Историци: Победата в спора няма да превърне македонците в българи
В България може би си мислят, че ще реализиран " победа " в разногласието с македонците, само че това сигурно няма да трансформира македонците в българи, показват историците Драги Георгиев и Петър Тодоров. Българската редакция на Дойче веле показва със съкращения общата публикация на двамата македонски историци - те са членове на смесената българо-македонска комисия, която трябваше да почисти противоречивите исторически въпроси сред двете страни.
Историята и по-точно нейното разбиране безспорно оказват огромно въздействие върху живота на хората в македонското и в българското общество. Всичко, което се отнася до особеното пояснение на предишното, провокира прочувствени реакции както измежду политическите елити, по този начин и измежду обществеността. От близо 70 години реториката е една и съща. Българите споделят: " Македонците фалшифицират историята " или " Македонците не признават, че крадат българската история " или пък " Македонците са българи. " На което македонците дават отговор: " Българите крадат македонската история " или " Българите са фашисти " или пък " Нямаме нищо общо с този татарски народ. "
" Седем десетилетия не съумяваме да изградим модерно свързване на инфраструктурите и да увеличим съдействието в културата и студентския продан, само че пък имаме премного сили да потвърждаваме неща, случили се преди 100, 200 или хиляда години и да си присвояваме това минало - без да разбираме, че то е споделено и не принадлежи единствено на една или друга нация. Всъщност няма минало на този свят, което да не е споделено. Този неуместен проблем още един път демонстрира, че нашият привидно към историята има поради най-много сегашното, а не толкоз предишното. "
Независимо от пандемията от ковид, историческите тематики и работата на двустранната Историческа комисия си остават настоящи, пишат създателите. След като се стопират на политически изказвания и реакции във връзка старта на договарянията със Северна Македония за приемане в Европейски Съюз, двамата членове на комисията установяват, че такова политизиране пречи на работата на този двустранен орган. И напомнят, че в предизборния интервал в Северна Македония те самите са се въздържали от изказвания заради опасението, че с тях може да се злоупотреби.
Обвинения от българска страна
" Също по този начин считаме, че сходни изказвания крият риска от прекачване на дебата в медиите. А един непрофесионален спор сигурно няма да помогне за създаване на доверие и за надмогване на историческо-политическия спор. (...) Още от декември 2019 година някои членове на Комисията от българска страна, българското държавно управление и някои български политици с искрено ревизионистична настройка към историята, ни упрекват, че македонците едностранно са прекратили активността на Комисията и са политизирали работата ѝ. Нещо повече: тези обвинявания и лъжи са показани и в Брюксел в подтекста на старта на договарянията за участие на Северна Македония в Европейски Съюз. "
Авторите пишат, че се насочат групови обвинявания от вида на " Македонците фалшифицират историята " и считат, че задачата на тези обвинявания е българската страна да излезе като " победител " в разногласието.
Има ли в действителност " обща история "?
" Победа - това значи да се наложи тезата, че географският район Македония исторически е български, а македонците са българи, които са станали македонци поради дейностите на " неприятните " комунисти през 1944.
Историческата подигравка става още по-голяма, като имаме поради, че нагледът към Македония, който през днешния ден се постанова в европейска България, в действителност е мощно повлиян таман от комунистите отпред с Тодор Живков и неговите наследници. Това изборно и политизирано схващане за македонците и Македония изяснява българското гледище да се одобри " общата история ", която стартира през 9 век и продължава до 1944. Терминът " обща история " се основава на убеждението, че това е единна и в това време застинала история единствено на един народ - българския, от който македонците са неразделна част. Такова изказване мъчно ще намерите в която и да е модерна доктрина за етническата или национална еднаквост. "
По-нататък в публикацията си създателите възразяват против изказванието, че Скопие едностранно е прекратило работата на Комисията. Според тях, членовете на Комисията от страна на Северна Македония са предложили тя да не се събира до провеждането на изборите в тяхната страна, само че да продължи активността си с замяна на мнения. Идеята била да се избегнат формалните съвещания на Комисията, които притеглят огромно публично внимание и могат да станат обект на корист с предизборни цели. Те изричат съжалението си, че българската страна отхвърлила тази концепция, която можела да помогне на Комисията да продължи работата си даже в сегашните условия на пандемия.
Време е да спратвзаимните обвинявания
" Следователно, с цел да се реализира общата цел и да се преодолее разногласието, е належащо да се промени методът и да спрат обвиняванията към другата страна. Нито един сходен спор в Европа и по света не е бил преодолян посредством триумфа на едната страна над другата. (...) Българските историци и политици може да си мислят, че ще реализиран " победа " в разногласието с македонците, само че това сигурно няма да трансформира македонците в българи. Напротив, ще докара още по-голямо разделяне и съмнение сред двата народа. 30 години след рухването на социализма македонската и българската исторически науки към момента са мощно идеологизирани и политизирани. При това тълкуването на предишното е много селективно, а историците си сортират тези източници и тези интервали от предишното, които служат на политическите цели, а не на науката. (...) От наша страна не би било почтено да премълчим, че избрани събития и персони в македонската историография са мощно политизирани и се преглеждат едностранчиво. Но същото би трябвало да се каже и за българската историография. "
Авторите напомнят, че взаимната Историческа комисия е била основана таман, с цел да се преодолее тази инерция. Те напомнят, че съгласно политиците, двустранният контракт с България е подписан в името на европейското бъдеще на района.
" В подобен случай дано в действителност да покажем, че го вършим в името на европейското бъдеще и по европейски метод. Но даже да го нямаше европейският подтекст, разногласието отново би трябвало да бъде решен. Защото нерешаването му ще бъде голяма загуба за двете страни и за двата народа ", пишат двамата създатели към края на публикацията си за " Дойче Веле ".
*Историкът Драги Георгиев е съпредседател на Комисията по историческите и просветителни въпроси сред Република Северна Македония и България. Историкът Петър Тодоров е член на същата комисия.
Историята и по-точно нейното разбиране безспорно оказват огромно въздействие върху живота на хората в македонското и в българското общество. Всичко, което се отнася до особеното пояснение на предишното, провокира прочувствени реакции както измежду политическите елити, по този начин и измежду обществеността. От близо 70 години реториката е една и съща. Българите споделят: " Македонците фалшифицират историята " или " Македонците не признават, че крадат българската история " или пък " Македонците са българи. " На което македонците дават отговор: " Българите крадат македонската история " или " Българите са фашисти " или пък " Нямаме нищо общо с този татарски народ. "
" Седем десетилетия не съумяваме да изградим модерно свързване на инфраструктурите и да увеличим съдействието в културата и студентския продан, само че пък имаме премного сили да потвърждаваме неща, случили се преди 100, 200 или хиляда години и да си присвояваме това минало - без да разбираме, че то е споделено и не принадлежи единствено на една или друга нация. Всъщност няма минало на този свят, което да не е споделено. Този неуместен проблем още един път демонстрира, че нашият привидно към историята има поради най-много сегашното, а не толкоз предишното. "
Независимо от пандемията от ковид, историческите тематики и работата на двустранната Историческа комисия си остават настоящи, пишат създателите. След като се стопират на политически изказвания и реакции във връзка старта на договарянията със Северна Македония за приемане в Европейски Съюз, двамата членове на комисията установяват, че такова политизиране пречи на работата на този двустранен орган. И напомнят, че в предизборния интервал в Северна Македония те самите са се въздържали от изказвания заради опасението, че с тях може да се злоупотреби.
Обвинения от българска страна
" Също по този начин считаме, че сходни изказвания крият риска от прекачване на дебата в медиите. А един непрофесионален спор сигурно няма да помогне за създаване на доверие и за надмогване на историческо-политическия спор. (...) Още от декември 2019 година някои членове на Комисията от българска страна, българското държавно управление и някои български политици с искрено ревизионистична настройка към историята, ни упрекват, че македонците едностранно са прекратили активността на Комисията и са политизирали работата ѝ. Нещо повече: тези обвинявания и лъжи са показани и в Брюксел в подтекста на старта на договарянията за участие на Северна Македония в Европейски Съюз. "
Авторите пишат, че се насочат групови обвинявания от вида на " Македонците фалшифицират историята " и считат, че задачата на тези обвинявания е българската страна да излезе като " победител " в разногласието.
Има ли в действителност " обща история "?
" Победа - това значи да се наложи тезата, че географският район Македония исторически е български, а македонците са българи, които са станали македонци поради дейностите на " неприятните " комунисти през 1944.
Историческата подигравка става още по-голяма, като имаме поради, че нагледът към Македония, който през днешния ден се постанова в европейска България, в действителност е мощно повлиян таман от комунистите отпред с Тодор Живков и неговите наследници. Това изборно и политизирано схващане за македонците и Македония изяснява българското гледище да се одобри " общата история ", която стартира през 9 век и продължава до 1944. Терминът " обща история " се основава на убеждението, че това е единна и в това време застинала история единствено на един народ - българския, от който македонците са неразделна част. Такова изказване мъчно ще намерите в която и да е модерна доктрина за етническата или национална еднаквост. "
По-нататък в публикацията си създателите възразяват против изказванието, че Скопие едностранно е прекратило работата на Комисията. Според тях, членовете на Комисията от страна на Северна Македония са предложили тя да не се събира до провеждането на изборите в тяхната страна, само че да продължи активността си с замяна на мнения. Идеята била да се избегнат формалните съвещания на Комисията, които притеглят огромно публично внимание и могат да станат обект на корист с предизборни цели. Те изричат съжалението си, че българската страна отхвърлила тази концепция, която можела да помогне на Комисията да продължи работата си даже в сегашните условия на пандемия.
Време е да спратвзаимните обвинявания
" Следователно, с цел да се реализира общата цел и да се преодолее разногласието, е належащо да се промени методът и да спрат обвиняванията към другата страна. Нито един сходен спор в Европа и по света не е бил преодолян посредством триумфа на едната страна над другата. (...) Българските историци и политици може да си мислят, че ще реализиран " победа " в разногласието с македонците, само че това сигурно няма да трансформира македонците в българи. Напротив, ще докара още по-голямо разделяне и съмнение сред двата народа. 30 години след рухването на социализма македонската и българската исторически науки към момента са мощно идеологизирани и политизирани. При това тълкуването на предишното е много селективно, а историците си сортират тези източници и тези интервали от предишното, които служат на политическите цели, а не на науката. (...) От наша страна не би било почтено да премълчим, че избрани събития и персони в македонската историография са мощно политизирани и се преглеждат едностранчиво. Но същото би трябвало да се каже и за българската историография. "
Авторите напомнят, че взаимната Историческа комисия е била основана таман, с цел да се преодолее тази инерция. Те напомнят, че съгласно политиците, двустранният контракт с България е подписан в името на европейското бъдеще на района.
" В подобен случай дано в действителност да покажем, че го вършим в името на европейското бъдеще и по европейски метод. Но даже да го нямаше европейският подтекст, разногласието отново би трябвало да бъде решен. Защото нерешаването му ще бъде голяма загуба за двете страни и за двата народа ", пишат двамата създатели към края на публикацията си за " Дойче Веле ".
*Историкът Драги Георгиев е съпредседател на Комисията по историческите и просветителни въпроси сред Република Северна Македония и България. Историкът Петър Тодоров е член на същата комисия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ