DW: Възниква нова политическа формация - ”Прокуратурата”
В България поражда нова групировка, която условно можем да назовем ”Прокуратура ”. Нейната политика е толкоз проправителствена, че става рисково човек да мине в съпротива. Но то май и по времето на Бай Ганьо е било по този начин. Това написа в коментар за ”Дойче веле ” Даниел Смилов. В него той споделя:
През последните месеци ставаме очевидци на възникването на нова политическа групировка. Условно можем да я назовем “Прокуратура”, защото нейните водачи персонално съответстват с висшите ръководители на прокуратурата. Разбира се, заради официални рестрикции тази политическа групировка не може да бъде записана като партия, само че де факто извършва точно функционалности, присъщи на партиите.
Според българската юридическа теория, прокуратурата нe бива да образува политика, а би трябвало да установи и преследва отклонения от закона - каквито и да са те. Отделен въпрос е дали това е реалистична теория - в доста страни на прокурорските органи им е вменено да упражняват дискреция (свобода на деяние и преценка) и да насочват активността си към публично най-значимите закононарушения. Обикновено обаче правенето на (наказателна) политика е обвързано и с политическа отговорност. Там, където на прокурорски органи е позволена независимост на преценка, те са виновни за дейностите си пред демократично определени органи.
В България прокуратурата е официално изцяло самостоятелна от политически надзор и отговорност, което единствено по себе си не е неприятно. За да е защитима тази самостоятелност обаче, обвиняването не бивада се ангажира с правенето на политика, а би трябвало експертно и неутрално да следи за нарушавания на закона.
Фактите
С възникването на политическата групировка “Прокуратура” този парламентарен принцип е подложен под въпрос. От една страна имаме официална самостоятелност на държавното обвиняване, а от друга - все по-често политиканстване на неговите ръководители. “Политиканстване” е мощна дума, само че тя е изцяло съответна за изложение на следната фактическа конюнктура:
- Зачестяват пространните изявленията и изяви в медиите на ръководители на прокуратурата, и то в “политическата” секция на журналистиката;
- Времето за тези изяви в малките екрани е сходно с това, което се отделя за министър-председател и президент;
- Въпросните изяви се осъществят нормално в кабинета на съответния магистрат, с цел да се подчертае особената значителност на фигурата. Внушението е, че тя е сравнима с тази на президента и на министър-председателя;
- Нито един различен представител на правосъдната власт - било то от Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд или Върховен административен съд - не се любува на сходен медиен интерес и комфорт, въпреки че от конституционна позиция тежестта им не е по-малка;
- Тази медийна интензивност тече на фона на показни акции с непотребни от процесуална позиция фойерверки като преброяване на пари на улицата, дами в белезници и букаи, обвинени в кафези за канибали, репортажи от дрешници и т.н.;
- Като цяло интензивността на прокуратурата може да разчита на систематична медийна поддръжка от страна на проправителствената преса и е подложена на критика единствено от опозиционни медии;
- Представители на прокуратурата атакуват в свои изказвания тези опозиционни медии, като настояват, че критиците на прокуратурата са евентуални нарушители. И надлежно се допуска, че те ще бъдат разследвани;
- В медийното пространство умишлено се пускат сензационни, само че маловажни от наказателна позиция “разкрития” като това за мобилния телефон на Банев в кутия от сок и проектите му за евразийска партия. Все едно в Народното събрание няма най-малко две евразийски партии („ Атака " и „ Воля " ), като и двете вземат участие в ръководството - едната официално, а другата на повикване.
Политиканстването може да е дразнещо, може да наподобява и като демонстрация на неприятен усет, само че надали е най-големият проблем. От дейностите на политическа групировка “Прокуратура” става видно, че тя твърдо счита да се “коалира” с ръководещото ядро от ГЕРБ и Движение за права и свободи. По принцип антикорупционните звена са направени да работят и против ръководещите.Успешни образци като интервенция “Чисти ръце” в Италия демонстрират тъкмо това.
В България обаче наказателната политика на обвиняването е ориентирана съвсем напълно към неуправляващи, към опозицията и изключително към онази нейна част, която е с проевропейска устременост. Вярно е, че Марешки, Банев, Бенчо Бенчев също се оказаха на прицел, само че общият принцип си остава годен: хора, които са отвън управническото ядро.
Резултатът
България е страна на парадоксите, за какво тогава да няма още един: всички приказват за корупция по така наречен високи етажи, само че партия “Прокуратура” явно не смее да вдигне взор към тях. Предпочита да се вихри в мазето и в партера на властта.
За някои тази политика сигурно е доста комфортна. За тези да вземем за пример, които желаят в аферата „ КТБ " отговорен да излезе единствено и само Цветан Василев. Сякаш не беше деликатно отглеждан и защитаван, а по-късно изпъден в странство от другарите си по върховете на страната - държавни управления, регулатори, служби, партии и така нататък Удобна и за тези, които с вериги от подставени лица прибират лъвския къс от държавните поръчки и управляват огромна част от българската стопанска система, която другояче се има от Марк Жирардели и починалия Луи дьо Финес…
Едно е ясно обаче: когато политиката на групировка “Прокуратура” е толкоз проправителствена, става рисково човек да мине в съпротива. Но то май и по времето на Бай Ганьо е било по този начин.
" Дойче веле "
През последните месеци ставаме очевидци на възникването на нова политическа групировка. Условно можем да я назовем “Прокуратура”, защото нейните водачи персонално съответстват с висшите ръководители на прокуратурата. Разбира се, заради официални рестрикции тази политическа групировка не може да бъде записана като партия, само че де факто извършва точно функционалности, присъщи на партиите.
Според българската юридическа теория, прокуратурата нe бива да образува политика, а би трябвало да установи и преследва отклонения от закона - каквито и да са те. Отделен въпрос е дали това е реалистична теория - в доста страни на прокурорските органи им е вменено да упражняват дискреция (свобода на деяние и преценка) и да насочват активността си към публично най-значимите закононарушения. Обикновено обаче правенето на (наказателна) политика е обвързано и с политическа отговорност. Там, където на прокурорски органи е позволена независимост на преценка, те са виновни за дейностите си пред демократично определени органи.
В България прокуратурата е официално изцяло самостоятелна от политически надзор и отговорност, което единствено по себе си не е неприятно. За да е защитима тази самостоятелност обаче, обвиняването не бивада се ангажира с правенето на политика, а би трябвало експертно и неутрално да следи за нарушавания на закона.
Фактите
С възникването на политическата групировка “Прокуратура” този парламентарен принцип е подложен под въпрос. От една страна имаме официална самостоятелност на държавното обвиняване, а от друга - все по-често политиканстване на неговите ръководители. “Политиканстване” е мощна дума, само че тя е изцяло съответна за изложение на следната фактическа конюнктура:
- Зачестяват пространните изявленията и изяви в медиите на ръководители на прокуратурата, и то в “политическата” секция на журналистиката;
- Времето за тези изяви в малките екрани е сходно с това, което се отделя за министър-председател и президент;
- Въпросните изяви се осъществят нормално в кабинета на съответния магистрат, с цел да се подчертае особената значителност на фигурата. Внушението е, че тя е сравнима с тази на президента и на министър-председателя;
- Нито един различен представител на правосъдната власт - било то от Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд или Върховен административен съд - не се любува на сходен медиен интерес и комфорт, въпреки че от конституционна позиция тежестта им не е по-малка;
- Тази медийна интензивност тече на фона на показни акции с непотребни от процесуална позиция фойерверки като преброяване на пари на улицата, дами в белезници и букаи, обвинени в кафези за канибали, репортажи от дрешници и т.н.;
- Като цяло интензивността на прокуратурата може да разчита на систематична медийна поддръжка от страна на проправителствената преса и е подложена на критика единствено от опозиционни медии;
- Представители на прокуратурата атакуват в свои изказвания тези опозиционни медии, като настояват, че критиците на прокуратурата са евентуални нарушители. И надлежно се допуска, че те ще бъдат разследвани;
- В медийното пространство умишлено се пускат сензационни, само че маловажни от наказателна позиция “разкрития” като това за мобилния телефон на Банев в кутия от сок и проектите му за евразийска партия. Все едно в Народното събрание няма най-малко две евразийски партии („ Атака " и „ Воля " ), като и двете вземат участие в ръководството - едната официално, а другата на повикване.
Политиканстването може да е дразнещо, може да наподобява и като демонстрация на неприятен усет, само че надали е най-големият проблем. От дейностите на политическа групировка “Прокуратура” става видно, че тя твърдо счита да се “коалира” с ръководещото ядро от ГЕРБ и Движение за права и свободи. По принцип антикорупционните звена са направени да работят и против ръководещите.Успешни образци като интервенция “Чисти ръце” в Италия демонстрират тъкмо това.
В България обаче наказателната политика на обвиняването е ориентирана съвсем напълно към неуправляващи, към опозицията и изключително към онази нейна част, която е с проевропейска устременост. Вярно е, че Марешки, Банев, Бенчо Бенчев също се оказаха на прицел, само че общият принцип си остава годен: хора, които са отвън управническото ядро.
Резултатът
България е страна на парадоксите, за какво тогава да няма още един: всички приказват за корупция по така наречен високи етажи, само че партия “Прокуратура” явно не смее да вдигне взор към тях. Предпочита да се вихри в мазето и в партера на властта.
За някои тази политика сигурно е доста комфортна. За тези да вземем за пример, които желаят в аферата „ КТБ " отговорен да излезе единствено и само Цветан Василев. Сякаш не беше деликатно отглеждан и защитаван, а по-късно изпъден в странство от другарите си по върховете на страната - държавни управления, регулатори, служби, партии и така нататък Удобна и за тези, които с вериги от подставени лица прибират лъвския къс от държавните поръчки и управляват огромна част от българската стопанска система, която другояче се има от Марк Жирардели и починалия Луи дьо Финес…
Едно е ясно обаче: когато политиката на групировка “Прокуратура” е толкоз проправителствена, става рисково човек да мине в съпротива. Но то май и по времето на Бай Ганьо е било по този начин.
" Дойче веле "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ