Защо Грузия трябваше отдавна да е в НАТО
В България има един подобен сантимент към Русия, какъвто мъчно се намира в света. Има за какво. Дядо Иван ни освободи, само че по-късно заради една или друга причина си потегли. Може и да съжалява, само че си потегли. Други страни нямаха този шанс обратно в историята.
През март тази година, дошъл у нас във връзка 140 години от Санстефанския кротичък контракт, съветският патриарх Кирил нахока президента Румен Радев, че благодарил и на други нации за свободата – финланци, молдовци, поляци, литовци. Прав е Кирил, тъй като би трябвало да благодарим на още доста други нации. Малцина знаят, че на Шипка умират да вземем за пример няколко благородници от цвета на грузинския народ, само че в случай че съдим по думите на Кирил – те са руснаци.
В средата на XVIII век Русия също подкрепя освобождението на Грузия, само че детронира рода Багратиони от царския трон, причислява земите към империята до разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Само до преди десетина години против постройката на Генералния щаб на грузинската войска беше постройката на щаба на съветския боен корпус.
Грузинците са свободомислещ народ, също както българите, само че пък още по-древен. Родеят се с Ной, със свети Георги, със света Нино.
Мога да описвам с дни каква е разликата в Грузия преди да тръгне назад към европейската цивилизация и преди този момент. Само едно съпоставяне, което всеки българин ще разбере. Когато за първи път стъпих там, служителите на реда не получаваха заплати, само че пък едно място струваше сред 500 и 2 хиляди $. Веднъж купил пост в Министерство на вътрешните работи, грузинецът отива на битака и си купува револвер, униформа, емблеми. Сетне патрулира в региона, за който е платил и си връща парите.
Обаче за елементарните хора беше нещо ужасно. След залез слънце – най-добре да не излизаш. Ток – режим. Газ – рядко. Перспективи за бъдеще – единствено в границите на няколко часа. Корупция? Леле!
След бруталните промени на противоречивия Миша Саакашвили и спокойния интервал на Бидзина Иванашвили, през днешния ден Грузия е на 17 място по сигурност в света. Всяко село, даже и на 2300 метра надморска височина е газифицирано, с електричество и инфраструктура. Да корумпираш служител на реда – парадокс. Да обереш някого – не си и помисляй. Работещо електронно държавно управление, спокоен народ. По-беден от нас, само че и с вероятности.
За войната през 2008-а отговорен е същия Миша Саакашвили, тъй като не му устояха нервите. Днес Южна Осетия и Абхазия са съветски протекторати, макар че се водят „ самостоятелни страни “. Дали това са изконни грузински територии? Триста хиляди бежанци ще ви отговорят на този въпрос.
Русия счита страната на картлите за собствен стратегически интерес – надзор върху пътя на коприната, бърз достъп до Иран, към Западен Азербайджан. Но това ли е желанието на грузинския народ? Започнахме с история, дано се върнем към нея. Нима желанието на българския народ е била да има Източна Румелия, тъй като тракийските земи са стратегически ползи на Османската империя?
Ако през април 2008-а, на срещата на върха на НАТО в Букурещ, Украйна и Грузия бяха признати в Алианса, както се предвиждаше, светът щеше да се лиши от две доста гадни войни.
Днес голяма част от грузинците не желаят да чуят даже името на Саакашвили. Защо – тематика на различен диалог. Достатъчно е, че вкара 10 на 100 от сънародниците си в пандиза заради всевъзможни аргументи. Елитът – поради опозицията му. Но няма да намерите нито един човек, който да не признае промените му. Веднъж усетили какво значи да няма корупция, да няма престъпност по улиците, да има инфраструктура, да има полиция на всички места, да има достъп до Европа, кой би се върнал обратно? Грузия е и би трябвало да бъде предмостието на Европа към Азия.
НАТО е част от пътя към западната народна власт с всичките забележки и рецензии към свободния пазар, които ние българите от време на време бълваме. България пък е естественият съдружник и мост на Грузия към Европа, тъй като ние сме две огледални страни – и като нрав, и като история, и като проблеми, и като метод на пиянство в случай че щете (без техните безкрайни и уморителни, даже уморяващи тостове). У нас от дълго време сме не запомнили какво е да си отвън Европейския съюз. То е същото чувство като в дълъг брак. Когато спиш на луксозна спалня, все забравяш, че си спал на пода, тъй че мъчно през днешния ден ще повярваме какъв брой е значимо за една страна да бъде като нас – член на най-могъщото семейство в света.
Българското посолство в продължение на три мандата беше контактът на НАТО с Грузия. И си свърши прелестно работата като получи безусловно нееднозначните оценки на домакините (За тях – в карето). Ако някой обаче си мисли, че грузинците шикалкавят за НАТО, дано прочетат реформираната им конституция. В нея е записано, че евроатлантическите желания са издигнати в сан на конституционно обвързване. А това желаят и ръководещи, и съпротива, с дребни изключения.
Премиерът Бахтадзе благодари на България
Министър-председателят на Грузия Мамука Бахтадзе персонално дойде в българското посолство във връзка формалната вечеря за края третия мандат на българското посолство за контакт с НАТО. Извънредният и пълномощен дипломат Десислава Иванова посрещна и министъра на външните работи Давид Залкалиани, зам.-министърката на защитата Лела Чиковани, шефката на Комисията по външни връзки в Народното събрание Софио Казарава. Само за последния мандат, посолството провежда 28 начинания в региона на обществената дипломация. След нас Полша пое задачата да бъде пряк контакт сред НАТО и Грузия.
През март тази година, дошъл у нас във връзка 140 години от Санстефанския кротичък контракт, съветският патриарх Кирил нахока президента Румен Радев, че благодарил и на други нации за свободата – финланци, молдовци, поляци, литовци. Прав е Кирил, тъй като би трябвало да благодарим на още доста други нации. Малцина знаят, че на Шипка умират да вземем за пример няколко благородници от цвета на грузинския народ, само че в случай че съдим по думите на Кирил – те са руснаци.
В средата на XVIII век Русия също подкрепя освобождението на Грузия, само че детронира рода Багратиони от царския трон, причислява земите към империята до разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Само до преди десетина години против постройката на Генералния щаб на грузинската войска беше постройката на щаба на съветския боен корпус.
Грузинците са свободомислещ народ, също както българите, само че пък още по-древен. Родеят се с Ной, със свети Георги, със света Нино.
Мога да описвам с дни каква е разликата в Грузия преди да тръгне назад към европейската цивилизация и преди този момент. Само едно съпоставяне, което всеки българин ще разбере. Когато за първи път стъпих там, служителите на реда не получаваха заплати, само че пък едно място струваше сред 500 и 2 хиляди $. Веднъж купил пост в Министерство на вътрешните работи, грузинецът отива на битака и си купува револвер, униформа, емблеми. Сетне патрулира в региона, за който е платил и си връща парите.
Обаче за елементарните хора беше нещо ужасно. След залез слънце – най-добре да не излизаш. Ток – режим. Газ – рядко. Перспективи за бъдеще – единствено в границите на няколко часа. Корупция? Леле!
След бруталните промени на противоречивия Миша Саакашвили и спокойния интервал на Бидзина Иванашвили, през днешния ден Грузия е на 17 място по сигурност в света. Всяко село, даже и на 2300 метра надморска височина е газифицирано, с електричество и инфраструктура. Да корумпираш служител на реда – парадокс. Да обереш някого – не си и помисляй. Работещо електронно държавно управление, спокоен народ. По-беден от нас, само че и с вероятности.
За войната през 2008-а отговорен е същия Миша Саакашвили, тъй като не му устояха нервите. Днес Южна Осетия и Абхазия са съветски протекторати, макар че се водят „ самостоятелни страни “. Дали това са изконни грузински територии? Триста хиляди бежанци ще ви отговорят на този въпрос.
Русия счита страната на картлите за собствен стратегически интерес – надзор върху пътя на коприната, бърз достъп до Иран, към Западен Азербайджан. Но това ли е желанието на грузинския народ? Започнахме с история, дано се върнем към нея. Нима желанието на българския народ е била да има Източна Румелия, тъй като тракийските земи са стратегически ползи на Османската империя?
Ако през април 2008-а, на срещата на върха на НАТО в Букурещ, Украйна и Грузия бяха признати в Алианса, както се предвиждаше, светът щеше да се лиши от две доста гадни войни.
Днес голяма част от грузинците не желаят да чуят даже името на Саакашвили. Защо – тематика на различен диалог. Достатъчно е, че вкара 10 на 100 от сънародниците си в пандиза заради всевъзможни аргументи. Елитът – поради опозицията му. Но няма да намерите нито един човек, който да не признае промените му. Веднъж усетили какво значи да няма корупция, да няма престъпност по улиците, да има инфраструктура, да има полиция на всички места, да има достъп до Европа, кой би се върнал обратно? Грузия е и би трябвало да бъде предмостието на Европа към Азия.
НАТО е част от пътя към западната народна власт с всичките забележки и рецензии към свободния пазар, които ние българите от време на време бълваме. България пък е естественият съдружник и мост на Грузия към Европа, тъй като ние сме две огледални страни – и като нрав, и като история, и като проблеми, и като метод на пиянство в случай че щете (без техните безкрайни и уморителни, даже уморяващи тостове). У нас от дълго време сме не запомнили какво е да си отвън Европейския съюз. То е същото чувство като в дълъг брак. Когато спиш на луксозна спалня, все забравяш, че си спал на пода, тъй че мъчно през днешния ден ще повярваме какъв брой е значимо за една страна да бъде като нас – член на най-могъщото семейство в света.
Българското посолство в продължение на три мандата беше контактът на НАТО с Грузия. И си свърши прелестно работата като получи безусловно нееднозначните оценки на домакините (За тях – в карето). Ако някой обаче си мисли, че грузинците шикалкавят за НАТО, дано прочетат реформираната им конституция. В нея е записано, че евроатлантическите желания са издигнати в сан на конституционно обвързване. А това желаят и ръководещи, и съпротива, с дребни изключения.
Премиерът Бахтадзе благодари на България
Министър-председателят на Грузия Мамука Бахтадзе персонално дойде в българското посолство във връзка формалната вечеря за края третия мандат на българското посолство за контакт с НАТО. Извънредният и пълномощен дипломат Десислава Иванова посрещна и министъра на външните работи Давид Залкалиани, зам.-министърката на защитата Лела Чиковани, шефката на Комисията по външни връзки в Народното събрание Софио Казарава. Само за последния мандат, посолството провежда 28 начинания в региона на обществената дипломация. След нас Полша пое задачата да бъде пряк контакт сред НАТО и Грузия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ