И жените в Гургулят излизат на бой със сърбите
В багра при Гургулят от Сръбско-българската война, воден на 7 ноември (19 ноември по нов стил) 1885 година крой едноименното село покрай София, отрядът на капитан Христо Попов в състав три пехотни дружини, артилерийска батарея и два непълни ескадрона получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, с цел да срещне Моравската дивизия на врага.
Началото на войната дава крал Милан Обренович, подсилен от доста Велики сили. Причината е в опасенията, че след Съединението на Балканите може да възникне нова супер мощ, подчинена на съветските ползи. Крал Милан слага страховити условия, при които би спрял войските си. Той упорства цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде подчинена на Белград, военно наличие в останалите земи на обединеното неотдавна Княжество, пренасяне на българската столица от София в Търново и голяма парична отплата. Българите обаче въобще не сядат на масата за договаряния, решени да се бият.
На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов развръща отряда на позиция от височината Вишая до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в запас. Към обяд сръбската войска насочва силите си в посока Кърнул за да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрестанно се усилва и загубите на отряда се усилват, капитан Попов взема решение да премине в нахлуване, което стартира към 16.00 ч. Отрядът се подвига на щикова офанзива и съперникът не устоя на удара.
В багра взимат присъединяване локалните поданици, в това число и дами. В региона на Гургулят две сръбски роти са изцяло унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да правят отстъпка към Ракита. С багра при Гургулят се обезпечава левият фланг на българската войска, която се прегрупира за прекосяване в контранастъпление.
Българските загуби са 46, убити и 71 ранени. Сърбите губят 82 души, 46 са ранени, а 89 попадат в плен.
Началото на войната дава крал Милан Обренович, подсилен от доста Велики сили. Причината е в опасенията, че след Съединението на Балканите може да възникне нова супер мощ, подчинена на съветските ползи. Крал Милан слага страховити условия, при които би спрял войските си. Той упорства цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде подчинена на Белград, военно наличие в останалите земи на обединеното неотдавна Княжество, пренасяне на българската столица от София в Търново и голяма парична отплата. Българите обаче въобще не сядат на масата за договаряния, решени да се бият.
На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов развръща отряда на позиция от височината Вишая до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в запас. Към обяд сръбската войска насочва силите си в посока Кърнул за да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрестанно се усилва и загубите на отряда се усилват, капитан Попов взема решение да премине в нахлуване, което стартира към 16.00 ч. Отрядът се подвига на щикова офанзива и съперникът не устоя на удара.
В багра взимат присъединяване локалните поданици, в това число и дами. В региона на Гургулят две сръбски роти са изцяло унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да правят отстъпка към Ракита. С багра при Гургулят се обезпечава левият фланг на българската войска, която се прегрупира за прекосяване в контранастъпление.
Българските загуби са 46, убити и 71 ранени. Сърбите губят 82 души, 46 са ранени, а 89 попадат в плен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ