Горанов: Заложили сме 120 млн. лв. повече за наука догодина, но учените ще трябва да ги заработят
В бюджета за идната година са заложени със 120 млн. лв. повече за просвета спрямо тази година, само че тези пари няма да се раздават поравно, а учените ще би трябвало да ги проработят.
Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов, който даде конференция във връзка парите за просвета за следващата година след митинга на учените от Българска академия на науките, които желаеха по-високи заплати и повече пари за просвета в бюджета за 2018 г.
От тези 120 млн. лева към 5 млн. лева е нарастването на прехвърлянето за бюджета на Българска академия на науките, като това дава опция за към 5% повишаване на възнагражденията там, в случай че се схване методът „ на калпак “. Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са към 6 млн. лева, Фонд „ Научни проучвания “ е 16,5 млн. лева, за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска активност са отделени 60,8 млн. лева, за членски импорт и присъединяване в нетърговски организации има 10 млн. лева, 7 млн. лева са за заплащане на абонамента за поддържане на база данни с научни изявления, 20 млн. лева са за действия по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни проучвания, 44,7 млн. лева са за самата Стратегията за научни проучвания. 405,8 млн. лева са общо разноските в консолидираната фискална стратегия за 2018 година за просвета по класификацията по линия на Евростат за обществените разноски, изреди Горанов.
Тези 120 млн. лева повече разноски в бюджета за 2018 година не включват спомагателните разноски в размер на над 350 млн. лева, които са по оперативната стратегия за просвета и ще бъдат вложени за научна инфраструктура, посочи той.
Парите обаче няма да се разпределят " на калпак ". Именно в това била и разликата с упованията на учените, защото множеството пари за просвета не са разпределени по институции и те ще би трябвало да се конкурират за тях.
" Неразбирането сред метода на държавното управление и упования на учените се свежда до визията, че разноските за просвета би трябвало да бъдат разпределени сред обособените научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на обособени планове, като оптимално се регистрира връзката сред обособените научни проучвания и потребностите на стопанската система и на страната като цяло. Докато разбирането на научната общественост е този запас да се разпредели авансово по обособените бюджети ", сподели финансовият министър.
Ако парите се разпределят " на калпак ", ще се понижи конкурентното начало сред другите институции и ще се накърни връзката сред качеството на научния артикул и потребностите на страната, изясни той.
По думите му това ще даде опция на положителните институти да реализират по-добри резултати.
Според него е недопустимо да се приказва за заплати в научните звена, защото базовият стандарт за действие е обезпечен, оттова нататък тези учени, които покриват избрани научни постижения, ще имат достъп до един забележителен запас за просвета. " учените от Българска академия на науките създават към 50% от научния артикул и в случай че допуснем, че те съумеят да завоюват половината от растежа на плануваните спомагателни разноски за просвета, то бюджетът им може да се усили с десетки милиони лв. ", акцентира министърът.
Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов, който даде конференция във връзка парите за просвета за следващата година след митинга на учените от Българска академия на науките, които желаеха по-високи заплати и повече пари за просвета в бюджета за 2018 г.
От тези 120 млн. лева към 5 млн. лева е нарастването на прехвърлянето за бюджета на Българска академия на науките, като това дава опция за към 5% повишаване на възнагражденията там, в случай че се схване методът „ на калпак “. Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са към 6 млн. лева, Фонд „ Научни проучвания “ е 16,5 млн. лева, за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска активност са отделени 60,8 млн. лева, за членски импорт и присъединяване в нетърговски организации има 10 млн. лева, 7 млн. лева са за заплащане на абонамента за поддържане на база данни с научни изявления, 20 млн. лева са за действия по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни проучвания, 44,7 млн. лева са за самата Стратегията за научни проучвания. 405,8 млн. лева са общо разноските в консолидираната фискална стратегия за 2018 година за просвета по класификацията по линия на Евростат за обществените разноски, изреди Горанов.
Тези 120 млн. лева повече разноски в бюджета за 2018 година не включват спомагателните разноски в размер на над 350 млн. лева, които са по оперативната стратегия за просвета и ще бъдат вложени за научна инфраструктура, посочи той.
Парите обаче няма да се разпределят " на калпак ". Именно в това била и разликата с упованията на учените, защото множеството пари за просвета не са разпределени по институции и те ще би трябвало да се конкурират за тях.
" Неразбирането сред метода на държавното управление и упования на учените се свежда до визията, че разноските за просвета би трябвало да бъдат разпределени сред обособените научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на обособени планове, като оптимално се регистрира връзката сред обособените научни проучвания и потребностите на стопанската система и на страната като цяло. Докато разбирането на научната общественост е този запас да се разпредели авансово по обособените бюджети ", сподели финансовият министър.
Ако парите се разпределят " на калпак ", ще се понижи конкурентното начало сред другите институции и ще се накърни връзката сред качеството на научния артикул и потребностите на страната, изясни той.
По думите му това ще даде опция на положителните институти да реализират по-добри резултати.
Според него е недопустимо да се приказва за заплати в научните звена, защото базовият стандарт за действие е обезпечен, оттова нататък тези учени, които покриват избрани научни постижения, ще имат достъп до един забележителен запас за просвета. " учените от Българска академия на науките създават към 50% от научния артикул и в случай че допуснем, че те съумеят да завоюват половината от растежа на плануваните спомагателни разноски за просвета, то бюджетът им може да се усили с десетки милиони лв. ", акцентира министърът.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ