В България има повече дезинформация отколкото в Германия, Франция или

...
В България има повече дезинформация отколкото в Германия, Франция или
Коментари Харесай

На лов за фалшиви новини - как да не ставаме жертви на тролове

В България има повече дезинформация в сравнение с в Германия, Франция или Англия, съгласно министъра на електронното ръководство Божидар Божанов. Тази седмица министерството разиска в Брюксел ограничения против дезинформацията. В Европейската комисия се приказва за въвеждането на Акт за цифрови услуги, който да постанова на обществените мрежи да дават данни, а комисията да може да се намесва, с цел да бъдат изключени по този начин наречените тролове.

60% от българите употребяват обществени мрежи, демонстрира националната статистика. И ние, като останалите хора по света, постоянно преглеждаме единствено заглавията и фотосите, само че не четем цялото наличие на публикациите. Това прави изявленията съвършено средство за операция.

Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти: Кадри за войната в Сирия бяха от войната в Ирак.

Така наречените фейкове много си наподобяват в България и Полша. В България и Унгария, България и Румъния. Много постоянно се употребява една и съща фотография или едно и също видео, към което е прикачен текстов материал за съответната страна. Тоест за Полша е едно известието, за България е друго, според от настройките в тази страна, които към този момент са възпитани, споделя Георги Марчев - админ в платформа за инспекция на обстоятелства.

Георги Марчев ревизира обстоятелства в платформа, основана от Асоциацията на европейските публицисти. Казва, че най-вече запитвания за инспекции получават за изявления, свързани с войната в Украйна.



Проверявахме случая с така наречен живи изгорели в Одеса, нещо, което евентуално множеството фенове са попадали в обществените мрежи, че на 2 май 2014г. са загивали българи, които са запалени от неонацисти, инспекцията ни лиши 2 месеца... Проверката ни сподели, че няма българи, които да са починали при този случай и че така наречен Иван Милев, е в действителност Иван Мильов и няма български корени.

Ако е някоя фотография в Инстаграм, Facebook или Телеграм, която е доста известна в последно време обществена мрежа, е добре да Ви светне лампичката, когато тя няма източник и някой жител или инфлуенсър е споделил, че това е да кажем човек в Буча, който си е мръднал ръката. Това беше извънредно публикувана съветска дезинформация. Може да покажем, споделя Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти.

Как да ревизираме достоверността на фотосите ни демонстрира Мария Черешева от Асоциацията на европейските публицисти. За задачата избираме обява, която е известна във Facebook.



От 13 май е обявата на някакъв човек в обществените мрежи, не ми е прочут, която твърди, че от 1 юни на територията в Германия ще бъдат трансферирани украйнските бежанци от структурите за обществена подкрепяне към бюрото по труда и че тези украински бежанци, които имат автомобил на стойност над 7 хиляди И 500 евро ще са принудени да го продадат и няма да получават обществени помощи. Знаете, тематиката за колите на украинските бежанци сега вълнува ужасно доста и българското пространство.

Българска национална телевизия: Че те са по-скъпи от междинните за България!

Да, за какво тези хора със скъпи джипове живеят по нашите хотели и търсят обществени помощи. Това е агитация, която върви наподобява освен на територията на България. Тя извънредно вирусно се популяризира. 24 хиляди споделяния, 22 хиляди лайкове. Факт-чекърите към този момент са забелязали, че тази информация е проблематична и са се свързали с Facebook и може да забележим флагчето, което Facebook са поставили. Тук написа, че липсва подтекст, самостоятелни проверяващи споделят, че тази информация може да Ви подведе. Тук виждаме и обвързваните материали. Което демонстрира, че няма такива нещо с изземване на колите или информацията да е подвеждаща. Може да разберем от кое място се е появила за първи път една фотография. Най-лесният вид е да използваме Гугъл Images, тъй като това е най-достъпната платформа, изяснява Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти.



Кликнете върху иконката с фотоапарат, ситуирана вдясно на празното поле за писане. Там ще Ви излезе алтернатива да въведете URL адрес или да прикачите изображение, което към този момент сте свалили на компютъра си.

Вариант 1: Копирате линка на фотографията с десен бутон и Copy link. След това поставяте линка в полето за търсене по URL. И натискате „ Търсене по изображение “.

Вариант 2: Ако сте свалили фотографията избирате алтернатива: „ Качване на изображение “ и с бутона Browse я прикачвате.

Има доста сходни, само че по никакъв метод не ни свърза с информация, че Германия е заставила украински бежанци да продават колите си. Друга доста публикувана дезинформация в българските обществени мрежи беше, че на Червения площад на Деня на успеха се е веело българско знаме, което да символизира в действителност нашето близко другарство. В случая може да изберем от многочислени интернет уеб сайтове по кое време е качена тази фотография. Става ясно, че тя е фактически от Червения площад от 9 май е качена. Това ни оказва помощ да достигнем до първичния източник... Да, в действителност фотографията е настояща. От 9 май виждаме настоящо видео от френски канал. Има хиляди източници. Може да пробваме и в съветската търсачка, която е доста добра за различаване на лица. Ако ни попадне, че индивидът е жертва на похищение или каквото и да е, просто съветската търсачка Яндекс, която може да употребява, тя търси на същия принцип. Качваме файла. Ето, виждаме многочислени изображения, тя ни споделя, че е от Червения площад, от парада на Победата. Показва ни и сходни изображения. Това, което може да забележим е, че в действителност българско знаме няма. Има флагове със сходни цветове, само че когато стартираме да усилваме фрагментите, може да забележим доста повече елементи. Тази работа е малко пипкава, само че не е доста сложна, добавя Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти.

С спомагателни приложения може да се стигне и до по-подробна информация.

Това, което направихме да забележим фотографията – нейната дата и източник е първата стъпка, само че от време на време се постанова да ревизираме и за Мета данни. Влизаме от някои от профилираните приложения, които ни демонстрират мета данни. Ще използваме... безвъзмезден уебсайт, който е доста елементарен за потребление. Аз ще кача фотографията и тук към този момент разбираме доста повече за нея. Тя е направена на 10 май 2022г. В 18:19, имаме резолюцията. Трябва да внимаваме, тъй като тези данни може да се манипулират. Спомняте си скандалните фотоси на премиера Бойко Борисов с кюлчетата, тогава доста деятели потеглиха да ги смъкват и да ги търсят. Тогава обаче имаше..., което демонстрира, че е правена от експерт тази акция, споделя Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти.



След като научим детайлности къде и по кое време е направена фотографията, може да проверим и геолокацията й.

Най-лесният метод е, в случай че разполагаме с метаданните на фотографията и видеото. Ако са направени с мобилен телефон и посредством тях да геолокализирате фотографията и видеото. Всеки подробност е от голяма важност. Трябва да се вглеждаме в светлината. Може да гооврим, че е бомбардирана постройка в 5 ч. Сутринта. Но с приложение като това... може да изчислим по какъв начин слънцето е стояло в съответния ден и час. После да започнеш да го проверяваш в Гугъл Earth. Да му имаш адреса, с цел да видиш дали това е мястото, споделя още Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти.

По фотография може да проверим и имената на някой човек. Ако тя не е качвана в интернет до момента, изкуственият разсъдък на Google може да направи лицево различаване по други негови фотоси.

Ще проверим Мария Бакалова. Избирам си случайна нейна фотография. Копирам адреса, влизам в Google Имидж и ще се опитаме по адрес да забележим какво ще стане. Винаги от горната страна излиза оригинала на фотографията. Оригиналът е Мария Бакалова в Инстаграм. В подобен случай е по-добре да я свалим и да я качим. Интересно нещо, което прави Google и всички сходни търсачки е да ни демонстрират и сходни фотоси. Така че някой човек, в случай че е наклеветен за различен, по този начин може да ни излезе също. Ако търсим чужд човек и желаеме да проверим кой е може от тази алтернатива за сходни фотоси да ни покаже. Има и един уебсайт, който е особено изработен за назад търсене и разкриване на източници. При него обаче би трябвало да си свалите приставка. Това се прави еднократно. Има приставка и особено за Гугъл Chrome. И с нея в един клик може да търсите в няколко от тях, изяснява Мария Черешева - Асоциация на европейските публицисти.



По данни на Националния статистически институт за 2021г. 38% от потребителите в България показват, че са срещали в новинарски уеб сайтове в интернет или в обществените мрежи информация, която смятат за погрешна или съмнителна.

Данните от това изследване демонстрират, че има 60%, които или не знаят, че са попаднали на деизнформация, или се оправят, само че е притеснително, че повече не знаят, тъй като те са на всички места и за пандемията, и за войната в Украйна. Това могат да бъдат както съветски източници, по този начин и западни издания, никому незнайни, на британски език и опитващи се да имитират свободно издание от Западна Европа. Кремъл е вложил средства в основаване на подобен вид издания, които еднопосочна да разпръскват информация в Източна Европа. Има американска агитация, тя също се разпорстранява през обществените мрежи. Най-често сигналите, които получаваме са главните кремълски опорки. Тоест съветската дезинформационна акция, която се пробва да упрекна Западна Европа, че е подстрекатор за започване на войната в Украйна, че по едно и също време с това е разпад. Такива известия по-възрастните Ви фенове евентуално си спомнят от социализма, споделя Георги Марчев - админ в платформа за инспекция на обстоятелства.



Българска национална телевизия: Кой популяризира тези вести?

Сайтове, които са свързани с леви политически партии в България, в които постоянно се популяризира безрезервно формалната съветска позиция. Както на държавно равнище, по този начин и през представителите им в България. Тролове, които подвеждат хората или със остарели фотоси и видеа, които слагат в подтекста на войната, или с изложение на роман, в който, да вземем за пример сега цените в цяла Европа нарастват и това е разследване от пропадащата към този момент западна цивилизация, без да дават подтекст за какво се случва това и каква е ролята и на Русия в покачването на цените, тъй като тя не е почтена.

Българска национална телевизия: Политиците злоупотребяват ли с това, че има дезинформация?

Политиците са източник на дезинформация. Много от тях си разрешават да интепретират обстоятелства, да генерират погрешна информация, с цел да могат да употребят прочувствено своите гласоподаватели. Да употребяват покачването на цените, с цел да повишат своя резултат, да употребяват базисния боязън на индивида за неговото здраве и да разгласят имунизациите срещи Ковид 19 като отрова и пробна течност, с цел да влязат в Парламента. Политиците използват информацията както им е преференциално за Русия и афишират военна интервенция. Нещо, което и всеки човек, виждайки фрагментите, че е война. Има разрушени здания, убити хора, още веднъж, с цел да покачат своя резултат. Корнелия Нинова съобщи мисля, че в ефира на Българска национална телевизия, че надали не немските управляващи и държавно управление се отхвърлят да дават оръжия на Украйна, което е погрешно, тъй като в деня, в който тя го изрече освен, че немските управляващи не стопираха даването на оръжия, а даже беше препоръчано на взимащите решения в Германия да се изпрати тежко въоръжение.



Българска национална телевизия: Спомняме си случаите с цените на горивата, опашките пред бензиностанциите. Проверихте ли тогава от кое място потегли тази информация?

Не сме разгласили информация за цените. Лесно ли е да се напише – не. Затова не сме го написали и не сме го ревизирали. Поради простата причина, че да, цените се повишават и да, има дезинформация. Такъв вид информации се разпространиха и в други страни от Източния блок, евентуално и на други места, където също се извиха опашки пред бензиностанции или за хранителни артикули.

В България има повече дезинформация в сравнение с в Западна Европа. Причината съгласно министерството на електронното ръководство е, че моделите, които разпознават злонамерено наличие в обществените мрежи не са добре развити на български език.

Има много пропуски. Образование. Най-важното е въвеждане на съответно образование по медийна просветеност, с цел да може децата да са наясно, че живеят в такава среда. Дезинформацията няма да спре. Тя в никакъв случай не е спирало, въпросът е в нейното въздействие. С хибридни офанзиви от Русия, цялата западна цивилизация е наранена. Но въздействието й в Германия е друго от това, което е в България и би трябвало да се откри верният метод към българските деца, а и останалите възрастови групи, да получат съответно обучение, с което да могат и сами да се оправят в този проблем. Всички западни страни има образование по медийно обучение, добавя Георги Марчев - админ в платформа за инспекция на обстоятелства.



В България обаче такова няма.

Ако приказваме за България, потребителите във Facebook са най-вече и надлежно там е и най-хубавата среда за разпространение на дезинформация. В Телеграм няма регулация, това го трансформира в място, в което може да се популяризира информация доста бързо, умерено и по никакъв метод тя да не бъде маркирана като погрешно наличие или да бъде свалено. Някои ще кажат, че това е независимост. Не, това не е независимост. Разпространяването на погрешна информация е рисково за здравето, както сподели пандемията и рискова за развиването на обществото, както демонстрира войната.

Българска национална телевизия: Трябва да си част от някоя група ли да доближи до теб такава информация или има и различен метод, по който се популяризира?

Разпространението посредством персонални известия беше особено за други страни в Южна Америка. Бяха потвърдили, че през WhatsApp са се разпространявали такива известия. В България сега няма публично данни или научно проучване или службите да са съобщили за такава хибридна офанзива, само че евентуално хората са получили смс, че им се предлага работа за някакви стотици долари на месец.

Българска национална телевизия: Аз също съм получавала подобен смс.

Ами това е хибридна офанзива, тъй като демонстрира по какъв начин действа лъжливо известие. Ако си дал отговор на това фиктивно известие за работа, хората към този момент имат лист от номера, така наречен разпространители на информация. Знаят към този момент кои хора са дали отговор на тези смс-и и знаят кои са податливи на подобен вид информация. Тоест те могат към този момент да им изпращат и погрешно наличие. Оттам насетне дали те ще го популяризират посредством възнаграждение също е забавен въпрос. Това би трябвало българските служби да го знаят и да го предотвратяват.

Българска национална телевизия: В България обаче няма регулация в интернет.

Регулацията в интернет не е панацея. Може да се стигне до крайности като в Китай, където има към този момент електронен паспорт, следене на местоположение, подозрения за корист с персоналните данни. И се вижда, че свръхрегулацията в интернет не е решението, само че когато пък обществените мрежи са оставени на саморегулация, се стига до казусът, който се следи в България. Безпрепятствено разпространяване на дезинформация, без опция да има съответен отговор.

Българска национална телевизия: Хората евентуално не знаят на кои източници да се доверяват?

Да, част от задачите на дезинформационната агитация е да обърка хората, да ги накара да изпитват подозрение към достоверната информация, в това число от одобрени източници и в последна сметка да води до разделяне на обществото и да води до дребна или огромна рецесия.

В Европейската комисия към този момент се разискват общи ограничения против дезинформацията. За задачата при систематичен риск обществените мрежи ще би трябвало да дават данни на комисията и при потребност тя ще взе участие в битката против троловете.
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР