Битката за спасяването на обществените медии
В БНР от няколко седмици има управническа рецесия. Съвет за електронни медии изиска оставката на генералния шеф на медиата
© Надежда Чипева И двете публични медии в България - Българска национална телевизия и БНР, са изпаднали в рецесия, каквато от дълго време не ги е връхлитала. Нещо повече - те дават всички признаци, че рецесията ще се задълбочава. Крайният резултат от това най-вероятно ще е дестабилизирани медии, неспособни да служат на обществото. От това губим всички.
Овладяване на медиите през рецесии
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Кризата в Българска национална телевизия стартира като финансова. До края на 2019 година медията ще е генерирала недостиг от 45 млн. лева, откакто е изхарчила отпуснатия от страната бюджет в размер на 65 млн. лева Това значи, че на процедура малкия екран е във банкрут. За да се оправи със задълбочаващия се проблем, страната желае от управлението на Българска национална телевизия да направи съществени промени, които евентуално ще минат през мъчителното решение да се редуцират хора. Освобождаването на работещи в медията ще провокира и съществени вътрешни разтърсвания. В момента в Българска национална телевизия работят близо 2000 души.
Кризата в БНР е управническа. Малко повече от два месеца след назначението на нов общоприет шеф в радиото избухнаха митинги. Има съществени подозрения за напън над публицисти и над самото управление на медията. За повече от пет часа главната стратегия на радиото - " Хоризонт ", невиждано спря лъчение в ефир. В БНР влязоха ДАНС и прокуратура, с цел да проверяват сигнал за напън и аргументите за спрелия радиосигнал. Кризата накара медийния регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) да изиска оставката на генералния шеф. Той отхвърли да я подаде и следва медийните надзорници да прекратят мандата му предварително.
Естеството на рецесиите в Българска национална телевизия и БНР може да е друго, само че резултатът от тях е еднакъв. Случващото се подкопава доверието в тях и публичния им темперамент. Общ е и коренът на проблемите - провелите се състезания за генерални шефове.
Изборите на ръководителите в двете медии донесоха огромно отчаяние за доста хора. Най-малкото тъй като упованията към тези позиции са високи. Тези, които застават отпред на публичните медии, е значимо да не предизвикат никакви подозрения на база предходна политическа, партийна, бизнес кариера. Да се употребяват с доверие и престиж в обществото. Регулаторът обаче подцени тези постановки при избора им. Предизвика отрицателни реакции и ни сподели, че моделът при определянето кой да управлява Българска национална телевизия и БНР е строшен.
Независимият по закон Съвет за електронни медии в действителност е подвластен от политическите фактори в Народното събрание, които стоят зад номинациите на членовете му. Трима души в регулатора се избират от Народното събрание и нормално превес при определянето им има ръководещото болшинство. Другите двама души се показват от президента. Генерален шеф на Българска национална телевизия и БНР обаче може да се избере с нормално болшинство от трима души, т.е. от ръководещата партия през нейните членове в Съвет за електронни медии. Политическата класа утвърждава и бюджетите на тези медии и по този начин те неизбежно попадат във финансовата хватка на властимащите. И крайния резултат сега е явен - призваните да бъдат публични Българска национална телевизия и БНР в действителност са повече държавни и зависят от благоволението на сили отвън медията обитаващи политически и други властови кабинети.
През някои свои управнически и програмни решения и Емил Кошлуков в Българска национална телевизия, и Светослав Костов в БНР ни дадоха да разберем, че те са стимулирани от среди, за които е извънредно значимо Иван Гешев да бъде определен за основен прокурор. Които, най-общо казано, могат да бъдат свързани с Делян Пеевски и Движение за права и свободи.
Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по " Култура и медии " Тома Биков, с цел да се промени обстановката, " би трябвало да се тръгне от законодателни промени, и то доста съществени, които да наложат надзор върху управлението на малкия екран, най-много във финансово отношение ". По думите му, когато малкия екран бъде изправена пред такава огромна финансова рецесия, " тя автоматизирано става подвластна от ръководещите, без значение кои са те. Защото тези, които би трябвало да покрият дълг, са точно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на малкия екран. " Това е нещо, което съгласно мен по закон не трябва да се позволява ", добавя Тома Биков. Депутатът счита, че на спасението през нов медиен закон не би трябвало да се гледа като на дълготраен план. Работата по него би трябвало да стартира най-късно при започване на идната година, тъй като може да стане късно, твърди той.
Думите на Биков издават, че властта към този момент съществено обмисля писането на нов медиен закон. Това може да бъде както късмет за избавление на публичните медии, по този начин и следващият опит за преодоляването и обезличаването им. Каквито и ограничения да бъдат подхванати, те би трябвало да са на експертна основа, а не въз основата на политически връзки и стопански обременености, с цел да има късмет да се спасят публичните медии. Ако не поставим старания и ние като жители да си върнем Българска национална телевизия и БНР, все по-често ще гледаме подиуми като тази с водача на Атака безгрижен Сиреров в " Референдум ", който показва цялостно неуважение и аругантност към гостите в студиото, водещата Добрина Чешмеджиева и към феновете ан малкия екран. Това политическо безчинство сподели, че се пренебрегва публичната медиа и нейната роля.
Какъв ще е резултатът от завладяването на публичните медии съгласно специалистите, с които " Капитал " беседва: Самият факт, че има опозиция, демонстрира, че има и вяра
Райна Константинова, публицист с дълготраен опит в БНР. От 2001 до 2012 шеф на департамент " Радио " в ЕВU (Европейския съюз за радио и телевизия)
За мен изразът " завладяни медии " не е напълно прецизен, Българска национална телевизия и БНР са сложени под напън. Той съществува доста от дълго време, съществувал е постоянно и на всички места. В България има по-драстични особености, тъй като никой не е очаквал след 30 години народна власт да се стигне до такива първоначални способи на деяние в публичното радио. Безпрецедентно прекъсване на сигнала на БНР, интервенция на прокуратурата и серия от разнообразни неубедителни противоречащи си пояснения или липса на такива. Сваляне от ефир на известна и способена водеща. Коя е повода – чухме няколко версии. Свързани ли са тези събития? Отново няма отговор.
Аз не бих споделила, че медиите са завладяни от вътрешната страна, тъй като в тях има хора, които за всичките години работа в тях са разбрали каква е тяхната задача и кое е значимото. Това, че някакво управление идва, прави всякакви неща под напън или по лично разбиране, с цел да се хареса, съгласно мен не значи, че те са завладяни. Според мен самият факт, че има опозиция, има такава ясно изразена воля за независимост на мисленето, на мнението, на словото, демонстрира, че вяра има.
Съгласна съм, че в публичните медии рецесия има. Няма да е елементарно тя да се преодолее и хората да си върнат публичните медии на тяхна страна, само че не е невероятно. Трябва обаче да се осъзнае нуждата от публичните медии. Все още чуваме, че Българска национална телевизия и БНР са държавни. Не, те не са държавни. Има си закон, казано е ясно. България е поела задължения да поддържа публичните медии. Необходимостта от тях е доста значима на първо място за демократичните процеси, за контрола върху политическите решения, от които зависи животът на хората. За ролята им в едно споделено общество, а не фрагментирано, разграничено и мразещо се. Едно от последните проучвания на EBU демонстрира, че там, където публичните медии са добре финансирани с висок пазарен дял, има по-голяма политическа непоклатимост и корупцията е под надзор. Там, където публичните медии са слаби, демокрацията е нестабилна и хората са недоволни от нея.
Обществените медии постоянно задават високи критерии за стандартите в журналистическата специалност. Затова страните поддържат своите публични медии, без да ги назовават държавни. Те знаят, че са в интерес на обществото. И тези медии би трябвало да са почтени към своята публика, което не е по никакъв начин елементарно, тъй като постоянно има напън. Но в случай че те споделят истината, хората сами ще ги намерят и ще им имат вяра. Затова естествено се желаят темперамент, честност, подготвеност, само че и доста здрава регулация. Има ли добра регулаторна рамка, половината от проблемите ще отпаднат, в случай че тя се съблюдава. Затова е значимо Законът за радиото и малкия екран да е изработен мъдро в сходство с потребностите на обществото. Защото в последна сметка публичните медии имат един контракт с обществото, неписан, само че явен - това са техните отговорности - отразяване и разбор на демократични, обществени, културни, потребности на хората и обезпечаване на плурализъм. Частните медии не могат да отговорят на това, то не им е и цел.
Ако медиите също осъзнаят своите отговорности и задача да се борят за своята самостоятелност, да не разрешават да бъдат употребявани за агитация, за промиване на мозъци или просто за повдигане на звук, да не бъдат скучни, бездарни, незначителни и угодливи към мощните на деня, нещата ще си дойдат на мястото. А виждаме какво превиване по стандартите на властимащите е настанало.
Умните хора, както и умната власт, знаят, и без да са чели френския академик Блез Паскал, че човек може да се опре единствено на това, което му се съпротивлява. Изгубят ли публичните медии своята дарба да бъдат сериозни, да задават въпроси, да се съмняват в лесните отговори, те към този момент не са публични, даже да се водят такива.
Виждаме резултатите от умишленото задушаване на двете публични медии
Доц. Орлин Спасов, учител в журналистическия факултет на СУ
" Превземане " може би не е напълно точна дума. Защото не остана съвсем нищо за завладяване. Сега започваме да виждаме резултатите от умишленото задушаване на двете публични медии. Те бяха оставени без обикновено финансиране, без благоприятни условия за промяна, а в последно време и без съответно ръководство. В резултат на това от позиция на публика и пазарни дялове Българска национална телевизия към този момент не е съперник на никого, а БНР е умишлено насочвано към същото тресавище.
Очевидно е, че огромните печеливши от това развиване са частните малките екрани и радиостанции. Не е мъчно да се види чии ползи пазят множеството политици, а с държанието си към този момент даже и самите ръководители на публичните медии. Така че вместо за " завладяване " бих приказвал по-скоро за " очистване ". Има заплаха двете медии да бъдат сведени до лимитирано действие на ръба на оцеляването, което би било еквивалентно на практическото им закриване. Става дума обаче освен за изваждането им като играчи от сферата на пазара, само че и за понижаване съвсем до дъно на силата на гласа им, който по формулировка би трябвало да е сериозен и самостоятелен.
Българска национална телевизия и БНР все по-често се показват като нещо рудиментарно, като някакъв непотребен излишък от социализма. Хората последователно бяха настроени против тях. В резултат на последните избори на генерални шефове недоверието се усили. На този декор е елементарно да се подхващат радикални дейности против двете медии с аргумента, че хората не ги желаят. Това е доста рисково. С минимализиране на ролята им ще загубим значима част от това, което ни прави общество и нация. Частните медии имат за приоритет частни ползи. Споделените ползи, общите места, свързващите сюжети по предписание са приоритет на публичните медии. Без тези неща мъчно можем да приказваме за общество.
Обезличаването на публичните медии може да има пагубни последици
Николета Даскалова, медиен анализатор във фондация " Медийна народна власт "
Случващото се в публичните медии съществено слага под въпрос точно техния публичен темперамент. Спомняме си през годините какъв брой мъчно Българска национална телевизия и БНР се еманципираха от облика си на държавно следени организации. Съвсем до неотдавна те бяха едни от дребното положителни образци в медийната среда. Наши проучвания с публицисти посочваха, че не държавните, а частните медии в по-голяма степен страдат от външен напън, цензура и автоцензура.
Отстъплението от независимостта и обезличаването на публичните медии може да има пагубни последици за качеството на плурализма. Публичният спор е рисково кондензиран с настъпателност, безпардонност и кавги, към които ставаме все по-малко чувствителни. Редица гласове, които се опълчват на статуквото, изричат непопулярни тези или просто задават неуместни въпроси, биват заглушавани.
Когато няма мощни публични медии, които да поддържат сдържан звук и да дават естрада на разнородни гледни точки, без да се въздействат от диктата на рейтинга и популизма, рискуваме от ден на ден да се доближим до тоталитарност на публичността – обстановка с един преобладаващ и нетърпящ възражения глас.
© Надежда Чипева И двете публични медии в България - Българска национална телевизия и БНР, са изпаднали в рецесия, каквато от дълго време не ги е връхлитала. Нещо повече - те дават всички признаци, че рецесията ще се задълбочава. Крайният резултат от това най-вероятно ще е дестабилизирани медии, неспособни да служат на обществото. От това губим всички.
Овладяване на медиите през рецесии
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Кризата в Българска национална телевизия стартира като финансова. До края на 2019 година медията ще е генерирала недостиг от 45 млн. лева, откакто е изхарчила отпуснатия от страната бюджет в размер на 65 млн. лева Това значи, че на процедура малкия екран е във банкрут. За да се оправи със задълбочаващия се проблем, страната желае от управлението на Българска национална телевизия да направи съществени промени, които евентуално ще минат през мъчителното решение да се редуцират хора. Освобождаването на работещи в медията ще провокира и съществени вътрешни разтърсвания. В момента в Българска национална телевизия работят близо 2000 души.
Кризата в БНР е управническа. Малко повече от два месеца след назначението на нов общоприет шеф в радиото избухнаха митинги. Има съществени подозрения за напън над публицисти и над самото управление на медията. За повече от пет часа главната стратегия на радиото - " Хоризонт ", невиждано спря лъчение в ефир. В БНР влязоха ДАНС и прокуратура, с цел да проверяват сигнал за напън и аргументите за спрелия радиосигнал. Кризата накара медийния регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) да изиска оставката на генералния шеф. Той отхвърли да я подаде и следва медийните надзорници да прекратят мандата му предварително.
Естеството на рецесиите в Българска национална телевизия и БНР може да е друго, само че резултатът от тях е еднакъв. Случващото се подкопава доверието в тях и публичния им темперамент. Общ е и коренът на проблемите - провелите се състезания за генерални шефове.
Изборите на ръководителите в двете медии донесоха огромно отчаяние за доста хора. Най-малкото тъй като упованията към тези позиции са високи. Тези, които застават отпред на публичните медии, е значимо да не предизвикат никакви подозрения на база предходна политическа, партийна, бизнес кариера. Да се употребяват с доверие и престиж в обществото. Регулаторът обаче подцени тези постановки при избора им. Предизвика отрицателни реакции и ни сподели, че моделът при определянето кой да управлява Българска национална телевизия и БНР е строшен.
Независимият по закон Съвет за електронни медии в действителност е подвластен от политическите фактори в Народното събрание, които стоят зад номинациите на членовете му. Трима души в регулатора се избират от Народното събрание и нормално превес при определянето им има ръководещото болшинство. Другите двама души се показват от президента. Генерален шеф на Българска национална телевизия и БНР обаче може да се избере с нормално болшинство от трима души, т.е. от ръководещата партия през нейните членове в Съвет за електронни медии. Политическата класа утвърждава и бюджетите на тези медии и по този начин те неизбежно попадат във финансовата хватка на властимащите. И крайния резултат сега е явен - призваните да бъдат публични Българска национална телевизия и БНР в действителност са повече държавни и зависят от благоволението на сили отвън медията обитаващи политически и други властови кабинети.
През някои свои управнически и програмни решения и Емил Кошлуков в Българска национална телевизия, и Светослав Костов в БНР ни дадоха да разберем, че те са стимулирани от среди, за които е извънредно значимо Иван Гешев да бъде определен за основен прокурор. Които, най-общо казано, могат да бъдат свързани с Делян Пеевски и Движение за права и свободи.
Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по " Култура и медии " Тома Биков, с цел да се промени обстановката, " би трябвало да се тръгне от законодателни промени, и то доста съществени, които да наложат надзор върху управлението на малкия екран, най-много във финансово отношение ". По думите му, когато малкия екран бъде изправена пред такава огромна финансова рецесия, " тя автоматизирано става подвластна от ръководещите, без значение кои са те. Защото тези, които би трябвало да покрият дълг, са точно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на малкия екран. " Това е нещо, което съгласно мен по закон не трябва да се позволява ", добавя Тома Биков. Депутатът счита, че на спасението през нов медиен закон не би трябвало да се гледа като на дълготраен план. Работата по него би трябвало да стартира най-късно при започване на идната година, тъй като може да стане късно, твърди той.
Думите на Биков издават, че властта към този момент съществено обмисля писането на нов медиен закон. Това може да бъде както късмет за избавление на публичните медии, по този начин и следващият опит за преодоляването и обезличаването им. Каквито и ограничения да бъдат подхванати, те би трябвало да са на експертна основа, а не въз основата на политически връзки и стопански обременености, с цел да има късмет да се спасят публичните медии. Ако не поставим старания и ние като жители да си върнем Българска национална телевизия и БНР, все по-често ще гледаме подиуми като тази с водача на Атака безгрижен Сиреров в " Референдум ", който показва цялостно неуважение и аругантност към гостите в студиото, водещата Добрина Чешмеджиева и към феновете ан малкия екран. Това политическо безчинство сподели, че се пренебрегва публичната медиа и нейната роля.
Какъв ще е резултатът от завладяването на публичните медии съгласно специалистите, с които " Капитал " беседва: Самият факт, че има опозиция, демонстрира, че има и вяра
Райна Константинова, публицист с дълготраен опит в БНР. От 2001 до 2012 шеф на департамент " Радио " в ЕВU (Европейския съюз за радио и телевизия)
За мен изразът " завладяни медии " не е напълно прецизен, Българска национална телевизия и БНР са сложени под напън. Той съществува доста от дълго време, съществувал е постоянно и на всички места. В България има по-драстични особености, тъй като никой не е очаквал след 30 години народна власт да се стигне до такива първоначални способи на деяние в публичното радио. Безпрецедентно прекъсване на сигнала на БНР, интервенция на прокуратурата и серия от разнообразни неубедителни противоречащи си пояснения или липса на такива. Сваляне от ефир на известна и способена водеща. Коя е повода – чухме няколко версии. Свързани ли са тези събития? Отново няма отговор.
Аз не бих споделила, че медиите са завладяни от вътрешната страна, тъй като в тях има хора, които за всичките години работа в тях са разбрали каква е тяхната задача и кое е значимото. Това, че някакво управление идва, прави всякакви неща под напън или по лично разбиране, с цел да се хареса, съгласно мен не значи, че те са завладяни. Според мен самият факт, че има опозиция, има такава ясно изразена воля за независимост на мисленето, на мнението, на словото, демонстрира, че вяра има.
Съгласна съм, че в публичните медии рецесия има. Няма да е елементарно тя да се преодолее и хората да си върнат публичните медии на тяхна страна, само че не е невероятно. Трябва обаче да се осъзнае нуждата от публичните медии. Все още чуваме, че Българска национална телевизия и БНР са държавни. Не, те не са държавни. Има си закон, казано е ясно. България е поела задължения да поддържа публичните медии. Необходимостта от тях е доста значима на първо място за демократичните процеси, за контрола върху политическите решения, от които зависи животът на хората. За ролята им в едно споделено общество, а не фрагментирано, разграничено и мразещо се. Едно от последните проучвания на EBU демонстрира, че там, където публичните медии са добре финансирани с висок пазарен дял, има по-голяма политическа непоклатимост и корупцията е под надзор. Там, където публичните медии са слаби, демокрацията е нестабилна и хората са недоволни от нея.
Обществените медии постоянно задават високи критерии за стандартите в журналистическата специалност. Затова страните поддържат своите публични медии, без да ги назовават държавни. Те знаят, че са в интерес на обществото. И тези медии би трябвало да са почтени към своята публика, което не е по никакъв начин елементарно, тъй като постоянно има напън. Но в случай че те споделят истината, хората сами ще ги намерят и ще им имат вяра. Затова естествено се желаят темперамент, честност, подготвеност, само че и доста здрава регулация. Има ли добра регулаторна рамка, половината от проблемите ще отпаднат, в случай че тя се съблюдава. Затова е значимо Законът за радиото и малкия екран да е изработен мъдро в сходство с потребностите на обществото. Защото в последна сметка публичните медии имат един контракт с обществото, неписан, само че явен - това са техните отговорности - отразяване и разбор на демократични, обществени, културни, потребности на хората и обезпечаване на плурализъм. Частните медии не могат да отговорят на това, то не им е и цел.
Ако медиите също осъзнаят своите отговорности и задача да се борят за своята самостоятелност, да не разрешават да бъдат употребявани за агитация, за промиване на мозъци или просто за повдигане на звук, да не бъдат скучни, бездарни, незначителни и угодливи към мощните на деня, нещата ще си дойдат на мястото. А виждаме какво превиване по стандартите на властимащите е настанало.
Умните хора, както и умната власт, знаят, и без да са чели френския академик Блез Паскал, че човек може да се опре единствено на това, което му се съпротивлява. Изгубят ли публичните медии своята дарба да бъдат сериозни, да задават въпроси, да се съмняват в лесните отговори, те към този момент не са публични, даже да се водят такива.
Виждаме резултатите от умишленото задушаване на двете публични медии
Доц. Орлин Спасов, учител в журналистическия факултет на СУ
" Превземане " може би не е напълно точна дума. Защото не остана съвсем нищо за завладяване. Сега започваме да виждаме резултатите от умишленото задушаване на двете публични медии. Те бяха оставени без обикновено финансиране, без благоприятни условия за промяна, а в последно време и без съответно ръководство. В резултат на това от позиция на публика и пазарни дялове Българска национална телевизия към този момент не е съперник на никого, а БНР е умишлено насочвано към същото тресавище.
Очевидно е, че огромните печеливши от това развиване са частните малките екрани и радиостанции. Не е мъчно да се види чии ползи пазят множеството политици, а с държанието си към този момент даже и самите ръководители на публичните медии. Така че вместо за " завладяване " бих приказвал по-скоро за " очистване ". Има заплаха двете медии да бъдат сведени до лимитирано действие на ръба на оцеляването, което би било еквивалентно на практическото им закриване. Става дума обаче освен за изваждането им като играчи от сферата на пазара, само че и за понижаване съвсем до дъно на силата на гласа им, който по формулировка би трябвало да е сериозен и самостоятелен.
Българска национална телевизия и БНР все по-често се показват като нещо рудиментарно, като някакъв непотребен излишък от социализма. Хората последователно бяха настроени против тях. В резултат на последните избори на генерални шефове недоверието се усили. На този декор е елементарно да се подхващат радикални дейности против двете медии с аргумента, че хората не ги желаят. Това е доста рисково. С минимализиране на ролята им ще загубим значима част от това, което ни прави общество и нация. Частните медии имат за приоритет частни ползи. Споделените ползи, общите места, свързващите сюжети по предписание са приоритет на публичните медии. Без тези неща мъчно можем да приказваме за общество.
Обезличаването на публичните медии може да има пагубни последици
Николета Даскалова, медиен анализатор във фондация " Медийна народна власт "
Случващото се в публичните медии съществено слага под въпрос точно техния публичен темперамент. Спомняме си през годините какъв брой мъчно Българска национална телевизия и БНР се еманципираха от облика си на държавно следени организации. Съвсем до неотдавна те бяха едни от дребното положителни образци в медийната среда. Наши проучвания с публицисти посочваха, че не държавните, а частните медии в по-голяма степен страдат от външен напън, цензура и автоцензура.
Отстъплението от независимостта и обезличаването на публичните медии може да има пагубни последици за качеството на плурализма. Публичният спор е рисково кондензиран с настъпателност, безпардонност и кавги, към които ставаме все по-малко чувствителни. Редица гласове, които се опълчват на статуквото, изричат непопулярни тези или просто задават неуместни въпроси, биват заглушавани.
Когато няма мощни публични медии, които да поддържат сдържан звук и да дават естрада на разнородни гледни точки, без да се въздействат от диктата на рейтинга и популизма, рискуваме от ден на ден да се доближим до тоталитарност на публичността – обстановка с един преобладаващ и нетърпящ възражения глас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ