Потомци на славни еленски родове отдадоха почит на предците си
В Деня на Ботев, тъкмо в 12 часа, под воя на сирените, потомци на славни еленски родове сервираха венци пред Паметника на свободата в Елена. По зова на кръвта и родовата памет те пристигнаха да отдадат заслужена респект на своите предшественици. Организатор на проявата са потомците на болярина Кършо, които за осма поредна година организират родовата си среща при започване на месец юни, която тази година прерасна в една обща среща, отдадена на 140-годишнината от Руско-турската война (1877-1878 г.) и на Деня на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Преди началото на срещата потомци на поп Сава Катрафилов, член на щаба на Ботевата чета, сервираха цветя пред паметника в родния му град, а кършовци – пред монумента на петимата братя революционери Кършовски.
Много еленски родове оставят трайна следа в националната ни история с делата на своите синове по време на Освободителната война и възобновяване на българската страна. Сред тях са доктор Димитър Моллов, доктор Йордан Брадел и доктор Сава Мирков, които след Освобождението работят интензивно за образуване на българското опазване на здравето, на Червения кръст и на Българската академия на науките. Петър Горбанов приключва Робърт лицей. През 1876 година е преводач на известния публицист и държавник Макензи, който обследва турските безчинства.
По време на Руско-турската война е преводач към щаба на военачалник Гурко, а след Освобождението заема виновни държавни длъжности, кмет е на Елена. Неговият брат – Петко Горбанов, също ученик на Робърт лицей, се включва в разузнаването на съветската войска. Неговият облик е увековечен в баралефа на паметника на освободителите в София, показан като член на делегацията, връчила посланието до съветския император. Иван Кършовски е измежду първите дейци по българското избавление, непосредствен сподвижник на Левски. Записва се в българското опълчение, само че защото владее седем езика, е причислен като преводач на армията. За неговия брат Антон Кършовски, учил Военното учебно заведение в Букурещ, има данни, че по време на войната е съпровождал като адютант граф Алабин.
Събитието, което община Елена поддържа и включи в календара на културните събития за 2018 година, откри заместник-кметът Десислава Шопова. С видео-приветствие към участниците в родолюбивата демонстрация се обърна ръководителят на Инициативния комитет за осъществяване на родовите срещи на потомците на болярина Кършо – госпожа Кристалина Георгиева, правнучка на Иван Попхристов Кършовски, чиито служебни задължения като вицепрезидент на Световната банка не разрешиха тя да вземе персонално присъединяване в тазгодишната среща.
„ Скъпи мои, родственици, другари, съидейници и патриоти, драги еленчани, скърбя, че не мога да бъда през днешния ден с вас на този специфичен ден. Искам обаче да ви прегърна всички, въпреки и през океана, и да ви кажа какъв брой доста значи това събиране за мен – вие сте моят жанр, моето семейство, моята БЪЛГАРИЯ!
Работата ми постанова да съм на хиляди километри, само че сърцето ми е с вас, тук и в този момент! Сякаш виждам Балкана, белите къщи на Елена и този зелен шир! Виждам и вашите грейнали лица и си мисля какво би ни споделил нашият фамилен патриарх, дядо Иван Кършовски, в случай че в този момент беше измежду нас. Сигурна съм, че щеше да ни подсети, че единствено обединени можем да сме мощни и би казал”…да се хванем за ръце и да работим дружно!”
Мисля си, че дядо Иван Кършовски би ни споделил, че черешовото топче през днешния ден е знанието и образованието, а компютрите са нашите пушки. Та да се залавяме с тях, а за войводи да ни служат смелите и дръзки хрумвания за по-добро бъдеще на нашите деца.
Кършовският жанр, потомците и на други славни еленски родове, еленчани и българите като цяло сме потвърдили, че можем да мислим “на едро”, да гледаме към хоризонта с необятно отворени души и да намираме очакване и оптимизъм във всяко положително дело, осъществено с чисто сърце и безкористни планове.
Да си спомним за предците ни и самоуверено да продължим напред. Имаме още доста работа да вършим! “ – прикани Кристалина Георгиева.
Тържествената стратегия включваше два научни отчета. Първият изнесе проф. Пламен Митев от СУ „ Климент Охридски “ за Руско-турската война, за боевете в еленския край в края на 1877 година и смисъла им за изхода на войната. Доцент Светла Атанасова от Регионалния исторически музей в гр. Велико Търново приказва пред потомците за присъединяване на еленчани в Руско-турската освободителна война. Тя посочи безспорния принос на младата интелигенция от възрожденското градче освен в директните бойни дейности, само че и в щабовете на съветската войска като разузнавачи, военни репортери и преводачи и лекари. Еленчани се включват и като доброволци в сформирането на българското опълчение и бойци в проведените военни отряди с охранителни и разследващи функционалности в Балкана.
Доц. Атанасова показа пред участниците в срещата изложбата „ Забравени фотоси и гравюри от Руско-турската освободителна война “, с която гостува Регионалният исторически музей В.Търново. В нашата страна тя се демонстрира за първи път, след представянето й в Букурещкия университет за Дните на славянската просвета в румънската столица. Изложбата е подредена във връзка 140 години от подписването на Сан Стефанския кротичък контракт, текстовете са на три езика – български, румънски и британски. Снимките, запечатали войната в другите й лица, наблюдават бойния поход на съветската и румънската войска. Фотосите са от фотоархива на Иво Хаджимишев, Франц Душек и Александър Иванов, а гравюрите са предоставени от Национално придвижване „ Русофили “, отпечатани във френско списание.
След поднасянето на венци пред Паметника на свободата участниците в срещата се поклониха и пред паметника край с. Марян, където преди години бе повдигнат 9-метров Казашки кръст в памет на починалите казаци от Трети ескадрон на 13-ти Орденски полк. Боряна Млъзева, потомка на Кършовския жанр, напомни паметните места в Еленския край, където признателното население издига седем паметника и приятелски могили в памет на починалите съветски воини и офицери.
Много еленски родове оставят трайна следа в националната ни история с делата на своите синове по време на Освободителната война и възобновяване на българската страна. Сред тях са доктор Димитър Моллов, доктор Йордан Брадел и доктор Сава Мирков, които след Освобождението работят интензивно за образуване на българското опазване на здравето, на Червения кръст и на Българската академия на науките. Петър Горбанов приключва Робърт лицей. През 1876 година е преводач на известния публицист и държавник Макензи, който обследва турските безчинства.
По време на Руско-турската война е преводач към щаба на военачалник Гурко, а след Освобождението заема виновни държавни длъжности, кмет е на Елена. Неговият брат – Петко Горбанов, също ученик на Робърт лицей, се включва в разузнаването на съветската войска. Неговият облик е увековечен в баралефа на паметника на освободителите в София, показан като член на делегацията, връчила посланието до съветския император. Иван Кършовски е измежду първите дейци по българското избавление, непосредствен сподвижник на Левски. Записва се в българското опълчение, само че защото владее седем езика, е причислен като преводач на армията. За неговия брат Антон Кършовски, учил Военното учебно заведение в Букурещ, има данни, че по време на войната е съпровождал като адютант граф Алабин.
Събитието, което община Елена поддържа и включи в календара на културните събития за 2018 година, откри заместник-кметът Десислава Шопова. С видео-приветствие към участниците в родолюбивата демонстрация се обърна ръководителят на Инициативния комитет за осъществяване на родовите срещи на потомците на болярина Кършо – госпожа Кристалина Георгиева, правнучка на Иван Попхристов Кършовски, чиито служебни задължения като вицепрезидент на Световната банка не разрешиха тя да вземе персонално присъединяване в тазгодишната среща.
„ Скъпи мои, родственици, другари, съидейници и патриоти, драги еленчани, скърбя, че не мога да бъда през днешния ден с вас на този специфичен ден. Искам обаче да ви прегърна всички, въпреки и през океана, и да ви кажа какъв брой доста значи това събиране за мен – вие сте моят жанр, моето семейство, моята БЪЛГАРИЯ!
Работата ми постанова да съм на хиляди километри, само че сърцето ми е с вас, тук и в този момент! Сякаш виждам Балкана, белите къщи на Елена и този зелен шир! Виждам и вашите грейнали лица и си мисля какво би ни споделил нашият фамилен патриарх, дядо Иван Кършовски, в случай че в този момент беше измежду нас. Сигурна съм, че щеше да ни подсети, че единствено обединени можем да сме мощни и би казал”…да се хванем за ръце и да работим дружно!”
Мисля си, че дядо Иван Кършовски би ни споделил, че черешовото топче през днешния ден е знанието и образованието, а компютрите са нашите пушки. Та да се залавяме с тях, а за войводи да ни служат смелите и дръзки хрумвания за по-добро бъдеще на нашите деца.
Кършовският жанр, потомците и на други славни еленски родове, еленчани и българите като цяло сме потвърдили, че можем да мислим “на едро”, да гледаме към хоризонта с необятно отворени души и да намираме очакване и оптимизъм във всяко положително дело, осъществено с чисто сърце и безкористни планове.
Да си спомним за предците ни и самоуверено да продължим напред. Имаме още доста работа да вършим! “ – прикани Кристалина Георгиева.
Тържествената стратегия включваше два научни отчета. Първият изнесе проф. Пламен Митев от СУ „ Климент Охридски “ за Руско-турската война, за боевете в еленския край в края на 1877 година и смисъла им за изхода на войната. Доцент Светла Атанасова от Регионалния исторически музей в гр. Велико Търново приказва пред потомците за присъединяване на еленчани в Руско-турската освободителна война. Тя посочи безспорния принос на младата интелигенция от възрожденското градче освен в директните бойни дейности, само че и в щабовете на съветската войска като разузнавачи, военни репортери и преводачи и лекари. Еленчани се включват и като доброволци в сформирането на българското опълчение и бойци в проведените военни отряди с охранителни и разследващи функционалности в Балкана.
Доц. Атанасова показа пред участниците в срещата изложбата „ Забравени фотоси и гравюри от Руско-турската освободителна война “, с която гостува Регионалният исторически музей В.Търново. В нашата страна тя се демонстрира за първи път, след представянето й в Букурещкия университет за Дните на славянската просвета в румънската столица. Изложбата е подредена във връзка 140 години от подписването на Сан Стефанския кротичък контракт, текстовете са на три езика – български, румънски и британски. Снимките, запечатали войната в другите й лица, наблюдават бойния поход на съветската и румънската войска. Фотосите са от фотоархива на Иво Хаджимишев, Франц Душек и Александър Иванов, а гравюрите са предоставени от Национално придвижване „ Русофили “, отпечатани във френско списание.
След поднасянето на венци пред Паметника на свободата участниците в срещата се поклониха и пред паметника край с. Марян, където преди години бе повдигнат 9-метров Казашки кръст в памет на починалите казаци от Трети ескадрон на 13-ти Орденски полк. Боряна Млъзева, потомка на Кършовския жанр, напомни паметните места в Еленския край, където признателното население издига седем паметника и приятелски могили в памет на починалите съветски воини и офицери.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ