Увеличават се пластмасовите отпадъци в Черно море
В Черно море се усилва количеството на пластмасови боклуци. Това са наблюденията на учените от Института по океанология във Варна. Те се върнаха от следващата експедиция, на която изследваха и качеството на водата.
Река Дунав е най-големият замърсител на Черно море. Пластмасовите боклуци на половин Европа се изливат в румънски териториални води и поради южното течение се събират в региона на Дуранкулак и нос Калиакра. Корабният трафик също генерира отпадъци. Пластмасови острови се следят по маршрута на плавателните съдове в Черно море.
Предимно пластмаса, найлонови торбички, изхвърлени касетки са най-честите боклуци, сподели доцент Кремена Стефанова от Института по океанология-Варна при Българска академия на науките.
Резултатите за качеството на водата също са тревожни, а това е значимо за екосистемата в Черно море.
"Резултатите досега са сред умерено и положително във връзка с крайбрежните води и по индикаторите фитопланктон, дънни местообитания и макроводорасли. Трудно става самопречистването на морето. Това е един организъм, който в действителност се стреми към някакъв баланс ", сподели още доцент Стефанова.
Изследванията са част от уговорките на страната ни към Европейския съюз за мониторинг на Черно море. Заради незадоволителното финансиране обаче учените океанолози съумяват да изпълнят едвам една трета от наложителните експедиции.
Река Дунав е най-големият замърсител на Черно море. Пластмасовите боклуци на половин Европа се изливат в румънски териториални води и поради южното течение се събират в региона на Дуранкулак и нос Калиакра. Корабният трафик също генерира отпадъци. Пластмасови острови се следят по маршрута на плавателните съдове в Черно море.
Предимно пластмаса, найлонови торбички, изхвърлени касетки са най-честите боклуци, сподели доцент Кремена Стефанова от Института по океанология-Варна при Българска академия на науките.
Резултатите за качеството на водата също са тревожни, а това е значимо за екосистемата в Черно море.
"Резултатите досега са сред умерено и положително във връзка с крайбрежните води и по индикаторите фитопланктон, дънни местообитания и макроводорасли. Трудно става самопречистването на морето. Това е един организъм, който в действителност се стреми към някакъв баланс ", сподели още доцент Стефанова.
Изследванията са част от уговорките на страната ни към Европейския съюз за мониторинг на Черно море. Заради незадоволителното финансиране обаче учените океанолози съумяват да изпълнят едвам една трета от наложителните експедиции.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ