За 4 години САЩ успя да загуби света и светът продължи без САЩ
В часовете и дните, откакто американските медии го оповестиха за победител на 7 ноември, новоизбраният президент Джо Байдън получи приветствени туитове и изказвания от американски съдружници по света. Дори Fox News звучеше разгорещено от листата с доброжелатели, които включваха " английският министър председател Борис Джонсън, френският президент Еманюел Макрон, италианският министър председател Джузепе Конте, ирландският министър председател Михаел Мартин и испанският президент Педро Санчес Перес-Кастехон. " Самият Байдън на 9 ноември се обади на водачите на Канада, Франция, Германия, Ирландия и Англия, с цел да им благодари. Няколко дни по-късно той беседва и с водачите на Австралия, Япония и Южна Корея, написа за The Atlantiс Ан Апълбаум, старши помощник на Института Агора в Университета Джон Хопкинс, историк, притежател на голям брой награди. Автор е на " Здрачът на демокрацията: изкушението на авторитаризма ", " ГУЛАГ. Лагерите на гибелта ", отличена с премия " Пулицър " (2004), " Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956 " и " Червен апетит. Войната на Сталин против Украйна ". През 1988-1991 година отразява колапса на комунизма в Източна Европа като сътрудник на The Indеpendеnt и The Economist във Варшава.
Ако не бяха последните четири години, изпратените поздравления щяха да са изцяло незабележими, нищо повече от предсказуемата замяна на приятни поздравления, общоприети за световната дипломация в епохата преди Доналд Тръмп. Съобщенията представени и от преходния екип на Байдън, означават да вземем за пример, че " новоизбраният президент акцентира, че Съединени американски щати и Австралия споделят както полезности, по този начин и история " - безусловно факсимиле, само че не и когато си спомним първото позвъняване на президента Тръмп към тогавашния австралийски министър председател, Малкълм Търнбул, което приключи с смахнат спор за бежанците. Относно водача на Южна Корея Мун Дже Ин, определеният президент на Америка " благодари на президента Мун за неговите поздравления, като изрази желанието си да укрепи алианса (на двете страни) като връзката на сигурността и просперитета в Индо-Тихоокеанския район " - това също е много скучно, само че незабавно стопира да е, когато си спомним, че Тръмп обществено обмисляше изтеглянето на американските войски от Южна Корея - ход, който би разрешил инвазия от Север.
Без подозрение разнообразни международни водачи се почувстваха облекчени да приказват още веднъж с пореден и компетентен американски водач. Въпреки че членовете на екипа на Байдън са блокирани от Държавния департамент (при естествен преход, напускащата администрация би помогнала), евентуално за тях бе хубаво да водят естествени диалози с чужденци.
И въпреки всичко има нещо подвеждащо във всички тези изявления и похвали, защото след ерата на Тръмп не може да има връщане към старат нормалност. Нито една от връзките на Съединени американски щати, нито с нашите другари, нито с враговете ни, не е същата като преди четири години. Нито една от огромните дипломатически институции, интернационална или вътрешна, са същите. Някои от екипа на Байдън, ветерани от администрацията на Обама, ще се изкушат да рестартират връзките и да рестартират старите проекти, като че ли нищо не се е случило. Това би било огромна неточност, нещо в действителност се случи.
От 2016 година интернационалната известност на Америка се трансформира. Вече не е демокрацията, която буди най-вече удивление в света, нашата политическа система по-често се възприема като неповторимо нефункционираща, а нашите водачи като изключително рискови. Анкета след анкета демонстрират, че уважението към Америка не просто внезапно пада, само че и се трансформира в нещо напълно друго. Около 70% от южнокорейците и повече от 60% от японците - две страни, от чието другарство Америка се нуждае, с цел да отблъсне китайското въздействие в Азия - преглеждат Съединени американски щати като " съществена опасност ". В Германия, нашият основен съдружник в Европа, доста повече хора се опасяват от Тръмп, в сравнение с от съветския президент Владимир Путин, китайския Си Дзинпин или даже Ким Чен Ун от Северна Корея.
И не е изненада: Живеем в свят, в който всички вести са налични за всеки. Нищо, което се е случило през последните четири години, не е загадка - непрестанната липса на почтеност в Тръмп; неговите прояви на невежество; неговата разпра и неговия непотизъм; неговият върхов миг за инжектиране с дезинфектанти за битка с ковид, история, която се появи на стотици езици по целия свят; гротескният му театър с отхвърли да признае изборния резултат. " Поддръжниците на Тръмп излизат по улиците, до момента в който той прокламира подправени изборни искания ", разгласи Gulf Times, вестник в Катар. China Daily, главното издание на китайската комунистическа партия на британски език, тържествено заяви, че републиканските сенатори приканват Байдън да получи брифинги за сигурността. Президентът на Полша - националист, който отлетя за Вашингтон, с цел да се снима с Тръмп по време на личната си акция - наподобява откровено комплициран кой е победил и обясняваше на хората, че изборите в Съединени американски щати към момента не са завършили.
След като Тръмп обезпечи на света този сценичен и цирков прелом, който даже не е и прелом, е наивно да си мислим, че Съединени американски щати могат да предизвикват демокрацията или върховенството на закона със самочувствието, което правеха в предишното. В продължение на четири години нашият президент намерено се противопоставяше на доста от полезностите, които изповадваме и поставяхме в центъра на нашата външнополитическа изразителност. И да, всички го видяха, всички. Американците може би възприемат зрелището, в което Тръмп се пробва да изнудва украински президент да стартира подправено политическо следствие на конкурент, за екзотика. За украинците... това бе нещо познато. Следващият път, когато върховен американски чиновник пристигна и каже на украинското държавно управление, че заемът му от МВФ зависи от използването на законите против корупцията, украинците могат умерено да се изсмеят.
Втората значима смяна, обвързвана с първата, е, че другите страни най-сетне започнаха да вземат поради какво в действителност значи отдръпването на Съединени американски щати от световното водачество и надлежно преизчисляват салдото на силите. Това, несъмнено, е наклонност, почнала по време на администрацията на Обама, макар че по това време никой не можеше да я одобри изцяло. През 2012 година проведох среща в Лондон, която включваше някои сирийски деятели. Те ме попитаха за какво Барак Обама няма да наложи възбрана за полети в тяхната страна; когато им споделих, че американците към този момент не желаят да се бият в близкоизточните войни и към този момент не се усещат уверени, че ще ги завоюват, те не ми повярваха. Вместо това те се вкопчиха в разнообразни тайни теории - като си показаха, че избрани хора във Вашингтон не харесват сирийците - и споделиха, че ще изчакат някаква грандиозна интервенция.
Но тази грандиозна интервенция по този начин и не дойде. През осемте години от този момент, всички в Сирия, както и всички на всички места, се приспособиха към свят, в който въздействието на Съединени американски щати понижава. В Либия, където Америка си изми ръцете от продължителната революция, значимите играчи са Русия, Турция, Египет, Катар и Обединените арабски емирства. В Африка съветското и китайското въздействие не престават да нарастват, до момента в който Америка отстъпва. Неотдавнашният театър на Русия и Турция, които дружно преначертават границите в Кавказ, след късата война сред Армения и Азербайджан, беше увещание за това какво значи всичко това на процедура. Някога, и то не толкоз от дълго време, Съединени американски щати имаха амбициозна стратегия в Кавказ, включваща тръбопроводи, политика и други хрумвания. Сега никой в региона не се интересува изключително от това, което мислят американците.
Страната, която се е възползвала най-вече от тези промени, намаляването на американската народна власт и действителността на американското отдръпване, несъмнено е Китай. Вярно е, че след дълъг флирт със Си Дзинпин, Тръмп и държавният секретар Майк Помпео усилиха антикитайската си изразителност, частично с цел да отвлекат вниманието на американците от личния им неуспех в битката с ковид. Но Пекин най-малко би трябвало да се усеща двусмислено по отношение на края на тяхната администрация. Вторият мандат на Тръмп би консолидирал китайското въздействие в системата на Организация на обединените нации, би понижил силата на застъпничеството за правата на индивида и още повече би подкопал съюза на западните и азиатските демокрации. В седмица, която Тръмп прекара туитирайки теории за интрига, 15 азиатско-тихоокеански страни подписаха районна комерсиална договорка, ръководена от Китай. Не толкоз от дълго време администрацията на Обама предложи основаването на комерсиално партньорство, ръководено от Съединени американски щати, което би обвързало района с друга визия. Когато Тръмп разруши това съглашение, вратата се отвори за Пекин.
Нито една от тези промени не може елементарно да бъде анулирана от администрацията на Байдън, изключително от старите ветерани, които си показват, че в този момент тяхната задача е възобновяване. Напротив, който се причисли към идната администрация, без значение дали е държавен секретар или или диполомат в Люксембург, в този момент е изправен пред доста по-различна задача. Четенето на човешките права като мантра единствено по себе си няма да направи още веднъж значими. Завръщането на Америка в институциите на Организация на обединените нации, които Тръмп напусна или съобщи, че ще напусне - най-много Световната здравна организация и Съветът на Организация на обединените нации по правата на индивида - няма да ги освободи от китайското въздействие или да ги направи по-функционални. Задачата е да се измислят безусловно нови способи за осъществяване на дипломация, за разширение на въздействието на Съединени американски щати, за усилване на зачитането на правата на индивида и най-много за потребление на съюзи. В коментар, оповестен предишния месец, сътрудника от Lowy Institute Томас Райт означи, че същинският въпрос не е дали Байдън ще се разграничава от Тръмп. " Това е явно ", отбелязва Райт. Въпросът е дали Байдън ще се разграничава от Обама. И това към момента изобщо не е явно.
Новият екип на Байдън алармира за същинска упоритост. Входящата администрация към този момент съобщи, че бързо ще свика нов разговор с главните съдружници на Америка. Байдън евентуално ще се концентрира върху четири или пет огромни въпроса, в това число COVID-19, изменението на климата и въпроса по какъв начин да пази демокрациите против властническите стратегии на Русия и Китай. Вместо да стартира едновременни търговски войни в Европа и Азия, както направи Тръмп, екипът на Байдън желае да подсигурява, че Съединени американски щати и техните европейски и азиатски другари работят взаимно.
Но консултацията сама по себе си няма да промени нищо, а възраждането на мултилатерализма (многостранността) носи свои лични опасности. Най-важното е, че той кара висшите чиновници да се концентрират върху процеса, а не върху резултата. Дипломатите постоянно се подмамени от вероятността за диалози за преговори; постигането на съглашение по отношение на работна група, която ще създаде политиката, от време на време може да наподобява по-важно от самата политика: " О, вижте, ние накарахме Лондон, Париж и Брюксел да подпишат безсмислено изказване. Сега всички можем да се потупаме по рамото за добре свършена работа ". Екипът на Байдън не би трябвало да попада в същия капан като някогашния държавен секретар Мадлин Олбрайт, която настоятелно се опита да сътвори нова интернационална институция, Общността на демокрациите, единствено с цел да гледа по какъв начин постепенно умира. На първите си срещи групата затъна във въпроса, кой става за член; по-късно членовете започнаха да спорят, какво би трябвало да направи организацията. Въпреки че към момента съществува, тя не съумя да се опълчи на повишаването на властническото въздействие в границите на Организация на обединените нации и не има нито съществени запаси, нито няко й обръща съществено внимание.
Едно решение може да бъде Съединени американски щати да избегнат напълно интернационалните организации. Вместо да създавате администрация със секретариат и офиси, за какво да не работите с ad hoc обединения на съдружници, проблем по проблем? Това е формула, препоръчана неотдавна от Макрон, който не е почитател на актуалното Организация на обединените нации и който неотдавна сподели, че " би трябвало да преоткрием потребни форми на съдействие - обединения от планове и играчи ", като уточни като образец среща, проведена от европейските държавни управления, американски компании и американски щати, откакто Тръмп се отдръпна от Парижкото съглашение. Друг образец е европейският план COVAX, който включва както държавни управления, по този начин и неправителствени организации и има за цел да достави коронавирусни ваксини по целия свят. Но може да има и други - може би даже доста други. Алиансът, нужен за противопоставяне на съветското въздействие в Европа, в това число явната и скрита поддръжка на крайнодесни политически партии и медии, може да се разграничава по своя темперамент, да вземем за пример от алианса, нужен за противопоставяне на китайското въздействие по света, който постоянно приема формата на инфраструктурни разноски и търговски покупко-продажби.
Екипът на Байдън също може да избяга от неприятните остарели привички, като даде сериозен приоритет на въпроси, които обичайно въобще не се считат за част от външната политика. В съвсем всяка народна власт гневът от укриването на налози се усилва, интернационалното пране на пари и интервенциите с тъмни пари, употребявани от Русия и Китай, както и от локални участници за манипулиране на всички политически системи; това са проблеми, с които Европа, Америка и демократична Азия могат да се борят единствено дружно. В съвсем всяка народна власт също стана ясно, че структурата на актуалните онлайн медии основава по-дълбоко обществено разделяне. Може би е време да попитаме дали актуалното ръководство на интернет платформите работи в наш интерес и дали някаква композиция от координирани, интернационалните промени в регулациите на антитръстовото законодателство, поверителността и прозрачността може да създадат онлайн осведомителното пространство по-благоприятно за градивен разговор, в сравнение с място с горчива поляризация. Изменението на климата по формулировка изисква както интернационалните старания, по този начин и високо равнище на творчество, само че и други проблеми се нуждаят от същото. Как може демократичният свят да направи по този начин, че гласът му да се чува по-силно тук-там като Беларус, където полицията бие и убива протестиращи? Как демократичните народи могат да предефинират сигурността, с цел да включва освен танкове и ракети, само че и отбрана против дезинформация и кибервойна?
На нас американците може да ни се наложи да променим нашите лични остарели институции, изключително нашия Държавен департамент, мощно покварен от Помпео и неговия предходник Рекс Тилърсън. Може също да се наложи да променим настройките си. След четири години облъчване за злините на глобализацията и славата на национализма, американците се нуждаят от екип в Белия дом, който да изясни симбиотичната връзка сред външната и вътрешната политика. Изменението на климата е интернационален проблем, който визира хората, живеещи наоколо до горящите гори в Калифорния. Международното пране на пари е интернационален проблем, който визира прокурорите, опитващи се да издирят измамници в Ню Йорк. Ваксините, които ще укротят ковид, са произвеждане на интернационалното съдействие и партньорства.
Нуждаем се от друг тип изразителност по отношение на външната политика, език, който не възхвалява излишно мултилатерализма, само че това не значи затваряне на американците в невъзможна и нереална изолираност. Интеграцията в света не е избор; това е действителност, с която би трябвало да се научим да живеем. Въпросът е какъв ще е типът интеграция. Кой ще напише разпоредбите? Кой ще реши какво е значимо? Преди всичко администрацията на Байдън би трябвало да каже на американците истината: Намираме се в повратен миг, миг, след който или ще възродим въздействието на демократичния свят, или ще станем очевидци на неговия стремглав крах.
Ако не бяха последните четири години, изпратените поздравления щяха да са изцяло незабележими, нищо повече от предсказуемата замяна на приятни поздравления, общоприети за световната дипломация в епохата преди Доналд Тръмп. Съобщенията представени и от преходния екип на Байдън, означават да вземем за пример, че " новоизбраният президент акцентира, че Съединени американски щати и Австралия споделят както полезности, по този начин и история " - безусловно факсимиле, само че не и когато си спомним първото позвъняване на президента Тръмп към тогавашния австралийски министър председател, Малкълм Търнбул, което приключи с смахнат спор за бежанците. Относно водача на Южна Корея Мун Дже Ин, определеният президент на Америка " благодари на президента Мун за неговите поздравления, като изрази желанието си да укрепи алианса (на двете страни) като връзката на сигурността и просперитета в Индо-Тихоокеанския район " - това също е много скучно, само че незабавно стопира да е, когато си спомним, че Тръмп обществено обмисляше изтеглянето на американските войски от Южна Корея - ход, който би разрешил инвазия от Север.
Без подозрение разнообразни международни водачи се почувстваха облекчени да приказват още веднъж с пореден и компетентен американски водач. Въпреки че членовете на екипа на Байдън са блокирани от Държавния департамент (при естествен преход, напускащата администрация би помогнала), евентуално за тях бе хубаво да водят естествени диалози с чужденци.
И въпреки всичко има нещо подвеждащо във всички тези изявления и похвали, защото след ерата на Тръмп не може да има връщане към старат нормалност. Нито една от връзките на Съединени американски щати, нито с нашите другари, нито с враговете ни, не е същата като преди четири години. Нито една от огромните дипломатически институции, интернационална или вътрешна, са същите. Някои от екипа на Байдън, ветерани от администрацията на Обама, ще се изкушат да рестартират връзките и да рестартират старите проекти, като че ли нищо не се е случило. Това би било огромна неточност, нещо в действителност се случи.
От 2016 година интернационалната известност на Америка се трансформира. Вече не е демокрацията, която буди най-вече удивление в света, нашата политическа система по-често се възприема като неповторимо нефункционираща, а нашите водачи като изключително рискови. Анкета след анкета демонстрират, че уважението към Америка не просто внезапно пада, само че и се трансформира в нещо напълно друго. Около 70% от южнокорейците и повече от 60% от японците - две страни, от чието другарство Америка се нуждае, с цел да отблъсне китайското въздействие в Азия - преглеждат Съединени американски щати като " съществена опасност ". В Германия, нашият основен съдружник в Европа, доста повече хора се опасяват от Тръмп, в сравнение с от съветския президент Владимир Путин, китайския Си Дзинпин или даже Ким Чен Ун от Северна Корея.
И не е изненада: Живеем в свят, в който всички вести са налични за всеки. Нищо, което се е случило през последните четири години, не е загадка - непрестанната липса на почтеност в Тръмп; неговите прояви на невежество; неговата разпра и неговия непотизъм; неговият върхов миг за инжектиране с дезинфектанти за битка с ковид, история, която се появи на стотици езици по целия свят; гротескният му театър с отхвърли да признае изборния резултат. " Поддръжниците на Тръмп излизат по улиците, до момента в който той прокламира подправени изборни искания ", разгласи Gulf Times, вестник в Катар. China Daily, главното издание на китайската комунистическа партия на британски език, тържествено заяви, че републиканските сенатори приканват Байдън да получи брифинги за сигурността. Президентът на Полша - националист, който отлетя за Вашингтон, с цел да се снима с Тръмп по време на личната си акция - наподобява откровено комплициран кой е победил и обясняваше на хората, че изборите в Съединени американски щати към момента не са завършили.
След като Тръмп обезпечи на света този сценичен и цирков прелом, който даже не е и прелом, е наивно да си мислим, че Съединени американски щати могат да предизвикват демокрацията или върховенството на закона със самочувствието, което правеха в предишното. В продължение на четири години нашият президент намерено се противопоставяше на доста от полезностите, които изповадваме и поставяхме в центъра на нашата външнополитическа изразителност. И да, всички го видяха, всички. Американците може би възприемат зрелището, в което Тръмп се пробва да изнудва украински президент да стартира подправено политическо следствие на конкурент, за екзотика. За украинците... това бе нещо познато. Следващият път, когато върховен американски чиновник пристигна и каже на украинското държавно управление, че заемът му от МВФ зависи от използването на законите против корупцията, украинците могат умерено да се изсмеят.
Втората значима смяна, обвързвана с първата, е, че другите страни най-сетне започнаха да вземат поради какво в действителност значи отдръпването на Съединени американски щати от световното водачество и надлежно преизчисляват салдото на силите. Това, несъмнено, е наклонност, почнала по време на администрацията на Обама, макар че по това време никой не можеше да я одобри изцяло. През 2012 година проведох среща в Лондон, която включваше някои сирийски деятели. Те ме попитаха за какво Барак Обама няма да наложи възбрана за полети в тяхната страна; когато им споделих, че американците към този момент не желаят да се бият в близкоизточните войни и към този момент не се усещат уверени, че ще ги завоюват, те не ми повярваха. Вместо това те се вкопчиха в разнообразни тайни теории - като си показаха, че избрани хора във Вашингтон не харесват сирийците - и споделиха, че ще изчакат някаква грандиозна интервенция.
Но тази грандиозна интервенция по този начин и не дойде. През осемте години от този момент, всички в Сирия, както и всички на всички места, се приспособиха към свят, в който въздействието на Съединени американски щати понижава. В Либия, където Америка си изми ръцете от продължителната революция, значимите играчи са Русия, Турция, Египет, Катар и Обединените арабски емирства. В Африка съветското и китайското въздействие не престават да нарастват, до момента в който Америка отстъпва. Неотдавнашният театър на Русия и Турция, които дружно преначертават границите в Кавказ, след късата война сред Армения и Азербайджан, беше увещание за това какво значи всичко това на процедура. Някога, и то не толкоз от дълго време, Съединени американски щати имаха амбициозна стратегия в Кавказ, включваща тръбопроводи, политика и други хрумвания. Сега никой в региона не се интересува изключително от това, което мислят американците.
Страната, която се е възползвала най-вече от тези промени, намаляването на американската народна власт и действителността на американското отдръпване, несъмнено е Китай. Вярно е, че след дълъг флирт със Си Дзинпин, Тръмп и държавният секретар Майк Помпео усилиха антикитайската си изразителност, частично с цел да отвлекат вниманието на американците от личния им неуспех в битката с ковид. Но Пекин най-малко би трябвало да се усеща двусмислено по отношение на края на тяхната администрация. Вторият мандат на Тръмп би консолидирал китайското въздействие в системата на Организация на обединените нации, би понижил силата на застъпничеството за правата на индивида и още повече би подкопал съюза на западните и азиатските демокрации. В седмица, която Тръмп прекара туитирайки теории за интрига, 15 азиатско-тихоокеански страни подписаха районна комерсиална договорка, ръководена от Китай. Не толкоз от дълго време администрацията на Обама предложи основаването на комерсиално партньорство, ръководено от Съединени американски щати, което би обвързало района с друга визия. Когато Тръмп разруши това съглашение, вратата се отвори за Пекин.
Нито една от тези промени не може елементарно да бъде анулирана от администрацията на Байдън, изключително от старите ветерани, които си показват, че в този момент тяхната задача е възобновяване. Напротив, който се причисли към идната администрация, без значение дали е държавен секретар или или диполомат в Люксембург, в този момент е изправен пред доста по-различна задача. Четенето на човешките права като мантра единствено по себе си няма да направи още веднъж значими. Завръщането на Америка в институциите на Организация на обединените нации, които Тръмп напусна или съобщи, че ще напусне - най-много Световната здравна организация и Съветът на Организация на обединените нации по правата на индивида - няма да ги освободи от китайското въздействие или да ги направи по-функционални. Задачата е да се измислят безусловно нови способи за осъществяване на дипломация, за разширение на въздействието на Съединени американски щати, за усилване на зачитането на правата на индивида и най-много за потребление на съюзи. В коментар, оповестен предишния месец, сътрудника от Lowy Institute Томас Райт означи, че същинският въпрос не е дали Байдън ще се разграничава от Тръмп. " Това е явно ", отбелязва Райт. Въпросът е дали Байдън ще се разграничава от Обама. И това към момента изобщо не е явно.
Новият екип на Байдън алармира за същинска упоритост. Входящата администрация към този момент съобщи, че бързо ще свика нов разговор с главните съдружници на Америка. Байдън евентуално ще се концентрира върху четири или пет огромни въпроса, в това число COVID-19, изменението на климата и въпроса по какъв начин да пази демокрациите против властническите стратегии на Русия и Китай. Вместо да стартира едновременни търговски войни в Европа и Азия, както направи Тръмп, екипът на Байдън желае да подсигурява, че Съединени американски щати и техните европейски и азиатски другари работят взаимно.
Но консултацията сама по себе си няма да промени нищо, а възраждането на мултилатерализма (многостранността) носи свои лични опасности. Най-важното е, че той кара висшите чиновници да се концентрират върху процеса, а не върху резултата. Дипломатите постоянно се подмамени от вероятността за диалози за преговори; постигането на съглашение по отношение на работна група, която ще създаде политиката, от време на време може да наподобява по-важно от самата политика: " О, вижте, ние накарахме Лондон, Париж и Брюксел да подпишат безсмислено изказване. Сега всички можем да се потупаме по рамото за добре свършена работа ". Екипът на Байдън не би трябвало да попада в същия капан като някогашния държавен секретар Мадлин Олбрайт, която настоятелно се опита да сътвори нова интернационална институция, Общността на демокрациите, единствено с цел да гледа по какъв начин постепенно умира. На първите си срещи групата затъна във въпроса, кой става за член; по-късно членовете започнаха да спорят, какво би трябвало да направи организацията. Въпреки че към момента съществува, тя не съумя да се опълчи на повишаването на властническото въздействие в границите на Организация на обединените нации и не има нито съществени запаси, нито няко й обръща съществено внимание.
Едно решение може да бъде Съединени американски щати да избегнат напълно интернационалните организации. Вместо да създавате администрация със секретариат и офиси, за какво да не работите с ad hoc обединения на съдружници, проблем по проблем? Това е формула, препоръчана неотдавна от Макрон, който не е почитател на актуалното Организация на обединените нации и който неотдавна сподели, че " би трябвало да преоткрием потребни форми на съдействие - обединения от планове и играчи ", като уточни като образец среща, проведена от европейските държавни управления, американски компании и американски щати, откакто Тръмп се отдръпна от Парижкото съглашение. Друг образец е европейският план COVAX, който включва както държавни управления, по този начин и неправителствени организации и има за цел да достави коронавирусни ваксини по целия свят. Но може да има и други - може би даже доста други. Алиансът, нужен за противопоставяне на съветското въздействие в Европа, в това число явната и скрита поддръжка на крайнодесни политически партии и медии, може да се разграничава по своя темперамент, да вземем за пример от алианса, нужен за противопоставяне на китайското въздействие по света, който постоянно приема формата на инфраструктурни разноски и търговски покупко-продажби.
Екипът на Байдън също може да избяга от неприятните остарели привички, като даде сериозен приоритет на въпроси, които обичайно въобще не се считат за част от външната политика. В съвсем всяка народна власт гневът от укриването на налози се усилва, интернационалното пране на пари и интервенциите с тъмни пари, употребявани от Русия и Китай, както и от локални участници за манипулиране на всички политически системи; това са проблеми, с които Европа, Америка и демократична Азия могат да се борят единствено дружно. В съвсем всяка народна власт също стана ясно, че структурата на актуалните онлайн медии основава по-дълбоко обществено разделяне. Може би е време да попитаме дали актуалното ръководство на интернет платформите работи в наш интерес и дали някаква композиция от координирани, интернационалните промени в регулациите на антитръстовото законодателство, поверителността и прозрачността може да създадат онлайн осведомителното пространство по-благоприятно за градивен разговор, в сравнение с място с горчива поляризация. Изменението на климата по формулировка изисква както интернационалните старания, по този начин и високо равнище на творчество, само че и други проблеми се нуждаят от същото. Как може демократичният свят да направи по този начин, че гласът му да се чува по-силно тук-там като Беларус, където полицията бие и убива протестиращи? Как демократичните народи могат да предефинират сигурността, с цел да включва освен танкове и ракети, само че и отбрана против дезинформация и кибервойна?
На нас американците може да ни се наложи да променим нашите лични остарели институции, изключително нашия Държавен департамент, мощно покварен от Помпео и неговия предходник Рекс Тилърсън. Може също да се наложи да променим настройките си. След четири години облъчване за злините на глобализацията и славата на национализма, американците се нуждаят от екип в Белия дом, който да изясни симбиотичната връзка сред външната и вътрешната политика. Изменението на климата е интернационален проблем, който визира хората, живеещи наоколо до горящите гори в Калифорния. Международното пране на пари е интернационален проблем, който визира прокурорите, опитващи се да издирят измамници в Ню Йорк. Ваксините, които ще укротят ковид, са произвеждане на интернационалното съдействие и партньорства.
Нуждаем се от друг тип изразителност по отношение на външната политика, език, който не възхвалява излишно мултилатерализма, само че това не значи затваряне на американците в невъзможна и нереална изолираност. Интеграцията в света не е избор; това е действителност, с която би трябвало да се научим да живеем. Въпросът е какъв ще е типът интеграция. Кой ще напише разпоредбите? Кой ще реши какво е значимо? Преди всичко администрацията на Байдън би трябвало да каже на американците истината: Намираме се в повратен миг, миг, след който или ще възродим въздействието на демократичния свят, или ще станем очевидци на неговия стремглав крах.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ