В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система,

...
В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система,
Коментари Харесай

По-високи пенсии, но при едно условие

В Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, прочут като Сребърния фонд, към края на предходната година има 3,904 милиарда лв.. Това демонстрира годишният разбор за положението на Сребърния фонд, оповестен от Министерство на финансите.

През 2023 година по сметка на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, прочут като Сребърния фонд са трансферирани от/за централния бюджет средства в чист размер на 99,7 млн. лева Към 31.12.2023 година по сметка на фонда са постъпили лихви в размер на 108,8 млн. лева

През 2023 година не са отчислени средства за сметка на остатък по държавния бюджет за 2022 година, поради регистриран недостиг. Съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система (ЗДФГУДПС) в интерес на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните приходи от приватизация и приходите от концесии, регистрирани по държавния бюджет, двадесет и пет на 100 от регистрирания за съответната бюджетна година остатък по държавния бюджет, както и доходи от други източници, избрани със закон или с акт на Министерския съвет.

В последните години отчисления за сметка на източника остатък по държавния бюджет няма, поради на това, че бюджетното салдо е недостиг. Настоящите пазарни условия не допускат реализирането на рентабилност при желаните ниски равнища на капиталов риск, заради което наличните средства на фонда са подадени в сметка в Българска народна банка, което е един от инструментите, в които може да влага фонда според член 13 от ЗДФГУДПС. 

По този метод се гарантира минимизиране на отрицателните резултати и деянията на волатилност на интернационалните финансови пазари. Това от своя страна подхожда на настоящата пазарна среда и води до отбягване на риска, обвързван с отрицателните промени на външните пазари.

В разбора се показва още, че фискалният напън върху държавната пенсионна система е най-силен при започване на интервала 2023 -2025 година вследствие на измененията в размерите на пенсиите, признати със Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2022 година, които водят до доста усъвършенстване на тяхната адекватност.

В дълготраен проект, резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота, значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба.

Тъй като тези хора ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек.

Анализът на дълготрайното финансово положение на държавната пенсионна система демонстрира, че обезпечаването единствено в първия дирек на пенсионната система ще докара до по-високи размери на пенсиите от първия дирек, вследствие на което разходите за пенсии ще се усилят доста, съобщи Pariteni.bg.

В дълготраен проект, по-високите доходи от осигурителни вноски няма да са задоволителни, с цел да покрият разноските за пенсии, изплащани в цялостен размер. Това от своя страна ще докара до сензитивно утежняване на салдото на ДОО в интервала след 2046 година спрямо базовия вид.

Провежданите в последните години пенсионни политики спомагаха за повишение адекватността на пенсиите. В комбиниране с политиките по приходите, тяхното краткосрочно влияние върху финансовото положение на държавната пенсионна система бе овладяно с помощта на повишените доходи от осигурителни вноски. От друга страна, в средносрочен и дълготраен проект тези промени в параметрите на политиките се отразяват и върху разноските за пенсии, написа в разбора.

Според него средносрочните и дълготрайни резултати върху разноските са били усилени от други решения, най-много свързани с вдигането на минималната пенсия и на тавана на пенсиите. В интервала 2023-2025 година процентът на разноските за пенсии от прогнозния Брутният вътрешен продукт ще доближи най-високата си стойност за целия планиран интервал от 11,6%.

След 2025 г. делът на разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще стартира да понижава, достигайки най-ниската си стойност от 9,6% в интервала 2042-2047 година, след което се чака растеж до 10,0% в 2060 година, следван от слаб спад до 9,9% в края на прогнозния интервал. Влияние върху динамичността на разноските за пенсии в дълготраен проект ще оказва и предоставената опция на обезпечените лица, родени след 1959 година, които до август 2015 година се осигуряваха наложително в ДОО (I стълб) и в повсеместен пенсионен фонд (II стълб), да трансформират обезпечаването си и да преминат към обезпечаване единствено в първия дирек с увеличена осигурителна вноска. Най-силно позитивно влияние върху дълготрайното финансово положение на ДОО по принцип оказват по-висок стопански напредък, съпроводен с по-висока претовареност, по-ниска безработица и по-високи трудови хонорари.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР