Ток от боклук - "мръсната" тайна на Столичната община
В непосредственост до софийската Централна гара, на 400-500 метра от жилищни здания, е на път да се пръкне апаратура, която ще създава топлинна и електрическа сила посредством изгаряне на RDF – гориво, добито от битови боклуци. Стотици градове имат такива централи и някой ще каже, че София най-накрая влиза в клуба на развитите.
За страдание, казусът не е тъкмо подобен. Има съществени причини от здравно, финансово и софтуерно естество, които оспорват изгодата от построяването на инсинератор в София. Bodil.bg разполага с необнародван вътрешен документ, който хвърля нова светлина върху този знаков за ръководството на ГЕРБ план.
Според изявления на кмета Йорданка Фандъкова
софийският инсинератор е надали не подарък от Европейски Съюз,
защото 58% от цената му се покрива с безплатно финансиране по оперативна стратегия „ Околна среда “. За останалите 67 млн. евро общината тегли заем от Европейската капиталова банка (ЕИБ) при 1.5% рента. Но детайлностите за предстоящите доходи и експлоатационни разноски, както и за общия екологичен резултат от инсталацията, която би трябвало да е подготвена до 2023 година, са нищожни.
Датската консултантска компания Ramboll при започване на 2017 година е изготвила изследване за изпълнимост (Feasibility Study) за потребностите на Европейска инвестиционна банка в размер от 330 страници, в което детайлно се проучват параметрите на подготвяната софийска апаратура за произвеждане на електричество и топлинна сила от гориво от отпадък.
Съдържанието на това изследване се показва пред обществеността за пръв път. По-рано Столичната община публично е отказвала да обнародва информацията, която в този момент Bodil.bg ви показва.
От този вътрешен документ излиза наяве, че разноските за създаване и поддръжка на оборудването се разминават със сумите, съобщавани от общината. Ramboll показва последна цена от 145.7 млн. евро без Данък добавена стойност, до момента в който общината приказва за 157.5 млн. евро без Данък добавена стойност. Тъй като Ramboll е в сърцето на плана – от избора на технология до съответни механически решения, разликата от 12 млн. евро „ в изгода “ на общината буди въпроси.
Това е единствено едно от несъответствията. Общината дотук не е споменавала нищо за разноските за планов ремонт. Но от Ramboll означават, че за 26-годишния живот на инсинератора плановите поправки ще костват 59.5 млн. евро. Внушителна сума, равна на една трета от първичните разноски по плана – за която се мълчи.
Разходите по употребата на оборудването също не се разясняват от общината, а те ще са огромни. Експертите на Ramboll пресмятат непрекъснатите разноски на 3.5 млн. евро годишно, а променливите - на 19.6 евро на звук. При цялостно натоварване на оборудването това прави общо 7 млн. евро годишно.
Справка, получена по ЗДОИ, демонстрира, че общината заплаща за превоз и изгаряне на RDF сред 4 и 4.4 млн. лева годишно. Истина е, че настоящето състояние не е стабилно: в построения с европари цех за боклука край Гара Яна се създава RDF, който след това се унищожава без изгода в циментовите фабрики. Но също е правилно, че с инсинератора разноските по RDF ще се повишат повече от три пъти. Ще има и заем с лихви за връщане и скъпи планови поправки.
Не е инцидентно, че разноските по употребата са високи: те включват третирането на пепелта след изгарянето на RDF, равна на към 25% от масата на горивото, вкарвано в инсталацията. Голяма част от тази пепел е безвредна (при цялостно натоварване 36 хиляди тона годишно) и може да се депонира на сметището във Враждебна или да се употребява за пътни настилки. Но
ще има и 10.5 хиляди тона летяща пепел (fly ash)
- рисков боклук, който съгласно европейските условия би трябвало да се съхранява на специфични места.
Най-близкото оборудване за освобождение от летяща пепел се намира в Германия и е построено върху територията на изоставени солни мини. Транспортът и депонирането ще са скъпи – от Ramboll показват цена от 280 евро на звук. Така че за периода на употреба на инсинератора София ще заплати общо 75 млн. евро. Германия има за какво да поддържа добиването на сила от софийския отпадък.
Към този миг читателят към този момент се е досетил, че RDF няма да идва от Гара Яна до „ Топлофикация София “ с телепортация. Тежки камиони с ремаркета, пренасящи по 22-24 тона гориво от боклуци (да сменяем чуждицата RDF с по-благозвучното ГОТ), ще циркулират шест дни в седмицата по 25-километровия маршрут, стресирайки така и така натоварения трафик към София. Дори не приказваме какво ще излиза от ауспусите им.
В обемистия отчет на Ramboll ще се намерят още любопитни детайлности за разноските, само че дано забележим и приходите. Все отново „ Топлофикация София “ ще създава от ГОТ ток и топлота, ще ги продава и ще печели. Може би ще има и нови работни места? На последното не си коства да се разчита, защото горивната апаратура е планувана да работи с едвам 44 души личен състав.
Един от предстоящите доходи е под формата на по-ниски разноски за закупуване на природен газ, който ще бъде сменен с ГОТ. Това е скъпа опция, само че тя не компенсира тези 19% от създадената от „ Топлофикация София “ топлоенергия, изгубили се при преноса през 2017 година Тоест с ремонт и по-добра поддръжка на преносната мрежа може да реализират икономии на гориво, съпоставими с тези от инсинератора.
Инсталацията ще създава и ток. Както и другите топлофикации, трансформирали се в градски електроцентрали, тя ще го продава на НЕК по преференциални цени. Според Ramboll „ цялостната икономическа цена “ на електрическата енергия от софийския отпадък е 102 евро за мегаватчас без ДДС – до момента в който цената на Българската самостоятелна енергийна борса през последната година най-често варира в рамките 70–80 лева./MWh. Вероятно ще има и надбавка за „ чиста сила “ върху тези 122.40 евро с Данък добавена стойност. Т.е. НЕК ще купува ГОТ ток поне три пъти по-скъпо от пазарните цени, а сметката най-после отново ще платят хората.
Дотук се концентрирахме върху минусите в плана. Вероятно от него може да има и изгоди, само че за какво посочените нагоре проблематични места се премълчават? Защо икономическите планове в основата на общински заем за 130 млн. лева би трябвало да стигат до хората през бодливи медии? Дали тъй като планът в действителност не е чак толкоз печеливш – или с цел да има пространство за „ асимилиране “?
В ГОТ електроцентралата на София има
прекалено много агитация и прекомерно малко стопанска система
Дори скандинавските консултанти от Ramboll не резервират безпристрастност и като се изключи че мълчешком побутват общината да закупи датски технологии, я подвеждат със сметките си. Експертите настояват, че утилизацията на горивото от боклуци в циментови фабрики ще коства над 11 млн. лева годишно – както видяхме, общината действително заплаща под 4.5 млн. лева.
Следователно, можем ли да имаме вяра на оценката, че чистата финансова изгода (в която се включват и избегнатите разходи) от плана ще е фактически 60 млн. евро, както твърди Ramboll? Дори да е 60 млн. евро, заслужава ли си да се прави план с небосвод от 26 години, обвързван с по-скъп ток за популацията и генериране на рискови боклуци в град с пословично замърсен въздух?
Че ще има такива боклуци, е непочтено да се отхвърля. Кметът Фандъкова ораторства: „ Мисля, че успяхме да убедим и най-големите скептици, че (диоксините и фураните) са в пъти по-ниски от тези, които емитират действия в бита “. Но самите представители на тази индустрия признават, че извличането на сила от боклуци генерира серни и азотни окиси, в добавка към канцерогенните диоксини и фурани. По-чисти от въглищата, само че по-мръсни от природния газ – по този начин се нареждат централите на ГОТ.
Друг специалист в Столичната община умува: „ Ако беше в действителност мръсно, Европа нямаше да ни даде толкоз пари “. Със същата логичност може да твърдим: Ако беше в действителност чисто, хората по целия свят нямаше да стачкуват.
След 20 години натиск градските управляващи в Загреб през 2017 година изоставиха идеята за произвеждане на сила от отпадък. През 2018 година във Флоренция група майки сполучливо се опълчиха на плана за създаване на нов инсинератор – на мястото на остарелия, затворен през 1986 година поради екологични проблеми. Протести против ГОТ централи бушуват в Китай и в Австралия. Самата Дания, която е европейски първенец по сила от боклуци, през 2010 година трябваше да преразгледа модела си поради замърсяване на атмосферата, по-високо от в началото оцененото.
Да, софийският инсинератор има Оценка на въздействието върху околната среда, който твърди, че от бъдещия 80-метров комин няма да излизат проблеми. Изготвен е през 2014 година от „ Еко консулт “ ООД – създател и на доста други общински тактики за боклуци. Познайте дали компанията щеше да завоюва публични поръчки за 2.12 млн. лв., ако не даваше „ верните “ оценки.
Едно от най-неприятните неща по отношение на плана за инсинератор на София е, че той ще сътвори търсене на отпадък – а щом има търсене, идва и предложение. Светът върви към попречване на отпадъците, понижаване на потреблението, наново потребление на движимостите, преработване на материалите. Чак когато всички други благоприятни условия са изчерпани, се позволява изгаряне на отпадъка. Модерните хора се отхвърлят от пластмаса, стопират да изхвърлят храни, компостират, рециклират 100% от електронните си боклуци. Но това не влиза в проектите на Столичната община. Напротив, от софиянци се чака да вършат от ден на ден отпадък - с 35% повече през идващите 30 години. Освен безчинство с обществените финанси и неглижиране на въпроса за здравето на хората този план разкрива и презрението на създателите към екологичното схващане на българите.
Европейската комисия през 2017 година публикува документ с нови насоки за произвеждане на сила от боклуци, в който дипломатично, но ясно съобщи, че тези съоръжения са отживели времето си. Алтернативата се назовава кръгова стопанска система. Столичната община нехае. Инсинераторът с изключение на всичко друго я освобождава от уговорката да вкара работеща система за разделно събиране. Вместо да понижаваме и рециклираме отпадъка, какъв брой по-лесно е да го изгорим.
Анализът на вътрешния документ на Ramboll дотук разкри 10 казуса, за които общината дължи пояснение на обществеността. Приемаме, че някои от повдигнатите въпроси може би имат допустим отговор, само че останалите? А за какво е тази загадъчност към изгодите и разноските от плана за софийския отпадък? Не е ли поради търсената опция за финансови злоупотреби? Или, с цел да се сложи обществеността пред приключен факт във връзка с технология, която „ обогатява “ мръсния въздух на Софийската долина? Като не разполага с отговори за терзанията си, съответният човек може да е единствено срещу.
За страдание, казусът не е тъкмо подобен. Има съществени причини от здравно, финансово и софтуерно естество, които оспорват изгодата от построяването на инсинератор в София. Bodil.bg разполага с необнародван вътрешен документ, който хвърля нова светлина върху този знаков за ръководството на ГЕРБ план.
Според изявления на кмета Йорданка Фандъкова
софийският инсинератор е надали не подарък от Европейски Съюз,
защото 58% от цената му се покрива с безплатно финансиране по оперативна стратегия „ Околна среда “. За останалите 67 млн. евро общината тегли заем от Европейската капиталова банка (ЕИБ) при 1.5% рента. Но детайлностите за предстоящите доходи и експлоатационни разноски, както и за общия екологичен резултат от инсталацията, която би трябвало да е подготвена до 2023 година, са нищожни.
Датската консултантска компания Ramboll при започване на 2017 година е изготвила изследване за изпълнимост (Feasibility Study) за потребностите на Европейска инвестиционна банка в размер от 330 страници, в което детайлно се проучват параметрите на подготвяната софийска апаратура за произвеждане на електричество и топлинна сила от гориво от отпадък.
Съдържанието на това изследване се показва пред обществеността за пръв път. По-рано Столичната община публично е отказвала да обнародва информацията, която в този момент Bodil.bg ви показва.
От този вътрешен документ излиза наяве, че разноските за създаване и поддръжка на оборудването се разминават със сумите, съобщавани от общината. Ramboll показва последна цена от 145.7 млн. евро без Данък добавена стойност, до момента в който общината приказва за 157.5 млн. евро без Данък добавена стойност. Тъй като Ramboll е в сърцето на плана – от избора на технология до съответни механически решения, разликата от 12 млн. евро „ в изгода “ на общината буди въпроси.
Това е единствено едно от несъответствията. Общината дотук не е споменавала нищо за разноските за планов ремонт. Но от Ramboll означават, че за 26-годишния живот на инсинератора плановите поправки ще костват 59.5 млн. евро. Внушителна сума, равна на една трета от първичните разноски по плана – за която се мълчи.
Разходите по употребата на оборудването също не се разясняват от общината, а те ще са огромни. Експертите на Ramboll пресмятат непрекъснатите разноски на 3.5 млн. евро годишно, а променливите - на 19.6 евро на звук. При цялостно натоварване на оборудването това прави общо 7 млн. евро годишно.
Справка, получена по ЗДОИ, демонстрира, че общината заплаща за превоз и изгаряне на RDF сред 4 и 4.4 млн. лева годишно. Истина е, че настоящето състояние не е стабилно: в построения с европари цех за боклука край Гара Яна се създава RDF, който след това се унищожава без изгода в циментовите фабрики. Но също е правилно, че с инсинератора разноските по RDF ще се повишат повече от три пъти. Ще има и заем с лихви за връщане и скъпи планови поправки.
Не е инцидентно, че разноските по употребата са високи: те включват третирането на пепелта след изгарянето на RDF, равна на към 25% от масата на горивото, вкарвано в инсталацията. Голяма част от тази пепел е безвредна (при цялостно натоварване 36 хиляди тона годишно) и може да се депонира на сметището във Враждебна или да се употребява за пътни настилки. Но
ще има и 10.5 хиляди тона летяща пепел (fly ash)
- рисков боклук, който съгласно европейските условия би трябвало да се съхранява на специфични места.
Най-близкото оборудване за освобождение от летяща пепел се намира в Германия и е построено върху територията на изоставени солни мини. Транспортът и депонирането ще са скъпи – от Ramboll показват цена от 280 евро на звук. Така че за периода на употреба на инсинератора София ще заплати общо 75 млн. евро. Германия има за какво да поддържа добиването на сила от софийския отпадък.
Към този миг читателят към този момент се е досетил, че RDF няма да идва от Гара Яна до „ Топлофикация София “ с телепортация. Тежки камиони с ремаркета, пренасящи по 22-24 тона гориво от боклуци (да сменяем чуждицата RDF с по-благозвучното ГОТ), ще циркулират шест дни в седмицата по 25-километровия маршрут, стресирайки така и така натоварения трафик към София. Дори не приказваме какво ще излиза от ауспусите им.
В обемистия отчет на Ramboll ще се намерят още любопитни детайлности за разноските, само че дано забележим и приходите. Все отново „ Топлофикация София “ ще създава от ГОТ ток и топлота, ще ги продава и ще печели. Може би ще има и нови работни места? На последното не си коства да се разчита, защото горивната апаратура е планувана да работи с едвам 44 души личен състав.
Един от предстоящите доходи е под формата на по-ниски разноски за закупуване на природен газ, който ще бъде сменен с ГОТ. Това е скъпа опция, само че тя не компенсира тези 19% от създадената от „ Топлофикация София “ топлоенергия, изгубили се при преноса през 2017 година Тоест с ремонт и по-добра поддръжка на преносната мрежа може да реализират икономии на гориво, съпоставими с тези от инсинератора.
Инсталацията ще създава и ток. Както и другите топлофикации, трансформирали се в градски електроцентрали, тя ще го продава на НЕК по преференциални цени. Според Ramboll „ цялостната икономическа цена “ на електрическата енергия от софийския отпадък е 102 евро за мегаватчас без ДДС – до момента в който цената на Българската самостоятелна енергийна борса през последната година най-често варира в рамките 70–80 лева./MWh. Вероятно ще има и надбавка за „ чиста сила “ върху тези 122.40 евро с Данък добавена стойност. Т.е. НЕК ще купува ГОТ ток поне три пъти по-скъпо от пазарните цени, а сметката най-после отново ще платят хората.
Дотук се концентрирахме върху минусите в плана. Вероятно от него може да има и изгоди, само че за какво посочените нагоре проблематични места се премълчават? Защо икономическите планове в основата на общински заем за 130 млн. лева би трябвало да стигат до хората през бодливи медии? Дали тъй като планът в действителност не е чак толкоз печеливш – или с цел да има пространство за „ асимилиране “?
В ГОТ електроцентралата на София има
прекалено много агитация и прекомерно малко стопанска система
Дори скандинавските консултанти от Ramboll не резервират безпристрастност и като се изключи че мълчешком побутват общината да закупи датски технологии, я подвеждат със сметките си. Експертите настояват, че утилизацията на горивото от боклуци в циментови фабрики ще коства над 11 млн. лева годишно – както видяхме, общината действително заплаща под 4.5 млн. лева.
Следователно, можем ли да имаме вяра на оценката, че чистата финансова изгода (в която се включват и избегнатите разходи) от плана ще е фактически 60 млн. евро, както твърди Ramboll? Дори да е 60 млн. евро, заслужава ли си да се прави план с небосвод от 26 години, обвързван с по-скъп ток за популацията и генериране на рискови боклуци в град с пословично замърсен въздух?
Че ще има такива боклуци, е непочтено да се отхвърля. Кметът Фандъкова ораторства: „ Мисля, че успяхме да убедим и най-големите скептици, че (диоксините и фураните) са в пъти по-ниски от тези, които емитират действия в бита “. Но самите представители на тази индустрия признават, че извличането на сила от боклуци генерира серни и азотни окиси, в добавка към канцерогенните диоксини и фурани. По-чисти от въглищата, само че по-мръсни от природния газ – по този начин се нареждат централите на ГОТ.
Друг специалист в Столичната община умува: „ Ако беше в действителност мръсно, Европа нямаше да ни даде толкоз пари “. Със същата логичност може да твърдим: Ако беше в действителност чисто, хората по целия свят нямаше да стачкуват.
След 20 години натиск градските управляващи в Загреб през 2017 година изоставиха идеята за произвеждане на сила от отпадък. През 2018 година във Флоренция група майки сполучливо се опълчиха на плана за създаване на нов инсинератор – на мястото на остарелия, затворен през 1986 година поради екологични проблеми. Протести против ГОТ централи бушуват в Китай и в Австралия. Самата Дания, която е европейски първенец по сила от боклуци, през 2010 година трябваше да преразгледа модела си поради замърсяване на атмосферата, по-високо от в началото оцененото.
Да, софийският инсинератор има Оценка на въздействието върху околната среда, който твърди, че от бъдещия 80-метров комин няма да излизат проблеми. Изготвен е през 2014 година от „ Еко консулт “ ООД – създател и на доста други общински тактики за боклуци. Познайте дали компанията щеше да завоюва публични поръчки за 2.12 млн. лв., ако не даваше „ верните “ оценки.
Едно от най-неприятните неща по отношение на плана за инсинератор на София е, че той ще сътвори търсене на отпадък – а щом има търсене, идва и предложение. Светът върви към попречване на отпадъците, понижаване на потреблението, наново потребление на движимостите, преработване на материалите. Чак когато всички други благоприятни условия са изчерпани, се позволява изгаряне на отпадъка. Модерните хора се отхвърлят от пластмаса, стопират да изхвърлят храни, компостират, рециклират 100% от електронните си боклуци. Но това не влиза в проектите на Столичната община. Напротив, от софиянци се чака да вършат от ден на ден отпадък - с 35% повече през идващите 30 години. Освен безчинство с обществените финанси и неглижиране на въпроса за здравето на хората този план разкрива и презрението на създателите към екологичното схващане на българите.
Европейската комисия през 2017 година публикува документ с нови насоки за произвеждане на сила от боклуци, в който дипломатично, но ясно съобщи, че тези съоръжения са отживели времето си. Алтернативата се назовава кръгова стопанска система. Столичната община нехае. Инсинераторът с изключение на всичко друго я освобождава от уговорката да вкара работеща система за разделно събиране. Вместо да понижаваме и рециклираме отпадъка, какъв брой по-лесно е да го изгорим.
Анализът на вътрешния документ на Ramboll дотук разкри 10 казуса, за които общината дължи пояснение на обществеността. Приемаме, че някои от повдигнатите въпроси може би имат допустим отговор, само че останалите? А за какво е тази загадъчност към изгодите и разноските от плана за софийския отпадък? Не е ли поради търсената опция за финансови злоупотреби? Или, с цел да се сложи обществеността пред приключен факт във връзка с технология, която „ обогатява “ мръсния въздух на Софийската долина? Като не разполага с отговори за терзанията си, съответният човек може да е единствено срещу.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ