Посещението на Путин в Иран: поглед от арабския свят
В Близкия изток средата на юли се оказа богата на всевъзможни срещи на високо ниво и дипломатически визити. Ръководителите на две от водещите международни сили, Русия и Съединените щати, посетиха района, с цел да се срещнат с локалните водачи и да обсъдят способи за подсилване на връзките и създаване на съюзи.
Пътуването на Джо Байдън до Израел и Саудитска Арабия, както и визитата на Владимир Путин в Техеран заслужават внимание както поотделно, по този начин и в съпоставяне едно с друго. Ако Байдън в действителност е отлетял на „ своя “ територия, защото Израел и Саудитска Арабия са основните проводници на американската политика в Близкия изток, то визитата на Путин е по-скоро като диалог сред равни. Президентът на Съединените щати отлетя в района, с цел да раздава дарове и да слага ултиматуми, президентът на Русия, с цел да гради партньорства.
Неволно наподобява, че кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдул Азиз ал Сауд би предпочел да не е в компанията на Байдън, а по-скоро с главите на Русия, Турция и Иран. И има редица аргументи за това. Вашингтон интензивно оказва напън върху своите арабски „ другари “, като изисква от тях да поемат извънредно неизгодни отговорности. По-конкретно, Съединени американски щати упорстват за образуването на политическа ос „ Израел-Саудитска Арабия-ОАЕ “, която да оказва напън върху Иран и Русия.
В Рияд явно не желаят да влязат в съюз с Израел (това може съществено да навреди на престижа на страната в очите на стотици милиони мюсюлмани по света) и още повече не желае директна борба с Иран. Но американските сътрудници могат да ги принудят да създадат нещо.
От друга страна, редица арабски страни одобриха извънредно позитивно срещата на високо ниво в Техеран. За жителите на страни като Сирия, Ирак и Ливан както Русия, по този начин и Иран остават главното въплъщение на битката против хегемонията на Съединени американски щати. Следователно взаимните им дейности неизбежно ще значат намаляване на американското въздействие в Близкия изток. Има мнение, че точно иранските военни (или по-точно военачалник Касем Сюлеймани) през 2015 година са убедили съветското управление, че сирийският режим на Башар Асад към момента може да бъде избавен. Резултатът от това беше намесата на Русия в сирийския спор и провалянето на терористите.
Какво може да чака арабският свят в този момент?
Честно казано, би трябвало да се признае: Иран има повече благоприятни условия в Близкия изток, в сравнение с Русия, заради географското си състояние, както и религиозната и културна непосредственост с локалното население. Въпреки това ресурсите на Иран за осъществяване на хибридна борба със Съединени американски щати в района са доста лимитирани. Следователно партньорството с Русия може съществено да усили иранския „ потенциал “, от което скрито се притесняват както Съединени американски щати, по този начин и техните съдружници.
Докато Щатите се пробват да обкръжат Иран със своите военни бази, Техеран разчита на локалните антиамерикански съпротивителни сили. Такъв е казусът в Ирак, Сирия и Ливан. Отслабването на Съединени американски щати от своя страна също е извънредно преференциално за Русия.
Редица арабски издания, като “Ал Маядин” (Ливан), “Саберин” (Ирак), САНА (Сирия) и редица други в изявленията си назовават срещата в Техеран надали не историческа. Някои допускат, че връзката „ ирански риал-рубла “ може да изтласка $ от Близкия изток, други настояват, че точно Русия и Иран могат дружно да оказват помощ на района в битката с глада, когато западните страни са заети със личните си каузи.
Какво могат да опълчват Съединени американски щати и техните съдружници на оста Техеран-Москва? При тези условия Съединени американски щати губят въздействие в района, тъй като не могат да предложат на арабите нищо друго с изключение на война и ултиматуми. В подтекста на задаващата се световна финансова рецесия Съединени американски щати ще се стремят да изсмучат допустимо най-вече от района и да дадат допустимо минимум, което е ясно, както на локалното население, по този начин и на локалните елити.
Следователно сегашната обстановка отваря необятен прозорец от благоприятни условия за Иран и Русия. Ще са нужни обаче съществени старания и предпочитание да се следва личната линия даже когато има опасност от глобите на Вашингтон, в случай че желаят да изтласкат Съединени американски щати. Страни като Сирия и Ливан могат да се трансфорат в „ хъб “ за доставка на съветски и ирански артикули (предимно зърно и гориво) в района. Очевидно е, че Съединени американски щати ще се стремят да смажат тази самодейност и са нужни най-смели дейности, с цел да им се противодейства.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Пътуването на Джо Байдън до Израел и Саудитска Арабия, както и визитата на Владимир Путин в Техеран заслужават внимание както поотделно, по този начин и в съпоставяне едно с друго. Ако Байдън в действителност е отлетял на „ своя “ територия, защото Израел и Саудитска Арабия са основните проводници на американската политика в Близкия изток, то визитата на Путин е по-скоро като диалог сред равни. Президентът на Съединените щати отлетя в района, с цел да раздава дарове и да слага ултиматуми, президентът на Русия, с цел да гради партньорства.
Неволно наподобява, че кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдул Азиз ал Сауд би предпочел да не е в компанията на Байдън, а по-скоро с главите на Русия, Турция и Иран. И има редица аргументи за това. Вашингтон интензивно оказва напън върху своите арабски „ другари “, като изисква от тях да поемат извънредно неизгодни отговорности. По-конкретно, Съединени американски щати упорстват за образуването на политическа ос „ Израел-Саудитска Арабия-ОАЕ “, която да оказва напън върху Иран и Русия.
В Рияд явно не желаят да влязат в съюз с Израел (това може съществено да навреди на престижа на страната в очите на стотици милиони мюсюлмани по света) и още повече не желае директна борба с Иран. Но американските сътрудници могат да ги принудят да създадат нещо.
От друга страна, редица арабски страни одобриха извънредно позитивно срещата на високо ниво в Техеран. За жителите на страни като Сирия, Ирак и Ливан както Русия, по този начин и Иран остават главното въплъщение на битката против хегемонията на Съединени американски щати. Следователно взаимните им дейности неизбежно ще значат намаляване на американското въздействие в Близкия изток. Има мнение, че точно иранските военни (или по-точно военачалник Касем Сюлеймани) през 2015 година са убедили съветското управление, че сирийският режим на Башар Асад към момента може да бъде избавен. Резултатът от това беше намесата на Русия в сирийския спор и провалянето на терористите.
Какво може да чака арабският свят в този момент?
Честно казано, би трябвало да се признае: Иран има повече благоприятни условия в Близкия изток, в сравнение с Русия, заради географското си състояние, както и религиозната и културна непосредственост с локалното население. Въпреки това ресурсите на Иран за осъществяване на хибридна борба със Съединени американски щати в района са доста лимитирани. Следователно партньорството с Русия може съществено да усили иранския „ потенциал “, от което скрито се притесняват както Съединени американски щати, по този начин и техните съдружници.
Докато Щатите се пробват да обкръжат Иран със своите военни бази, Техеран разчита на локалните антиамерикански съпротивителни сили. Такъв е казусът в Ирак, Сирия и Ливан. Отслабването на Съединени американски щати от своя страна също е извънредно преференциално за Русия.
Редица арабски издания, като “Ал Маядин” (Ливан), “Саберин” (Ирак), САНА (Сирия) и редица други в изявленията си назовават срещата в Техеран надали не историческа. Някои допускат, че връзката „ ирански риал-рубла “ може да изтласка $ от Близкия изток, други настояват, че точно Русия и Иран могат дружно да оказват помощ на района в битката с глада, когато западните страни са заети със личните си каузи.
Какво могат да опълчват Съединени американски щати и техните съдружници на оста Техеран-Москва? При тези условия Съединени американски щати губят въздействие в района, тъй като не могат да предложат на арабите нищо друго с изключение на война и ултиматуми. В подтекста на задаващата се световна финансова рецесия Съединени американски щати ще се стремят да изсмучат допустимо най-вече от района и да дадат допустимо минимум, което е ясно, както на локалното население, по този начин и на локалните елити.
Следователно сегашната обстановка отваря необятен прозорец от благоприятни условия за Иран и Русия. Ще са нужни обаче съществени старания и предпочитание да се следва личната линия даже когато има опасност от глобите на Вашингтон, в случай че желаят да изтласкат Съединени американски щати. Страни като Сирия и Ливан могат да се трансфорат в „ хъб “ за доставка на съветски и ирански артикули (предимно зърно и гориво) в района. Очевидно е, че Съединени американски щати ще се стремят да смажат тази самодейност и са нужни най-смели дейности, с цел да им се противодейства.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ