Куриоз: Нямаме действащ закон за погребалния бизнес
В България няма настоящ закон за погребалния бизнес. Преди години е юридически опит да бъде признат подобен, само че всичко е завършва с първото четене в Народното събрание. Основната задача пред Съюза на погребалните компании в България е законово контролиране на бранша. Варна беше хазаин на 52-рата среща на Международната Федерация на фирмите от Погребалния бизнес, предава БНР.
Основният проблем пред погребалния бранш е неналичието на обединен нормативен акт, който да регламентира тази характерна и витално значима за хората активност. Според ръководителя на Съюза на погребалните компании в България Атанас Аргиров главната причина да няма закон за погребалния бизнес са разнообразни ползи.
" В Европейски Съюз България е една от дребното страни, в която няма закон за траурно-обредната активност. След 90-та година общините получиха правото да реализират тази активност съвсем монополно. На процедура през годините имаше общини, които единствено те имаха правото да правят тази активност. "
Атанас Аргиров е безапелационен, че поради неналичието на закон, който да контролира бранша, пораждат редица проблеми.
" Да се търсят разновидности за понижение на ставката на Данък добавена стойност. "
Погребалните сътрудници отново ще работят по комерсиалния закон, само че смисълът е различен.
" Трябва да имаш характерни условия за база, за личен състав, за техника. "
И до момента в който в България и частни, и общински компании се занимават с тази активност, във Англия работят единствено частни, разяснява Емерсон Делука, изпълнителен секретар на Международната Федерация на фирмите от Погребалния бизнес.
„ Във Англия към момента нямаме законова регулация на погребалния бизнес. Но нещата се движат в тази посока, тъй като преди няколко години държавното управление направи изследване, при което беше открито, че в бранша има проблем с цените, качеството на услугите, доста несъгласия. Така се стигна до решението да се усили държавният надзор върху погребенията. Вече има признати няколко регулации. И се движим към цялостна регулация на бранша. Според мен за огромните и лоялни компании, тези законови ограничения няма да са проблем. Проблем ще бъдат за тези, които не желаят да съблюдават никакви правила.
В Полша в бранша работят както частни, по този начин и общински сътрудници. Но там има закон. Проблемът с него е, че е от предишния век и не дава отговор на съвременността. Катарина Супа, основен редактор на списание " Танос ", което се издава от Международната Федерация на фирмите от Погребалния бизнес разяснява.
„ В Полша провокациите пред погребалния бизнес са същите или съвсем същите, както на всички места. Работим за смяна на закона за погребенията. За момента обаче смяната е невъзможна. Имаме нов план. Внесен е в Народното събрание, само че ни предстоят избори и работата по него е спряна. В момента погребалната промишленост в страната действа по закон от 1956 година. И той по никакъв метод не дава отговор на нуждите на актуалното общество. ”
Почти във всички страните от Западна Европа има развита система за застраховка “Погребение ”, която в огромна степен оказва помощ на фамилиите, изгубили непосредствен. В част от Европейски Съюз страната изплаща помощи за заравяне.
„ В Полша има обществени погребения, които се поемат от локалните управляващи. Обаче съществува обществен държавен фонд, от който всяко семейство може да се възползва, когато погребва собствен непосредствен. Парите се изплащат против предоставени разходни документи и в случай че е спазен законът. ”
„ Във Англия обществените погребения се поемат от локалната власт, само че тя подписва контракт с частни компания, за осъществяването на активността. ”
В доста страни от Европа кремацията доминира над обичайните форми на заравяне: В Швейцария доближава до 86%, в Словения 83 на 100 от хората избират да кремират умрелите си близки. И в България кремацията става все по-желан метод за изпращане на умрелите, само че към момента не и в сходни мащаби.
Основният проблем пред погребалния бранш е неналичието на обединен нормативен акт, който да регламентира тази характерна и витално значима за хората активност. Според ръководителя на Съюза на погребалните компании в България Атанас Аргиров главната причина да няма закон за погребалния бизнес са разнообразни ползи.
" В Европейски Съюз България е една от дребното страни, в която няма закон за траурно-обредната активност. След 90-та година общините получиха правото да реализират тази активност съвсем монополно. На процедура през годините имаше общини, които единствено те имаха правото да правят тази активност. "
Атанас Аргиров е безапелационен, че поради неналичието на закон, който да контролира бранша, пораждат редица проблеми.
" Да се търсят разновидности за понижение на ставката на Данък добавена стойност. "
Погребалните сътрудници отново ще работят по комерсиалния закон, само че смисълът е различен.
" Трябва да имаш характерни условия за база, за личен състав, за техника. "
И до момента в който в България и частни, и общински компании се занимават с тази активност, във Англия работят единствено частни, разяснява Емерсон Делука, изпълнителен секретар на Международната Федерация на фирмите от Погребалния бизнес.
„ Във Англия към момента нямаме законова регулация на погребалния бизнес. Но нещата се движат в тази посока, тъй като преди няколко години държавното управление направи изследване, при което беше открито, че в бранша има проблем с цените, качеството на услугите, доста несъгласия. Така се стигна до решението да се усили държавният надзор върху погребенията. Вече има признати няколко регулации. И се движим към цялостна регулация на бранша. Според мен за огромните и лоялни компании, тези законови ограничения няма да са проблем. Проблем ще бъдат за тези, които не желаят да съблюдават никакви правила.
В Полша в бранша работят както частни, по този начин и общински сътрудници. Но там има закон. Проблемът с него е, че е от предишния век и не дава отговор на съвременността. Катарина Супа, основен редактор на списание " Танос ", което се издава от Международната Федерация на фирмите от Погребалния бизнес разяснява.
„ В Полша провокациите пред погребалния бизнес са същите или съвсем същите, както на всички места. Работим за смяна на закона за погребенията. За момента обаче смяната е невъзможна. Имаме нов план. Внесен е в Народното събрание, само че ни предстоят избори и работата по него е спряна. В момента погребалната промишленост в страната действа по закон от 1956 година. И той по никакъв метод не дава отговор на нуждите на актуалното общество. ”
Почти във всички страните от Западна Европа има развита система за застраховка “Погребение ”, която в огромна степен оказва помощ на фамилиите, изгубили непосредствен. В част от Европейски Съюз страната изплаща помощи за заравяне.
„ В Полша има обществени погребения, които се поемат от локалните управляващи. Обаче съществува обществен държавен фонд, от който всяко семейство може да се възползва, когато погребва собствен непосредствен. Парите се изплащат против предоставени разходни документи и в случай че е спазен законът. ”
„ Във Англия обществените погребения се поемат от локалната власт, само че тя подписва контракт с частни компания, за осъществяването на активността. ”
В доста страни от Европа кремацията доминира над обичайните форми на заравяне: В Швейцария доближава до 86%, в Словения 83 на 100 от хората избират да кремират умрелите си близки. И в България кремацията става все по-желан метод за изпращане на умрелите, само че към момента не и в сходни мащаби.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ