Симона, която превръща забравените руини в детско царство
В деня на детето ще ви разкажем по какъв начин едно момиче, което напълно скоро приключи архитектура в София, завоюва конкурс за план на най-големия детски център в Италия. Мечтите й потеглят от Смолян и стигат надалеч. Ще ви срещнем със Симона Хаджиева, с цел да ни потвърди, че и невъзможното е допустимо.
Тя е на 24, родена е в Смолян и като дребна си е играла на изпотрошени детски площадки, само че фантазиите й, приказката за Малкия принц и един конкурс я предизвикат да разгърне капацитета си в архитектурата.
„ Аз даже не подозирах в какво се замесвам първоначално. Впоследствие разбрах, че конкуренцията в действителност е огромна. 400 плана са предадените от 90 страни, като над 50 % от тези планове са на експерти или архитектурни студия”, споделя Симона.
Награждаването е в Милано преди месец: „ Почувствах се много друго, много необичайно. Запознах се с доста международни величия в архитектурата, което беше по едно и също време потрес и ентусиазъм за мен. Тъй като те дружно с мен показаха и техни планове. Аз показах мои, те показаха свои, което беше доста вдъхновяващо”.
Конкурсът е за най-големия детски център в Италия. Той би трябвало да бъде построен на територията на изоставена керамична фабрика на повърхност от 27 000 кв.м.
За Симона това е предизвикателство: „ Това, което е останало от нея, защото тя е изоставена и порутена, огромна част от нея въобще не е годна за приложимост. Тя е като един голям мастодонт, който лежи на езерото Маджоре и чака своето ново бъдеще. Усещането е за една гора от клони и, надлежно, взех решение да запазя тази гора от клони и да запазя паметта за остарялата фабрика, трансформирайки я в нова по-богата гора от клони, която да е декор за детските завършения. Тъй като се старах да провеждам нещата, уповавайки се на " Малкия принц " и както в творбата, по този начин и в плана ми се чувстваш в едно странствуване, в което всяко нещо следва предходното и носи своето послание”.
Така в плана намират място наблюдателна кула, развлекателен център, скейт парк, стени за катерене, басейни, трамплини, кина.
Симона харесва друг жанр архитектура, от този, който най-често среща: „ По-изчистените форми, без непотребни детайли, украшения, изкуствени материали. Да се акцентира на естественото. На това, което има добра връзка с природата и с околната среда”.
Най-любимото й място в света е Смолян, а идолите й в архитектурата са българи: „ Арх. Пламен Братков и арх. Геопги Кътов. С арх. Пламен Братков имах достойнството да работя дружно с него по плана. И тук може би е мястото да изкажа голямата си признателност към него и в действителност дължа извънредно доста на него”.
Първоначално не е имала желание да поеме в тази посока – идва от семейство с доста медицински лица, а и желала да се занимава с изкуство. Едва със започването на уроците по изобразяване избрала да поеме по различен път.
Ще замине ли за чужбина? „ Да, премислям го, само че сигурно ще е за малко и само и единствено за опита, който бих натрупала в чужбина и другата неверна точка. Иска ми се да видя друга просвета, друга позиция и архитектура преди да се впусна в предизвикването в България”.
Тя е на 24, родена е в Смолян и като дребна си е играла на изпотрошени детски площадки, само че фантазиите й, приказката за Малкия принц и един конкурс я предизвикат да разгърне капацитета си в архитектурата.
„ Аз даже не подозирах в какво се замесвам първоначално. Впоследствие разбрах, че конкуренцията в действителност е огромна. 400 плана са предадените от 90 страни, като над 50 % от тези планове са на експерти или архитектурни студия”, споделя Симона.
Награждаването е в Милано преди месец: „ Почувствах се много друго, много необичайно. Запознах се с доста международни величия в архитектурата, което беше по едно и също време потрес и ентусиазъм за мен. Тъй като те дружно с мен показаха и техни планове. Аз показах мои, те показаха свои, което беше доста вдъхновяващо”.
Конкурсът е за най-големия детски център в Италия. Той би трябвало да бъде построен на територията на изоставена керамична фабрика на повърхност от 27 000 кв.м.
За Симона това е предизвикателство: „ Това, което е останало от нея, защото тя е изоставена и порутена, огромна част от нея въобще не е годна за приложимост. Тя е като един голям мастодонт, който лежи на езерото Маджоре и чака своето ново бъдеще. Усещането е за една гора от клони и, надлежно, взех решение да запазя тази гора от клони и да запазя паметта за остарялата фабрика, трансформирайки я в нова по-богата гора от клони, която да е декор за детските завършения. Тъй като се старах да провеждам нещата, уповавайки се на " Малкия принц " и както в творбата, по този начин и в плана ми се чувстваш в едно странствуване, в което всяко нещо следва предходното и носи своето послание”.
Така в плана намират място наблюдателна кула, развлекателен център, скейт парк, стени за катерене, басейни, трамплини, кина.
Симона харесва друг жанр архитектура, от този, който най-често среща: „ По-изчистените форми, без непотребни детайли, украшения, изкуствени материали. Да се акцентира на естественото. На това, което има добра връзка с природата и с околната среда”.
Най-любимото й място в света е Смолян, а идолите й в архитектурата са българи: „ Арх. Пламен Братков и арх. Геопги Кътов. С арх. Пламен Братков имах достойнството да работя дружно с него по плана. И тук може би е мястото да изкажа голямата си признателност към него и в действителност дължа извънредно доста на него”.
Първоначално не е имала желание да поеме в тази посока – идва от семейство с доста медицински лица, а и желала да се занимава с изкуство. Едва със започването на уроците по изобразяване избрала да поеме по различен път.
Ще замине ли за чужбина? „ Да, премислям го, само че сигурно ще е за малко и само и единствено за опита, който бих натрупала в чужбина и другата неверна точка. Иска ми се да видя друга просвета, друга позиция и архитектура преди да се впусна в предизвикването в България”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ