В България няма турски училища, турски автори не са включени

В България няма турски учебни заведения, турски създатели не са включени в българските учебници и езикът умира, до момента в който в Македония ползата към този майчин език се покачва, оповестява Анадолската организация, съобщи кореспондентът на БГНЕС.

Констатацията за „ преброените дни “ на езика е на издатели на турскоезични списания по време на интернационална конференция в Истанбул, отдадена на проблемите с разпространяването на въпросната литература в страните на Балканите. Редакторът на популяризираното в България списание „ Мюсюлмани “ Джемал Хатип показва, че издаването на турскоезични медии в балканските страни се сблъсква с доста и тежки проблеми. „ Читателите на турскоезични списания на Балканите са малко. За страдание, в България през последните години не се преподава турски език и заради това младите ни хора не помнят езика. Докато при започване на 90-е години на предишния век ползата към проучването на турския беше доста по-голям, в този момент в българските учебни заведения се образоват едвам 2 000 деца. Така е, тъй като това е свободно избираем предмет и са нужни минимум 12 възпитаници, с цел да има часове по него. Но и децата избират спорта или уроците по изобразително изкуство, вместо майчиния си език “, изяснява участникът от България. Според него фактът, че езикът не се избира и преподава е повода да не се четат и религиозни книги на турски, не се отглеждат писатели и в случай че по този начин продължава, след 20-30 години няма да има и диря от него. Мисля, че турският език в България живее последните си дни, споделя редакторката на списанието за просвета и литература „ Алев “ Емел Балъкчъ. „ В българските учебници не са включени творби на турски литератори и децата ни нямат шанса да четат нашите писатели и поети. Нямаме и наша медия, където да се показваме. Езикът ни, литературата ни изчезват, културата ни, традициите и обичаите ни също. Политиците ни да не си фантазират, че са над всички и да открият минимум 1-2 учебни заведения в България. Така децата ще се образоват на майчиния си език и ще заобичат своите писатели, творбите и културата им. Но на този стадий ние не съумяваме да ги накараме да обичат родния си език, в противен случай, те го ненавиждат и това е тъй като цялото им обучение минава на български “, установи Балъкчъ. Мехмет Ариф от Македония е редактор на изданието „ Мост “, излизащо на турски в страната и е ръководител на Съюза на турските списания в света. Той твърди, че близо 100 000 души от македонското население са турци, само че с ангажимента, че цифрата може да не е тъкмо, защото по политически аргументи броене не е било правено дълги години. Поради това считаме, че близо 500 000 македонски жители приказват на турски и множеството от тях са албанци, споделя участникът от Скопие. Според него обстановката в Македония е доста по-различна от тази в България – през последните 10 години ползата към Турция и турския език се усилва интензивно и принос за това имат турските кино сериали. „ В Македония турският се учи в началното учебно заведение, за децата се издава списание „ Карделен “ / “Кокиче “/, с което ги мотивираме да обичат майчиния си език. С литературното сп. “Мост “ работим за обгръщане на младежите, за ограмотяването им на писмен език. Имаме и новинарски портал, поставяме старания нашата лична стратегия да бъде по-публична. Комуникацията единствено със списания на Балканите обаче би трябвало да се приключи “, приканва македонският представител във форума. В Босна и Херцеговина няма турско население, само че езикът е на елитна позиция и има турци, които се учат и работят в страната, показва редакторът на единственото турскоезично издание в страната „ Другите “ Енес Гюлер. Хюсеин Мехмет, редактор на излизащото в Гърция сп. “Фияка “ споделя, че в страната има съществени проблеми с печата на издания на турски език и на религиозна литература.

БГНЕС напомня, че дефицитът на деца от малцинствата в Гърция принуди управляващите да закрият 60 учебни заведения, от които 9 турски, през септември 2016 година Това тогава провокира острата реакция на Турция. През март т.г. кметове от област Кърджали се срещнаха с министъра на образованието Красимир Вълчев и настояха да се основат действителни условия за проучването на турския език като майчин в учебните заведения. По техни данни през 1992-1993г. турски език в България са изучавали 114 000 деца, а през днешния ден броят на учениците е паднал до 6 000. /БГНЕС