Г-н Михайлов, изгонен сте за цялостно творчество, не само заради расизма
В България всеки схваща от футбол и политика. Чували сте го доста пъти, нали? Ние обаче обожаваме да тръбим, че сме още по-надарен народ. Нищо, че най-честата публика, пред която го вършим, от дълго време сме си самите ние. Освен футбола и политиката, до един чаткаме и проучваме всичко обвързвано с енергетика, екология, външна политика, рецесията в Близкия Изток, вокалните формати, кулинарните формати, фермерските формати, взимаме " способена " страна в връзките сред Съединени американски щати и Русия, сред Турция и кюрдите и най-мразим някой ум да ни дава. Ние от него имаме в остатък. Никой не си спомня по кое време последно имахме наш университет в топ 500 на света, по кое време последно мина ден от живота ни без да се сблъскаме с брутална липса на просветеност, само че това не ни пречи да се считаме за талантлив народ, " жертва на международен скрит план ".
Именно кухото самочувствие и достъпът до интернет дадоха късмет на нормалните " потенциали ", най-често трайно безработни, да получат отново своята минутка виртуална популярност, като се включат в тематиката за мача с Англия и расизма. 90% от хилядите отзиви по тематиката, които се изляха по медии и обществени мрежи, бяха от хора, които в никакъв случай не са виждали стадион от вътрешната му страна. Хора, с трайно атрофирала мускулатура, само че и с атрофирала мисловна активност. Всички те, всред които изскочи и господин Тихомир Безлов, който е този вид публични облици, които всеки е виждал, само че никой не знае какво тъкмо работят, съзряха " конспирацията ", че дейностите на двайсетината фена на мача България – Англия са били за да се смъкна президента на БФС и натрапващото се подстрекателство, че това е станало единствено поради расизма. " Просветиха ни ". " Отвориха ни очите ". " Не е вярно поради шепа лумпени господин Михайлов да става изкупителна жертва ".
За 25-те години, в които ежедневно се интересувам от футбол, това е най-безумното изказване, което е достигало до мен! Още малко и ще излезе, че маймунските звуци от шепа почитатели са ни лишили сигурната международна купа в Катар и слагането на монумент на господин Борислав Михайлов за особени заслуги към развиването на българския футбол се анулира. Нищо чудно, след време, за освобождението на Борислав Михайлов да остане споменът, че е било незаслужено и поради расизъм… Това деформиране на действителността и бъдещето интерпретиране на случая като " скроиха му капан " е безумно! То няма нищо общо с действителността и ще е светотатство и цинизъм един ден да се смята, че неналичието на приемливост у няколко почитатели е уволнила президента на БФС.
Всички в България, които знаят, че Гонзо не е единствено воин от улица " Сезам ", могат да изброят 100 безапелационни и още 1000 задоволителни аргументи Борислав Михайлов, не от през днешния ден, а от дълго време, да не бъде президент на БФС и расизмът няма връзка с нито една от тях. И в случай че на Стърлинг му е простено за статуса в Туитър, с който благодари на Бойко Борисов, че е изискал оставката на Боби Михайлов поради расизма, какво да кажем за тези наши сънародници, които желаят да изкарат президента на БФС жертва на подмолни ползи? Кому вършиме услуга? Само броени часове откакто националният ни тим е записал най-срамната си домакинска загуба в историята вие казвате на черното бяло... А в един от спортните уеб сайтове, близки до властта, дори се появи публикация, която споделя, че Борислав Михайлов не бил толкоз неприятен президент на БФС... Как си лягате, сътрудници? Как харчите парите, които сте получили за тези откровени операции? Как слагате цена на съвестта си или към този момент тя не коства нищо? Вярвате ли въобще, че естествен човек би ви взел пасквилите насериозно?
Всъщност " неприятен " не е точното определение. Борислав Михайлов унищожи дотам българския футбол, че ще са нужни десетилетия, с цел да достигнем някакво обикновено европейско равнище.
Цялостната политика на Борислав Михайлов в 14-те години на неговото ръководство ни докара немислимото - носталгия по Батето. Покойният Иван Славков към този момент ни наподобява сполучлив за времето си президент. Със сигурност беше и по-често изтрезнял. А спомняте ли си какъв брой хора си мечтаеха " златното потомство " да смени модела? Боже, какъв брой очаквания се възлагаха… И по какъв начин няма, като във футбола изстрадалият ни народ, най-малко до скоро, виждаше един източник на позитивни страсти. Моето и доста други генерации още пазим ярки спомените от " този приказен, този необикновен Боби Михайлов ". Помним по какъв начин изкарвахме измежду лято зимните ръкавици от раклата и се правехме на " Боби Михайлов ", мятайки се с плонж на асфалта, тъй като той беше един от нашите герои. Гледахме го както децата в този момент гледат следващия супергерой – с необятно отворени очи и удивление. Но супергероят стана антигерой, а футболът ни одобри неговия облик и сходство - залитащ, отпаднал и безперспективен. От фантазии за последващо американско лято, през " обиграване на състава за идващия квалификационен цикъл ", до настоящето положение, което се озорвам да дефинира, тъй като от дълго време удари с екот визиите за дъно. Вижте класирането в групата ни и кои тимове в Европа имат победи, а ние още нямаме такава. Ние сме доста по близо до аматьорския футбол, в сравнение с до професионалния.
А клубните тим? ЦСКА от дълго време не е ЦСКА и в никакъв случай няма да бъде. Левски 11 години към този момент е на автопилот. Стадионите, базите, юношите и треньорите, които ги приготвят са на нулево равнище. Даже на поднулево. Имаме един " Лудогорец ", който е там, където е поради огромните приятелски упоритости и безграничен, на процедура, бюджет. Средната ни посещаемост на мачовете е колкото на трета дивизия в Шотландия. Най-добрите играчи от шампионата ни отиват да играят във втора турска дивизия, в Кипър, във втора дивизия в Китай, във втора дивизия в Унгария и както е тръгнало скоро ще изнасяме най-хубавите ни футболисти и за шампионатите за Черна Гора и Косово.
Но, да, " тези с качулките смъкнаха Боби Михайлов ". Нищо, че те са там всеки мач към този момент 20 години и са правили сходни осъществявания доста пъти - безнаказно, за какво ли - нали имаме закон за футболното безчинство към този момент, нали Министерство на вътрешните работи ревизира по 20 пъти преди да влезеш в стадиона дали си носиш водичка, нали камери има, нали... Президентът на БФС другояче си е съвършен. Ами не е, господа и госпожи " универсални разбирачи " и платени драскачи. Защото тези, които милеем същински за този спорт, от дълго време знаем, че рибата се вмирисва откъм главата, а българският футбол откъм перуката. И по този начин е към този момент 14 години. Дано, в последна сметка, си останат вечно толкоз.
Автор: Димитър Лазаров
Именно кухото самочувствие и достъпът до интернет дадоха късмет на нормалните " потенциали ", най-често трайно безработни, да получат отново своята минутка виртуална популярност, като се включат в тематиката за мача с Англия и расизма. 90% от хилядите отзиви по тематиката, които се изляха по медии и обществени мрежи, бяха от хора, които в никакъв случай не са виждали стадион от вътрешната му страна. Хора, с трайно атрофирала мускулатура, само че и с атрофирала мисловна активност. Всички те, всред които изскочи и господин Тихомир Безлов, който е този вид публични облици, които всеки е виждал, само че никой не знае какво тъкмо работят, съзряха " конспирацията ", че дейностите на двайсетината фена на мача България – Англия са били за да се смъкна президента на БФС и натрапващото се подстрекателство, че това е станало единствено поради расизма. " Просветиха ни ". " Отвориха ни очите ". " Не е вярно поради шепа лумпени господин Михайлов да става изкупителна жертва ".
За 25-те години, в които ежедневно се интересувам от футбол, това е най-безумното изказване, което е достигало до мен! Още малко и ще излезе, че маймунските звуци от шепа почитатели са ни лишили сигурната международна купа в Катар и слагането на монумент на господин Борислав Михайлов за особени заслуги към развиването на българския футбол се анулира. Нищо чудно, след време, за освобождението на Борислав Михайлов да остане споменът, че е било незаслужено и поради расизъм… Това деформиране на действителността и бъдещето интерпретиране на случая като " скроиха му капан " е безумно! То няма нищо общо с действителността и ще е светотатство и цинизъм един ден да се смята, че неналичието на приемливост у няколко почитатели е уволнила президента на БФС.
Всички в България, които знаят, че Гонзо не е единствено воин от улица " Сезам ", могат да изброят 100 безапелационни и още 1000 задоволителни аргументи Борислав Михайлов, не от през днешния ден, а от дълго време, да не бъде президент на БФС и расизмът няма връзка с нито една от тях. И в случай че на Стърлинг му е простено за статуса в Туитър, с който благодари на Бойко Борисов, че е изискал оставката на Боби Михайлов поради расизма, какво да кажем за тези наши сънародници, които желаят да изкарат президента на БФС жертва на подмолни ползи? Кому вършиме услуга? Само броени часове откакто националният ни тим е записал най-срамната си домакинска загуба в историята вие казвате на черното бяло... А в един от спортните уеб сайтове, близки до властта, дори се появи публикация, която споделя, че Борислав Михайлов не бил толкоз неприятен президент на БФС... Как си лягате, сътрудници? Как харчите парите, които сте получили за тези откровени операции? Как слагате цена на съвестта си или към този момент тя не коства нищо? Вярвате ли въобще, че естествен човек би ви взел пасквилите насериозно?
Всъщност " неприятен " не е точното определение. Борислав Михайлов унищожи дотам българския футбол, че ще са нужни десетилетия, с цел да достигнем някакво обикновено европейско равнище.
Цялостната политика на Борислав Михайлов в 14-те години на неговото ръководство ни докара немислимото - носталгия по Батето. Покойният Иван Славков към този момент ни наподобява сполучлив за времето си президент. Със сигурност беше и по-често изтрезнял. А спомняте ли си какъв брой хора си мечтаеха " златното потомство " да смени модела? Боже, какъв брой очаквания се възлагаха… И по какъв начин няма, като във футбола изстрадалият ни народ, най-малко до скоро, виждаше един източник на позитивни страсти. Моето и доста други генерации още пазим ярки спомените от " този приказен, този необикновен Боби Михайлов ". Помним по какъв начин изкарвахме измежду лято зимните ръкавици от раклата и се правехме на " Боби Михайлов ", мятайки се с плонж на асфалта, тъй като той беше един от нашите герои. Гледахме го както децата в този момент гледат следващия супергерой – с необятно отворени очи и удивление. Но супергероят стана антигерой, а футболът ни одобри неговия облик и сходство - залитащ, отпаднал и безперспективен. От фантазии за последващо американско лято, през " обиграване на състава за идващия квалификационен цикъл ", до настоящето положение, което се озорвам да дефинира, тъй като от дълго време удари с екот визиите за дъно. Вижте класирането в групата ни и кои тимове в Европа имат победи, а ние още нямаме такава. Ние сме доста по близо до аматьорския футбол, в сравнение с до професионалния.
А клубните тим? ЦСКА от дълго време не е ЦСКА и в никакъв случай няма да бъде. Левски 11 години към този момент е на автопилот. Стадионите, базите, юношите и треньорите, които ги приготвят са на нулево равнище. Даже на поднулево. Имаме един " Лудогорец ", който е там, където е поради огромните приятелски упоритости и безграничен, на процедура, бюджет. Средната ни посещаемост на мачовете е колкото на трета дивизия в Шотландия. Най-добрите играчи от шампионата ни отиват да играят във втора турска дивизия, в Кипър, във втора дивизия в Китай, във втора дивизия в Унгария и както е тръгнало скоро ще изнасяме най-хубавите ни футболисти и за шампионатите за Черна Гора и Косово.
Но, да, " тези с качулките смъкнаха Боби Михайлов ". Нищо, че те са там всеки мач към този момент 20 години и са правили сходни осъществявания доста пъти - безнаказно, за какво ли - нали имаме закон за футболното безчинство към този момент, нали Министерство на вътрешните работи ревизира по 20 пъти преди да влезеш в стадиона дали си носиш водичка, нали камери има, нали... Президентът на БФС другояче си е съвършен. Ами не е, господа и госпожи " универсални разбирачи " и платени драскачи. Защото тези, които милеем същински за този спорт, от дълго време знаем, че рибата се вмирисва откъм главата, а българският футбол откъм перуката. И по този начин е към този момент 14 години. Дано, в последна сметка, си останат вечно толкоз.
Автор: Димитър Лазаров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ