В близкото минало е имало легендарни оръжия, които били популярни

В близкото минало е имало легендарни оръжия, които били популярни ...

Легенди за легендарни оръжия.


В близкото минало е имало легендарни оръжия, които били популярни не само със своята ефектиност и смъртоносна мощ, но и с имената си. Историци, експерти и оръжейници все още спорят кой, защо как и при какви обстоятелства им е дал точно тези имена. С които са влезли в аналите на световната военна история. За разлика от днешните модерни оръжия, които рядко имат свое име, а обикновено им слагат цифрено-бувени комбинации. Днес подбрахме няколко от легендарните оръжия и се опитахме да узнаем кои са техните кръстници.

„Жабата“

жабата, мина

Тази мина също се появява по време на Първата световна война. Хитро маскирана, тя се използва с особен успех от германците. Те създават различни микромини, които били поставяни по места, където е било възможно да се съсредоточи противникът. Всички те били скрити и замаскирани и нищо неочакващият враг бил изненадван от една от тях- т.н. мина „Жаба“ Sprengmine 35. Принципът на действие на тази жаба се заключва в това, че и при най-малкия контакт с нейните датчици антенки тя подскача на 25–30 см и се взривява във въздуха. Силата на тази мина била не само заради физическата неутрализация на противника – най-често войникът оставал без крак, но и в неговата пълна деморализация. Войниците, чувайки и най-малкия пукот на съчки под краката си, вече били морално убити, очаквайки ужасния си край.

 

 

„Козлето”

козлето

Очарователното и много подходящо прозвище е на една истинска легенда – ГАЗ-67, съветският военен автомобил, който бил използван особено от щабните офицери и разузнавачите, а също така за превоз на ранените до лазарета.
От 1943 г. ГАЗ-67 потепенно започва да измества чуждите конкуренти Willys MB и Ford GPW заради значително опростената си конструкция, която позволявала ремонт на машината направо в полеви условия, и то от обикновен сръчен войник, без да се търси помощта на специален техник. Тази опростена конструкция, разбира се, си имала и слабостите – изключително здравото окачване превръщало пътуването в яко друсане. Интересното е, че този дефект си остава даже когато се монтират допълнителни хидравлически амортизатори. Но така или иначе, козлето става тотална легенда и във военния, и в селскостопанския автопарк на СССР.

„Лимонката”

лимонката

Преди век неизвестен изобретател създава гранатата F-1. Евтина и лесна за производство, тя се оказва изключително ефикасно средство срещу настъпващата пехота на врага. Нейният окончателен вариант е симбиоза между френската граната F-1 и английската гранатна система на оръжейния конструктор Лемън. Не е трудно да се досетим, че веднага след появата й в Първата световна война започват да наричат гранатата „Лимонка”. Тя остава на въоръжение в продължение на много години в десетки страни, почти без да претърпи сериозни технологически промени. И в същото време до ден днешен държи първенството като една от най-опасните противопехотни гранати. Корпусът е направен от „сух чугун” — много чуплив материал, но в същото време и много твърд. В момента на взрива чугунената обложка се разлита на десетки много остри парчета. Поразяващата способност на „Лимонката” е чудовищна, количеството на тези осколки достига до 400.

„Дебелата Берта”

дебелата берта

„Дебелата Берта” е едно от Wunderwaffe (нем. „оръжие чудо”) на германските въоръжени сили на ХХ век. Оръдието с размер на триетажна сграда е трябвало да хвърли в ужас врага. Снарядът тежал 900 кг, а процесът на зареждането на оръдието траел цели осем минути. „Дебелата Берта” била създадена, за да руши здрави укрепления на врага. Войната обаче станала много по-маневрена и тежките оръдия били спрени от производство. Едно от оцелелите било използвано при обсадата на Севастопол. Насмешливото прозвище „Дебелата Берта” на оръдието L/14 му дали журналисти от Белгия и Франция, които първи попаднали под чудовищния му огън. Тъжната ирония в кръщенето се крие във факта, че Берта се наричала любимата внучка на Алфред Круп – собственикът на оръжейните заводи и изобретател на това оръдие. По-късно названието се пренесло и в самата немска армия, което дразнело особено конструктора и любящия дядо Алфред, но вече нищо не можело да заглуши гласа на народа.

„Катюша”

катюша

„Катюша” е един от символите на победата на руската армия във Втората световна война. И съответно още един предмет на спорове между историците – откъде е дошло това оригинално име. Системата за полева реактивна артилерия БМ-13, или „Катюша”, е приета на въоръжение на 21 юни 1941 г. Въпреки че в първите етапи на войната тя не е на масово въоръжение, става изключително популярно. Принципиално новият реактивен снаряд, който няма откат, можел да бъде монтиран на практика на всякакво шаси. Така системата била много мобилна, а един залп бил достатъчен да обърне противника в бягство. И до днес военните историци спорят кой кръстникът на „Катюшата”. Първата версия е свързана с едноименната песен на Матвей Блантер по стихотворението на Михаил Исаковски. Бойното кръщение на новата ракетна система е направено в Смоленска област, първият залп бил насочен към Пазарния площад в гр. Рудня. Установките били разположени на хълм над реката, откъдето взели града на прицел. А в популярната вече песен се пее:
„Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой.
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег, на крутой.“
В едно интервю бившият червеноармеец, а по-късно военен историк Андрей Сапронов си спомня за диалог, който се провел веднага след паметния първи залп: „Ето това е песен!”, казал някой от възхитените войници. А Сапронов му отвърнал: „Катюша!”.
Друга, също много разпространена версия, е още по-романтична. Според нея един от войниците написал на борда на машината името на своята любима – Катюша. Звучното й име моментално се харесало на всички и скоро се разпространило по целия фронт.

Източник: trud.bg