Как се взимаше книжка през соца?
"В далечната 1986 година, когато се записах на курс за фен водач, първите два месеца бях на образование в зала в един от центровете на тогавашната организация ДОСО. Чак по-късно се качих на автомобил с инструктор. Това беше един очукан „ Москвич “, който оставяше след себе си димна завеса, само че най-малко имах инструктор, който беше извънредно спокоен и подготвен да изяснява постоянно всичко ", написа Г. Николов в "Спомени от националната република ".
Спомням си, че преди да се явя пред КАТ, минахме вътрешен изпит, който се състоеше от две елементи – доктрина и процедура. Решавахме листовки, по-късно ме препитваха устно единствено върху закона и чак по-късно се качвахме за изпитно кормуване. Провал на едно от трите места означаваше спомагателни занятия и прощаване изобщо с опцията да се добереш до изпит пред КАТ. Ако всичко минеше обикновено, ти насрочваха дата за изпит. Отново първият изпит беше с листовки. След това следваше полигон. Изобщо – 9-те кръга на пъкъла.
Днес това го няма и по тази причина доста постоянно сме очевидци на съвсем сакати опити за паркиране или каквито и да е маневри, изключително в натоварено време на претрупаните с коли улици. Когато и това преминеше сполучливо, тръгваше градското кормуване с катаджията до тебе. Провал в един от трите стадия означаваше неуспех на целия изпит. Спомням си моите терзания в деня на изпита, който действително продължи повече от 3-4 часа. На полигона имаше най-малко 7-8 фигури и задания за осъществяване и катаджията ти посочваше случайно няколко от тях. След това – градско кормуване в случайно определен регион.
Вярно е, че часовете за кормуване не бяха малко, само че все си мислех, че има нещо, което не знам, че някои улици просто не са ми познати. Моят изпитващ беше правилен човек, мълчеше, само ме насочваше по маршрута и като цяло излъчваше успокоение. Спомням си и насладата, когато ми сподели да паркирам и че съм взел изпита, пожела ми триумф и безаварийно каране. Днес това са неща, които са сведени до пари под масата на тоя, на оня и след това – за какво ставали катастрофи. Тогава ни учеха честно, през днешния ден се чудят каква техника да наблъскат в колите и изпитите, с цел да спрат корупцията. А тя се вижда по крайпътните монументи.
Спомням си, че преди да се явя пред КАТ, минахме вътрешен изпит, който се състоеше от две елементи – доктрина и процедура. Решавахме листовки, по-късно ме препитваха устно единствено върху закона и чак по-късно се качвахме за изпитно кормуване. Провал на едно от трите места означаваше спомагателни занятия и прощаване изобщо с опцията да се добереш до изпит пред КАТ. Ако всичко минеше обикновено, ти насрочваха дата за изпит. Отново първият изпит беше с листовки. След това следваше полигон. Изобщо – 9-те кръга на пъкъла.
Днес това го няма и по тази причина доста постоянно сме очевидци на съвсем сакати опити за паркиране или каквито и да е маневри, изключително в натоварено време на претрупаните с коли улици. Когато и това преминеше сполучливо, тръгваше градското кормуване с катаджията до тебе. Провал в един от трите стадия означаваше неуспех на целия изпит. Спомням си моите терзания в деня на изпита, който действително продължи повече от 3-4 часа. На полигона имаше най-малко 7-8 фигури и задания за осъществяване и катаджията ти посочваше случайно няколко от тях. След това – градско кормуване в случайно определен регион.
Вярно е, че часовете за кормуване не бяха малко, само че все си мислех, че има нещо, което не знам, че някои улици просто не са ми познати. Моят изпитващ беше правилен човек, мълчеше, само ме насочваше по маршрута и като цяло излъчваше успокоение. Спомням си и насладата, когато ми сподели да паркирам и че съм взел изпита, пожела ми триумф и безаварийно каране. Днес това са неща, които са сведени до пари под масата на тоя, на оня и след това – за какво ставали катастрофи. Тогава ни учеха честно, през днешния ден се чудят каква техника да наблъскат в колите и изпитите, с цел да спрат корупцията. А тя се вижда по крайпътните монументи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ