Агресивни домашни кучета кръстосват санданско село, местните се страхуват за живота си
В невъзможност съм, към този момент не знам към кого да се обърна за помощ. Агресивни кучета, оставени без контрол от стопаните, се разхождат из селото и дворовете ни, убиват нашите домашни любимци. Страхувам се за детето си ”. С тези думи стартира разказът на Вера Ташкова от санданското село Спатово. По думите й, поради освирепелите четириноги цялото село живее в боязън. " Може да наподобява смешно, само че на нашата улица не се пазим от колите, а излизаме с сопа да не се появи някое куче ", жалва се Вера Ташкова пред struma.bg.
Ето и целия роман на обезпокоената жена:
„ Преди две години кучетата на комшии убиха кучето ни, порода пекинез. Не сме конфликтни и не потърсихме помощ от съответните служби на община Сандански. След няколко месеца купихме още веднъж куче от същата порода. Но още веднъж ни сполетя злощастие, същите кучета този път го убиха в двора ни, то беше завързано, всичко се случи пред очите ми. Докато ги изгоня, те бяха му нанесли смъртоносни рани и умря, до момента в който извикам ветеринаря.
Като се случи и това с второто ни кутре, потърсихме помощ от кмета. Той се обади в община Сандански и от там пристигнаха хора, споделиха, че не са осведомени какво тъкмо се прави следователно, само че ще уведомят своя сътрудник, който се занимава с недоволства от нападателни животни. Аз не губих време и пуснах тъжба в общината, след известно време пристигнаха хората от общината, само че какво решение се е взело, не бях известена. Единственото нещо, което се случи, е, че единият от комшиите към този момент не си пуска кучето без контрол на открито, само че другият продължаваше.
Така мина известно време и купихме друго куче – померан на 40 дни. И за него се грижим като за дете, има всички нужни документи, ваксини, къпем го, решим го, вкъщи го гледаме, единствено от време на време го пускаме на двора. И през днешния ден с детето ми бяхме на двора, щерка ми си играеше с кученцето, само че се прибрахме вкъщи, а него оставихме да потича още малко, само че не минаха и 20 минути и чух, че нещо се случва на открито. Излязох и какво да видя – кучета давеха кутрето, съумях да ги накарам да го пуснат. Бяха му нанесли доста дълбока рана, незабавно го подвигнах, взех детето си и тръгнахме за Сандански, заведох го на ветеринар. Докторът сподели, че е зле, имаше скъсани сухожилия, доста дълбока рана, изгубило бе много кръв, само че докторът направи всичко по силите си. Сега Арчи е вкъщи, само че ще би трябвало да го повеждам 5 дни до града. Докторът съобщи, че е рано да каже дали ще оживее.
Така ли би трябвало да живеем на село – в боязън! Страхувам се за детето си, което е на 4 годинки, и когато сестра ми идва с нейните деца, да не би тези кучета да атакуван и тях, до момента в който играят на двора или на улицата. Може да наподобява смешно, само че на нашата улица не се пазим от колите, а излизаме с сопа да не се появи някое куче. Не знам към този момент от кого да потърся помощ. Да, ние живеем на село, само че сме жители на България, за какво никой не ни чува и не ни оказва подпомагане за разрешаване на казуса с експанзията на тези кучета, оставени без контрол от своите стопани? Моля за подпомагане или съвет!”.
Ето и целия роман на обезпокоената жена:
„ Преди две години кучетата на комшии убиха кучето ни, порода пекинез. Не сме конфликтни и не потърсихме помощ от съответните служби на община Сандански. След няколко месеца купихме още веднъж куче от същата порода. Но още веднъж ни сполетя злощастие, същите кучета този път го убиха в двора ни, то беше завързано, всичко се случи пред очите ми. Докато ги изгоня, те бяха му нанесли смъртоносни рани и умря, до момента в който извикам ветеринаря.
Като се случи и това с второто ни кутре, потърсихме помощ от кмета. Той се обади в община Сандански и от там пристигнаха хора, споделиха, че не са осведомени какво тъкмо се прави следователно, само че ще уведомят своя сътрудник, който се занимава с недоволства от нападателни животни. Аз не губих време и пуснах тъжба в общината, след известно време пристигнаха хората от общината, само че какво решение се е взело, не бях известена. Единственото нещо, което се случи, е, че единият от комшиите към този момент не си пуска кучето без контрол на открито, само че другият продължаваше.
Така мина известно време и купихме друго куче – померан на 40 дни. И за него се грижим като за дете, има всички нужни документи, ваксини, къпем го, решим го, вкъщи го гледаме, единствено от време на време го пускаме на двора. И през днешния ден с детето ми бяхме на двора, щерка ми си играеше с кученцето, само че се прибрахме вкъщи, а него оставихме да потича още малко, само че не минаха и 20 минути и чух, че нещо се случва на открито. Излязох и какво да видя – кучета давеха кутрето, съумях да ги накарам да го пуснат. Бяха му нанесли доста дълбока рана, незабавно го подвигнах, взех детето си и тръгнахме за Сандански, заведох го на ветеринар. Докторът сподели, че е зле, имаше скъсани сухожилия, доста дълбока рана, изгубило бе много кръв, само че докторът направи всичко по силите си. Сега Арчи е вкъщи, само че ще би трябвало да го повеждам 5 дни до града. Докторът съобщи, че е рано да каже дали ще оживее.
Така ли би трябвало да живеем на село – в боязън! Страхувам се за детето си, което е на 4 годинки, и когато сестра ми идва с нейните деца, да не би тези кучета да атакуван и тях, до момента в който играят на двора или на улицата. Може да наподобява смешно, само че на нашата улица не се пазим от колите, а излизаме с сопа да не се появи някое куче. Не знам към този момент от кого да потърся помощ. Да, ние живеем на село, само че сме жители на България, за какво никой не ни чува и не ни оказва подпомагане за разрешаване на казуса с експанзията на тези кучета, оставени без контрол от своите стопани? Моля за подпомагане или съвет!”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ