Америка се гласи за нови войни
В близко бъдеще Конгресът на Съединени американски щати още веднъж ще разиска разрешението за потребление на военна мощ от президента (AUMF *, взаимна резолюция на двете камари със силата на закон). Използвам думата „ разискване “ с неуважение. В момента няма никакъв график за чувания, не са планувани чувания на свидетелски показания, в случай че нещо не се промени. Това е срам, тъй като въпросът е сериозен, а резолюцията за AUMF е надълбоко неправилна.
Конгресът от дълго време се е отказал от своята отговорност да афишира война. Положението е такова, че ние водим войни на всички места и ги започваме всякога, незабавно щом президентът заповяда това.
Така че Конгресът, „ по доста конгресен метод “ откри „ решение “. Вместо да възвърне своите конституционни пълномощия, той има намерение да кодифицира неприемливото и противоконституционно статукво.
Ако сте чели плана AUMF, препоръчан от сенаторите Тим Кейн (демократ от Вирджиния) и Боб Коркер (републиканец от Тенеси), излиза наяве, че бъдещата резолюция дава на днешния и на всеки различен президент след него на практика неограничени пълномощия да афишира война постоянно, когато той или тя го желаят при минимална аргументация и без авансово приемане на специфичните пълномощия.
Настоящият план на взаимната резолюция не е никакво позволение за президента да употребява военна мощ. И това не е никакво възобновяване на конституционните отговорности на Конгреса. Това е цялостно пренаписване на ролята на изпълнителната власт в системата на конституционното разделяне на управляващите.
Новата проекторезолюция „ Кейн-Коркер “ афишира война, като най-малко на следните страни, сили и нации: талибаните, Ал Кайда на Арабския полуостров, ИДИЛ на всички места, Ал-Кайда в Сирия, Ал-Нусра в Сирия, групировките в Пакистан и Афганистан, Ал Кайда в ислямския Магреб, в Нигер, в Алжир, в Либия, в Нигерия, както и „ обвързваните с тях сили “ (в сходство с решението на президента) по целия свят.
Проекторезолюцията единствено обгръща духа. Предишните взаимни резолюции в никакъв случай не са включвали понятието „ обвързваните с тях сили “ и по тази причина е имало напълно основателни аргументи. Освен това проекторезолюцията „ Кейн-Коркер “ освен кодифицира военните дейности против „ обвързваните с тях сили “, само че по доста консервативна оценка разрешава да се води война против 20 страни.
Трябва ли войната да бъде оповестена от Конгреса? Да, безусловно. Има ли места, където ние би трябвало да се бием? Да. Трябва ли да обсъждаме това по това време? Да, би трябвало. Но нашата полемика би трябвало да бъде всеобхватна, като се вземат поради конституционните пълномощия на всяко разделяне на властта.
Несъмнено е ясно, че пълномощията, дадени на изпълнителната власт с резолюциите, признати след 11 септември, са станали прекомерно всеобхватни и би трябвало да бъдат обновени. Но резолюцията на Кейн-Коркер не е отговорът. Просто казано, тя обезпечава на изпълнителната власт още по-големи пълномощия да разпростира войни, от тези, които е имала до момента.
Ако проекторезолюцията бъде призната, това значи, че Конгресът е станал нищожен във връзка с въпросите, свързани с войната.
Понастоящем потреблението на мощ без разрешението на Конгреса е лимитирано от „ Закона за военните компетенции “ при национални изключителни обстановки и директно нахлуване. Но, съгласно новата
проекторезолюция всичко това отива в предишното.
Резолюцията на Кейн-Коркър вечно ще даде на изпълнителната власт безкрайно необятни пълномощия при положение на война, а за Конгреса остава единствено разискването на осъществените от въоръжените сили дейности.
По този законопроект ние ще имаме компетенции единствено да осъдим войната, а това обръща конституцията наобратно. Още по-лошото, е че на всяка бъдеща резолюция, осъждаща войната, може да се наложи несъгласие и превъзмогването на това несъгласие ще изисква две трети квалифицирано болшинство, а не нормално болшинство, което се изисква за утвърждение на войната. Това е голяма, неразумна и противоконституционна смяна.
* В най-новата си история Конгресът на Съединени американски щати е приел взаимни резолюции, които разрешиха: (1) През 1991 година войната в Ирак, известна като „ Войната в Персийския залив “ или „ Операция Пустинна стихия “; (2) „ Глобалната война против терора “ след „ терористичния акт “ от 11 септември 2001 г.; (3) Войната против Ирак през 2003 година и (4) Войната против Сирия – позволение за потребление на военни сили против държавното управление на Сирия за потреблението от него на химическо оръжие.
Текстът е оповестен в svpressa.ru
Превод Павел Павлов
Конгресът се отхвърля от властта си
Бащите-основатели на Съединените щати са оставили пълномощията за оповестяване на война на законодателната власт с избрана цел и по основателни аргументи. Те са осъзнавали, че изпълнителната власт е пристрастена към воденето на войни. Приемането на резолюцията на Кен-Коркер ще значи, че Конгресът изцяло се отхвърля от властта си.
Прехвърлянето на пълномощията за оповестяване на война от Конгреса на изпълнителната власт не е осъществяване на пълномощията на Конгреса. Това е финален и цялостен отвод от тези пълномощия. И това е неправилно, това е противоконституционно и би трябвало да бъде спряно.
Конгресът от дълго време се е отказал от своята отговорност да афишира война. Положението е такова, че ние водим войни на всички места и ги започваме всякога, незабавно щом президентът заповяда това.
Така че Конгресът, „ по доста конгресен метод “ откри „ решение “. Вместо да възвърне своите конституционни пълномощия, той има намерение да кодифицира неприемливото и противоконституционно статукво.
Ако сте чели плана AUMF, препоръчан от сенаторите Тим Кейн (демократ от Вирджиния) и Боб Коркер (републиканец от Тенеси), излиза наяве, че бъдещата резолюция дава на днешния и на всеки различен президент след него на практика неограничени пълномощия да афишира война постоянно, когато той или тя го желаят при минимална аргументация и без авансово приемане на специфичните пълномощия.
Настоящият план на взаимната резолюция не е никакво позволение за президента да употребява военна мощ. И това не е никакво възобновяване на конституционните отговорности на Конгреса. Това е цялостно пренаписване на ролята на изпълнителната власт в системата на конституционното разделяне на управляващите.
Новата проекторезолюция „ Кейн-Коркер “ афишира война, като най-малко на следните страни, сили и нации: талибаните, Ал Кайда на Арабския полуостров, ИДИЛ на всички места, Ал-Кайда в Сирия, Ал-Нусра в Сирия, групировките в Пакистан и Афганистан, Ал Кайда в ислямския Магреб, в Нигер, в Алжир, в Либия, в Нигерия, както и „ обвързваните с тях сили “ (в сходство с решението на президента) по целия свят.
Проекторезолюцията единствено обгръща духа. Предишните взаимни резолюции в никакъв случай не са включвали понятието „ обвързваните с тях сили “ и по тази причина е имало напълно основателни аргументи. Освен това проекторезолюцията „ Кейн-Коркер “ освен кодифицира военните дейности против „ обвързваните с тях сили “, само че по доста консервативна оценка разрешава да се води война против 20 страни.
Трябва ли войната да бъде оповестена от Конгреса? Да, безусловно. Има ли места, където ние би трябвало да се бием? Да. Трябва ли да обсъждаме това по това време? Да, би трябвало. Но нашата полемика би трябвало да бъде всеобхватна, като се вземат поради конституционните пълномощия на всяко разделяне на властта.
Несъмнено е ясно, че пълномощията, дадени на изпълнителната власт с резолюциите, признати след 11 септември, са станали прекомерно всеобхватни и би трябвало да бъдат обновени. Но резолюцията на Кейн-Коркер не е отговорът. Просто казано, тя обезпечава на изпълнителната власт още по-големи пълномощия да разпростира войни, от тези, които е имала до момента.
Ако проекторезолюцията бъде призната, това значи, че Конгресът е станал нищожен във връзка с въпросите, свързани с войната.
Понастоящем потреблението на мощ без разрешението на Конгреса е лимитирано от „ Закона за военните компетенции “ при национални изключителни обстановки и директно нахлуване. Но, съгласно новата
проекторезолюция всичко това отива в предишното.
Резолюцията на Кейн-Коркър вечно ще даде на изпълнителната власт безкрайно необятни пълномощия при положение на война, а за Конгреса остава единствено разискването на осъществените от въоръжените сили дейности.
По този законопроект ние ще имаме компетенции единствено да осъдим войната, а това обръща конституцията наобратно. Още по-лошото, е че на всяка бъдеща резолюция, осъждаща войната, може да се наложи несъгласие и превъзмогването на това несъгласие ще изисква две трети квалифицирано болшинство, а не нормално болшинство, което се изисква за утвърждение на войната. Това е голяма, неразумна и противоконституционна смяна.
* В най-новата си история Конгресът на Съединени американски щати е приел взаимни резолюции, които разрешиха: (1) През 1991 година войната в Ирак, известна като „ Войната в Персийския залив “ или „ Операция Пустинна стихия “; (2) „ Глобалната война против терора “ след „ терористичния акт “ от 11 септември 2001 г.; (3) Войната против Ирак през 2003 година и (4) Войната против Сирия – позволение за потребление на военни сили против държавното управление на Сирия за потреблението от него на химическо оръжие.
Текстът е оповестен в svpressa.ru
Превод Павел Павлов
Конгресът се отхвърля от властта си
Бащите-основатели на Съединените щати са оставили пълномощията за оповестяване на война на законодателната власт с избрана цел и по основателни аргументи. Те са осъзнавали, че изпълнителната власт е пристрастена към воденето на войни. Приемането на резолюцията на Кен-Коркер ще значи, че Конгресът изцяло се отхвърля от властта си.
Прехвърлянето на пълномощията за оповестяване на война от Конгреса на изпълнителната власт не е осъществяване на пълномощията на Конгреса. Това е финален и цялостен отвод от тези пълномощия. И това е неправилно, това е противоконституционно и би трябвало да бъде спряно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ