В битката срещу коронавируса Германия залага най-вече на локдауна. Някои

В борбата против ковид Германия залага най-много на локдауна. Някои учени обаче считат, че това е неверният път. " Да затвориш всичко и всички - това е Средновековие ", споделя немският вирусолог Йонас Шмит-Ханазит.

Не е вярно националните и локалните управляващи да основават усещането, че цялостният локдаун е безалтернативен, считат трима немски учени. Според тях, Германия не е избрала най-хубавия път за битка против ковид. И по тази причина упорстват за смяна в курса и най-много за публичен спор накъде да се върви по-нататък. Един от тези учени е вирусологът Йонас Шмит-Ханазит от университета в Хамбург.

" Най-важно е на първо място да имаме устойчива тактика. Серия от поредни локдауни не може да бъде дълготрайна тактика за преодоляване на пандемията “, споделя вирусологът, само че въпреки всичко признава, че новият цялостен локдаун в Германия, който влезе в действие в сряда, е бил неминуем - поради високия брой нови инфекции и поради сериозната обстановка в редица лечебни заведения.

Няма смисъл от нов локдаун?

Шмит-Ханазит напомня, че на доста места опитите на здравните служби да проследят контактите на инфектираните са се провалили. И то освен тъй като личният състав не доближава, само че и тъй като в това време службите няма по какъв начин да открият къде тъкмо се е заразил даден човек - опциите са просто прекалено много.

Мнението на Шмит-Ханазит е, че към този момент това не е съдбовно, защото здравната система към момента е в положение да се оправи с болните. Затова, съгласно него, решението не е в непрекъснатото налагане на строги ограничавания.

" Много по-важно е да вземем за пример да се обезпечи отбрана на възрастните хора, при които болестта протича най-тежко - напъните би трябвало да са точно в тази посока, както сочи образецът от немския град Тюбинген ", споделя Шмит-Ханазит.

" Ако престанат да се занимават с следенето на веригите на болест, здравните служби ще имат потенциал да се концентрират върху отбраната на най-уязвимите ", счита вирусологът.

Идеята за смяна в тактиката в действителност не е на Шмит-Ханазит, а на федералното държавно управление - в неговите проекти за битка против ковид нееднократно е ставало дума за няколко етапи. Първо управляващите би трябвало да се опитат да лимитират пандемията, проследявайки веригите на болест. Ако това не се окаже задоволително, ограниченията би трябвало да се концентрират върху най-уязвимите. А в случай че и това не помогне за ограничение на болестта - да се подхващат стъпки, целящи предотвратяване на здравната система от претоварване.

Медицинският статистик Герд Антес поддържа точно тази смяна в тактиката - здравните служби да съсредоточат напъните си върху отбраната на рисковите групи. Антес обаче допуска, че в случай че престанат да се занимават с следенето на веригите на болест, здравните служби ще бъдат обвинени, че следват някакъв скришен проект за постигането на така наречен стаден имунитет.

Сходно мнение застъпва и вирусологът Шмит-Ханазит.

" Не ме разбирайте неправилно - не настоявам, че животът би трябвало да продължи по този начин, като че ли нищо не се е случило. Казвам просто, че най-важното е отбраната на рисковите групи ", споделя Шмит-Ханазит и обръща внимание на метода, по който се приказва в Германия за ковид.

Така, съгласно него, се е стигнало до такава степен, че хората се боят да не се заразят от някой минувач, до момента в който разхождат кучето си в парка.

А и какъв е смисълът от наложителното носене на маски навън, в случай че по улиците няма никой? - пита още вирусологът, който кардинално се застъпва за носенето на маски, само че единствено където и когато това е в действителност належащо.

Повече от постигнатото до момента не можем да чакаме?

Позицията на немската академия на науките " Леополдина “ гласи, че Германия може да овладее пандемията единствено посредством налагането на локдаун.

Вирусологът Клаус Щьор обаче се съмнява в това. Щьор, който дълги години е управлявал Програмата за битка против инфлуенцата към Световната здравна организация, не има вяра, че новият локдаун ще понижи осезаемо броя на инфектираните, защото, съгласно него, повече от постигнатото до момента не можем да чакаме.

Никой не знае по какъв начин щеше да се популяризира коронавирусът, в случай че не бяха наложените ограничаващи ограничения. Следователно и никой не знае какъв е резултатът от тези ограничения. Другояче стоят нещата с инфлуенцата - за нея към този момент се знае, че точно с помощта на ограниченията - маски, отдалеченост, хоумофис - разпространяването ѝ в редица европейски страни е било понижено с цели 90%.

" Това би трябвало да значи, че и разпространяването на ковид вероятно е било понижено със същия % “, допуска Щьор. И по тази причина пита: " Възможно ли е въобще числата да спаднат още повече? ". Особено в случай, че зимата е сезон, през който вирусът няма по какъв начин да бъде премахнат.

Казано в резюме: цитираните учени не са кардинално срещу строгите ограничавания - те просто настояват, че това би трябвало да е последното средство. Или както споделя Шмит-Ханазит: " Да затвориш всичко и всички - това е Средновековие ".