Лобистите: 9 стратегии за влияние върху властите
В България няма публично приети лобисти, въпреки сходна активност да не е непозната на нашата икономическа и политическа реалност. Но изключително в Съединени американски щати, а в други страни, тази процедура е необятно развита - публично позволена и добре платена.
На лобистите заплащат крупни суми фирмите и други организации, които желаят да се окаже въздействие върху вземането на избрани политически решения - от парламентите или държавните управления. Възложителите на тази поръчки са мощно заинтригувани от това, с цел да изградят сполучливо своите пазарни тактики.
Обикновено лобистите работят в сянка и го вършат съзнателно, не са доста известни на необятната общност.
Разказваме за 10 съществени метода, което употребяват лобистите с цел да посгинат своите цели.
1. Контролиране на полемиката
Лобистите са добре осведомени с изкуството за водене на полемики и договаряния. Те могат ловко да минават от тематика, в която не могат да завоюват, на такава, в която сполучливо могат да потвърдят своите тези.
Ако да вземем за пример, публичната полемика за екологичните последствия се оказва неподходяща за техните цели, те елементарно могат да преминат към евентуалните стопански изгоди, които мечтаното решение ще донесе.
А характерната тематика, която преди този момент едвам се е докосвала в границите на полемиката, става нейна съществена тематика. А това, което в началото се е обсъждало като основен въпрос, става по този начин да наподобява незначителен, макар публичното неодобрение.
Тази тактика от лобистите се употребява във всяка сфера - от нуклеарната енергетика до обществените промени.
2. Използване на медиите
Майсторството се заключава в това, тъкмо да знаеш да включиш медиите в лобистката акция, и по кое време това е ненужно или дори нездравословно.
Защото нормално, колкото повече се шуми по даден въпрос, толкоз по-малко контролът е в ръцете на лобистите. Но по повод въздействието върху държавните управления медиите играят основна роля.
Затова всички известия и изявления по тематиката би трябвало грамотно да се приготвят. И дори, когато задачата на корпорациите е да получат полза, то това би трябвало да се подава на обществото от позиция на националните ползи.
Такива да вземем за пример постоянно са икономическия напредък, увлечението на работните места, вероятностите за младите, и други сходни значими за обществото въпроси.
3. Намиране на поддръжници и съдружници
Не е доста добре, в случай че корпорацията е единствената, която моли държавното управление да вземе обещано решение.
Това ще наподобява като особено посредничество за частен интерес. Важно е да има " хор от гласове ", които също се интересуват от сходно решение.
4. Купуване на доверие
От позиция на публичното мнение, една компания е измежду минимум надеждните източници на информация.
Ето за какво лобистите се нуждаят от хипотетично самостоятелни, надеждни хора, които могат да показват концепциите, от които те се нуждаят.
За отбелязване е, че тютюневите компании изключително постоянно употребяват тази тактика.
5. Спонсориране на проучвателен център
Подобна тактика следва и от миналата точка - от време на време не е належащо особено да се основават източници на информация, тъй че те да предават нужните на лобистите внушения.
Достатъчно е да се спонсорират към този момент съществуващи аналитични центрове, които са подготвени да дават всевъзможни услуги на фирмите: особено направен отчет, който води до верните мисли и акцентира нужните хрумвания, събития, на които ще бъдат поканени верните хора и така нататък
6. Консултиране с критиците
Компаниите, които възнамеряват развиване, би трябвало да оценят рисковете и евентуалните проблеми.
В този случай те употребяват съвещания и препоръки на критиците, които правят така наречен " разузнаване на публичното мнение ".
За доста корпорации такива съвещания са превъзходен метод да се чуе намерено рецензията на съперниците и да се извлече от тях нужната информация.
И това става благодарение на тези канали, които са от изгода за самата корпорация.
Всичко това дава опция да се повлияе на хода на полемиката, да се търсят причини в интерес на мечтаното решение.
7. Неутрализиране на опозицията
Лобистите преглеждат битката си с деятели, насочени към опозицията, като партизанска война. Те желаят държавното управление да се вслуша в мнението им, само че да пренебрегва изказванията на съперниците.
Лобистите са създали тактика за обезвреждане на съперниците.
На първо място, те следят активността на опозиционните групи. Така че, има специфични хора, които следват всяка тяхна стъпка в интернет.
Това е належащо за следене и на най-малките сигнали, които провокират угриженост. Отнема доста време, само че е значимо.
Освен това лобистите употребяват тактиката " разделяй и владей ". Те разделят публичните групи на другари и врагове, като откриват положителни връзки с " другари " и нападат " врагове ". В резултат на това групите по ползи могат да се затруднят да се обединят и образуват обединен фронт.
Има и други, по-сериозни способи, които изискват доста време и пари, по-специално потребление на шпионаж, навлизане в групите на съперниците. Но такива способи се употребяват в тези случаи, в случай че са заложени огромни пари и ползите на огромните играчи.
8. Наблюдаване и следена на интернет
Лобистите споделят, че в интернет царува цялостна народна власт. Ето за какво е толкоз значимо да се следи информацията, оповестена онлайн.
Лобистките организации основават " кухи " блогове, в които те разгласяват известия за пресата, които никой няма да прочете. Наистина значимата информация се съдържа на други места, по-специално в разнообразни рейтинги, които могат да бъдат открити в Гугъл.
Лобистите се основават на обстоятелството, че доста е малко евентуално хората да търсят информация отвън първата връзка, която се появи в търсенето.
По този метод те вършат отрицателната информация да изчезне от погледа.
Друг метод да се ограничи отрицателната информация по тематика, която е значима за лобиститите, е да се редактира Уикипедия.
9. Достъп до политиците
Без подозрение лобистите би трябвало да имат достъп до политиците. Това не постоянно значи, че те могат да окажат директно влияние, само че споразуменията могат да се вършат единствено при персонално другарство.
И достъпът до политиците може да се купи. Не постоянно се заплаща в брой, а по-скоро като инвестиция в запознанства.
Лобистите построяват доверие, оферират помощ и одобряват застъпничество.
Най-добрият метод за създаване на другарства с политици е да се наемат или ангажират другари на политици, някогашни техни сътрудници и чиновници. /money.bg
На лобистите заплащат крупни суми фирмите и други организации, които желаят да се окаже въздействие върху вземането на избрани политически решения - от парламентите или държавните управления. Възложителите на тази поръчки са мощно заинтригувани от това, с цел да изградят сполучливо своите пазарни тактики.
Обикновено лобистите работят в сянка и го вършат съзнателно, не са доста известни на необятната общност.
Разказваме за 10 съществени метода, което употребяват лобистите с цел да посгинат своите цели.
1. Контролиране на полемиката
Лобистите са добре осведомени с изкуството за водене на полемики и договаряния. Те могат ловко да минават от тематика, в която не могат да завоюват, на такава, в която сполучливо могат да потвърдят своите тези.
Ако да вземем за пример, публичната полемика за екологичните последствия се оказва неподходяща за техните цели, те елементарно могат да преминат към евентуалните стопански изгоди, които мечтаното решение ще донесе.
А характерната тематика, която преди този момент едвам се е докосвала в границите на полемиката, става нейна съществена тематика. А това, което в началото се е обсъждало като основен въпрос, става по този начин да наподобява незначителен, макар публичното неодобрение.
Тази тактика от лобистите се употребява във всяка сфера - от нуклеарната енергетика до обществените промени.
2. Използване на медиите
Майсторството се заключава в това, тъкмо да знаеш да включиш медиите в лобистката акция, и по кое време това е ненужно или дори нездравословно.
Защото нормално, колкото повече се шуми по даден въпрос, толкоз по-малко контролът е в ръцете на лобистите. Но по повод въздействието върху държавните управления медиите играят основна роля.
Затова всички известия и изявления по тематиката би трябвало грамотно да се приготвят. И дори, когато задачата на корпорациите е да получат полза, то това би трябвало да се подава на обществото от позиция на националните ползи.
Такива да вземем за пример постоянно са икономическия напредък, увлечението на работните места, вероятностите за младите, и други сходни значими за обществото въпроси.
3. Намиране на поддръжници и съдружници
Не е доста добре, в случай че корпорацията е единствената, която моли държавното управление да вземе обещано решение.
Това ще наподобява като особено посредничество за частен интерес. Важно е да има " хор от гласове ", които също се интересуват от сходно решение.
4. Купуване на доверие
От позиция на публичното мнение, една компания е измежду минимум надеждните източници на информация.
Ето за какво лобистите се нуждаят от хипотетично самостоятелни, надеждни хора, които могат да показват концепциите, от които те се нуждаят.
За отбелязване е, че тютюневите компании изключително постоянно употребяват тази тактика.
5. Спонсориране на проучвателен център
Подобна тактика следва и от миналата точка - от време на време не е належащо особено да се основават източници на информация, тъй че те да предават нужните на лобистите внушения.
Достатъчно е да се спонсорират към този момент съществуващи аналитични центрове, които са подготвени да дават всевъзможни услуги на фирмите: особено направен отчет, който води до верните мисли и акцентира нужните хрумвания, събития, на които ще бъдат поканени верните хора и така нататък
6. Консултиране с критиците
Компаниите, които възнамеряват развиване, би трябвало да оценят рисковете и евентуалните проблеми.
В този случай те употребяват съвещания и препоръки на критиците, които правят така наречен " разузнаване на публичното мнение ".
За доста корпорации такива съвещания са превъзходен метод да се чуе намерено рецензията на съперниците и да се извлече от тях нужната информация.
И това става благодарение на тези канали, които са от изгода за самата корпорация.
Всичко това дава опция да се повлияе на хода на полемиката, да се търсят причини в интерес на мечтаното решение.
7. Неутрализиране на опозицията
Лобистите преглеждат битката си с деятели, насочени към опозицията, като партизанска война. Те желаят държавното управление да се вслуша в мнението им, само че да пренебрегва изказванията на съперниците.
Лобистите са създали тактика за обезвреждане на съперниците.
На първо място, те следят активността на опозиционните групи. Така че, има специфични хора, които следват всяка тяхна стъпка в интернет.
Това е належащо за следене и на най-малките сигнали, които провокират угриженост. Отнема доста време, само че е значимо.
Освен това лобистите употребяват тактиката " разделяй и владей ". Те разделят публичните групи на другари и врагове, като откриват положителни връзки с " другари " и нападат " врагове ". В резултат на това групите по ползи могат да се затруднят да се обединят и образуват обединен фронт.
Има и други, по-сериозни способи, които изискват доста време и пари, по-специално потребление на шпионаж, навлизане в групите на съперниците. Но такива способи се употребяват в тези случаи, в случай че са заложени огромни пари и ползите на огромните играчи.
8. Наблюдаване и следена на интернет
Лобистите споделят, че в интернет царува цялостна народна власт. Ето за какво е толкоз значимо да се следи информацията, оповестена онлайн.
Лобистките организации основават " кухи " блогове, в които те разгласяват известия за пресата, които никой няма да прочете. Наистина значимата информация се съдържа на други места, по-специално в разнообразни рейтинги, които могат да бъдат открити в Гугъл.
Лобистите се основават на обстоятелството, че доста е малко евентуално хората да търсят информация отвън първата връзка, която се появи в търсенето.
По този метод те вършат отрицателната информация да изчезне от погледа.
Друг метод да се ограничи отрицателната информация по тематика, която е значима за лобиститите, е да се редактира Уикипедия.
9. Достъп до политиците
Без подозрение лобистите би трябвало да имат достъп до политиците. Това не постоянно значи, че те могат да окажат директно влияние, само че споразуменията могат да се вършат единствено при персонално другарство.
И достъпът до политиците може да се купи. Не постоянно се заплаща в брой, а по-скоро като инвестиция в запознанства.
Лобистите построяват доверие, оферират помощ и одобряват застъпничество.
Най-добрият метод за създаване на другарства с политици е да се наемат или ангажират другари на политици, някогашни техни сътрудници и чиновници. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ