В Деня на жената често си говорим за силата. За

В Деня на дамата постоянно си приказваме за силата. За силата на духа и на волята. Днес ви срещаме с едно момиче, което съчетава в себе си тактичност, нежна осанка, хубост и в същото време хъс, обич към типично мъжки занимания и специалност на оператор, която не е нормална за дамите. Тя е Тереза Генова и ще ни опише за своя свят и за женската мощ, както я вижда самата тя.

Какво беше детството ти и защо мечтаеше тогава?

Тереза : Бях едно щастливо, буйно момиченце с дълга руса коса. Моите батко и кака ме назоваха Царчето. Имах си царство и най-вече мечтаех да имам кон. Обичам конете откогато се помня. Тогава нямаше значение дали имам кон, или самата аз съм кон. Еднакво желаех и двете неща.



Как избра специалността на оператор?

Тереза : Тази специалност избра първо моят брат, който е по-голям от мен. Той стартира да снима и да учи. На мен ми беше доста забавно и все обикалях към нещата, които прави. А той постоянно ми обясняваше и учеше на тази специфичност. После нашите му купиха полупрофесионална камера, която в тези години, приказваме за 1995 година, беше " уау ". И ме научи да фотографирам, несъмнено, на главните неща. Самият той стартира работа като оператор в телевизия. Аз бях към момента ученичка, само че твърдо се насочих към снимането и изключително доста мечтаех да работя в новинарски екип. И по този начин стартира моят професионален път с камерата. Вече 15 години работя.

Как се чувстваш измежду мъже в работата? Как гледат те на теб и мъчно ли се печели почитание?

Тереза : В началото беше много мъчно. Техниката в телевизия е по-специфична, професионална, както и самата работа, разликата в нещата, които се снимат – вести, излъчвания, студио, и не беше по никакъв начин елементарно, както и с тежестта на тази техника. Повечето сътрудници са мъже. Естеството на работа е физическото изпитание, да можеш да работиш с тежките камери и стативи. Останах на това телевизионно равнище, не израснах професионално, само че съм щастлива, че го мога, имам и обичам работата си, сътрудниците, с които работя, динамичността на терен, когато правиш репортажи на открито.

Това е завладяващо и пристрастяващо. Остава в теб и не можеш да спреш.

Колегите мъже ме одобряват и почитат, не вършат разлика сред мен и тях. В самото начало обаче имаше старания от моя страна да съумея да се задържа на равнището.

Има още...