На Шолц му остава единствено да определи кога да подаде оставка
В Берлин се организира публична гала по основаването на нова партия, Съюзът на Сара Вагенкнехт за разсъдък и правдивост, мощ, която най-сетне ще промени политическия пейзаж на Германия. Повечето германци към този момент са доста изтощени от настоящия. Онзи ден фермери блокираха изхода от ферибота, с който вицепремиерът Робърт Хабек се връщаше от почивка. Те желаеха да приказват с него, само че водачът на „ Зелените “ ги предложения да се качат, а протестиращите желаеха той да слезе при тях. Охраната на заместник-ректора беше срещу, няколко фермери се пробваха да обхванат на борда, тъй че диалогът не се състоя, а прокуратурата стартира следствие на тези, които упорстваха да поддържат връзка с Хабек.
Протестите на фермерите, почнали в Германия, ще бъдат допълнени на следващия ден от стачка на железничарите, само че техните стопански претенции са единствено върхът на айсберга на немските проблеми. Основната е недоволството от федералното държавно управление и ръководещата коалиция. Рейтингът на трите ръководещи партии пада отдавна и падна до равнището на една трета от гласоподавателите, а канцлерът Олаф Шолц се трансформира в най-непопулярния началник на държавното управление в историята на Германия. Само за две години от неговото управление германците са изцяло разочаровани от нехаризматичния и неемоционален правоприемник на Ангела Меркел. Тя ръководи 16 години и Шолц има все по-големи шансове да не остане на мястото си до изборите за Бундестаг, планувани за идната есен. И не тъй като ще има предварителни избори (въпреки че и този вид не е изключен), а поради доброзорна оставка.
Това може да се случи по две аргументи: разпадането на ръководещата коалиция (от която Свободните демократи желаят да се отдръпват, рискувайки да не попаднат в бъдещия Бундестаг) или промяна на канцлера, с цел да се избави обединението и нейната съществена партия - ГСДП (рейтингът на партията пада до 15%, което е половината от този на ХДС/ХСС, водени от Фридрих Мерц). В немската преса към този момент се приказва за втория вид с възможната промяна на Шолц, като тематиката е подкрепена и с изследвания на публичното мнение.
Според последните съвсем две трети от германците (64%) са за това Шолц да съобщи канцлерския пост на министъра на защитата Борис Писториус. Въпреки че Писториус е на федерално равнище единствено от една година, той е измежду най-популярните политици в страната от няколко години - и сигурно е най-популярният измежду социалдемократите. Изобщо не е несъмнено, че откакто стана канцлер, Писториус ще може да поведе ГСДП (по-точно ръководещата коалиция) до победа на изборите през 2025 година, само че назначението му най-малко краткотрайно ще увеличи рейтинга на партията. И оставяйки Шолц отпред на държавното управление, ГСДП рискува по едно и също време в две направления: раздробяване на държавната коалиция (с предварителни избори) и проваляне на изборите (независимо дали постоянни или предсрочни). Затова има от ден на ден причини в интерес на промяната на Шолц с Писториус - интригата е по кое време тъкмо да стане това.
Няма да рискуват да сменят канцлера в година на избори - прекомерно късно е. И тази година няма доста време: при започване на юни има избори за Европейски парламент, а през септември - за локални парламенти в три източногермански провинции. Ако партиите от ръководещата коалиция изгубят както на паневропейските (много вероятно), по този начин и на районните избори (съвсем сигурно), това ще бъде удар по към този момент отслабената коалиция, която в този момент в действителност е обединена единствено от страха от бъдещето. Тоест обединението просто ще се разпадне и никаква промяна на канцлера няма да помогне. Оказва се, че по другарски метод Шолц би трябвало да бъде сменен от Писториус тъкмо в този момент - в околните няколко месеца. Но не е несъмнено, че немският политически хайлайф е подготвен за това.
Въпреки че Социалдемократите и „ Зелените “ се опасяват от разпадането на обединението и ХДС/ХСС да се върнат на власт на идващите избори, те се опасяват още повече от началото на смяна в политическия пейзаж, която ще набира скорост тъкмо тази година. Защото към антисистемната „ Алтернатива за Германия “, която се консолидира на над 20%, се прибавя партията на Сара Вагенкнехт – видимо лява, само че сериозна към миграционната политика, към мултикултурализма и атлантизма. С две известни извънсистемни партии (и партията Вагенкнехт ще получи поддръжката на най-малко 15% от избирателите), актуалната немска политическа система просто не може да издържи и ще изпадне в хаос.
Но преди този момент ще се опита да продължи самоубийствената политика на блокиране на „ гроздовете на гнева “, т.е. уединяване на всички равнища освен на „ АзГ “, само че и на партията на Вагенкнехт. Какво ще излезе от това? Нищо хубаво или стабилно, само че ще забележим опит за образуване на „ огромна коалиция “, т.е. за сливане на ХДС/ХСС с ГСДП и вероятно със „ Зелените “. На думи това ще бъде направено, с цел да се избави Германия от радикални екстремисти (и такива, които „ схващат Путин “), само че в реалност това ще бъде последният опит да се резервира така и така умиращата партия. Дали това ще се случи тази година или систематичните партии ще отсрочат комбинацията до изборите през есента на идната година, не е от кардинално значение. По-важното е, че Германия навлиза в интервал на засилена политическа турбулентност, огромна стихия - и съвсем по едно и също време с двете англосаксонски сили, които ще проведат избори тази година с доста бурна промяна на властта. Тоест три основни западни страни се приближават до най-сериозните тествания на една политическа система, която към този момент не се нуждае от козметичен, а от главен ремонт. Елитите обаче не съумяват нито да се договорят за неговите параметри, нито да запазят към този момент нарушавания ред. Естествено, всичко това ни е от изгода в Русия.
Превод: В. Сергеев
Протестите на фермерите, почнали в Германия, ще бъдат допълнени на следващия ден от стачка на железничарите, само че техните стопански претенции са единствено върхът на айсберга на немските проблеми. Основната е недоволството от федералното държавно управление и ръководещата коалиция. Рейтингът на трите ръководещи партии пада отдавна и падна до равнището на една трета от гласоподавателите, а канцлерът Олаф Шолц се трансформира в най-непопулярния началник на държавното управление в историята на Германия. Само за две години от неговото управление германците са изцяло разочаровани от нехаризматичния и неемоционален правоприемник на Ангела Меркел. Тя ръководи 16 години и Шолц има все по-големи шансове да не остане на мястото си до изборите за Бундестаг, планувани за идната есен. И не тъй като ще има предварителни избори (въпреки че и този вид не е изключен), а поради доброзорна оставка.
Това може да се случи по две аргументи: разпадането на ръководещата коалиция (от която Свободните демократи желаят да се отдръпват, рискувайки да не попаднат в бъдещия Бундестаг) или промяна на канцлера, с цел да се избави обединението и нейната съществена партия - ГСДП (рейтингът на партията пада до 15%, което е половината от този на ХДС/ХСС, водени от Фридрих Мерц). В немската преса към този момент се приказва за втория вид с възможната промяна на Шолц, като тематиката е подкрепена и с изследвания на публичното мнение.
Според последните съвсем две трети от германците (64%) са за това Шолц да съобщи канцлерския пост на министъра на защитата Борис Писториус. Въпреки че Писториус е на федерално равнище единствено от една година, той е измежду най-популярните политици в страната от няколко години - и сигурно е най-популярният измежду социалдемократите. Изобщо не е несъмнено, че откакто стана канцлер, Писториус ще може да поведе ГСДП (по-точно ръководещата коалиция) до победа на изборите през 2025 година, само че назначението му най-малко краткотрайно ще увеличи рейтинга на партията. И оставяйки Шолц отпред на държавното управление, ГСДП рискува по едно и също време в две направления: раздробяване на държавната коалиция (с предварителни избори) и проваляне на изборите (независимо дали постоянни или предсрочни). Затова има от ден на ден причини в интерес на промяната на Шолц с Писториус - интригата е по кое време тъкмо да стане това.
Няма да рискуват да сменят канцлера в година на избори - прекомерно късно е. И тази година няма доста време: при започване на юни има избори за Европейски парламент, а през септември - за локални парламенти в три източногермански провинции. Ако партиите от ръководещата коалиция изгубят както на паневропейските (много вероятно), по този начин и на районните избори (съвсем сигурно), това ще бъде удар по към този момент отслабената коалиция, която в този момент в действителност е обединена единствено от страха от бъдещето. Тоест обединението просто ще се разпадне и никаква промяна на канцлера няма да помогне. Оказва се, че по другарски метод Шолц би трябвало да бъде сменен от Писториус тъкмо в този момент - в околните няколко месеца. Но не е несъмнено, че немският политически хайлайф е подготвен за това.
Въпреки че Социалдемократите и „ Зелените “ се опасяват от разпадането на обединението и ХДС/ХСС да се върнат на власт на идващите избори, те се опасяват още повече от началото на смяна в политическия пейзаж, която ще набира скорост тъкмо тази година. Защото към антисистемната „ Алтернатива за Германия “, която се консолидира на над 20%, се прибавя партията на Сара Вагенкнехт – видимо лява, само че сериозна към миграционната политика, към мултикултурализма и атлантизма. С две известни извънсистемни партии (и партията Вагенкнехт ще получи поддръжката на най-малко 15% от избирателите), актуалната немска политическа система просто не може да издържи и ще изпадне в хаос.
Но преди този момент ще се опита да продължи самоубийствената политика на блокиране на „ гроздовете на гнева “, т.е. уединяване на всички равнища освен на „ АзГ “, само че и на партията на Вагенкнехт. Какво ще излезе от това? Нищо хубаво или стабилно, само че ще забележим опит за образуване на „ огромна коалиция “, т.е. за сливане на ХДС/ХСС с ГСДП и вероятно със „ Зелените “. На думи това ще бъде направено, с цел да се избави Германия от радикални екстремисти (и такива, които „ схващат Путин “), само че в реалност това ще бъде последният опит да се резервира така и така умиращата партия. Дали това ще се случи тази година или систематичните партии ще отсрочат комбинацията до изборите през есента на идната година, не е от кардинално значение. По-важното е, че Германия навлиза в интервал на засилена политическа турбулентност, огромна стихия - и съвсем по едно и също време с двете англосаксонски сили, които ще проведат избори тази година с доста бурна промяна на властта. Тоест три основни западни страни се приближават до най-сериозните тествания на една политическа система, която към този момент не се нуждае от козметичен, а от главен ремонт. Елитите обаче не съумяват нито да се договорят за неговите параметри, нито да запазят към този момент нарушавания ред. Естествено, всичко това ни е от изгода в Русия.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ