Болниците пълни с излишна прескъпа апаратура
В България има прекомерно доста високотехнологична инсталация за скъпо лекуване и немалка част от нея е непотребна, сочат данните от новата национална здравна карта, препоръчана от Министерството на здравеопазването. Някои от апаратите са близо два пъти повече от нужното за диагностиката и лекуването на пациентите. Концентрацията е в по-богатите региони, а в бедните модерната техника не доближава.
Високотехнологичната инсталация е както в частни, по този начин и в държавни лечебни заведения и даже в общински онкодиспансери, показва вестник "Сега ". В публичните лечебни заведения тя е купувана или с държавни пари, или по линия на еврофондовете.
Най-фрапиращ е броят на ангиографите у нас - 75, при нужни за страната съгласно здравната карта 40. Само в София лабораториите за проучване и лекуване на сърдечно-съдови заболявания с ангиография са 22, при общо 11 посочени като нужни за целия Югозападен регион. Още при представянето на предходната здравна карта през 2016 година тогавашният здравен министър Петър Москов изясни, че у нас са нужни 45 сходни лаборатории, само че това не беше маркирано в картата. Сегашният ѝ вид обаче е по-рестриктивен и ангиографите са понижени на половина.
Въпреки това и тази година здравната каса ще финансира активността на всички 75 апарата, защото НЗОК и лекарският съюз се схванаха договорите с лечебните заведения за 2018 година да са на база данните за системата от предходната година, а не съгласно описаното в здравната карта, защото формалното ѝ издание се забави. Ако не подписа нови контракти с лечебните заведения до края на май, касата няма да може да им заплати за активността за април. Евентуално картата ще влезе в действие при договарянето следващата година.
Иначе по закон здравната каса би трябвало да се съобрази с потребностите, разказани в здравната карта, и да подписа контракти за финансиране на активността на 40 ангиографа, а не както до момента - на всички 75.
За 3-4 години от нула апаратите за радиохирургия, известни у нас като кибер нож, са станали 10 - при нужни 7. Т.нар. ПЕТ скенери за позитрон-емисионна томография у нас са 9 при нужни 4 съгласно картата. Апаратите за емисионна компютърна томография са 9 при нужни 7. Апаратите за ядрено-магнитен резонанс са 37 при нужни 39.
Очаквано макар общия по-висок брой скъпи апарати бедните региони, като Северозападния да вземем за пример, страдат от дефицит на съвременна здравна техника. При нужни 5 ЯМР там има единствено 4, като и четирите са в Плевен, линейните ускорители са 2 при нужни 4, а скенерите - 6 при нужни 10.
На фона на милионите, платени от лечебните заведения и страната за скъпа инсталация, здравната карта предстоящо регистрира дефицит на кревати за дълготрайно лекуване и палиативни грижи. 2272 са недостигащите кревати за дълготрайно лекуване в цялата страна и няма регион, в който те да са задоволително. Най-голям е дефицитът на кревати за дълготрайно лекуване в Югозападния регион, в който е и столицата. Общо за целия район броят на леглата за дълготрайно лекуване е 540, а съгласно здравната карта в него са нужни над два пъти повече кревати - 1288, т.е. липсват 748 кревати за дълготрайно лекуване. Недостигът на леглата за палиативни грижи е от 1100 кревати в цялата страна. Отново преди всичко е Югозападният регион, където при нужни 534 кревати за палиативни грижи във всичките пет области на региона има общо 32. При леглата за интензивно лекуване остатъкът е съвсем в цялата страна и е от 5890 кревати.
Високотехнологичната инсталация е както в частни, по този начин и в държавни лечебни заведения и даже в общински онкодиспансери, показва вестник "Сега ". В публичните лечебни заведения тя е купувана или с държавни пари, или по линия на еврофондовете.
Най-фрапиращ е броят на ангиографите у нас - 75, при нужни за страната съгласно здравната карта 40. Само в София лабораториите за проучване и лекуване на сърдечно-съдови заболявания с ангиография са 22, при общо 11 посочени като нужни за целия Югозападен регион. Още при представянето на предходната здравна карта през 2016 година тогавашният здравен министър Петър Москов изясни, че у нас са нужни 45 сходни лаборатории, само че това не беше маркирано в картата. Сегашният ѝ вид обаче е по-рестриктивен и ангиографите са понижени на половина.
Въпреки това и тази година здравната каса ще финансира активността на всички 75 апарата, защото НЗОК и лекарският съюз се схванаха договорите с лечебните заведения за 2018 година да са на база данните за системата от предходната година, а не съгласно описаното в здравната карта, защото формалното ѝ издание се забави. Ако не подписа нови контракти с лечебните заведения до края на май, касата няма да може да им заплати за активността за април. Евентуално картата ще влезе в действие при договарянето следващата година.
Иначе по закон здравната каса би трябвало да се съобрази с потребностите, разказани в здравната карта, и да подписа контракти за финансиране на активността на 40 ангиографа, а не както до момента - на всички 75.
За 3-4 години от нула апаратите за радиохирургия, известни у нас като кибер нож, са станали 10 - при нужни 7. Т.нар. ПЕТ скенери за позитрон-емисионна томография у нас са 9 при нужни 4 съгласно картата. Апаратите за емисионна компютърна томография са 9 при нужни 7. Апаратите за ядрено-магнитен резонанс са 37 при нужни 39.
Очаквано макар общия по-висок брой скъпи апарати бедните региони, като Северозападния да вземем за пример, страдат от дефицит на съвременна здравна техника. При нужни 5 ЯМР там има единствено 4, като и четирите са в Плевен, линейните ускорители са 2 при нужни 4, а скенерите - 6 при нужни 10.
На фона на милионите, платени от лечебните заведения и страната за скъпа инсталация, здравната карта предстоящо регистрира дефицит на кревати за дълготрайно лекуване и палиативни грижи. 2272 са недостигащите кревати за дълготрайно лекуване в цялата страна и няма регион, в който те да са задоволително. Най-голям е дефицитът на кревати за дълготрайно лекуване в Югозападния регион, в който е и столицата. Общо за целия район броят на леглата за дълготрайно лекуване е 540, а съгласно здравната карта в него са нужни над два пъти повече кревати - 1288, т.е. липсват 748 кревати за дълготрайно лекуване. Недостигът на леглата за палиативни грижи е от 1100 кревати в цялата страна. Отново преди всичко е Югозападният регион, където при нужни 534 кревати за палиативни грижи във всичките пет области на региона има общо 32. При леглата за интензивно лекуване остатъкът е съвсем в цялата страна и е от 5890 кревати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ