В България като парламентарна република трябва да се започне с

...
В България като парламентарна република трябва да се започне с
Коментари Харесай

Евелина Славкова: След промените трябва да се започне с Росен Желязков като кандидатура за служебен премиер

В България като парламентарна република би трябвало да се стартира с Росен Желязков от ГЕРБ като кандидатура за длъжностен министър председател, след конституционните промени, защото той е ръководител на Народно събрание. Това сподели политическият анализатор и социолог Евелина Славкова в “Денят на Фокус " по Радио “Фокус ".

“Президентът би трябвало, в случай че следваме логиката на тези промени, да предложи първо на него поста длъжностен министър председател. Това ще сътвори напрежение в опозицията и ще бъде мъчно за президента даже на равнище връзка с обществото ", счита тя. 

“При Димитър Радев, шефа на Българска народна банка към който също хипотетично може да се обърне Радев, има характерен проблем - той би трябвало да напусне поста си, с цел да одобри поста длъжностен министър председател, след което не би могъл още веднъж да се върне на позицията си в Българска народна банка. Има проблем с омбудсмана, която отпътува като арбитър в Страсбург и не мисля, че заместникът й би се съгласил да влезе в толкоз комплицирана политическа игра като премиерската. Трябва да търсим логичност в отводите на хората, на които би било препоръчано министър-председателското място. Така се отваря път за хора като Желязков и ръководителя на Сметната палата, които съгласно мен не биха отказали ", проучва обстановката Славкова. 

“Има доста хипотези за това, какво би се случило след парламентарен избор. Три основни стадия на политическия развой виждам все още - дали ще имаме избори 2 в 1 или в обособени седмици, дали ще има нов политически план или не и каква динамичност ще се сътвори от изборните резултати ", приключи разбора си Евелина Славкова.

В идващите няколко седмици би трябвало да следим дали няма да се появи нов политически индивид, който да каже “Стига! " на тази сглобка и да предизвика хора, дистанцирани от изборния развой, да гласоподават. Това би трансформирало прогнозите от днешна позиция, каз Евелина Славкова. “Ако няма подобен план, то следената конструкция на вота на база социологическите изследвания, демонстрира, че би имало разбърквания в резултатите и тогава въпросът е каква ще бъде дистанцията сред първия и втория, втория и третия и в каква преговорна обстановка ще бъдат сложени политическите обединения след изборите ", разясни анализаторът.

Шансовете за сформиране на кабинет клонят към нула с втория или третия изследователски мандат, сподели още Славкова. “Много мъчно би било да се случи друго. Нищо от това, което трябваше да бъде решено от досегашните сътрудници, не бе направено по отношение на абсурда с първия мандат. Не съм сигурна, че за ден или два тези несъгласия ще бъдат изгладени. Няма друго болшинство в границите на това Народно събрание, което да поддържа с задоволително гласове втори мандат ", счита Славкова.

Предсрочният избор е стрес и за двете сили - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. “Смятам, че отиваме на парламентарни избори. Какво ще стане до тогава, дали ще бъдат 2 в 1 с европейските? С конституционните промени кашата ще се задълбочи, сигурна съм, че сега в Президентството учат тези промени, минали пътем с чувството да се ограничи властта на президента. Според мен, без да съм специалист по конституционно право, считам, че измененията затрудняват процеса по конституилране на длъжностен кабинет, вместо да го улесняват. Мисля, че през септември ще паднат при пояснение от Конституционния съд ", предвижда анализаторът.  Много тежка процедура се обрисува поради тях за установяване на длъжностен кабинет, добави Евелина Славкова. 

Срокът 60 дни за назначение на длъжностен кабинет е прекомерно къс за втори и трети мандат, за сформиране на кабинет - няма по какъв начин президентът, до момента в който дава втори и трети мандат, да води по едно и също време договаряния за длъжностен кабинет. “Не виждам по какъв начин изборите - европейски и парламентарни, могат да се проведат по едно и също време, единствено в границите на една неделя ", добави социологът. 

Със сигурност, в случай че изборите са в две разнообразни седмици, те ще бъдат по-скъпи, в сравнение с в случай че се проведат дружно. “На последните парламентарни избори постоянно дежурно имаше постоянен въпрос - ниската изборна интензивност. Евроизборите пък са с още по-ниска такава, тъй като хората не схващат за какво да отидат да гласоподават високите заплати на избран дребен брой хора в Екологичен потенциал - това е откъс от фокус групи на ТРЕНД. Ако изборите се слеят, това ще докара до по-висока изборна интензивност - не, че тя ще може да ни изненада прелестно, само че сигурно по-висока от вота през 2019 година ", даде прогноза Славкова.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР