже всеки втори глупак се обръща към представители на медиите с „ мисирки ”, „ микрофонодържачки ” и впрочем обиди.
Нямам учредения да завърша тази болна за мен къса професионална изповед оптимистично, само че въпреки всичко ще изтъквам Съюз на българските журналисти, който излезе с декларация във връзка на днешната значима дата, която е на път да остане единствено в историята.
„ Нека в Деня на интернационалната взаимност на публицистите 8 септември още веднъж да си напомним за огромния чешки публицист и антифашист Юлиус Фучик, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 година, само че останал вечен с апела си " Хора, обичах ви!Бдете! " Именно в негова памет днешният ден е разгласен през 1958 г.за Ден на журналистическата взаимност. Тази година се навършват 80 години от гибелта на Фучик.
И точно през днешния ден, в този символен ден, Съюзът на българските публицисти семейства от 11.00 ч. на среща-дискусия " Да защитим честната публицистика! ". Да се солидаризираме за тази идея! Да отстоим, да опазим публицистиката от похищенията на всички " мощни на деня ", които я избират заюздена, със запушена уста, с наведена глава, послушна, безпринципна, подкупна, стъпкана, унищожена. Нека намерим метод да спасим достолепието, достойнството и самото битие на тази хубава специалност, сътрудници!
Уви, и през днешния ден, както по времето, когато в килията си на покойник Фучик написа своята именита книга " Репортаж, писан с примка на шията ", още веднъж набъбват брутални и рискови публични процеси, които заплашват освен нашата журналистическата специалност и свободното слово, само че и фундамента на демокрацията, на общочовешките морални полезности и на международния мир. На този декор солидарността и на нашата колегия, и на всички почтени хора е витално нужна.
Всички, на които ни е скъпа свободата да мислим, да приказваме, да четем, да пишем, да обичаме, да променяме света към по-добро, всички, които милеем за морала, хуманността и мира, сме длъжни да бдим, както зовеше Фучик. И да противостоим уверено на все по-настъпателните старания за похлупване на истината с агитация, за демонстративна кавга с разобличители като Джулиан Асандж и други дръзки глашатаи.
Нека не се уморяваме да бдим и за жизнеността на толкоз унижаваната българска публицистика, която все пак не е унищожена. Нека останем разнообразни, само че единни в правилото: " Може да не съм склонен с теб, само че ще не отстъпвам до гибел правото ти да казваш, каквото мислиш ". Длъжни сме да го върнем като незаобиколим крайъгълен камък и в специалността, и в обществото ни, в случай че желаеме да живеем в народна власт. Другото е път към пропаст.
Снежана Тодорова, ръководител на УС на Съюз на българските журналисти "
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg
Съюзът на българските публицисти е по-старата съсловна организация, наричана преди и казионна, тъй като до неотдавна беше и единствена. От 35 години насам обаче тя загуби своята влиятелност в обществото ни, заради което не взе участие в ефикасната отбрана на дословното затриване на печатни издания в годините обратно. Както и на уволненията, правени през мътните години на прехода.
Декларации по кардинални въпроси за гилдията постоянно е имало от страна на Съюз на българските журналисти,
само че дано не се лъжем, единствено с тях, с апели, с лозунги, нищо на процедура не се реализира.
През 2010 година бе основана Асоциацията на европейските журналисти-България. Тя е „ съдружие с нестопанска цел, записано в социална изгода ”, каквото и да значи това определение. Там членуват относително незнайни за необятната аудитория младежи от други НПО-та, финансирани най-вече от външни структури и стратегии.
Двете организации не си поддържат връзка професионално, няма и диря за потомствено приемане и опазване на положителните обичаи в професионалната колегия, в противен случай.
Дори през днешния ден, в Деня на интернационалната журналистическа взаимност, публицистите в България останаха разединени по този начин както постоянно – като хора не от една общественост. Надушили неналичието на взаимност в гилдията, извън всички други класи на обществото ни я нападат до обратен тласък. Досадно е да напомням, че към този момент даже всеки втори глупак се обръща към представители на медиите с „ мисирки ”, „ микрофонодържачки ” и впрочем обиди.
Нямам учредения да завърша тази болна за мен къса професионална изповед оптимистично, само че въпреки всичко ще изтъквам Съюз на българските журналисти, който излезе с декларация във връзка на днешната значима дата, която е на път да остане единствено в историята.
„ Нека в Деня на интернационалната взаимност на публицистите 8 септември още веднъж да си напомним за огромния чешки публицист и антифашист Юлиус Фучик, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 година, само че останал вечен с апела си " Хора, обичах ви!Бдете! " Именно в негова памет днешният ден е разгласен през 1958 г.за Ден на журналистическата взаимност. Тази година се навършват 80 години от гибелта на Фучик.
И точно през днешния ден, в този символен ден, Съюзът на българските публицисти семейства от 11.00 ч. на среща-дискусия " Да защитим честната публицистика! ". Да се солидаризираме за тази идея! Да отстоим, да опазим публицистиката от похищенията на всички " мощни на деня ", които я избират заюздена, със запушена уста, с наведена глава, послушна, безпринципна, подкупна, стъпкана, унищожена. Нека намерим метод да спасим достолепието, достойнството и самото битие на тази хубава специалност, сътрудници!
Уви, и през днешния ден, както по времето, когато в килията си на покойник Фучик написа своята именита книга " Репортаж, писан с примка на шията ", още веднъж набъбват брутални и рискови публични процеси, които заплашват освен нашата журналистическата специалност и свободното слово, само че и фундамента на демокрацията, на общочовешките морални полезности и на международния мир. На този декор солидарността и на нашата колегия, и на всички почтени хора е витално нужна.
Всички, на които ни е скъпа свободата да мислим, да приказваме, да четем, да пишем, да обичаме, да променяме света към по-добро, всички, които милеем за морала, хуманността и мира, сме длъжни да бдим, както зовеше Фучик. И да противостоим уверено на все по-настъпателните старания за похлупване на истината с агитация, за демонстративна кавга с разобличители като Джулиан Асандж и други дръзки глашатаи.
Нека не се уморяваме да бдим и за жизнеността на толкоз унижаваната българска публицистика, която все пак не е унищожена. Нека останем разнообразни, само че единни в правилото: " Може да не съм склонен с теб, само че ще не отстъпвам до гибел правото ти да казваш, каквото мислиш ". Длъжни сме да го върнем като незаобиколим крайъгълен камък и в специалността, и в обществото ни, в случай че желаеме да живеем в народна власт. Другото е път към пропаст.
Снежана Тодорова, ръководител на УС на Съюз на българските журналисти "
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ