Четири примера, които казват много за България
В българския парламент и различен път са се случвали сходни неща, само че през последните седмици количеството прави мощно усещане, а приличието като че ли напълно изчезна. Ето четири образеца, написа Иван Бедров за " Дойче Веле България ".
Нито в Народното събрание за първи път се внасят искрено лобистки планове, нито пък Народното събрание за първи път трансформира нечии частни прищевки в закон. През последните седмици обаче количеството прави мощно усещане, а приличието като че ли напълно изчезна. Законотворците даже не се стараят да завоалират прокарването на лобистки ползи - всичко е намерено, на масата. Примерите: Пеевски написа закон за печата, част от който владее, а останалите депутати го одобряват. Различни групички по ползи от ръководещите внасят скандални ремонти, които да „ пипнат “ нещо в пазарите на цигари, горива и превоз. И всяко едно „ пипване “, инцидентно или не, постоянно е в полза на този, който господства съответния пазар.
Това ли е работата на един парламент? Разбира се, че Народното събрание има директно отношение към всяка една сфера от живота в страната, тъй като приема регулациите. Но то е и най-висшата политическа институция в републиката, където се чака другите политически сили да пазят разнообразни публични ползи, да претеглят плюсовете и минусите от всяко свое деяние и най-после да взимат решения в полза на своите гласоподаватели. В упоменатите случаи обаче като че ли се стараят да оказват помощ на най-големите в бизнеса, да изтикат съперниците им и да затвърдят диктата на някои монополи, които си съществуват, незабелязани от институциите. Да не сме проспали приватизацията на Народното събрание?
Ако мине номерът
Докато изпълнителната власт бе ангажирана с българското европредседателство, Народното събрание остана леко настрана от прожекторите - и продължи да си работи. А може би не трябваше. Депутати от болшинството внесоха законопроект за основаване на Българска автомобилна камара, в която да са задължени да членуват всички компании за транспорт и която да издава лицензите. На всичко от горната страна името ѝ към този момент било непокътнато в съда персонално от един от най-големите в бранша. Десетки по-малки компании видяха в това опит да им бъде конфискуван бизнесът и проведоха митинги.
Пак обособени депутати внесоха законопроект, който усилва фрапантно условията към търговците на нефтени артикули. И още веднъж дребните видяха опит на огромните да ги обхванат. Нарекоха го „ Проектът на Лукойл “ и също проведоха митинги. Иначе претекстовете на вносителите звучат обичайно - битка против сивия бранш и изсветляване.
Точно с такива претекстове Делян Пеевски прокара законопроект, който ще накара медиите да заявяват притежателите си и приходите от несвойствена активност, само че без междуфирмени заеми - това е методът, по който парите от КТБ са отивали към един кръг медии. Резултатът ще бъде следният: Пеевски ще има записка, че не е медиен олигарх, само че никой няма да ревизира до каква степен заявеното дава отговор на действителността. И за похлупак, тъкмо в средата на бюджетната година, Менда Стоянова се загрижи за хазната и предложи акцизът за „ нагреваемите “ цигари да бъде повишен и подравнен с този на елементарните цигари. Става дума за артикул, за който може да се спори до каква степен е нездравословен за здравето, само че няма подозрение, че е по-малко нездравословен от цигарите. Резултатът би бил следният: този артикул ще нарастне съвсем двойно, а това ще подсигурява успокоение на преобладаващия състезател на пазара на цигари, който, инцидентно или не, неотдавна купи марките на „ Булгартабак “.
Намесата на Борисов
От четирите образеца единствено един към този момент е гласуван на първо четене - медийният закон на Пеевски. Вероятно на него по-трудно му се отхвърля. Горивата са на стадий разискване, а протестиращите превозвачи стигнаха до среща с премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, който се съгласи с част от претекстовете им и подреди на депутата-вносител да си изтегли законопроекта. Премиерът реагира и на съпротивата против “цигарената” корекция на Менда Стоянова - Борисов подреди на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов “законът да бъде изтеглен” (в четвъртък сутринта ГЕРБ още веднъж смени позицията си - бел.ред.). Така два от грубите лобистки опити към този момент са парирани. Проблемът обаче е, че няма такава сила в обществото, която да провежда митинги против всяко законодателно безчинство. А който не успее да стигне до кабинета на премиера, няма късмет мнението му да бъде чуто.
Защо се случва всичко това? Един от отговорите евентуално се крие в отхвърли от осъществяване на дълготрайни промени, които биха претендирали обща политическа посока и законодателен проект. Друг отговор може да бъде изборът на премиера да подчертава върху интернационалните тематики, което остави Народното събрание настрана от огромната политика. С две думи - ръководещите партии оставиха депутатите си да бездействат. Така вместо авансово разисквани от ръководещата коалиция и импортирани от Министерския съвет законопроекти, в деловодството на Народното събрание се натрупаха законодателни хрумвания „ на парче “. Гишето е необятно отворено, закони ще има за всички. Има го и чувството, че някой безшумно се пробва да приватизира Народното събрание.
Редактор: Деница Райкова
Нито в Народното събрание за първи път се внасят искрено лобистки планове, нито пък Народното събрание за първи път трансформира нечии частни прищевки в закон. През последните седмици обаче количеството прави мощно усещане, а приличието като че ли напълно изчезна. Законотворците даже не се стараят да завоалират прокарването на лобистки ползи - всичко е намерено, на масата. Примерите: Пеевски написа закон за печата, част от който владее, а останалите депутати го одобряват. Различни групички по ползи от ръководещите внасят скандални ремонти, които да „ пипнат “ нещо в пазарите на цигари, горива и превоз. И всяко едно „ пипване “, инцидентно или не, постоянно е в полза на този, който господства съответния пазар.
Това ли е работата на един парламент? Разбира се, че Народното събрание има директно отношение към всяка една сфера от живота в страната, тъй като приема регулациите. Но то е и най-висшата политическа институция в републиката, където се чака другите политически сили да пазят разнообразни публични ползи, да претеглят плюсовете и минусите от всяко свое деяние и най-после да взимат решения в полза на своите гласоподаватели. В упоменатите случаи обаче като че ли се стараят да оказват помощ на най-големите в бизнеса, да изтикат съперниците им и да затвърдят диктата на някои монополи, които си съществуват, незабелязани от институциите. Да не сме проспали приватизацията на Народното събрание?
Ако мине номерът
Докато изпълнителната власт бе ангажирана с българското европредседателство, Народното събрание остана леко настрана от прожекторите - и продължи да си работи. А може би не трябваше. Депутати от болшинството внесоха законопроект за основаване на Българска автомобилна камара, в която да са задължени да членуват всички компании за транспорт и която да издава лицензите. На всичко от горната страна името ѝ към този момент било непокътнато в съда персонално от един от най-големите в бранша. Десетки по-малки компании видяха в това опит да им бъде конфискуван бизнесът и проведоха митинги.
Пак обособени депутати внесоха законопроект, който усилва фрапантно условията към търговците на нефтени артикули. И още веднъж дребните видяха опит на огромните да ги обхванат. Нарекоха го „ Проектът на Лукойл “ и също проведоха митинги. Иначе претекстовете на вносителите звучат обичайно - битка против сивия бранш и изсветляване.
Точно с такива претекстове Делян Пеевски прокара законопроект, който ще накара медиите да заявяват притежателите си и приходите от несвойствена активност, само че без междуфирмени заеми - това е методът, по който парите от КТБ са отивали към един кръг медии. Резултатът ще бъде следният: Пеевски ще има записка, че не е медиен олигарх, само че никой няма да ревизира до каква степен заявеното дава отговор на действителността. И за похлупак, тъкмо в средата на бюджетната година, Менда Стоянова се загрижи за хазната и предложи акцизът за „ нагреваемите “ цигари да бъде повишен и подравнен с този на елементарните цигари. Става дума за артикул, за който може да се спори до каква степен е нездравословен за здравето, само че няма подозрение, че е по-малко нездравословен от цигарите. Резултатът би бил следният: този артикул ще нарастне съвсем двойно, а това ще подсигурява успокоение на преобладаващия състезател на пазара на цигари, който, инцидентно или не, неотдавна купи марките на „ Булгартабак “.
Намесата на Борисов
От четирите образеца единствено един към този момент е гласуван на първо четене - медийният закон на Пеевски. Вероятно на него по-трудно му се отхвърля. Горивата са на стадий разискване, а протестиращите превозвачи стигнаха до среща с премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, който се съгласи с част от претекстовете им и подреди на депутата-вносител да си изтегли законопроекта. Премиерът реагира и на съпротивата против “цигарената” корекция на Менда Стоянова - Борисов подреди на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов “законът да бъде изтеглен” (в четвъртък сутринта ГЕРБ още веднъж смени позицията си - бел.ред.). Така два от грубите лобистки опити към този момент са парирани. Проблемът обаче е, че няма такава сила в обществото, която да провежда митинги против всяко законодателно безчинство. А който не успее да стигне до кабинета на премиера, няма късмет мнението му да бъде чуто.
Защо се случва всичко това? Един от отговорите евентуално се крие в отхвърли от осъществяване на дълготрайни промени, които биха претендирали обща политическа посока и законодателен проект. Друг отговор може да бъде изборът на премиера да подчертава върху интернационалните тематики, което остави Народното събрание настрана от огромната политика. С две думи - ръководещите партии оставиха депутатите си да бездействат. Така вместо авансово разисквани от ръководещата коалиция и импортирани от Министерския съвет законопроекти, в деловодството на Народното събрание се натрупаха законодателни хрумвания „ на парче “. Гишето е необятно отворено, закони ще има за всички. Има го и чувството, че някой безшумно се пробва да приватизира Народното събрание.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ