Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания, пред „Труд“: Сигурността и отбраната ще са приоритет в българо-британските отношения след Брекзит
В Брюксел през днешния ден стартира следващият (четвърти) кръг от договарянията за извеждане на Англия от Европейски Съюз. С всички предходни без съответен резултат. В петък министър-председателят Тереза Мей показа своята визия, какво чака в последна сметка от бъдещите връзки сред Обединеното кралство и Стария континент. Визия, която съгласно наблюдаващите, остава неразбираема. За опциите и вероятностите за развиване на двустранните връзки сред България и Англия, които Лондон чака след напускането на ЕС; за правата на българските служащи и учащи на Албиона; за дейното ни съдействие в сигурността и защитата на Източния фланг на НАТО и за огромния необработен капацитет на страната ни, беседваме с посланика на Англия Ема Хопкинс .
– Преди да се насочим към главната ни тематика дано Ви попитам, към този момент сте от две години дипломат на Англия в България. Как се застъпиха първите с вторите ви усещания за страната и какви са в този момент?
– От две години и половина към този момент съм на поста си в България и най-вероятно мандатът ми ще продължи още две до три години. Много добре се усещаме тук, що се отнася на персонално равнище. Тук е прелестно място. Семейството ми са доста щастливи – от климата, от храната, от хората. Имате впечатляваща история, културни и други забележителности. Такова извънредно многообразие на природа – от планините до морето. Запомних нещо като локален израз, че Господ е направил България най-сетне и й е дал помалко от всичко. Което е извънредно добре казано.
– Миниатюрна версия на цяла Европа …
– Именно, да. Но също по този начин има чувство във въздуха за голям капацитет. Който не считам, че България към момента осъществя напълно.
– За какъв капацитет приказваме?
– Намирам интелектуалното равнище на младежите тук за извънредно високо. В посолството работим с доста млади българи, които са приключили обучение във Англия. Нивото на което ние наемаме хората, условията които имаме към тях, са доста съществени. И равнището на професионализъм което те показват в работата си е впечатляващо. Затова споделям, че съм доста оптимистично настроена, когато виждам младежите тук. За страдание, обезпокоително за мен е, че доста от тях не остават в България. Въпреки че неотдавна имах информация от Британския съвет, че получават от ден на ден молби от приключили във Англия българи за узаконяване на дипломите им тук. Което съгласно мен е един позитивен сигнал в тази посока. Безспорно младежите са един от тези капацитети на България, за чието развиване желаеме да помогнем.
– В подтекста на договарянията, които се водят в Брюксел за Брекзит, и тематиката за правата на жителите на Европейски Съюз във Англия и на английските в континентална Европа след излизането ви от съюза; по какъв начин смятате, че ще се отрази този развой на българо-британските връзки и в частност до правата на учащи и работещи българи във Англия?
– Всичко ще зависи от това, по какъв начин ще бъдат дефинирани бъдещите ни връзки с Европейски Съюз. Но аз персонално считам, че това (б.р. излизането на Англия от ЕС) ще е една извънредно добра опция да затегнем двустранните връзки. Защото за последните 40 години огромна част от контактите се изместиха от равнището столица-до-столица, до всичко непосредствено през Брюксел. Затова и преглеждаме (б.р. Брекзит) като завръщане към това равнище на връзките и опция за разширение и задълбочаване на двустранните ни контакти. Що се отнася до достъпа до английското обучение – доста хора ме разпитват какво ще се случи с опциите да се учи във Англия. И очевидно е значима тематика за българите. Оказва се, че всеки познава някого по една или друга линия, който е учил, учи или възнамерява да учи във Англия. Както знаете, една четвърт от всички международни водачи също са приключили обучение във Англия. Всичко това е доста огромно преимущество за нас, тъй като разрешава на хората да се срещнат с нашите полезности и метод на живот. И желаеме да продължим да окуражаваме това. В Обединеното кралство сме доста наясно, че имаме потребност да запазим европейските и други учащи в нашата просветителна система и обмисляме методите, по които да го осъществяваме. Наскоро беше отправено допитване до Консултативната комисия по миграция, която е самостоятелен английски експертен орган, да се произнесе дали въпросът за правата на учащите би трябвало да бъде изваден от общия спор за миграцията и съответните правила. Защото имаме потребност от задграничните учащи за развиването на науката и нововъведенията у нас – те внасят толкоз сила и интелектуална мощ …
– Въпросът с правата на учащите не е ли включен в първия кръг договаряния, който визира общо правата на жителите след Брекзит?
– Този въпрос ще бъде обиден при уреждането на бъдещите ни връзки с Европейски Съюз и не е част от договарянията за излизането ни от съюза. Докладът на самостоятелната експертна комисия се чака да излезе идващото лято и ще бъде под формата на „ Бяла книга ” за миграцията, която ще изложи визията ни за бъдещите ни политики, в това число за учащите. Което, както споделих, е доста значим въпрос за нас и би трябвало да бъде обсъждан настрана.
– Казвате „ разширение и задълбочаване на двустранните връзки ” сред България и Англия, в кои области виждате най-сериозни вероятности?
– Един образец мога да ви дам – преди седмица имах среща с министъра ви на защитата и обсъдихме преразглеждането на споразуменията ни в региона на отбраната; въвеждането на обща отбранителна рамка. Вече имаме доста положително съдействие като съдружници в НАТО. Все повече наши бойни кораби се включват в учения в Черно море. Догодина ще вземат участие нови три. Обсъждаме благоприятни условия за съдействие на българските въоръжени сили с нашата кралска морска пехота (б.р. – Royal Marine Corps), в региона на техническата поддръжка, взаимни планове, учения и други двустранни начинания. Затова мисля, че имаме потребност да освежим връзките си в региона на защитата, изключително в подтекста на подсилването на източния фланг на НАТО.
– Т.е., когато говорите за разширение на двустранните връзки, става въпрос предпочитано в региона на сигурността и защитата?
– Точно по този начин. Там към този момент имаме доста тесни контакти, както и що се отнася до съдействието ни в региона на правораздаването. Нашата Национална организация за битка с престъпността има свое разширено посланичество тук; организираме интензивно взаимни интервенции против трафика и контрабандата, проведената престъпност. Високо ценим това равнище на съответно двустранно съдействие в тези области. Търговията, несъмнено, не остава по-малко значима за нас. Водим осем районни акции, за промотиране на комерсиалните връзки. Работим на това районно равнище, тъй като доста постоянно се случва английските бизнеси да не преглеждат България, да вземем за пример, като огромен евентуален пазар. Но в случай че погледнат на целия район като вероятност, нещата стават по-различни. Първите ни акции са насочени към нуклеарната енергетика и минното дело; в границите на годината ще има и сходни за търговията на дребно и финансовите услуги. Предвидили сме такива и в региона на развиването на инфраструктурата и опазването на здравето. Специално последното ми е персонална идея – в контакт сме с вашето министерството на опазването на здравето и самостоятелни специалисти по въпроса за дигитализирането на здравните услуги (б.р. – в България) и по какъв начин Англия може да помогне за това.
– Ще ви разсея за малко. Битува една догадка измежду скептиците и ми се желае да чуя Вашето мнение; смятате ли, че приемането на България и Румъния в Европейски Съюз през 2007 година, три години след огромното източно разширение през 2004 година, може да е било „ последната капка ”, която в последна сметка тласна Англия към Брекзит?
– Не считам по този начин. Най-малкото след вашето приемане влезе и Хърватия.
– Хърватия не беше редовно демонизирана от английските медии.
– Истината е, че огромният проблем пристигна след разширението през 2004 година от огромната миграционна вълна на служащи от Полша …
– Но приемането на България и Румъния беше показано като втора такава заплаха от миграционна вълна и остана да тежи по този метод в общественото пространство във Англия.
– Смятам, че има доста разнообразни въпроси и е доста мъчно да създадем общ анализ на аргументите и резултатите от референдума за Брекзит. Имиграцията безспорно беше част от дебата. Но за английските жители е доста значима концепцията за нашия суверенитет и контрола (б.р. – от Брюксел), което е мъчно за схващане на континента. Искаме сами да си постановяваме разпоредбите, не някой различен да написа законите вместо нас. Погледнете връзките ни с Европейски Съюз до момента – не сме в Еврозоната, не сме в Шенген, имаме обособени договорености в региона на правораздаването и вътрешните работи; избирахме в кое желаеме да участваме и желаеме да запазим това си право.
– Англия е единствената държава-член предоговаряла изискванията си за участие в Европейски Съюз, освен това няколко пъти …
– Други страни – също. Дания, да вземем за пример, има лични условия в връзките си с Европейски Съюз. Така че, да, въпросът за суверенитета е значим, както и въпросът за имиграцията и този за юрисдикцията на Европейския съд. Всичко това са тематики, които са значими за английския метод на мислене и не постоянно са ясно разбираеми за други хора. Но с цел да се върна на въпроса ви, не считам, че тъкмо приемането на България и Румъния може да е оказало въздействие. Българи и румънци имат доста позитивен принос към английската стопанска система, както и поляците. Ние се нуждаем от служащи в избрани браншове като опазването на здравето, селското стопанство и други
– Британското държавно управление разгласява преди 10 дни формалните си позиции по въпросите на вътрешната и външната сигурност, в подтекста на Брекзит. Очакват ли се промени в бъдещите връзки сред Англия и държавите-членки на Европейски Съюз в региона на сигурността и защитата?
– Не считаме по този начин. По въпросите засягащи националната сигурност ние си сътрудничим доста и имам вяра, ще продължим през европейските механизми за продан на информация. По-скоро нашето послание към Европа е: би трябвало ни разбираемо съглашение за сигурността в Европа, което ще би трябвало да е неповторимо по съществото си. Очакваме да продължим да способстваме към всички европейски механизми, които считаме че са значими, като Европол, като европейската заповед за задържане, която е извънредно ефикасна, като обмена на пръстови отпечатъци по съглашението от Прюм и системата за гранични инспекции и надзор. Те са доста значими за нас и бихме желали да продължат. Вярваме че способстваме интензивно за развиването на тези принадлежности в границите на Европейски Съюз и прибягваме до тях доста. Англия е най-големия източник на разследваща информация за Европол и сме доста дейни в бранша сигурност. Не считаме, че нещо би трябвало да се трансформира, само че ни би трябвало модел, по който да продължим. Обменът на информация би трябвало да има ясна правна рамка. Накратко позицията ни е, че ни предстоят още два кръга на договаряния по Брекзит преди Европейския съвет през октомври и е време да приказваме за бъдещето.
– Какво чака да реализира Англия?
– На този стадий към момента приказваме за отдръпването, за гражданските права, за Северна Ирландия, за бюджета. Но за в бъдеще, ние считаме, че би трябвало да стартираме да приказваме за сигурност и търговия. И непременно би трябвало да движим тези въпроси паралелно, тъй като не разполагаме с толкоз време, а процесът е извънредно комплициран.
– Търговските въпроси наподобяват да са главен приоритет за английското държавно управление в договарянията за излизане от Европейски Съюз.
– Един от тях. Важни са несъмнено, тъй като бъдещият ни стопански разцвет зависи от тях. Но въпросите за сигурността са също толкоз значими. И желаеме да се захващаме към този момент с тях. И е време страните членки да кажат същото на Европейската комисия, тъй като в последна сметка става въпрос за политическо решение. Искаме да разполагаме с по-гъвкав пейзаж на договаряния от протоколния формат, в който се водят сега. До в този момент ние сме разгласили формалните си позиции по 15 политики и сме доста добре готови. Предположението, че отиваме в Брюксел неподготвени, е нечиста сделка за пред обективите на камерите. Имаме екип от близо 100 души, които движат преговорния развой и даже Европейската комисия ни споделя, че повдигаме въпроси, които те не са имали поради. Има известна доза политиканстване към договарянията, само че ние сме доста добре готови, премислили сме всички детайлности и сме подготвени да приказваме за бъдещето.
Нашият посетител
Ема Хопкинс е назначена за дипломат на Англия в България през септември 2014 г и поема поста през май 2015 година
Преди назначението си в София, дипломат Хопкинс управлява акцията на английското държавно управление за прекъсване на половото принуждение във военни зони. През 2014 година Елизабет II удостоява Ема Хопкинс със званието „ Служител на Ордена на Британската империя ” за работата й по акцията за прекъсване на половото принуждение в страни, наранени от военни спорове.
Омъжена е, с две деца.
– Преди да се насочим към главната ни тематика дано Ви попитам, към този момент сте от две години дипломат на Англия в България. Как се застъпиха първите с вторите ви усещания за страната и какви са в този момент?
– От две години и половина към този момент съм на поста си в България и най-вероятно мандатът ми ще продължи още две до три години. Много добре се усещаме тук, що се отнася на персонално равнище. Тук е прелестно място. Семейството ми са доста щастливи – от климата, от храната, от хората. Имате впечатляваща история, културни и други забележителности. Такова извънредно многообразие на природа – от планините до морето. Запомних нещо като локален израз, че Господ е направил България най-сетне и й е дал помалко от всичко. Което е извънредно добре казано.
– Миниатюрна версия на цяла Европа …
– Именно, да. Но също по този начин има чувство във въздуха за голям капацитет. Който не считам, че България към момента осъществя напълно.
– За какъв капацитет приказваме?
– Намирам интелектуалното равнище на младежите тук за извънредно високо. В посолството работим с доста млади българи, които са приключили обучение във Англия. Нивото на което ние наемаме хората, условията които имаме към тях, са доста съществени. И равнището на професионализъм което те показват в работата си е впечатляващо. Затова споделям, че съм доста оптимистично настроена, когато виждам младежите тук. За страдание, обезпокоително за мен е, че доста от тях не остават в България. Въпреки че неотдавна имах информация от Британския съвет, че получават от ден на ден молби от приключили във Англия българи за узаконяване на дипломите им тук. Което съгласно мен е един позитивен сигнал в тази посока. Безспорно младежите са един от тези капацитети на България, за чието развиване желаеме да помогнем.
– В подтекста на договарянията, които се водят в Брюксел за Брекзит, и тематиката за правата на жителите на Европейски Съюз във Англия и на английските в континентална Европа след излизането ви от съюза; по какъв начин смятате, че ще се отрази този развой на българо-британските връзки и в частност до правата на учащи и работещи българи във Англия?
– Всичко ще зависи от това, по какъв начин ще бъдат дефинирани бъдещите ни връзки с Европейски Съюз. Но аз персонално считам, че това (б.р. излизането на Англия от ЕС) ще е една извънредно добра опция да затегнем двустранните връзки. Защото за последните 40 години огромна част от контактите се изместиха от равнището столица-до-столица, до всичко непосредствено през Брюксел. Затова и преглеждаме (б.р. Брекзит) като завръщане към това равнище на връзките и опция за разширение и задълбочаване на двустранните ни контакти. Що се отнася до достъпа до английското обучение – доста хора ме разпитват какво ще се случи с опциите да се учи във Англия. И очевидно е значима тематика за българите. Оказва се, че всеки познава някого по една или друга линия, който е учил, учи или възнамерява да учи във Англия. Както знаете, една четвърт от всички международни водачи също са приключили обучение във Англия. Всичко това е доста огромно преимущество за нас, тъй като разрешава на хората да се срещнат с нашите полезности и метод на живот. И желаеме да продължим да окуражаваме това. В Обединеното кралство сме доста наясно, че имаме потребност да запазим европейските и други учащи в нашата просветителна система и обмисляме методите, по които да го осъществяваме. Наскоро беше отправено допитване до Консултативната комисия по миграция, която е самостоятелен английски експертен орган, да се произнесе дали въпросът за правата на учащите би трябвало да бъде изваден от общия спор за миграцията и съответните правила. Защото имаме потребност от задграничните учащи за развиването на науката и нововъведенията у нас – те внасят толкоз сила и интелектуална мощ …
– Въпросът с правата на учащите не е ли включен в първия кръг договаряния, който визира общо правата на жителите след Брекзит?
– Този въпрос ще бъде обиден при уреждането на бъдещите ни връзки с Европейски Съюз и не е част от договарянията за излизането ни от съюза. Докладът на самостоятелната експертна комисия се чака да излезе идващото лято и ще бъде под формата на „ Бяла книга ” за миграцията, която ще изложи визията ни за бъдещите ни политики, в това число за учащите. Което, както споделих, е доста значим въпрос за нас и би трябвало да бъде обсъждан настрана.
– Казвате „ разширение и задълбочаване на двустранните връзки ” сред България и Англия, в кои области виждате най-сериозни вероятности?
– Един образец мога да ви дам – преди седмица имах среща с министъра ви на защитата и обсъдихме преразглеждането на споразуменията ни в региона на отбраната; въвеждането на обща отбранителна рамка. Вече имаме доста положително съдействие като съдружници в НАТО. Все повече наши бойни кораби се включват в учения в Черно море. Догодина ще вземат участие нови три. Обсъждаме благоприятни условия за съдействие на българските въоръжени сили с нашата кралска морска пехота (б.р. – Royal Marine Corps), в региона на техническата поддръжка, взаимни планове, учения и други двустранни начинания. Затова мисля, че имаме потребност да освежим връзките си в региона на защитата, изключително в подтекста на подсилването на източния фланг на НАТО.
– Т.е., когато говорите за разширение на двустранните връзки, става въпрос предпочитано в региона на сигурността и защитата?
– Точно по този начин. Там към този момент имаме доста тесни контакти, както и що се отнася до съдействието ни в региона на правораздаването. Нашата Национална организация за битка с престъпността има свое разширено посланичество тук; организираме интензивно взаимни интервенции против трафика и контрабандата, проведената престъпност. Високо ценим това равнище на съответно двустранно съдействие в тези области. Търговията, несъмнено, не остава по-малко значима за нас. Водим осем районни акции, за промотиране на комерсиалните връзки. Работим на това районно равнище, тъй като доста постоянно се случва английските бизнеси да не преглеждат България, да вземем за пример, като огромен евентуален пазар. Но в случай че погледнат на целия район като вероятност, нещата стават по-различни. Първите ни акции са насочени към нуклеарната енергетика и минното дело; в границите на годината ще има и сходни за търговията на дребно и финансовите услуги. Предвидили сме такива и в региона на развиването на инфраструктурата и опазването на здравето. Специално последното ми е персонална идея – в контакт сме с вашето министерството на опазването на здравето и самостоятелни специалисти по въпроса за дигитализирането на здравните услуги (б.р. – в България) и по какъв начин Англия може да помогне за това.
– Ще ви разсея за малко. Битува една догадка измежду скептиците и ми се желае да чуя Вашето мнение; смятате ли, че приемането на България и Румъния в Европейски Съюз през 2007 година, три години след огромното източно разширение през 2004 година, може да е било „ последната капка ”, която в последна сметка тласна Англия към Брекзит?
– Не считам по този начин. Най-малкото след вашето приемане влезе и Хърватия.
– Хърватия не беше редовно демонизирана от английските медии.
– Истината е, че огромният проблем пристигна след разширението през 2004 година от огромната миграционна вълна на служащи от Полша …
– Но приемането на България и Румъния беше показано като втора такава заплаха от миграционна вълна и остана да тежи по този метод в общественото пространство във Англия.
– Смятам, че има доста разнообразни въпроси и е доста мъчно да създадем общ анализ на аргументите и резултатите от референдума за Брекзит. Имиграцията безспорно беше част от дебата. Но за английските жители е доста значима концепцията за нашия суверенитет и контрола (б.р. – от Брюксел), което е мъчно за схващане на континента. Искаме сами да си постановяваме разпоредбите, не някой различен да написа законите вместо нас. Погледнете връзките ни с Европейски Съюз до момента – не сме в Еврозоната, не сме в Шенген, имаме обособени договорености в региона на правораздаването и вътрешните работи; избирахме в кое желаеме да участваме и желаеме да запазим това си право.
– Англия е единствената държава-член предоговаряла изискванията си за участие в Европейски Съюз, освен това няколко пъти …
– Други страни – също. Дания, да вземем за пример, има лични условия в връзките си с Европейски Съюз. Така че, да, въпросът за суверенитета е значим, както и въпросът за имиграцията и този за юрисдикцията на Европейския съд. Всичко това са тематики, които са значими за английския метод на мислене и не постоянно са ясно разбираеми за други хора. Но с цел да се върна на въпроса ви, не считам, че тъкмо приемането на България и Румъния може да е оказало въздействие. Българи и румънци имат доста позитивен принос към английската стопанска система, както и поляците. Ние се нуждаем от служащи в избрани браншове като опазването на здравето, селското стопанство и други
– Британското държавно управление разгласява преди 10 дни формалните си позиции по въпросите на вътрешната и външната сигурност, в подтекста на Брекзит. Очакват ли се промени в бъдещите връзки сред Англия и държавите-членки на Европейски Съюз в региона на сигурността и защитата?
– Не считаме по този начин. По въпросите засягащи националната сигурност ние си сътрудничим доста и имам вяра, ще продължим през европейските механизми за продан на информация. По-скоро нашето послание към Европа е: би трябвало ни разбираемо съглашение за сигурността в Европа, което ще би трябвало да е неповторимо по съществото си. Очакваме да продължим да способстваме към всички европейски механизми, които считаме че са значими, като Европол, като европейската заповед за задържане, която е извънредно ефикасна, като обмена на пръстови отпечатъци по съглашението от Прюм и системата за гранични инспекции и надзор. Те са доста значими за нас и бихме желали да продължат. Вярваме че способстваме интензивно за развиването на тези принадлежности в границите на Европейски Съюз и прибягваме до тях доста. Англия е най-големия източник на разследваща информация за Европол и сме доста дейни в бранша сигурност. Не считаме, че нещо би трябвало да се трансформира, само че ни би трябвало модел, по който да продължим. Обменът на информация би трябвало да има ясна правна рамка. Накратко позицията ни е, че ни предстоят още два кръга на договаряния по Брекзит преди Европейския съвет през октомври и е време да приказваме за бъдещето.
– Какво чака да реализира Англия?
– На този стадий към момента приказваме за отдръпването, за гражданските права, за Северна Ирландия, за бюджета. Но за в бъдеще, ние считаме, че би трябвало да стартираме да приказваме за сигурност и търговия. И непременно би трябвало да движим тези въпроси паралелно, тъй като не разполагаме с толкоз време, а процесът е извънредно комплициран.
– Търговските въпроси наподобяват да са главен приоритет за английското държавно управление в договарянията за излизане от Европейски Съюз.
– Един от тях. Важни са несъмнено, тъй като бъдещият ни стопански разцвет зависи от тях. Но въпросите за сигурността са също толкоз значими. И желаеме да се захващаме към този момент с тях. И е време страните членки да кажат същото на Европейската комисия, тъй като в последна сметка става въпрос за политическо решение. Искаме да разполагаме с по-гъвкав пейзаж на договаряния от протоколния формат, в който се водят сега. До в този момент ние сме разгласили формалните си позиции по 15 политики и сме доста добре готови. Предположението, че отиваме в Брюксел неподготвени, е нечиста сделка за пред обективите на камерите. Имаме екип от близо 100 души, които движат преговорния развой и даже Европейската комисия ни споделя, че повдигаме въпроси, които те не са имали поради. Има известна доза политиканстване към договарянията, само че ние сме доста добре готови, премислили сме всички детайлности и сме подготвени да приказваме за бъдещето.
Нашият посетител
Ема Хопкинс е назначена за дипломат на Англия в България през септември 2014 г и поема поста през май 2015 година
Преди назначението си в София, дипломат Хопкинс управлява акцията на английското държавно управление за прекъсване на половото принуждение във военни зони. През 2014 година Елизабет II удостоява Ема Хопкинс със званието „ Служител на Ордена на Британската империя ” за работата й по акцията за прекъсване на половото принуждение в страни, наранени от военни спорове.
Омъжена е, с две деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ