Лошо образование, слаба държава: Накъде върви България?
В България нараства броят на децата от фамилии с ниско обучение. И това не е единственият проблем. Лошото качество на българското обучение може трайно да закотви България на дъното. За десетилетия напред, отбелязва анализаторът Петър Чолаков в коментар за Deutsche Welle .
Известно е, че децата от по-заможните фамилии имат съществени просветителни преимущества пред останалите. Можем да преглеждаме това като проявяване на така наречен „ резултат на насъбраните изгоди ” или „ принцип на Матей ”, дефиниран през 1968 от социолога Робърт K. Мъртън. Принципът се базира на един от най-песимистичните пасажи в Библията, който откриваме в Евангелието от Матея: „ всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има ” (Матей 25:29). Всички сме чували делничното формулиране на едно от проявленията му: „ богатите стават по-богати, а бедните по-бедни ”. И един любопитен факт: синът на Мъртън е нобелов лауреат по стопанска система.
Българската просветителна система потвърждава връзката сред високия икономическия статус на родителите (но също и други индикатори, като степента на образованост) и достиженията на техните деца в учебно заведение. Въпреки това, както показва А. Христова в публикация в „ Дневник ”, най-облагодетелстваните български възпитаници показват едни от най-високите равнища на функционална неначетеност и едни от най-ниските равнища на високи достижения. Само 7.2% от елитните възпитаници в България реализират резултат над пето равнище на ПИЗА (т.е. високи постижения) при всеобщо двойно и тройно по-високи дялове в множеството европейски страни.
Какви са аргументите? Тук ще се задоволя с това да изкажа няколко хипотези. На първо място, обяснението може да се крие в изоставащото качество на образованието в България. Това се отнася освен до учебните заведения, само че и до университетите, в това число „ елитните ” учебни заведения и университети. Друга причина, която евентуално работи дружно с първата, са поведенческите модели. Далеч не всички заможни родители в България се водят от убеждението, че „ без просвета няма удача ”.
Като политолог и учител имам постоянни срещи със студенти. Моето усещане, а и това на множеството сътрудници е, че те всеобщо демонстрират все по-ниска мотивация за учене. Обикновено младежите изясняват своята индиферентност точно с разминаването сред „ обезпечена диплома ” и това, което безмилостно им постанова университетът на живота.
Всички знаем за годишно увеличаващия се брой слаби оценки на матурите. През 2019 година да вземем за пример двойките по български език и литература са се нараснали с 1277 спрямо 2018, а отличните оценки са намалели с 1412. Да не забравяме, че заможните родители могат да обезпечат освен следването, а и изпращането на децата от по-ниските просветителни степени на „ по-хубаво място ” – да вземем за пример в чужбина. Това става все по-честа процедура.
Има и изключения: надарени деца от небогати фамилии, които съумяват да се преборят за елитни стипендии в изискванията на яростна конкуренция, които покоряват едно след друго водещи образователни заведения в света, а по-късно стартират влиятелна, високоплатена работа. Но това, дръзвам да настоявам, са изолирани случаи, които удостоверяват резултата на Матей.
В България нараства броят на учениците от фамилии с ниско обучение. На дневен ред стои и исполинският въпрос с интеграцията на ромите. По-малко от 1% от тях имат висше обучение, само че тези, които са го приключили, се осъществят на пазара на труда съвсем също толкоз добре, колкото и останалите висшисти. Нивото на безработица измежду висшистите роми е под 3 на 100. Това демонстрира, че е в полза на цялото общество да се поставят по-големи старания за образоването на ромите.
Но дано погледнем и към един различен фактор, влияещ на качеството на образованието в България: ниските преподавателски заплати. Бисмарк преди време е споделил, че „ отношението на страната към учителите - това е държавна политика, която свидетелства или за силата на страната, или за нейната уязвимост ”.
За учебните заведения и университетите е мъчно да привлекат и задържат най-хубавите преподаватели. Средната учителска заплата е 1300 лв.. Въпреки нарастването на възнагражденията, в цялата страна има дефицит на учители, призна министърът на образованието и науката Вълчев. Между 4000-5000 учители се пенсионират годишно, някои работят след навършване на пенсионна възраст. Очаква се, че дефицитът на учители ще продължи да се задълбочава през идващото десетилетие.
Ясно е също, че единствено с „ повдигането ” на заплатите качеството на образованието няма да се увеличи. Необходим е по-строг асортимент на преподавателите, само че това мъчно ще стане, до момента в който няма задоволително претенденти за тази специалност. С последните нормативни промени, които вкараха наложителни минимални условия към научните служащи, бе изработен някакъв опит са превъзмогването на хаоса в университетските среди. Министър Вълчев обаче отхвърля да се ангажира с увеличението на заплатите на учените. А те изостават още по-драматично и от учителските.
Ако не бъдат взети незабавни ограничения, тези неподходящи трендове ще предопределят бъдещето на най-бедната страна в Европейски Съюз и България трайно ще си стои закотвена на дъното. В съпоставяне с „ отличниците " в европейското семейство тя ще е все по този начин неконкурентоспособна, незадоволително образована и още по-силно застрашена от бедност.
Известно е, че децата от по-заможните фамилии имат съществени просветителни преимущества пред останалите. Можем да преглеждаме това като проявяване на така наречен „ резултат на насъбраните изгоди ” или „ принцип на Матей ”, дефиниран през 1968 от социолога Робърт K. Мъртън. Принципът се базира на един от най-песимистичните пасажи в Библията, който откриваме в Евангелието от Матея: „ всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има ” (Матей 25:29). Всички сме чували делничното формулиране на едно от проявленията му: „ богатите стават по-богати, а бедните по-бедни ”. И един любопитен факт: синът на Мъртън е нобелов лауреат по стопанска система.
Българската просветителна система потвърждава връзката сред високия икономическия статус на родителите (но също и други индикатори, като степента на образованост) и достиженията на техните деца в учебно заведение. Въпреки това, както показва А. Христова в публикация в „ Дневник ”, най-облагодетелстваните български възпитаници показват едни от най-високите равнища на функционална неначетеност и едни от най-ниските равнища на високи достижения. Само 7.2% от елитните възпитаници в България реализират резултат над пето равнище на ПИЗА (т.е. високи постижения) при всеобщо двойно и тройно по-високи дялове в множеството европейски страни.
Какви са аргументите? Тук ще се задоволя с това да изкажа няколко хипотези. На първо място, обяснението може да се крие в изоставащото качество на образованието в България. Това се отнася освен до учебните заведения, само че и до университетите, в това число „ елитните ” учебни заведения и университети. Друга причина, която евентуално работи дружно с първата, са поведенческите модели. Далеч не всички заможни родители в България се водят от убеждението, че „ без просвета няма удача ”.
Като политолог и учител имам постоянни срещи със студенти. Моето усещане, а и това на множеството сътрудници е, че те всеобщо демонстрират все по-ниска мотивация за учене. Обикновено младежите изясняват своята индиферентност точно с разминаването сред „ обезпечена диплома ” и това, което безмилостно им постанова университетът на живота.
Всички знаем за годишно увеличаващия се брой слаби оценки на матурите. През 2019 година да вземем за пример двойките по български език и литература са се нараснали с 1277 спрямо 2018, а отличните оценки са намалели с 1412. Да не забравяме, че заможните родители могат да обезпечат освен следването, а и изпращането на децата от по-ниските просветителни степени на „ по-хубаво място ” – да вземем за пример в чужбина. Това става все по-честа процедура.
Има и изключения: надарени деца от небогати фамилии, които съумяват да се преборят за елитни стипендии в изискванията на яростна конкуренция, които покоряват едно след друго водещи образователни заведения в света, а по-късно стартират влиятелна, високоплатена работа. Но това, дръзвам да настоявам, са изолирани случаи, които удостоверяват резултата на Матей.
В България нараства броят на учениците от фамилии с ниско обучение. На дневен ред стои и исполинският въпрос с интеграцията на ромите. По-малко от 1% от тях имат висше обучение, само че тези, които са го приключили, се осъществят на пазара на труда съвсем също толкоз добре, колкото и останалите висшисти. Нивото на безработица измежду висшистите роми е под 3 на 100. Това демонстрира, че е в полза на цялото общество да се поставят по-големи старания за образоването на ромите.
Но дано погледнем и към един различен фактор, влияещ на качеството на образованието в България: ниските преподавателски заплати. Бисмарк преди време е споделил, че „ отношението на страната към учителите - това е държавна политика, която свидетелства или за силата на страната, или за нейната уязвимост ”.
За учебните заведения и университетите е мъчно да привлекат и задържат най-хубавите преподаватели. Средната учителска заплата е 1300 лв.. Въпреки нарастването на възнагражденията, в цялата страна има дефицит на учители, призна министърът на образованието и науката Вълчев. Между 4000-5000 учители се пенсионират годишно, някои работят след навършване на пенсионна възраст. Очаква се, че дефицитът на учители ще продължи да се задълбочава през идващото десетилетие.
Ясно е също, че единствено с „ повдигането ” на заплатите качеството на образованието няма да се увеличи. Необходим е по-строг асортимент на преподавателите, само че това мъчно ще стане, до момента в който няма задоволително претенденти за тази специалност. С последните нормативни промени, които вкараха наложителни минимални условия към научните служащи, бе изработен някакъв опит са превъзмогването на хаоса в университетските среди. Министър Вълчев обаче отхвърля да се ангажира с увеличението на заплатите на учените. А те изостават още по-драматично и от учителските.
Ако не бъдат взети незабавни ограничения, тези неподходящи трендове ще предопределят бъдещето на най-бедната страна в Европейски Съюз и България трайно ще си стои закотвена на дъното. В съпоставяне с „ отличниците " в европейското семейство тя ще е все по този начин неконкурентоспособна, незадоволително образована и още по-силно застрашена от бедност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ