Особености на българския национален евровот
В България се гласоподава свободно към този момент близо 30 години. За това време представителната ни народна власт е минала дълъг път, който обаче май ще се окаже циничен кръг. Миналата неделя доказахме за следващ път, че не сме подготвени да поемем отговорност за личното си бъдеще и продължаваме да не разбираме смисъла на думата " представител ".
И в случай че двамата съществени играчи във вота за Европарламента - Българска социалистическа партия и ГЕРБ, заложиха съвсем напълно на познатата номенклатурна формула, в която лицата на претендентите за Брюксел остават на назад във времето, то по-малките партии и обединения се пробваха да вършат акция, залагаща на самостоятелните качества на своите претенденти. Преференциалното гласоподаване и опцията да припознаеш " своя претендент " е самобитен връх в демократичните процеси, само че остава прекомерно неверно свестен топос в нашето общество. Смисълът на преференциалния избор е да покажем на партиите, че следим техните вътрешни процеси и познаваме хората, които стоят зад номерата в бюлетината, и сами можем да преценим кой от тях е заслужен да бъде " национален фаворит ".
Каква обаче я свършихме с преференциите. От тях в действителност се възползва само Андрей Слабаков. И в този момент в Брюксел ще имат сериозен проблем - по какъв начин да обяснят на новоизпечения български харамия, че в Европарламента не се пуши. Това е все едно Волен Сидеров да разбере, че ресторант " Лебед " в белгийската столица не му е бащиния.
Самият аз одобрявам режисьора в ролята му на коментатор на публичните процеси, тезите му за цигарите и равнището на културата у нас. Но съм съвсем сигурен, че доста бързо ще се отчайвам от евродепутата Слабаков. Защото в Брюксел ще замине един преднамерен човек, за който светът е единствено в черно и бяло (понякога с нюанси на тютюнево). Слабаков ще гласоподава закони, ще дебатира за размера на дотациите, които България ще получава, ще дава мнение за пакета " Мобилност " и всичко това ще го прави човек, който искрено признава, че по никакъв начин не споделя европейските полезности. Преди време един по-опитен от мен човек ми разказваше за бащата на Андрей - Петър Слабаков, породист демократ от първите редици на митингите на Съюз на демократичните сили при започване на 90-те, герой за цивилен права и свободи. Крушата обаче от време на време пада надалеч от дървото. Днес, 30 години по-късно, синът му ще съставлява в Брюксел българите, които мечтаят за водача със здрава ръка, който знае по какъв начин да размахва сопата, с цел да ни оправи.
Като цяло в неделя още веднъж показахме, че сме надалеч от стандартите на гражданското общество, което сякаш градим от 30 години. А преференциалния избор го използвахме по този начин, като че ли си избираме приятели за масата, а не визионери, които да трансфорат България в действителна част от просперираща Европа, за която толкоз натискаме да се движи на една скорост.
И в случай че двамата съществени играчи във вота за Европарламента - Българска социалистическа партия и ГЕРБ, заложиха съвсем напълно на познатата номенклатурна формула, в която лицата на претендентите за Брюксел остават на назад във времето, то по-малките партии и обединения се пробваха да вършат акция, залагаща на самостоятелните качества на своите претенденти. Преференциалното гласоподаване и опцията да припознаеш " своя претендент " е самобитен връх в демократичните процеси, само че остава прекомерно неверно свестен топос в нашето общество. Смисълът на преференциалния избор е да покажем на партиите, че следим техните вътрешни процеси и познаваме хората, които стоят зад номерата в бюлетината, и сами можем да преценим кой от тях е заслужен да бъде " национален фаворит ".
Каква обаче я свършихме с преференциите. От тях в действителност се възползва само Андрей Слабаков. И в този момент в Брюксел ще имат сериозен проблем - по какъв начин да обяснят на новоизпечения български харамия, че в Европарламента не се пуши. Това е все едно Волен Сидеров да разбере, че ресторант " Лебед " в белгийската столица не му е бащиния.
Самият аз одобрявам режисьора в ролята му на коментатор на публичните процеси, тезите му за цигарите и равнището на културата у нас. Но съм съвсем сигурен, че доста бързо ще се отчайвам от евродепутата Слабаков. Защото в Брюксел ще замине един преднамерен човек, за който светът е единствено в черно и бяло (понякога с нюанси на тютюнево). Слабаков ще гласоподава закони, ще дебатира за размера на дотациите, които България ще получава, ще дава мнение за пакета " Мобилност " и всичко това ще го прави човек, който искрено признава, че по никакъв начин не споделя европейските полезности. Преди време един по-опитен от мен човек ми разказваше за бащата на Андрей - Петър Слабаков, породист демократ от първите редици на митингите на Съюз на демократичните сили при започване на 90-те, герой за цивилен права и свободи. Крушата обаче от време на време пада надалеч от дървото. Днес, 30 години по-късно, синът му ще съставлява в Брюксел българите, които мечтаят за водача със здрава ръка, който знае по какъв начин да размахва сопата, с цел да ни оправи.
Като цяло в неделя още веднъж показахме, че сме надалеч от стандартите на гражданското общество, което сякаш градим от 30 години. А преференциалния избор го използвахме по този начин, като че ли си избираме приятели за масата, а не визионери, които да трансфорат България в действителна част от просперираща Европа, за която толкоз натискаме да се движи на една скорост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ