Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества
В човешкото другарство има единствено два метода за реализиране на дадена цел – посредством взаимно единодушие или посредством насила. Това не е просто някакво философско изказване, което предстои на полемика, това е реалност от природата. Принудата е била естествена, даже естествена част от бита на примитивните общества. Властта на мощния е имала напълно дословен смисъл. Но с развиването на земеделието, със основаването на първите градове, с усложняването на човешкото общество и развиването на човешкия морал, нуждата от построяването на правила, а след това и закони, които да лимитират принудата в връзките и да слагат рамка за разрешаване на проблемите отвън нея, е довело до разцвета на човешката цивилизация.
Разбирането, че не физическата мощ или способността да упражнява принуждение над близките е определящо за ролята на индивида в обществото, че всеки човек е скъп и освен това – всеки човек е сътворен по Божий облик, е в основата на Западната цивилизация. В този дълъг път от безчовечие към цивилизация, насилието в никакъв случай не е спирало да съществува. Затова и всеки прийом, всяко средство, което е спомагало за равнене на силите сред слабия и мощния, е водело до ново развиване за обществото като цяло и до невиждан за човешката история публичен мир.
Личното оръжие и правото на самоотбрана са от фундаментално значение за едно цивилизовано общество. Огнестрелното оръжие е същинска гражданска война в това отношение. Единствено оръжието и правото на самоотбрана с такова стои против властта на мощния над слабия, против властта на група бандити над самотния дъртак, против властта на изнасилвача над жертвата си и против властта на проникналия с щурм в късна вечер над беззащитна майка с деца. Премахнем ли оръжието от публичните връзки, ние няма да решим казуса с насилието, в противен случай – ще възстановим смисъла на силата на принудата над тази на взаимното единодушие. За какво взаимно единодушие можем да приказваме, когато рецидивисти обират, насилват и убиват хора в дребните обитаеми места? Нима някой е склонен да бъде обран или погубен от нападателя си? Полицията не може да бъде на всички места, а когато става дума за живот и гибел, не може и да се разчита, че тя ще реагира, преди да е прекомерно късно.
Притеснява ме обстоятелството, че измененията в Наказателния кодекс във връзка с неизбежната защита, бяха прокарани на първо четене с огромни запаси. Нещо повече, председателката на правната комисия в Народното събрание Анна Александрова от ГЕРБ изрази запаси, цитирайки решението на комунистическия висш съд от 1973 година във връзка с рамките на неизбежната защита. Всеки тоталитарен режим обезоръжава своите жители и лимитира тяхното право на самоотбрана. Без такова право, човек не може да бъде свободен. Затова и се опасявам, че на второ четене този закон за изменение на Наказателен кодекс няма да мине. Но тази борба няма да има никакъв смисъл, в случай че България не се възпротиви и на директивата на Европейската комисия във връзка с контрола на придобиването и притежаването на оръжие (Директива 2017/853), която на практика ще обезоръжи европейските жители. Директивата следва да се приспособява към законодателството на страните членки в околните няколко месеца. Нейното приложение ще е годно и за страните от Шенген, като Швейцария, където тази неделя, 19 май, жителите ще излязат на референдум в отбрана на обичайните си права на прилагане на оръжия за самоотбрана, лов и спорт, като срещат публична поддръжка само от дясно, всички от центъра до лявото в политическия набор поддържат използването ѝ в страната. От страните членки на Европейски Съюз, само Вишеградските страни на институционално равнище към момента се съпротивляват против директивата, като Чехия заведе дело в Европейския съд в Люксембург, към което по-късно се причислиха Полша и Унгария. Важно е да се означи, че тези страни са измежду страните с най-ниска битова престъпност, в немалка степен точно поради широко-застъпеното владеене на персонално оръжие в тях.
Тази инструкция бе препоръчана след терористичните атентати в Париж през 2015 година. Тя бе прокарана въз основата на страсти и посредством манипулиране на демократичните правила, в това число изцяло занемаряване на нуждата от оценка на въздействието, от разбор на риска, както и с унищожаване на опцията за обществен спор в Европейския парламент. Гласуването по всички точки от директивата в целокупност, без право на ремонти, бе осъществено за “демократичните” и задълбочени 4 минути и 50 секунди на 14 Март 2017 година.
Твърде дълго ще бъде да изложа всички проблеми, които директивата основава, само че ще се спра на най-важните. Директивата допуска всеобщо обезоръжаване на другояче съзнателни притежатели на оръжия, които ще попаднат в забранителния лист. Този забранителен лист е толкоз необятен в своя обсег, че заплашва даже музейната и колекционерска работа по опазването на материалното културно завещание на континента. Хора, които изцяло легално имат оръжие сега, ще се окажат отвън закона, а придобиването на ново оръжие за самоотбрана, спорт или лов ще се усложни в допълнение даже за най-малокалибрените револвери. Всичко това основава риск за в допълнение развиване на черния пазар на оръжие, основава риск за икономическото развиване на всички браншове свързани с отбранителните качества на популацията, основава риск за хазната, намалявайки приходите на страните от данъчно облагане на оръжейното произвеждане и владеене на оръжие през лицензионни такси. Нещо повече, тази инструкция съставлява превишаване на правата на комисията по отношение на страните членки, като директно се намесва в публични връзки, които в някои от страните членки на Европейски Съюз имат своите конституционни измерения.
Но най-важното е това, че не се вземат решение нито един от проблемите заложени в претекстовете за предложение на директивата. Както и до момента, нарушители и терористи няма да закупуват своето оръжие от кварталния магазин, нито ще поръчат на занаятчия оръжейник да им създаде персонализирана ловна пушка. Десетки хиляди калашници обикалят света и ще продължат да го вършат. Това оръжие беше от дълго време неразрешено във Франция, когато се случиха ужасяващите терористични набези над редакцията на Шарли Ебдо и по-късно в Батаклан, само че макар възбраната, точно то беше в ръцете на терористите.
За сметка на това, елементарните, съзнателни данъкоплатци, ще останат изцяло беззащитни – на произвола на волята на тези, които нямат никакъв морал и са решени да нарушават не просто човешките закони, само че и Божиите такива.
Тази борба има своите два фронта – народен и европейски, на които имам намерение да пазя интереса на българските жители. Именно това би трябвало да спрем дружно, с едно по-силно консервативно посланичество в Екологичен потенциал, което няма да допусне идната Комисия да продължи да прокарва ограничаващи правата на европейските жители ограничения.
Източник: Кристиян Шкварек за платформата "Консерваторъ "
Разбирането, че не физическата мощ или способността да упражнява принуждение над близките е определящо за ролята на индивида в обществото, че всеки човек е скъп и освен това – всеки човек е сътворен по Божий облик, е в основата на Западната цивилизация. В този дълъг път от безчовечие към цивилизация, насилието в никакъв случай не е спирало да съществува. Затова и всеки прийом, всяко средство, което е спомагало за равнене на силите сред слабия и мощния, е водело до ново развиване за обществото като цяло и до невиждан за човешката история публичен мир.
Личното оръжие и правото на самоотбрана са от фундаментално значение за едно цивилизовано общество. Огнестрелното оръжие е същинска гражданска война в това отношение. Единствено оръжието и правото на самоотбрана с такова стои против властта на мощния над слабия, против властта на група бандити над самотния дъртак, против властта на изнасилвача над жертвата си и против властта на проникналия с щурм в късна вечер над беззащитна майка с деца. Премахнем ли оръжието от публичните връзки, ние няма да решим казуса с насилието, в противен случай – ще възстановим смисъла на силата на принудата над тази на взаимното единодушие. За какво взаимно единодушие можем да приказваме, когато рецидивисти обират, насилват и убиват хора в дребните обитаеми места? Нима някой е склонен да бъде обран или погубен от нападателя си? Полицията не може да бъде на всички места, а когато става дума за живот и гибел, не може и да се разчита, че тя ще реагира, преди да е прекомерно късно.
Притеснява ме обстоятелството, че измененията в Наказателния кодекс във връзка с неизбежната защита, бяха прокарани на първо четене с огромни запаси. Нещо повече, председателката на правната комисия в Народното събрание Анна Александрова от ГЕРБ изрази запаси, цитирайки решението на комунистическия висш съд от 1973 година във връзка с рамките на неизбежната защита. Всеки тоталитарен режим обезоръжава своите жители и лимитира тяхното право на самоотбрана. Без такова право, човек не може да бъде свободен. Затова и се опасявам, че на второ четене този закон за изменение на Наказателен кодекс няма да мине. Но тази борба няма да има никакъв смисъл, в случай че България не се възпротиви и на директивата на Европейската комисия във връзка с контрола на придобиването и притежаването на оръжие (Директива 2017/853), която на практика ще обезоръжи европейските жители. Директивата следва да се приспособява към законодателството на страните членки в околните няколко месеца. Нейното приложение ще е годно и за страните от Шенген, като Швейцария, където тази неделя, 19 май, жителите ще излязат на референдум в отбрана на обичайните си права на прилагане на оръжия за самоотбрана, лов и спорт, като срещат публична поддръжка само от дясно, всички от центъра до лявото в политическия набор поддържат използването ѝ в страната. От страните членки на Европейски Съюз, само Вишеградските страни на институционално равнище към момента се съпротивляват против директивата, като Чехия заведе дело в Европейския съд в Люксембург, към което по-късно се причислиха Полша и Унгария. Важно е да се означи, че тези страни са измежду страните с най-ниска битова престъпност, в немалка степен точно поради широко-застъпеното владеене на персонално оръжие в тях.
Тази инструкция бе препоръчана след терористичните атентати в Париж през 2015 година. Тя бе прокарана въз основата на страсти и посредством манипулиране на демократичните правила, в това число изцяло занемаряване на нуждата от оценка на въздействието, от разбор на риска, както и с унищожаване на опцията за обществен спор в Европейския парламент. Гласуването по всички точки от директивата в целокупност, без право на ремонти, бе осъществено за “демократичните” и задълбочени 4 минути и 50 секунди на 14 Март 2017 година.
Твърде дълго ще бъде да изложа всички проблеми, които директивата основава, само че ще се спра на най-важните. Директивата допуска всеобщо обезоръжаване на другояче съзнателни притежатели на оръжия, които ще попаднат в забранителния лист. Този забранителен лист е толкоз необятен в своя обсег, че заплашва даже музейната и колекционерска работа по опазването на материалното културно завещание на континента. Хора, които изцяло легално имат оръжие сега, ще се окажат отвън закона, а придобиването на ново оръжие за самоотбрана, спорт или лов ще се усложни в допълнение даже за най-малокалибрените револвери. Всичко това основава риск за в допълнение развиване на черния пазар на оръжие, основава риск за икономическото развиване на всички браншове свързани с отбранителните качества на популацията, основава риск за хазната, намалявайки приходите на страните от данъчно облагане на оръжейното произвеждане и владеене на оръжие през лицензионни такси. Нещо повече, тази инструкция съставлява превишаване на правата на комисията по отношение на страните членки, като директно се намесва в публични връзки, които в някои от страните членки на Европейски Съюз имат своите конституционни измерения.
Но най-важното е това, че не се вземат решение нито един от проблемите заложени в претекстовете за предложение на директивата. Както и до момента, нарушители и терористи няма да закупуват своето оръжие от кварталния магазин, нито ще поръчат на занаятчия оръжейник да им създаде персонализирана ловна пушка. Десетки хиляди калашници обикалят света и ще продължат да го вършат. Това оръжие беше от дълго време неразрешено във Франция, когато се случиха ужасяващите терористични набези над редакцията на Шарли Ебдо и по-късно в Батаклан, само че макар възбраната, точно то беше в ръцете на терористите.
За сметка на това, елементарните, съзнателни данъкоплатци, ще останат изцяло беззащитни – на произвола на волята на тези, които нямат никакъв морал и са решени да нарушават не просто човешките закони, само че и Божиите такива.
Тази борба има своите два фронта – народен и европейски, на които имам намерение да пазя интереса на българските жители. Именно това би трябвало да спрем дружно, с едно по-силно консервативно посланичество в Екологичен потенциал, което няма да допусне идната Комисия да продължи да прокарва ограничаващи правата на европейските жители ограничения.
Източник: Кристиян Шкварек за платформата "Консерваторъ "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ