В бизнеса с варива на Милко Младенов работят близо 120

...
В бизнеса с варива на Милко Младенов работят близо 120
Коментари Харесай

Фасулска работа

В бизнеса с варива на Милко Младенов работят близо 120 души

© Надежда Чипева За 20 години Милко Младенов сътвори една от най-разпознаваемите компании за варива в България.Бизнесът стартира от магазин на софийски пазар, следва пакетираща машина, след това лично произвеждане на ориз.Марката " Крина " носи 70% от приходите, които са 30 млн. лева Да отвориш дребен магазин за хранителни артикули надали изисква кой знае какъв гений. Но да развиеш от това бизнес за милиони, в който работят над 120 души, приказва за специфични умения и усет. За малко повече от две десетилетия предприемачът Милко Младенов построи от нулата една от най-големите и разпознаваеми компании в бранш варива в България и района - " СуиКо ", и продължава да я развива до районен състезател. Продуктите - ориз, фасул, леща " Крина ", здравословни мюслита, зърнени закуски и макарони La Garone, соевите хапки Vitabel, висококачествените сол и захар Pasiflora, са единствено част от големия подбор на компанията.

Началният магазин

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Историята стартира през 90-те години, когато бях студент по право в Софийския университет. Бяха доста сложни години. Наложи се да мина от постоянно в задочно образование. Тогава с един другар отворихме магазинче на пазара " Кирков " за артикули от първа нужда - захар, ориз, яйца, олио. Постарахме се много, нещата потръгнаха ", връща лентата Милко Младенов. Не след дълго обаче сътрудникът му избира да се насочи към напълно друго занятие от търговията. Останал самичък в бизнеса, Младенов получава свободата да опитва нещо по-рисково.

" Първата ми инвестиция беше една пакетажна машина за варива, с цел да мога да опаковам самичък това, което продаваме. Струваше повече от всички пари, които имах, плюс тези на фамилията ми. " Машината се оказва доста положително влагане и бързо стартира да се отплаща. " През 2001 към този момент купихме база, станахме по-сериозна компания и започнахме да търсим вид за импорт на стоките, които пакетираме. Беше доста мъчно, доста пари изгубихме, тъй като знаете с какво съмнение се употребяват някогашните социалистически страни - постановяваше се да предплащаме всичко, а не всеки път доставките пристигаха. "

Въпреки компликациите " СуиКо " съумява да се трансформира в огромен вносител на варива, с помощта на което и пакетажният му бизнес подвига сензитивно размерите. Една от аргументите компанията да протяга ръка към стока от чужбина е, че локалното произвеждане на варива не стига да задоволи потреблението в страната. Критичен в това отношение е оризът: в случай че през 80-те години в България е имало над 200 хиляди дка оризища, то преди двайсет години засетите площи са били едвам към 20 хиляди дка. От тях са се добивали към 10 хиляди тона ориз при ползване от 35 - 40 хиляди тона годишно. С фасула казусът е даже още по-голям. Младенов разказва, че е предизвикателство да намира по 200 - 300 тона за серията " Имало едно време ", която предлага единствено варива с генезис България.

Фотограф: Надежда Чипева
Първо оризарна, след това оризища

Изправена пред проблема нищожно произвеждане в България, компанията стартира да търси разновидности да си създава ориза сама. " През 2006 година купихме едни остарели хранилища в пазарджишкото село Ковачево и ги превърнахме в оризарна. Това е мелница за ориз, в която оризовата арпа се лющи, шлайфа се и от нея става белият ориз. С течение на годините тази оризарна се трансформира в огромно дружество. Преработваме годишно 15 хиляди тона суровина, като близо 30 - 40 до 60% от производството се изнася, а останалото е за локалния пазар ", споделя Милко Младенов.

Една от последните вложения там са сушилни, които употребяват за гориво обелките от ориза и това прави производството безотпадно и екологично. За оборудването е употребена опция по европейска стратегия. Предприятието е конфигурирало и едни от най-скъпите машини за точно изчистване на ориза, които разграничават пет цвята и по този начин не позволяват инцидентни замърсители в пакетите.

" През 2008 година започнахме да купуваме и земеделска земя, единствено оризища. Вече имаме към 8 хиляди дка ", споделя Младенов. За това направление той разчита на сътрудник, като към този момент разполага с нужната техника за култивиране на стопанствата. " Това ни оказва помощ да предлагаме разнообразни сортове ориз и да излезем на пазара с много първокласен ориз ", изяснява предприемачът. Според него това дава още по-добър надзор върху качеството на продукцията.

На въпрос за какво ориз, а не други варива като фасул, грах или леща, предприемачът дава отговор, че тази стока като по-масова има максимален дял в продажбите. Освен това, преди да стартира да отглежда суровината, компанията е вложила в преработвателно дружество за ориз, тъй че преходът към него е бил натурален, изясни Младенов.

Собствен почерк

Според Младенов чисто пакетажният бизнес, без затваряне на цикъла, не би могъл да е работеща формула, защото при него компанията е просто един медиатор сред производители (или едри търговци) и ритейла. " Реално там не се случва нищо повече от това една опаковка от 50 кг или един звук да я разсипеш в пакети от по половин или един кг. " Затова и съгласно него след взрива на пакетажни цехове в България преди десетина години, се е стигнало до доста излезли от този бизнес.

" Когато започнахме с пакетажния бизнес, нямаше процедура компаниите да излизат със лични марки. Ние искахме да имаме своя идентификация, с цел да ни разпознават потребителите. Обявихме конкурс, получихме доста забавни оферти. Най-много ни хареса " Крина ", тъй като това е остаряла българска мярка за размер на жито, варива. Регистрирахме я и за две години тя реализира резултат ", споделя предприемачът. В момента личните марки носят към 70% от приходите на компанията. Освен тях тя пакетира и артикули на клиенти, каквито са да вземем за пример комерсиалните вериги.

Извън личните марки и разнообразния подбор от варива, които създава и внася, " СуиКо " вкарва нови артикули, каквито няма даже на интернационалните изложби на храни, където се явява. Такива са беленият боб и оризът " Баланс ", при които се резервират по-високи хранителни качества при опазване на общоприетото време за готвене.

Компанията е взискателна и към издръжливост на опаковките, които се вършат от немски машини. Нещо, на което от компанията държат, е на опаковките постоянно да е правилно изписан произходът на стоките. " Все още няма държавна политика на надзор и се позволява на опаковката на написа " Боб Добруджанка ", който обръщате откъм гърба и виждате, че е с генезис Киргизстан да вземем за пример. Това е подвеждащо и извънредно неприятно ", намира Младенов.

Как се става огромен

Годишно компанията прави към 30 млн. лева доходи, а за предходната година облагата й е 2 млн. лева За да подхранва растежа, " СуиКо " взе участие на всевъзможни изложби, които способстват за разпространение на продуктите и сключването на нови партньорства. " Въпреки че не е на ниска цена и не всеки път се връщаме с нов клиент, се възползваме от всяка опция за присъединяване, тъй като научаваме за новите трендове и ни развива ", споделя Младенов.

Той е намерил и добра формула за партньорство с огромните търговски вериги. " При състояние че веригите държат 60% от пазара в страната, няма по какъв начин да не бъде значимо да си там. Хубавото е, че при тях всичко е добре проведено и регламентирано откъм доставки и заплащания, само че има и минуси. Определено там се работи с дребна надценка и веригите ни пресират във връзка с доставните цени. "

Наскоро компанията е спечелила поръчка за доставка в магазините на METRO за цяла Европа. " Участвахме в търг наедно с всички европейски компании и спечелихме три продукта. Единият е дългозърнест ориз, който се създава в България, в наши полета, от италиански семена. Успяхме да дадем по-добри цени от италианците. Вече имаме доставки в Унгария и Словакия ", горделив е Милко Младенов.

Растежът дотук той е финансирал през банки и намира, че с помощта на дълготрайните връзки, калени както в годините на напредък, по този начин и в интервалите на рецесии, е разкрил сътрудниците, на които може да разчита.

През последните пет години " СуиКо " на няколко пъти е попадал на радара на искащи за изкупуване на бизнеса. " Обикновено тези сътрудници идват с предложение да станат мажоритарен притежател, а аз виждам на това като на мое дете и не бих се доверил на някой различен да ръководи бизнеса, без аз да имам опция да въздействам ", изяснява Милко Младенов. За него сега работят близо 120 души в цялата група, като от тях двайсетина души са ядрото на организацията. " Не знам по какъв начин стана, само че се откри едно възприятие, че това е нашата обща компания. И това дава задоволеност, че се развиваме, и всяка година имаме по-добри резултати. "

През разнообразието от действия групата реализира непоклатимост - посредством земята и преработката има опцията да взе участие във всеки един стадий от производството до клиента. А в години, които са неподходящи за земеделието, разчита на комерсиалната компания за баланс на приходите.

" Имам двама синове, на които от дребни се пробвам да втълпя няколко неща, които са значими за мен: да бъдат лоялни към сътрудниците и доставчиците, тъй като това доверие след време се отплаща ", споделя предприемачът Милко Младенов. Другият урок към тези, които са инфектирани от образеца му, е да са непримирими и окуражени непрестанно да откриват нещо друго, което ги развива. Q&A

Изкушавал ли сте се да опитате нещо отвън бизнеса с храни?
Да, изключително в интервала на строителния взрив, само че за благополучие се въздържах. Не знам дали щях да изгубя или да печеля пари, само че сигурно щях да изгубя движение, през което компанията щеше да загуби от развиването си. Поради тази причина не дръзвам да върша крачки настрана и ми е по-приятно да плавам в свои води.

Загрижен ли сте за това накъде върви страната?
По-скоро не. Аз знам какво беше в България през 1994 година, какво беше през 2004 и какво беше през 2014. Не споделям, че сега страната и бизнесът цъфтят. Не сме Швейцария на Балканите. Но има разлики и наклонността е позитивна. Няма по какъв начин за 20 - 30 години да създадем това, което хората са постигнали с 400 - 500 години народна власт. А и развиването няма по какъв начин да е единствено нагоре. Според мен е като в тангото - две напред, една обратно. Важното е плюсовете да са повече от минусите.

Най-губещата ви договорка?
Работехме по вноса на американски боб и направихме огромна фючърсна договорка за 400 тона на зелено. Когато след няколко месеца стоката дойде, цената беше с 30% по-висока от тази в Европа. Платихме стоката, поехме си вредите, тъй като лоялността е значима. След няколко месеца имаше конференция в " Хилтън " в София, на която представител на компанията сподели, че единствено две компании от района са си удържали на думата в тази спешна обстановка. Много по-големи от нас компании не бяха си изпълнили контракта. Така че тогава загубихме пари, само че пък спечелихме доверие, което в идващите години ни оказа помощ да възстановим тези загуби и даже да спечелим с нашите американски сътрудници.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР