Проф. Димитър Иванов: В бюджета не се виждат стимули за технологическа модернизация на страната
В бюджета не виждаме нито капиталова стратегия, нито някакви тласъци, катализиращи технологическата рационализация на страната. Хората са обективни да стачкуват, тъй като те желаят да видят има ли път, има ли небосвод пред България. Път има, само че той става не с политика на отчаяние, не с пасивна политика. Това сподели в предаването „ Лице в лице ” икономистът проф. Димитър Иванов.
„ Трябва да създадем разлика сред това, което се случва в Европа, в международната стопанска система, в паразите, с които търгуваме, и това, което е нашата лична стопанска система, нашите лични заболявания на тази стопанска система. Само през вчерашния ден прочетох едно изявление на финансовия министър Владислав Горанов, че след 12 години откакто се присъединим към еврозоната нашият Брутният вътрешен продукт ще доближи 75% от междинния за Европа.
Ако това изявление е правилно, аз бих излязъл още довечера на митинг, тъй като едно е да се развиваме стабилно, гладко и устойчиво, само че и охлювът също пълзи стабилно, гладко и устойчиво.
Въпросът е в скоростта на икономическия ни напредък, в качеството на този стопански напредък, в нуждата от една бърза, ефикасна, софтуерна рационализация на българската стопанска система, тъй като стопанската система ни буксува. Средната класа обеднява, обедняването измежду долните пластове, маргинални пластове, по-бедни пластове, продължава с огромна скорост ”, сподели икономистът.
Данни на статистиката демонстрират, че от октомври предходната година до октомври тази година инфлацията е 3,7%, добави професорът.
„ Разходите за храна и безалкохолни питиета на разположение от семейството са се нараснали с 8% за последната година, за жилище, вода, електрическа енергия, отопление – с 8,6%, за опазване на здравето с 10,4%, за превоз, известия и услуги – 18,7 %, са се нараснали цените, просвета, отдих и обучение – цените са се нараснали с 31,3%, за налози и обществени осигуровки – 12, 2% ”.
Независимо, че виждаме, че държавното управление дава бюджет с очевидното предпочитание за обществени реверанси към избрани групи население, тези реверанси първо не са задоволителни, тъй като инфлацията ще изпревари тези нараствания – 10% нарастване на заплатите в бюджетния бранш, 20% измежду педагогическия личен състав, имаме нарастване на минималната работна заплата, което предлага бюджетът след първо четене, сподели още икономистът.
По думите му, политико-електоралните стремежи на държавното управление, желанията да се удовлетворят ползите на избрани значими обществени групи не трябва да преобладават над макроикономическия натурализъм и рационализъм съгласно действителностите, в които се намира нашата стопанска система.
„ Едно е да усилваме разноските за заплати, за приходи на калпак. Няма промени в бюджета по този въпрос.
10% се изливат в заплати в бюджетната сфера, нещо, за което Европейска комисия до месец май ни подлагаше на критика извънредно остро, че няма промени в нашата администрация.
Ако погледнем какво се прави – усилваме обществените разноски – от кое място ще ги заработим. Не виждаме в бюджета нито капиталова стратегия, нито някакви тласъци, катализиращи технологическата рационализация на България.
Ако погледнете протестиращите – хиляди младежи, които са основали стартъпи, които вкарват във компаниите си по 50% разноски за нови технологии – те нямат тласъци, няма капиталови тласъци, плоският налог е привършен като инструмент, нищо не се прави в тази тенденция. На пазара няма заеми за нови софтуерни открития, или напредък, разяснява професорът.
„ Правителството от една позиция разписа некролога на политиката на дребните пици, които Симеон Дянков оферираше.
Бюджетът не дава отговор на това по какъв начин ще проработят главните мотори на стопанската система, по какъв начин ще проработи действително потребителското търсене, по какъв начин ще се усили домакинското търсене, и най-много вложенията. На тези въпроси отговор няма ”.
Бюджетът е създаден по остарелия ведомствен метод и в това време ние се намираме в една комплицирана макроикономическа обстановка, Европа навлиза в един доста сложен интервал – освен поради брекзит, а тъй като на вратата на този към момента нереформиран съюз чука Италия, с въпросителни, на които Европа към момента не може да даде безапелационен отговор. Започват да се подвигат лихвените проценти през 2019 година, т.е. за всеки един % напредък ние ще плащаме повече, и всичко това не дава отговор на тези протестиращи, изясни проф. Иванов.
„ Увеличавайки обществените разноски, ние трябваше да отговорим по какъв начин ще увеличим финансовите, по какъв начин ще осъществяваме една капиталова стратегия.
Ние предвиждаме 3,7% ритъм на икономическия напредък за 2019 година, само че МВФ, Световната банка и Европа към този момент редуцираха своите визии за подобен ритъм на икономическия напредък на България. Не се знае апетитът на нашите съществени външнотърговски сътрудници дали ще бъде толкоз огромен, Нашето външнотърговско салдо продължава да бъде към момента отрицателно, експерти си отпътуват от страната. Аз желая да попитам – 3,7% с кои хора, висококвалифицирани, в кои браншове, с какви технологии ние ще можем да реализираме този напредък ”.
Българи има в най-големите софтуерни колоси в света, ние тези хора ги прогонихме. Младият талант би трябвало да се върне в България и да бъде потребен на своята татковина, сподели икономистът.
По думите му, същинското реформиране не се вижда.
„ На каква база ще се направи това нарастване от 20% за учителите, ще има ли вътрешни тласъци за едни по-модерни педагогичен способи на преподаване или няма да има. Аз желая да видя промени в главните обществени браншове, такива промени липсват. Пари могат да се дадат, само че секторите се нуждаят от доста дълбоки структурни промени, за които за поредна година този бюджет мълчи ”, добави икономистът.
Политиката на приходите е сложен механизъм, сплотяващ всички типове специалности, продуктивност на труда, резултати и така нататък Политиката на приходите е леко изкривена и плод на обществена измама и агитация, счита икономистът.
„ Трябва да създадем разлика сред това, което се случва в Европа, в международната стопанска система, в паразите, с които търгуваме, и това, което е нашата лична стопанска система, нашите лични заболявания на тази стопанска система. Само през вчерашния ден прочетох едно изявление на финансовия министър Владислав Горанов, че след 12 години откакто се присъединим към еврозоната нашият Брутният вътрешен продукт ще доближи 75% от междинния за Европа.
Ако това изявление е правилно, аз бих излязъл още довечера на митинг, тъй като едно е да се развиваме стабилно, гладко и устойчиво, само че и охлювът също пълзи стабилно, гладко и устойчиво.
Въпросът е в скоростта на икономическия ни напредък, в качеството на този стопански напредък, в нуждата от една бърза, ефикасна, софтуерна рационализация на българската стопанска система, тъй като стопанската система ни буксува. Средната класа обеднява, обедняването измежду долните пластове, маргинални пластове, по-бедни пластове, продължава с огромна скорост ”, сподели икономистът.
Данни на статистиката демонстрират, че от октомври предходната година до октомври тази година инфлацията е 3,7%, добави професорът.
„ Разходите за храна и безалкохолни питиета на разположение от семейството са се нараснали с 8% за последната година, за жилище, вода, електрическа енергия, отопление – с 8,6%, за опазване на здравето с 10,4%, за превоз, известия и услуги – 18,7 %, са се нараснали цените, просвета, отдих и обучение – цените са се нараснали с 31,3%, за налози и обществени осигуровки – 12, 2% ”.
Независимо, че виждаме, че държавното управление дава бюджет с очевидното предпочитание за обществени реверанси към избрани групи население, тези реверанси първо не са задоволителни, тъй като инфлацията ще изпревари тези нараствания – 10% нарастване на заплатите в бюджетния бранш, 20% измежду педагогическия личен състав, имаме нарастване на минималната работна заплата, което предлага бюджетът след първо четене, сподели още икономистът.
По думите му, политико-електоралните стремежи на държавното управление, желанията да се удовлетворят ползите на избрани значими обществени групи не трябва да преобладават над макроикономическия натурализъм и рационализъм съгласно действителностите, в които се намира нашата стопанска система.
„ Едно е да усилваме разноските за заплати, за приходи на калпак. Няма промени в бюджета по този въпрос.
10% се изливат в заплати в бюджетната сфера, нещо, за което Европейска комисия до месец май ни подлагаше на критика извънредно остро, че няма промени в нашата администрация.
Ако погледнем какво се прави – усилваме обществените разноски – от кое място ще ги заработим. Не виждаме в бюджета нито капиталова стратегия, нито някакви тласъци, катализиращи технологическата рационализация на България.
Ако погледнете протестиращите – хиляди младежи, които са основали стартъпи, които вкарват във компаниите си по 50% разноски за нови технологии – те нямат тласъци, няма капиталови тласъци, плоският налог е привършен като инструмент, нищо не се прави в тази тенденция. На пазара няма заеми за нови софтуерни открития, или напредък, разяснява професорът.
„ Правителството от една позиция разписа некролога на политиката на дребните пици, които Симеон Дянков оферираше.
Бюджетът не дава отговор на това по какъв начин ще проработят главните мотори на стопанската система, по какъв начин ще проработи действително потребителското търсене, по какъв начин ще се усили домакинското търсене, и най-много вложенията. На тези въпроси отговор няма ”.
Бюджетът е създаден по остарелия ведомствен метод и в това време ние се намираме в една комплицирана макроикономическа обстановка, Европа навлиза в един доста сложен интервал – освен поради брекзит, а тъй като на вратата на този към момента нереформиран съюз чука Италия, с въпросителни, на които Европа към момента не може да даде безапелационен отговор. Започват да се подвигат лихвените проценти през 2019 година, т.е. за всеки един % напредък ние ще плащаме повече, и всичко това не дава отговор на тези протестиращи, изясни проф. Иванов.
„ Увеличавайки обществените разноски, ние трябваше да отговорим по какъв начин ще увеличим финансовите, по какъв начин ще осъществяваме една капиталова стратегия.
Ние предвиждаме 3,7% ритъм на икономическия напредък за 2019 година, само че МВФ, Световната банка и Европа към този момент редуцираха своите визии за подобен ритъм на икономическия напредък на България. Не се знае апетитът на нашите съществени външнотърговски сътрудници дали ще бъде толкоз огромен, Нашето външнотърговско салдо продължава да бъде към момента отрицателно, експерти си отпътуват от страната. Аз желая да попитам – 3,7% с кои хора, висококвалифицирани, в кои браншове, с какви технологии ние ще можем да реализираме този напредък ”.
Българи има в най-големите софтуерни колоси в света, ние тези хора ги прогонихме. Младият талант би трябвало да се върне в България и да бъде потребен на своята татковина, сподели икономистът.
По думите му, същинското реформиране не се вижда.
„ На каква база ще се направи това нарастване от 20% за учителите, ще има ли вътрешни тласъци за едни по-модерни педагогичен способи на преподаване или няма да има. Аз желая да видя промени в главните обществени браншове, такива промени липсват. Пари могат да се дадат, само че секторите се нуждаят от доста дълбоки структурни промени, за които за поредна година този бюджет мълчи ”, добави икономистът.
Политиката на приходите е сложен механизъм, сплотяващ всички типове специалности, продуктивност на труда, резултати и така нататък Политиката на приходите е леко изкривена и плод на обществена измама и агитация, счита икономистът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ