“Професоре, виновни ли са руснаците?”
В Чикагския университет през вчерашния ден имаше забавен спор във връзка 365 дни от началото на съветската инвазия. Единият от панелистите беше икономистът Тимофий Милованов, някогашен министър в Украйна, почетен президент на Киевското икономическо учебно заведение и учител в университета в Питсбърг.
От публиката му зададоха въпрос – “Виновно ли е съветското общество? ”. Контекстът беше отговорни ли са елементарните руснаци за войната, за това, че толерират ставащото и търпят Путин.
Милованов сподели нещо забавно:
“Руското общество не е отговорно, само че е отговорно. Така, както в Украйна сме виновни за корупцията в нашата страна – ние би трябвало да се борим с този проблем, от нас се изисква, не от някой различен. Аз нося отговорност за корупцията в страната си. Така и руснаците носят отговорност за ставащото в този момент ”.
***
“Така, както ние сме виновни за корупцията и ставащото в България ”, помислих си. И ме досрамя. Досрамя ме, тъй като обичам родината си, а не тъй като не я обичам. Ей това не могат да вдървен плакатните патриоти.
***
Надявах се на дебата да пристигна и проф. Джон Миършаймър, тъй като желаех да му задам въпроси. Той преподава в Чикагския университет и е може би най-известният политолог, който пази тезата, че разширението на НАТО било предизвикало войната. Поради тази причина е любим на “другата позиция ” в България.
Обаче не пристигна.
Затова в този момент ще си задам въпросите тук.
Чудя се, съгласно проф. Миършаймър по кое време историческите прецеденти стартират да имат някакво значение? Защото нищо от това не е за пръв път. Русия постъпва по този начин със съседите си мнооого от дълго време. Много преди да съществува НАТО.
***
И в тази връзка – не се ли бъркат причина и разследване? Та нали тези съседи знаят каква опасност е за тях съветският имперски вкус (с мъглявите си понятия от рода на “нашите исторически земи ”) и по тази причина толкоз желаеха, сами упорстваха да станат част от НАТО?
Полша нямаше самообладание да членува в НАТО – таман, с цел да не бъде нападната от Русия. Не с цел да я атакува. Същото важи и за прибалтийските страни.
Днес, след нашествието, същото важи за Финландия и Швеция. Те не се бутаха да бъдат в НАТО преди този момент.
***
Ето нещо, което пък Роджър Уотърс отхвърля да разбере – че НАТО не е принудило нито една страна от Варшавския контракт да членува.
Изглежда му е мъчно да припознае източноевропейските страни като обособени народи със свои желания и позиции.
Иначе щеше да знае очевидното – ние не искахме нов Варшавски контракт, не искахме да се връщаме там. It’s that simple, sir.
“Me and you/ God only knows/ It’s not what we would choose to do. ”
***
Колкото по-дълго приказва Владимир Путин, толкоз по-малко споделя.
Какво научиха руснаците от речта му една година по-късно? Че Азовско море към този момент е вътрешно. Кой знаеше, че това ще оправи проблемите на съветския живот – Азовско море да е вътрешно!
Прегово́рен и вкоренен беше и материалът за джендърите. С подобаваща съвестност съветският президент означи, че “Англиканската черква възнамерява да вкара джендърно безпристрастен Бог ”. Следователно… Русия би трябвало да бомбардира Украйна. Нещо неразбираемо?
***
В момента Путин на практика споделя на съветската майка: “Госпожо, вашият наследник Серьожа от Воронеж би трябвало да почине на фронта в Украйна, тъй като в Брюксел, Лондон и Ню Йорк е цялостно с джендъри, разбирате ли? А те са и сатанисти ”.
По-страшно е какъв брой постоянно на майката тия неща ѝ звучат разумно.
***
При това състояние е в действителност неразгадаема загадка по какъв начин е допустимо да съществуват русофили, които харесват политиката на Владимир Путин.
Преди да стане намерено антихуманна, тя беше антируска – години наред. Този човек методично унищожи съветската свободна публицистика, нанесе големи вреди на съветската просвета и просвета, трансформира ги в ялови, сервилни фалшификати на активност, принуди цвета на нацията да избяга, изгони най-талантливите си млади експерти и по-късно ги назова предатели.
Но оня ден се похвали, че Азовско море към този момент било вътрешно.
***
Между другото не чух да се похвали с някаква друга победа на бойното поле.
***
Бих желал да зная и какво ще рече “Русия бе предизвикана да нападне ”. Какво въобще значи това? Няма подобен случай в цялата човешка (а и животинска) история – някой да не желае да атакува и да нападне, тъй като е “провокиран ”. Конкретно провокацията като casus belli e много кална територия за разбор. От нея нормално се нуждае агресорът, с цел да има предлог да нападне. А жертвата да бъде оповестена за подбудител е все едно да кажеш “Виж я по какъв начин е облечена, тя си го е търсела ”.
Та какво ще рече “провокиран ” в подтекста? Да те атакуван първи? Ами това не е провокация, а офанзива, от която се защитаваш. Тогава?… Може би да имаш някаква секретна информация за 100 процентов удар против себе си и ти да удариш, с цел да ги изпревариш? Това е доводът на Хитлер при нападението над Съюз на съветските социалистически републики. Но и той не е посочил такава информация, и Путин няма да покаже. Защото такава информация не съществува.
Нападението е акт, който изисква воля. Не става без да искаш.
***
Полша е забавен случай, тъй като процесите като че ли са диаметрално противоположни на българските. Допреди войната евроскептицизмът набираше все по-голяма скорост в тази страна. Но Путин атакува Украйна и нещата им се проясниха – тъй като в действителност няма по-ясен жест от едно военно нахлуване.
А в България евроскептицизмът се подхранва от ден на ден, от все по-високи инстанции, таман след началото на войната! Това е удивително събитие.
***
Февруари, 1941 година, Вашингтон. Преди да бъде призната, програмата на президента Рузвелт Lend-Lease (Заем-Наем) за военно подкрепяне на съдружниците среща мощна опозиция от изолационистите в Конгреса на Съединени американски щати. Те разсъждават по метод, който звучи познато – войната против Хитлер не е наш, а европейски проблем, дано да си се оправят те.
Президентът мисли друго – още в края на 1940-а е подготвил американското население в послание към нацията, заявявайки, че Съединени американски щати би трябвало да стане “арсенал на демокрацията ”. И по този начин се случва.
Самият маршал Жуков признава, че американските доставки изиграват основна роля за това Съветският съюз да може да продължи войната против агресора. Впрочем, никой не се чуди кой е агресорът.
Пак февруари, 2023 година, с. Устино, Пловдивско. Президентът Радев също приготвя популацията – приказва му за “партиите на войната ” и за “войнолюбците ”, които са неприятни хора, тъй като желаят жертвата да се отбрани. А пък пацифистите имат същински, заслужен блян – в случай че може, жертвата да си почине тихичко, с цел да спрат да ни занимават с нея и да заживеем както преди.
Ясно е, че Радев не е Рузвелт. Не е и нужно да бъде. Ясно е, че България няма запас да е “Арсенал на демокрацията ”. Никой не желае това от нас.
Но можем най-малко да останем при демокрацията. Да не вървим при сатрапията. Да сме другари на истината, а не пажове на лъжата. Много опортюнисти се пробват да ни трансформират историята с политически цели. Нека най-малко не разрешаваме да ни трансформират географията. България се намира в Европа.
Нали, господин президент?
***
Като заговорихме за президенти... Следващото съпоставяне ми се коства значимо, не от позиция на харесването, а от позиция на свободата. Харесвайте който си желаете. Питам ви кой ви се коства по-свободен човек – Путин, който не смее да се покаже даже в анексираните от него територии, или Байдън, който отиде в Киев?
***
Ето го изборът, ето я алтернативата (колкото и да не ми се има вяра, че въобще има дилема): или страната ще служи на хората, или хората ще служат на страната. Изберете си едно от двете.
Това, което троловете у нас пренебрежително назовават “евроатлантически полезности ” е в действителност първият избор. Нищо друго. Ни повече, ни по-малко. Този избор нито е съвършен, нито е “умен и хубав ”. Той просто споделя – животът на хората има значение. Свободата им да се придвижват, да се показват, да демонстрират самодейност – всичко това има значение. Държавните институции съществуват, с цел да подсигуряват тези свободи. А вторият избор е путинизмът – хората съществуват, с цел да служат на властта.
Това ли желаете? Аз не мисля, че го желаете.
От публиката му зададоха въпрос – “Виновно ли е съветското общество? ”. Контекстът беше отговорни ли са елементарните руснаци за войната, за това, че толерират ставащото и търпят Путин.
Милованов сподели нещо забавно:
“Руското общество не е отговорно, само че е отговорно. Така, както в Украйна сме виновни за корупцията в нашата страна – ние би трябвало да се борим с този проблем, от нас се изисква, не от някой различен. Аз нося отговорност за корупцията в страната си. Така и руснаците носят отговорност за ставащото в този момент ”.
***
“Така, както ние сме виновни за корупцията и ставащото в България ”, помислих си. И ме досрамя. Досрамя ме, тъй като обичам родината си, а не тъй като не я обичам. Ей това не могат да вдървен плакатните патриоти.
***
Надявах се на дебата да пристигна и проф. Джон Миършаймър, тъй като желаех да му задам въпроси. Той преподава в Чикагския университет и е може би най-известният политолог, който пази тезата, че разширението на НАТО било предизвикало войната. Поради тази причина е любим на “другата позиция ” в България.
Обаче не пристигна.
Затова в този момент ще си задам въпросите тук.
Чудя се, съгласно проф. Миършаймър по кое време историческите прецеденти стартират да имат някакво значение? Защото нищо от това не е за пръв път. Русия постъпва по този начин със съседите си мнооого от дълго време. Много преди да съществува НАТО.
***
И в тази връзка – не се ли бъркат причина и разследване? Та нали тези съседи знаят каква опасност е за тях съветският имперски вкус (с мъглявите си понятия от рода на “нашите исторически земи ”) и по тази причина толкоз желаеха, сами упорстваха да станат част от НАТО?
Полша нямаше самообладание да членува в НАТО – таман, с цел да не бъде нападната от Русия. Не с цел да я атакува. Същото важи и за прибалтийските страни.
Днес, след нашествието, същото важи за Финландия и Швеция. Те не се бутаха да бъдат в НАТО преди този момент.
***
Ето нещо, което пък Роджър Уотърс отхвърля да разбере – че НАТО не е принудило нито една страна от Варшавския контракт да членува.
Изглежда му е мъчно да припознае източноевропейските страни като обособени народи със свои желания и позиции.
Иначе щеше да знае очевидното – ние не искахме нов Варшавски контракт, не искахме да се връщаме там. It’s that simple, sir.
“Me and you/ God only knows/ It’s not what we would choose to do. ”
***
Колкото по-дълго приказва Владимир Путин, толкоз по-малко споделя.
Какво научиха руснаците от речта му една година по-късно? Че Азовско море към този момент е вътрешно. Кой знаеше, че това ще оправи проблемите на съветския живот – Азовско море да е вътрешно!
Прегово́рен и вкоренен беше и материалът за джендърите. С подобаваща съвестност съветският президент означи, че “Англиканската черква възнамерява да вкара джендърно безпристрастен Бог ”. Следователно… Русия би трябвало да бомбардира Украйна. Нещо неразбираемо?
***
В момента Путин на практика споделя на съветската майка: “Госпожо, вашият наследник Серьожа от Воронеж би трябвало да почине на фронта в Украйна, тъй като в Брюксел, Лондон и Ню Йорк е цялостно с джендъри, разбирате ли? А те са и сатанисти ”.
По-страшно е какъв брой постоянно на майката тия неща ѝ звучат разумно.
***
При това състояние е в действителност неразгадаема загадка по какъв начин е допустимо да съществуват русофили, които харесват политиката на Владимир Путин.
Преди да стане намерено антихуманна, тя беше антируска – години наред. Този човек методично унищожи съветската свободна публицистика, нанесе големи вреди на съветската просвета и просвета, трансформира ги в ялови, сервилни фалшификати на активност, принуди цвета на нацията да избяга, изгони най-талантливите си млади експерти и по-късно ги назова предатели.
Но оня ден се похвали, че Азовско море към този момент било вътрешно.
***
Между другото не чух да се похвали с някаква друга победа на бойното поле.
***
Бих желал да зная и какво ще рече “Русия бе предизвикана да нападне ”. Какво въобще значи това? Няма подобен случай в цялата човешка (а и животинска) история – някой да не желае да атакува и да нападне, тъй като е “провокиран ”. Конкретно провокацията като casus belli e много кална територия за разбор. От нея нормално се нуждае агресорът, с цел да има предлог да нападне. А жертвата да бъде оповестена за подбудител е все едно да кажеш “Виж я по какъв начин е облечена, тя си го е търсела ”.
Та какво ще рече “провокиран ” в подтекста? Да те атакуван първи? Ами това не е провокация, а офанзива, от която се защитаваш. Тогава?… Може би да имаш някаква секретна информация за 100 процентов удар против себе си и ти да удариш, с цел да ги изпревариш? Това е доводът на Хитлер при нападението над Съюз на съветските социалистически републики. Но и той не е посочил такава информация, и Путин няма да покаже. Защото такава информация не съществува.
Нападението е акт, който изисква воля. Не става без да искаш.
***
Полша е забавен случай, тъй като процесите като че ли са диаметрално противоположни на българските. Допреди войната евроскептицизмът набираше все по-голяма скорост в тази страна. Но Путин атакува Украйна и нещата им се проясниха – тъй като в действителност няма по-ясен жест от едно военно нахлуване.
А в България евроскептицизмът се подхранва от ден на ден, от все по-високи инстанции, таман след началото на войната! Това е удивително събитие.
***
Февруари, 1941 година, Вашингтон. Преди да бъде призната, програмата на президента Рузвелт Lend-Lease (Заем-Наем) за военно подкрепяне на съдружниците среща мощна опозиция от изолационистите в Конгреса на Съединени американски щати. Те разсъждават по метод, който звучи познато – войната против Хитлер не е наш, а европейски проблем, дано да си се оправят те.
Президентът мисли друго – още в края на 1940-а е подготвил американското население в послание към нацията, заявявайки, че Съединени американски щати би трябвало да стане “арсенал на демокрацията ”. И по този начин се случва.
Самият маршал Жуков признава, че американските доставки изиграват основна роля за това Съветският съюз да може да продължи войната против агресора. Впрочем, никой не се чуди кой е агресорът.
Пак февруари, 2023 година, с. Устино, Пловдивско. Президентът Радев също приготвя популацията – приказва му за “партиите на войната ” и за “войнолюбците ”, които са неприятни хора, тъй като желаят жертвата да се отбрани. А пък пацифистите имат същински, заслужен блян – в случай че може, жертвата да си почине тихичко, с цел да спрат да ни занимават с нея и да заживеем както преди.
Ясно е, че Радев не е Рузвелт. Не е и нужно да бъде. Ясно е, че България няма запас да е “Арсенал на демокрацията ”. Никой не желае това от нас.
Но можем най-малко да останем при демокрацията. Да не вървим при сатрапията. Да сме другари на истината, а не пажове на лъжата. Много опортюнисти се пробват да ни трансформират историята с политически цели. Нека най-малко не разрешаваме да ни трансформират географията. България се намира в Европа.
Нали, господин президент?
***
Като заговорихме за президенти... Следващото съпоставяне ми се коства значимо, не от позиция на харесването, а от позиция на свободата. Харесвайте който си желаете. Питам ви кой ви се коства по-свободен човек – Путин, който не смее да се покаже даже в анексираните от него територии, или Байдън, който отиде в Киев?
***
Ето го изборът, ето я алтернативата (колкото и да не ми се има вяра, че въобще има дилема): или страната ще служи на хората, или хората ще служат на страната. Изберете си едно от двете.
Това, което троловете у нас пренебрежително назовават “евроатлантически полезности ” е в действителност първият избор. Нищо друго. Ни повече, ни по-малко. Този избор нито е съвършен, нито е “умен и хубав ”. Той просто споделя – животът на хората има значение. Свободата им да се придвижват, да се показват, да демонстрират самодейност – всичко това има значение. Държавните институции съществуват, с цел да подсигуряват тези свободи. А вторият избор е путинизмът – хората съществуват, с цел да служат на властта.
Това ли желаете? Аз не мисля, че го желаете.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ