Отечеството преди всичко
В „ Държавен вестник “ да се разгласява всеки протокол с решенията на двете комисии
През лятото на 2017 година медиите разпространиха радостна новина: държавните управления на България и Македония са подготвени да подпишат контракт за добросъседство и другарство. Българският експертен капацитет по Македонския въпрос е концентриран в Македонския теоретичен институт (МНИ) – София. Поради това управлението на институцията изиска диалог с представители на Балканския отдел във Външното министерство. Целта беше обществеността да добие изясненост, за това което следва. В диалога представителите на МНИ опазиха следната позиция: „ България в никакъв случай в предишното не е била в по-благоприятна позиция за отбрана на националните си ползи по македонския въпрос. За разлика от времената след Втората международна война, в този момент не тя, а ръководещите в Скопие се нуждаят от нашата поддръжка, по отношение на приемането им в НАТО и Европейски Съюз. Затова в контракта е редно да се запишат най-малко три неща, които отразяват обективната историческа истина. Ако желаеме в бъдеще двустранните ни връзки фактически да са добросъседски и другарски, а точно: че славянското население във Вардарска Македония е от български произход; до края на Втората международна война то приказва западните диалекти на българския език; по тази причина народите, в в този момент съществуващите две прилежащи славянски страни, доникъде на ХХ век имат обща история. А по какъв начин се усещат в този момент дейните поколения в нашата нова съседка, които са родени след средата на ХХ век – това си е тяхна персонална работа. На живи хора, никой не може да натрапва нищо! Истината в историята обаче, може и би трябвало да се пази! “
Когато на 2 август 2017 година договорът за добросъседство беше подписан, стана ясно, че тази обективна българска позиция не беше отразена в текста на новосъздадения документ. Очевидно, заради противоречие на отсрещната страна. За „ изясняване на историческата истина “ се сътвори двустранна комисия от учени, които да предложат на държавните управления работещи тези по тематиката за общото историческо минало. Без комисиите да имат действителна власт, да постановат на който и да било своите решения като наложителна процедура.
И какво се получи? Гърция, след четвъртвековен напън, също подписа сходен контракт за добросъседство с Македония. Но още в неговия текст бяха изчистени всички въпроси, свързани с предишното! Затова Атина в този момент няма нужда от комисии, които да спорят с учени от Скопие. Докато в нашия случай се стартира една словесна игра, която има шансове да не донесе потребни резултати за България. Защото и след подписването на контракта сред България и Македония, от най-високо място в Скопие се приказва, че „ македонският език и македонският народ са приети от целия свят “; Дори Гърция признала с контракта си „ македонската еднаквост и македонския език “; вместо „ Вардарска Македония “, каквото е обичайното наименование на територията, в която се образува Македония, беше възприето държавно име „ Северна Македония “ – географски ареал, в който спада и Пиринският дял от територията на България; в пресата все по този начин се приказва, че след 1941 година „ по всички критерии България е окупатор в Македония “, а не избавител, вложил над 25 милиарда лв. за възобновяване на областта; вестник „ Нова Македония “ подлага на критика българския президент за отношението му към контракта от 2 август 2017 година и т. н. При разбора на тези и доста други обстоятелства, създателят на сегашния текст ще изрази своето персонално мнение. Защото, правилно е че Българската историческа комисия е формирана от готови и уважавани учени. Но те бяха сложени от контракта в обстановка, която или ще ги трансформира в герои, или ще стовари върху плещите им огромна отговорност. Кое дава съображение за сходен скептицизъм?
Първо, тъй като плюс упоменатото нагоре, по най-различни осведомителни източници в Скопие се декларира, че в дебата двете исторически комисии би трябвало да изяснят единствено какво да се написа в школските учебници на двете прилежащи страни.
Второ, в науката нямало по какъв начин и не трябвало да се „ декретират “ истини, които да се „ наложителни “ за откривателите. Следователно децата могат да учат нещо, което в бъдеще „ науката “ ще отхвърля!?
Трето, въпреки че работата на комисиите е още първоначално, към този момент проличава, че при разискването на проблематиката скопската страна приема половинчато истините: Като нагледна илюстрация тук може да се даде следната обстановка: „ Примерно, няма по какъв начин да не се одобри, че Цар Самуил да речем, е представител на българската владетелска династия, тъй като той е наследник на комит Никола – шеф на Сердакийския комитет, при царуването на Петър I. Но не се съгласяваш, че Самуиловата страна, е западния дял на средновековна България, откакто през Х век Византия нанася тежък удар върху нея “ и прочие
Четвърто, по основните въпроси скопската комисия от историци умува дълго и прави съвещания с властта, каква позиция да заеме. От позиция трайните национални ползи на България това е обстановка, която може да се пояснява единствено като „ отсрочване “, до момента в който Македония получи покана, а по-късно и влезе в НАТО и Европейски Съюз. Целта е Македония да се откъсне от съветската сфера на въздействие и да се включи в двете упоменати интернационалните организации.
А по-късно? След това учебниците може още веднъж да се пренапишат, по този начин както КАЗВА лъженауката сътворила неомакедонизма. София ще бъде парирана, защото ще има до себе си един пълноправен член на НАТО и Европейски Съюз, на който не може да се диктува нищо. Затова, като заместник-председател на МНИ, създателят на сегашния текст предлага няколко хрумвания:
Първо, МНИ би трябвало да изиска по формален път, българската историческа комисия след всяка среща със скопската да разгласява не къде да е, а в „ Държавен вестник “ протокола с решенията от следващото съвещание. Защото комисиите са публично упълномощени органи от страна на държавната власт. И най-важното – ще остане сериозна документална диря за това, което се приема, отхвърля или протака, тъй като след време даже признатото, може да се отхвърли от някого.
Второ, добре е да се насочат предложения към членовете на българската комисия да се наложи практиката, след следващата среща с македонската, да има диалози и с българската научна общественост. Така комисията може да чува потребни хрумвания за бъдещета си активност.
Трето, в случай че след година-две стане ясно, че скопската комисия протака преговорния развой умишлено, това за българската комисия не може да значи друго, като се изключи че практиката е потвърдила невъзможността по този път да се обясни обективната истина за историческото минало. Факт, доказващ, че договорът от 2 август 2017 година в настоящия си тип, не работи дейно. Той се нуждае от допълнение, тъй като от истината за предишното зависи доста това, което ще се случи в бъдеще. При сходна обстановка, комисията ще разполага с всички учредения да предложи безполезните срещи-говорилни да се прекратят. Тогава българското държавно управление е в правото си да реагира по два метода: или да се изготви нов контракт, който да замести настоящия, или да се сътвори анекс към текста от 2 август 2017 година. (Юристите да кажат кое е по-добре.) В новия документ обаче да се изпишат, упоменатите три безспорни истини, свързани с българския генезис на славянското население в Македония.
Четвърто, когато Народното събрание на Македония също ратифицира този нов документ, както към този момент стана, тогава да се възстановят договарянията на научните комисии, с цел да се обясни по какъв начин да наподобяват учебниците. А българското държавно управление да оказва поддръжката си за НАТО и Европейски Съюз.
Ако това не се направи, а Македония влезе в НАТО и Европейски Съюз със сегашната мисловност на нейния политически и теоретичен хайлайф, за бъдещите генерации на България предстоят нови тествания. По-тежки от тези, които наследихме от втората половина на 40-те години на ХХ век. А нашата генерация ще бъде наказана поради безучастие по този начин, както народът ни осъди тези, които през 1947 година подариха на Скопие костите на Гоце Делчев и цялото духовно благосъстояния на МНИ, с цел да се затвърдят основите на неомакедонизма. Днес въпросът към този момент е: българската нация откакто познава неприятния образец от близкото минало, ще отхвърли ли дефинитивно и вечно част от своите изначални цивилизационни корени!?
МНИ не е държавна конструкция, а социална организация. Той може да изрича свободно отзиви, които са сложни за произнасяне от страна на публични представители на властта. Затова ние през днешния ден не би трябвало да мълчим. Няма значение кой и за какво натиска България да форсира един развой, който е обвързван най-тясно с темелите на нейната цивилизация. Едва ли, някоя велика мощ – която и да е тя, има интерес, да желае от българската интелигенция да отхвърли, че „ Отечеството е над всичко “ за народите по света.
*Авторът е зам.-председател на МНИ-София
През лятото на 2017 година медиите разпространиха радостна новина: държавните управления на България и Македония са подготвени да подпишат контракт за добросъседство и другарство. Българският експертен капацитет по Македонския въпрос е концентриран в Македонския теоретичен институт (МНИ) – София. Поради това управлението на институцията изиска диалог с представители на Балканския отдел във Външното министерство. Целта беше обществеността да добие изясненост, за това което следва. В диалога представителите на МНИ опазиха следната позиция: „ България в никакъв случай в предишното не е била в по-благоприятна позиция за отбрана на националните си ползи по македонския въпрос. За разлика от времената след Втората международна война, в този момент не тя, а ръководещите в Скопие се нуждаят от нашата поддръжка, по отношение на приемането им в НАТО и Европейски Съюз. Затова в контракта е редно да се запишат най-малко три неща, които отразяват обективната историческа истина. Ако желаеме в бъдеще двустранните ни връзки фактически да са добросъседски и другарски, а точно: че славянското население във Вардарска Македония е от български произход; до края на Втората международна война то приказва западните диалекти на българския език; по тази причина народите, в в този момент съществуващите две прилежащи славянски страни, доникъде на ХХ век имат обща история. А по какъв начин се усещат в този момент дейните поколения в нашата нова съседка, които са родени след средата на ХХ век – това си е тяхна персонална работа. На живи хора, никой не може да натрапва нищо! Истината в историята обаче, може и би трябвало да се пази! “
Когато на 2 август 2017 година договорът за добросъседство беше подписан, стана ясно, че тази обективна българска позиция не беше отразена в текста на новосъздадения документ. Очевидно, заради противоречие на отсрещната страна. За „ изясняване на историческата истина “ се сътвори двустранна комисия от учени, които да предложат на държавните управления работещи тези по тематиката за общото историческо минало. Без комисиите да имат действителна власт, да постановат на който и да било своите решения като наложителна процедура.
И какво се получи? Гърция, след четвъртвековен напън, също подписа сходен контракт за добросъседство с Македония. Но още в неговия текст бяха изчистени всички въпроси, свързани с предишното! Затова Атина в този момент няма нужда от комисии, които да спорят с учени от Скопие. Докато в нашия случай се стартира една словесна игра, която има шансове да не донесе потребни резултати за България. Защото и след подписването на контракта сред България и Македония, от най-високо място в Скопие се приказва, че „ македонският език и македонският народ са приети от целия свят “; Дори Гърция признала с контракта си „ македонската еднаквост и македонския език “; вместо „ Вардарска Македония “, каквото е обичайното наименование на територията, в която се образува Македония, беше възприето държавно име „ Северна Македония “ – географски ареал, в който спада и Пиринският дял от територията на България; в пресата все по този начин се приказва, че след 1941 година „ по всички критерии България е окупатор в Македония “, а не избавител, вложил над 25 милиарда лв. за възобновяване на областта; вестник „ Нова Македония “ подлага на критика българския президент за отношението му към контракта от 2 август 2017 година и т. н. При разбора на тези и доста други обстоятелства, създателят на сегашния текст ще изрази своето персонално мнение. Защото, правилно е че Българската историческа комисия е формирана от готови и уважавани учени. Но те бяха сложени от контракта в обстановка, която или ще ги трансформира в герои, или ще стовари върху плещите им огромна отговорност. Кое дава съображение за сходен скептицизъм?
Първо, тъй като плюс упоменатото нагоре, по най-различни осведомителни източници в Скопие се декларира, че в дебата двете исторически комисии би трябвало да изяснят единствено какво да се написа в школските учебници на двете прилежащи страни.
Второ, в науката нямало по какъв начин и не трябвало да се „ декретират “ истини, които да се „ наложителни “ за откривателите. Следователно децата могат да учат нещо, което в бъдеще „ науката “ ще отхвърля!?
Трето, въпреки че работата на комисиите е още първоначално, към този момент проличава, че при разискването на проблематиката скопската страна приема половинчато истините: Като нагледна илюстрация тук може да се даде следната обстановка: „ Примерно, няма по какъв начин да не се одобри, че Цар Самуил да речем, е представител на българската владетелска династия, тъй като той е наследник на комит Никола – шеф на Сердакийския комитет, при царуването на Петър I. Но не се съгласяваш, че Самуиловата страна, е западния дял на средновековна България, откакто през Х век Византия нанася тежък удар върху нея “ и прочие
Четвърто, по основните въпроси скопската комисия от историци умува дълго и прави съвещания с властта, каква позиция да заеме. От позиция трайните национални ползи на България това е обстановка, която може да се пояснява единствено като „ отсрочване “, до момента в който Македония получи покана, а по-късно и влезе в НАТО и Европейски Съюз. Целта е Македония да се откъсне от съветската сфера на въздействие и да се включи в двете упоменати интернационалните организации.
А по-късно? След това учебниците може още веднъж да се пренапишат, по този начин както КАЗВА лъженауката сътворила неомакедонизма. София ще бъде парирана, защото ще има до себе си един пълноправен член на НАТО и Европейски Съюз, на който не може да се диктува нищо. Затова, като заместник-председател на МНИ, създателят на сегашния текст предлага няколко хрумвания:
Първо, МНИ би трябвало да изиска по формален път, българската историческа комисия след всяка среща със скопската да разгласява не къде да е, а в „ Държавен вестник “ протокола с решенията от следващото съвещание. Защото комисиите са публично упълномощени органи от страна на държавната власт. И най-важното – ще остане сериозна документална диря за това, което се приема, отхвърля или протака, тъй като след време даже признатото, може да се отхвърли от някого.
Второ, добре е да се насочат предложения към членовете на българската комисия да се наложи практиката, след следващата среща с македонската, да има диалози и с българската научна общественост. Така комисията може да чува потребни хрумвания за бъдещета си активност.
Трето, в случай че след година-две стане ясно, че скопската комисия протака преговорния развой умишлено, това за българската комисия не може да значи друго, като се изключи че практиката е потвърдила невъзможността по този път да се обясни обективната истина за историческото минало. Факт, доказващ, че договорът от 2 август 2017 година в настоящия си тип, не работи дейно. Той се нуждае от допълнение, тъй като от истината за предишното зависи доста това, което ще се случи в бъдеще. При сходна обстановка, комисията ще разполага с всички учредения да предложи безполезните срещи-говорилни да се прекратят. Тогава българското държавно управление е в правото си да реагира по два метода: или да се изготви нов контракт, който да замести настоящия, или да се сътвори анекс към текста от 2 август 2017 година. (Юристите да кажат кое е по-добре.) В новия документ обаче да се изпишат, упоменатите три безспорни истини, свързани с българския генезис на славянското население в Македония.
Четвърто, когато Народното събрание на Македония също ратифицира този нов документ, както към този момент стана, тогава да се възстановят договарянията на научните комисии, с цел да се обясни по какъв начин да наподобяват учебниците. А българското държавно управление да оказва поддръжката си за НАТО и Европейски Съюз.
Ако това не се направи, а Македония влезе в НАТО и Европейски Съюз със сегашната мисловност на нейния политически и теоретичен хайлайф, за бъдещите генерации на България предстоят нови тествания. По-тежки от тези, които наследихме от втората половина на 40-те години на ХХ век. А нашата генерация ще бъде наказана поради безучастие по този начин, както народът ни осъди тези, които през 1947 година подариха на Скопие костите на Гоце Делчев и цялото духовно благосъстояния на МНИ, с цел да се затвърдят основите на неомакедонизма. Днес въпросът към този момент е: българската нация откакто познава неприятния образец от близкото минало, ще отхвърли ли дефинитивно и вечно част от своите изначални цивилизационни корени!?
МНИ не е държавна конструкция, а социална организация. Той може да изрича свободно отзиви, които са сложни за произнасяне от страна на публични представители на властта. Затова ние през днешния ден не би трябвало да мълчим. Няма значение кой и за какво натиска България да форсира един развой, който е обвързван най-тясно с темелите на нейната цивилизация. Едва ли, някоя велика мощ – която и да е тя, има интерес, да желае от българската интелигенция да отхвърли, че „ Отечеството е над всичко “ за народите по света.
*Авторът е зам.-председател на МНИ-София
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ