Богдана Карадочева: Не се предавам на годините - чувствам се добре
В дългата си кариера Богдана дава на публиката едни от най-разпознаваемите и съдържателни песни - “Бермудски триъгълник”, “Само за жени”, “Безсъница”, “Обич действителна”, “Години, години”. Сред евъргрийните са и дуетите й с Емил Димитров “Има любов”, “Помниш ли ти...”. Записва и няколко шлагера със брачна половинка си - композиторът Стефан Димитров, “Остаряваме бавно”, “Безнадежден случай”, “Следобедна песничка”, а песните й “Дано” и “Молитва за България” с Васил Найденов и Стефан Димитров станаха химни на вярата по време на митингите през 90-те години.
- Г-жо Карадочева, дълго време се уговаряхме за изявление. Върху какво работите сега?
- Върху доста неща вкупом. Има интервали, в които има задължения, други, в които няма толкоз доста. Но да, това е подобен интервал - с задължения. Правим нови песни, работим върху остарели. За страдание, този ковид обърка проектите ни. През последните месеци ми паднаха 17 участия, само че няма по какъв начин, като цивилизовани хора би трябвало да съблюдаваме защитните ограничения. Въпреки че виждам, че някои се пробват да се вършат на по-умни, но май няма да им се размине този път.
- От доста умници в последно време се усилват в геометрична градация инфектираните с Коронавирус...
- Много се усилват. Аз имам другари във Франция, с които постоянно се чуваме по телефона, и те споделят какво е при тях. Има хора, които не са излизали от домовете си от март. И не става дума за обезверени хора, а за интелигентни, отдадени на изкуството. Художници, които си стоят в ателиетата и не мърдат от там от боязън да не се заразят с вируса. Така че сме длъжни да съблюдаваме каквото се изисква, а не да се вършим, че няма подобен вирус. Непрекъснато чета за всякакви тайни теории. Не мога да кажа кое е правилно и кое не, не съм аз индивидът, само че мисля, че по-цивилизовано е да съблюдаваме наредбите на здравния министър.
- За каква цивилизация да приказваме в страната с най-бедно население в Европа? Каквото е битието ни, такова е и съзнанието.
- Ами няма да се мерим с Италия, Германия и Франция.
При тях не е имало близо половин век комунизъм,
при който хората нямаха лична самодейност и доста мозъци бяха погубени. Но има и нещо друго - ние сме царе да се оплакваме. Аз мисля, че няма друга нация, която да се оплаква толкоз. Вижте по какъв начин гордо си подвигат главите поляци, чехи, унгарци, все пак и те не са достигнали Германия, Франция и Италия.
- След 31 години народна власт в България хората не престават да стачкуват на улицата. Къде е смяната, на която толкоз се надявахме?
- Не се ли трансформираха доста неща? Улиците не са същите, витрините, хората, животът - също, само че се не помни какво е било. Просто е различен свят, другият от социализма. Мойсей 40 години е водил евреите из пустинята, до момента в който откри Обетованата земя. Така че може би би трябвало да минат 40 години и съзнанието на хората да се смени, да престанем да се оплакваме, тъй като, оплаквайки се, нищо не постигаш. Само ставаш по-жалък.
- Оплакват се най-много от немотията. Виждате какъв брой ваши сътрудници си отидоха в беднотия - и Борис Гуджунов, и Боян Иванов...
- Това са били най-близките ми другари - и Боян, и Борис, и Борислав Грънчаров, и добре знам по какъв начин си отидоха. Но артистите постоянно са били ощетени
По света хората от една ария си купуват самолети и острови, тук не е по този начин. Въпреки това не би трябвало да се оплакваме. Не претърпявам някой да се оплаква. 90 на 100 от българите имат лично жилище, имат коли, парцели. Така че, в случай че намериш по-добър метод да си уредиш нещата, да си предприемчив, да се организираш, не би трябвало да си безпаричен. Точно това ни беше лишил комунизмът - метода на мислене и инициативността. Аз не съм по-различна, тъй като и моите начинания са попарени от образование, от минало, от всичко. И въпреки всичко, светът е различен.
- През 2018 година станахте почетен жител на София. Какви “облаги” ви донесе тази купа?
- Много я обичам София. Благодарение на това мога да пътувам гратис в градския превоз. А можело и да се върви на баня, но към този момент в София няма баня и не мога да се възползвам от привилегията. Това в рамките на шегата, само че аз в действителност доста обичам града си и се гордея със София.
- Имате толкоз богат репертоар, само че чуваме по радиата единствено може би десетина ваши песни. Къде изчезнаха “Non c’est rien”, съветските романси, красивите песни от годините?
- Мен ли питате? Попитайте редакторите на радиата. Имам над 500 записани песни и младежите ги харесват, тъй като в песните на моето потомство имаше музика и нещо, което е доста значимо - текстове. Ние пеехме по стихове на поети и искахме нашите песни да стигнат до хората, да влязат в домовете им, което беше реализирано. А за какво не ги пускат? Защото несъмнено считат, че би трябвало да се даде бъдеще на младите, на които прочее никой не пречи.
- Но както се пее в една ваша ария: “Остаряваме постепенно, незабелязано почти”. Това тормози ли ви?
- И както продължава в песента: “Обяснима развръзка и натурален развой...”, само че аз не желая да се предавам. Слава на Бога, усещам се добре. Е, един ден ме боли главата, различен ден - кръстът, раменете. Вижте, не би трябвало да се мисли за това. Докато можеш, до момента в който си прав, действай! И това е.
- Годините доста не са се отразили на външния ви тип. Как се грижите за себе си?
- Купувам си някакъв порядъчен крем - никога не доста скъпи марки. Май това е единствената ми грижа. Но за мен настроението е най-важно. Имам двама внуци - Димитър и Борис, които ме вършат щастлива. Синът ми Лъчезар, положително момче, пък се занимава със своето си кино. Аз съм на правилото, че човек би трябвало да благодари на Бог за това, което има. И когато започнеш да му благодариш и да изреждаш: “Благодаря ти, Боже, за това, за това, за друго, че имам самун...”, виждаш какъв брой малко неща искаш и по какъв начин всичко друго е излишно.
Така съм възпитавана - позитивното мислене е преди всичко. Човек би трябвало да се обкръжава с другари и близки хора, които мислят положително. Не обичам да се приказва за напреднала възраст и заболявания. Не виждам вести за убийства и закононарушения. Предпочитам да прочета някоя хубава книга. Току-що свърших Захари Карабашлиев, пред мен е книга на Георги Господинов. Обичам да чета.
- А ходите ли на профилактични прегледи, следите ли здравословното си положение?
- Срам ме е да кажа, само че - не. А и да си призная почтено, нищо не ме кара да си мисля, че нещо с тялото ми не е наред.
Румяна СТЕФАНОВА
- Г-жо Карадочева, дълго време се уговаряхме за изявление. Върху какво работите сега?
- Върху доста неща вкупом. Има интервали, в които има задължения, други, в които няма толкоз доста. Но да, това е подобен интервал - с задължения. Правим нови песни, работим върху остарели. За страдание, този ковид обърка проектите ни. През последните месеци ми паднаха 17 участия, само че няма по какъв начин, като цивилизовани хора би трябвало да съблюдаваме защитните ограничения. Въпреки че виждам, че някои се пробват да се вършат на по-умни, но май няма да им се размине този път.
- От доста умници в последно време се усилват в геометрична градация инфектираните с Коронавирус...
- Много се усилват. Аз имам другари във Франция, с които постоянно се чуваме по телефона, и те споделят какво е при тях. Има хора, които не са излизали от домовете си от март. И не става дума за обезверени хора, а за интелигентни, отдадени на изкуството. Художници, които си стоят в ателиетата и не мърдат от там от боязън да не се заразят с вируса. Така че сме длъжни да съблюдаваме каквото се изисква, а не да се вършим, че няма подобен вирус. Непрекъснато чета за всякакви тайни теории. Не мога да кажа кое е правилно и кое не, не съм аз индивидът, само че мисля, че по-цивилизовано е да съблюдаваме наредбите на здравния министър.
- За каква цивилизация да приказваме в страната с най-бедно население в Европа? Каквото е битието ни, такова е и съзнанието.
- Ами няма да се мерим с Италия, Германия и Франция.
При тях не е имало близо половин век комунизъм,
при който хората нямаха лична самодейност и доста мозъци бяха погубени. Но има и нещо друго - ние сме царе да се оплакваме. Аз мисля, че няма друга нация, която да се оплаква толкоз. Вижте по какъв начин гордо си подвигат главите поляци, чехи, унгарци, все пак и те не са достигнали Германия, Франция и Италия.
- След 31 години народна власт в България хората не престават да стачкуват на улицата. Къде е смяната, на която толкоз се надявахме?
- Не се ли трансформираха доста неща? Улиците не са същите, витрините, хората, животът - също, само че се не помни какво е било. Просто е различен свят, другият от социализма. Мойсей 40 години е водил евреите из пустинята, до момента в който откри Обетованата земя. Така че може би би трябвало да минат 40 години и съзнанието на хората да се смени, да престанем да се оплакваме, тъй като, оплаквайки се, нищо не постигаш. Само ставаш по-жалък.
- Оплакват се най-много от немотията. Виждате какъв брой ваши сътрудници си отидоха в беднотия - и Борис Гуджунов, и Боян Иванов...
- Това са били най-близките ми другари - и Боян, и Борис, и Борислав Грънчаров, и добре знам по какъв начин си отидоха. Но артистите постоянно са били ощетени
По света хората от една ария си купуват самолети и острови, тук не е по този начин. Въпреки това не би трябвало да се оплакваме. Не претърпявам някой да се оплаква. 90 на 100 от българите имат лично жилище, имат коли, парцели. Така че, в случай че намериш по-добър метод да си уредиш нещата, да си предприемчив, да се организираш, не би трябвало да си безпаричен. Точно това ни беше лишил комунизмът - метода на мислене и инициативността. Аз не съм по-различна, тъй като и моите начинания са попарени от образование, от минало, от всичко. И въпреки всичко, светът е различен.
- През 2018 година станахте почетен жител на София. Какви “облаги” ви донесе тази купа?
- Много я обичам София. Благодарение на това мога да пътувам гратис в градския превоз. А можело и да се върви на баня, но към този момент в София няма баня и не мога да се възползвам от привилегията. Това в рамките на шегата, само че аз в действителност доста обичам града си и се гордея със София.
- Имате толкоз богат репертоар, само че чуваме по радиата единствено може би десетина ваши песни. Къде изчезнаха “Non c’est rien”, съветските романси, красивите песни от годините?
- Мен ли питате? Попитайте редакторите на радиата. Имам над 500 записани песни и младежите ги харесват, тъй като в песните на моето потомство имаше музика и нещо, което е доста значимо - текстове. Ние пеехме по стихове на поети и искахме нашите песни да стигнат до хората, да влязат в домовете им, което беше реализирано. А за какво не ги пускат? Защото несъмнено считат, че би трябвало да се даде бъдеще на младите, на които прочее никой не пречи.
- Но както се пее в една ваша ария: “Остаряваме постепенно, незабелязано почти”. Това тормози ли ви?
- И както продължава в песента: “Обяснима развръзка и натурален развой...”, само че аз не желая да се предавам. Слава на Бога, усещам се добре. Е, един ден ме боли главата, различен ден - кръстът, раменете. Вижте, не би трябвало да се мисли за това. Докато можеш, до момента в който си прав, действай! И това е.
- Годините доста не са се отразили на външния ви тип. Как се грижите за себе си?
- Купувам си някакъв порядъчен крем - никога не доста скъпи марки. Май това е единствената ми грижа. Но за мен настроението е най-важно. Имам двама внуци - Димитър и Борис, които ме вършат щастлива. Синът ми Лъчезар, положително момче, пък се занимава със своето си кино. Аз съм на правилото, че човек би трябвало да благодари на Бог за това, което има. И когато започнеш да му благодариш и да изреждаш: “Благодаря ти, Боже, за това, за това, за друго, че имам самун...”, виждаш какъв брой малко неща искаш и по какъв начин всичко друго е излишно.
Така съм възпитавана - позитивното мислене е преди всичко. Човек би трябвало да се обкръжава с другари и близки хора, които мислят положително. Не обичам да се приказва за напреднала възраст и заболявания. Не виждам вести за убийства и закононарушения. Предпочитам да прочета някоя хубава книга. Току-що свърших Захари Карабашлиев, пред мен е книга на Георги Господинов. Обичам да чета.
- А ходите ли на профилактични прегледи, следите ли здравословното си положение?
- Срам ме е да кажа, само че - не. А и да си призная почтено, нищо не ме кара да си мисля, че нещо с тялото ми не е наред.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ