В бежанските лагери на Ливан расте едно изгубено поколение сирийски

В бежанските лагери на Ливан пораства едно изгубено потомство сирийски деца. Повечето от тях даже не помнят същинската си татковина. От дребни са привикнали на тежък труд и ограничения. Повечето в никакъв случай не са стъпвали в учебно заведение.

Това е тяхната Ривиера: шосето, което минава през долината Бекаа в посока Сирия. Канавките са осеяни с боклуци, отляво и отдясно са ситуирани бежански лагери, полета и ферми. Често водачите изхвърлят през прозорците стъклени и пластмасови бутилки. Понякога изхвърлят и нещо годно за ястие.

Децата сноват по улицата като глутница. И непрекъснато се оглеждат за нещо, което може да бъде употребявано. “Най-много се изкарва от алуминия или от металите ”, споделя Марван, водачът на групата. Изразът по немитото му лице е недопечен – типично лице на дете-бежанец. Марван е на не повече от осем години. Най-малкият в групата е Салах. Когато ни вижда, той побягва насълзен.

300 000 деца не посещават учебно заведение

В Ливан, чието население наброява 7 милиона поданици, са подслонени към 1,5 милиона бежанци. Не се знае каква част от тях са малолетни. Държавата не разреши на Организация на обединените нации да признае на сирийците формален статут на бежанци, с цел да нямат те съображение да останат трайно. Ливан желае лагерите да са единствено краткотрайни убежища. Международни филантропични организации настояват, че към 300 000 деца нямат опция да посещават даже държавните ливански учебни заведения.

Редакцията предлага
Вместо това те са принудени да се трудят на черно, като евтина работна ръка – да събират картофи по полето или боклуци около огромните пътища. “За един кг алуминий получаваме 2000 лири “ (около 20 евроцента), споделя едно от момчетата. “Не ”, поправя го друго, “днес ще получим по 2500 ”. Докато спорят за количества и пари тези деца звучат като възрастни - по един прекомерно стряскащ и злокобен метод.

Често не можеш да ги забележиш, даже когато преминаваш около тях, тъй като са напълно дребни на растеж. Но препълнените чували с отпадъци, които влачат, са големи. Това е едно изгубено потомство, което пораства из бежанските лагери, откогато напролет на 2011 година стартира войната в Сирия. В долината Бекаа са останали тези фамилии, които нямат задоволително пари, с цел да си платят за пътя оттатък Средиземно море.

Допреди година и половина доста от сирийските деца посещаваха учебно заведение, въпреки и единствено следобяд, с цел да са отделени от ливанчетата. Но от началото на пандемията учебните заведения са затворени за. Сега множеството от тях са принудени да работят и да изкарват пари за фамилиите си. Нерядко не съумяват да припечелят повече от $ за през целия ден - сума, която стига, тъкмо едвам не умреш.

Финансов провал и задаващ се апетит

През последните месеци финансовата система на Ливан претърпя същински провал. Валутата се обезцени, инфраструктурата се разпада. Световната банка и Обединените народи предизвестяват, че до края на годината страната, в която има толкоз доста бежанци, може да бъде изумена от същински апетит.

Това не се вижда в скъпите заведения за хранене из изисканите квартали на Бейрут - там, където са паркирани скъпите вносни коли на висшата класа. В долината Бекаа обаче рецесията е повсеместна. А животът в бежанския лагер си има своята цена. Собствениците на земята там прибират по 100 $ на месец за всяко място.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" Сякаш се беше разтворила преизподнята "