Наука на невъзможното: енергия от черните дупки
В далечното бъдеще, когато от Вселената не остане нищо с изключение на черни дупки, доживелите до този миг свръхцивилизации ще се постанова да си спомнят минното дело.
Единственият метод за извличане на сила ще остане хвърлянето на фотонни кофи към хоризонта са събитията. Но допустимо ли е това?
Нищо не е постоянно в нашата Вселена. В доста далечно бъдеще, да вземем за пример след 10 25 години, ще угаснат всички звезди, ще се разпаднат най-дълго живеещите радиоактивни атоми, квазарите ще преработят в излъчване съвсем целият галактически газ и също ще угаснат завинаги.
В бързо опустяващата от разширението на пространството Вселена ще останат черните дупки и тези студени тела (от изстиналите неутронни звезди и белите джуджета до планети и планетоиди с всевъзможни размери), които тези дупки не съумеят да обхванат.
Във всеки случай такава орис предвещава общоприетият модел на актуалната космология. И в случай че във Вселената се запазят единични, самотни (всичко поради същото уголемение на пространството) цивилизации, ще им се наложи да добиват сила от черните дупки, защото никакви други благоприятни условия няма да останат.
„ Моята работа не излиза отвън рамките на чисто въображаем опит. По-конкретно даже не съм се опитвал да си показва какви форми на живот биха могли да преживеят угасването на звездите.
От друга страна, съм се основавал на добре създадената доктрина на Хогинговото излъчване и актуалните версии на теорията на струните.
Тези версии се разграничават една от друга, само че изводите резервират своята мощ във всеки случай: не можеш да стоплиш никоя цивилизация с излъчването на черните дупки.
И тук не става дума за дефицит на досетливост, а просто за ограничавания, които слагат фундаменталните закони на природата – във всеки случай, както в този момент ги разбираме. “
Адам Браун, физик теоретик, Станфордски университет
През 1974 година Стивън Хокинг, употребявайки квантов метод, предсказва, че черните дупки би трябвало да изпускат излъчване с топлинен набор. То поражда към хоризонта на събитията заради взаимоотношението на вакуумните флуктуации с гравитационното поле.
Близо до хоризонта се раждат и анихилират виртуални двойки частици и античастици и е вероятен случай, когато античастицата ще бъде захваната от черната дупка, а частицата ще отлети в безкрайността.
Античастицата, попаднала в черната дупка, понижава нейната цялостна сила на покой ( а значи – и маса). Поради лъчението на Хокинг черните дупки губят маса („ изпаряват се “) и в края на краищата умират, само че времето на живот на дупките е на десетки порядъци повече от сегашната възраст на Вселената.
Популярная механика
