В българския парламент и друг път са се случвали подобни

В българския парламент и друг път са се случвали подобни ...

Четири примера, които казват много за България.



В българския парламент и друг път са се случвали подобни неща, но през последните седмици количеството прави силно впечатление, а приличието сякаш съвсем изчезна. Ето четири примера, пише Иван Бедров за "Дойче Веле България".

Нито в парламента за първи път се внасят откровено лобистки проекти, нито пък Народното събрание за първи път превръща нечии частни прищевки в закон. През последните седмици обаче количеството прави силно впечатление, а приличието сякаш съвсем изчезна. Законотворците дори не се стараят да завоалират прокарването на лобистки интереси - всичко е открито, на масата. Примерите: Пеевски пише закон за печата, част от който владее, а останалите депутати го приемат. Различни групички по интереси от управляващите внасят скандални поправки, които да „пипнат“ нещо в пазарите на цигари, горива и транспорт. И всяко едно „пипване“, случайно или не, винаги е в интерес на този, който доминира съответния пазар.

Това ли е работата на един парламент? Разбира се, че Народното събрание има пряко отношение към всяка една сфера от живота в страната, защото приема регулациите. Но то е и най-висшата политическа институция в републиката, където се очаква различните политически сили да защитават различни обществени интереси, да претеглят плюсовете и минусите от всяко свое действие и накрая да взимат решения в интерес на своите избиратели. В споменатите случаи обаче сякаш се стараят да помогнат на най-големите в бизнеса, да изтикат конкурентите им и да затвърдят диктата на някои монополи, които си съществуват, незабелязани от институциите. Да не сме проспали приватизацията на парламента?

Ако мине номерът

Докато изпълнителната власт бе ангажирана с българското европредседателство, парламентът остана леко встрани от прожекторите - и продължи да си работи. А може би не трябваше. Депутати от мнозинството внесоха законопроект за създаване на Българска автомобилна камара, в която да са задължени да членуват всички фирми за превоз и която да издава лицензите. На всичко отгоре името ѝ вече било запазено в съда лично от един от най-големите в сектора. Десетки по-малки фирми видяха в това опит да им бъде иззет бизнесът и организираха протести.

Пак отделни депутати внесоха законопроект, който увеличава драстично изискванията към търговците на нефтени продукти. И отново малките видяха опит на големите да ги погълнат. Нарекоха го „Проектът на Лукойл“ и също организираха протести. Иначе мотивите на вносителите звучат прилично - борба срещу сивия сектор и изсветляване.

Точно с такива мотиви Делян Пеевски прокара законопроект, който ще накара медиите да декларират собствениците си и приходите от несвойствена дейност, но без междуфирмени заеми - това е методът, по който парите от КТБ са отивали към един кръг медии. Резултатът ще бъде следният: Пеевски ще има бележка, че не е медиен олигарх, но никой няма да проверява доколко декларираното отговаря на реалността. И за капак, точно в средата на бюджетната година, Менда Стоянова се загрижи за хазната и предложи акцизът за „нагреваемите“ цигари да бъде увеличен и изравнен с този на обикновените цигари. Става дума за продукт, за който може да се спори доколко е вреден за здравето, но няма съмнение, че е по-малко вреден от цигарите. Резултатът би бил следният: този продукт ще поскъпне почти двойно, а това ще гарантира спокойствие на доминиращия играч на пазара на цигари, който, случайно или не, наскоро купи марките на „Булгартабак“.

Намесата на Борисов

От четирите примера само един вече е гласуван на първо четене - медийният закон на Пеевски. Вероятно на него по-трудно му се отказва. Горивата са на етап обсъждане, а протестиращите превозвачи стигнаха до среща с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който се съгласи с част от мотивите им и нареди на депутата-вносител да си изтегли законопроекта. Премиерът реагира и на съпротивата срещу “цигарената” поправка на Менда Стоянова - Борисов нареди на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов “законът да бъде изтеглен” (в четвъртък сутринта ГЕРБ отново смени позицията си - бел.ред.). Така два от грубите лобистки опити засега са парирани. Проблемът обаче е, че няма такава енергия в обществото, която да организира протести срещу всяко законодателно своеволие. А който не успее да стигне до кабинета на премиера, няма шанс мнението му да бъде чуто.

Защо се случва всичко това? Един от отговорите вероятно се крие в отказа от провеждане на дългосрочни реформи, които биха изисквали обща политическа посока и законодателен план. Друг отговор може да бъде изборът на премиера да акцентира върху международните теми, което остави Народното събрание встрани от голямата политика. С две думи - управляващите партии оставиха депутатите си да бездействат. Така вместо предварително обсъдени от управляващата коалиция и внесени от Министерския съвет законопроекти, в деловодството на парламента се натрупаха законодателни идеи „на парче“. Гишето е широко отворено, закони ще има за всички. Има го и усещането, че някой тихо се опитва да приватизира Народното събрание.

Редактор: Деница Райкова

Източник: expert.bg