Около 1,4 млн. души са извън схемите за компенсации заради пандемията |
„ В България бяха насъбрани положителни фискални запаси, които разрешиха малко постепенно и ненавреме, само че да се омекоти ударът. Спадът при Брутният вътрешен продукт е по-малък с към половин % поради ограничаване на държавните разноски особено за заплати. Това ненапълно изяснява положителното държание на налозите. Още не знаем какъв брой компании ще банкрутират. Знаем, че има закъснение на обещаното. Около 1,4 млн. души не са включени в каквато и да е скица “.
Това сподели в коментар за положението на стопанската система година след пандемията Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система по БНР.
Станчев добави, че % от фискалния запас е можело да се употребява за краткотрайно спиране на заплащането на директните налози.
„ Не беше направено нищо за увеличение на разхода за опазване на здравето, с цел да се посрещнат потребностите. По-добре от България фискално е Люксембург и можеше да се разчита на нови заеми, с цел да послужат те на най-засегнатите по политически аргументи браншове. Имаме квази налози и можеше да се спестят пари “.
Ситуацията година след пандемията проучва и Радосвет Радев, изпълнителен ръководител на Българската стопанска Камара:
„ Загубихме в износа 8%. Вносът спадна с 10%. Ръст на безработицата - към 170 000 са дейно изгубените работни места. Тревожното, което се случи, е отвод от вложения и спад на потреблението. Светът задлъжня трагично. Световният дълг е към 350% от Брутният вътрешен продукт на човечеството. В България растежът на външния дълг е 2,3 милиарда лв.. “
По думите му от потреблението на българския пазар липсват парите от българските гастарбайтери. Показателен е фактът, че има растеж на депозитите на популацията. Кризата направи хората извънредно внимателни. Някои от ограниченията бяха направени по този начин, че бяха налични за не повече от 10% от стопанските субекти на страната, разяснява Радев.
Той подчерта, че в рецесия се основават нови стопански системи, стандарти и процеси, „ само че нашата страна няма и окото да ги види, и дързостта да ги поддържа “.
„ Наливането на свръхликвидност в международната стопанска система е началото на извънредно рисков развой на инфлация и преоценка нагоре на цената на всички активи в света. Мисленето на управленците би трябвало да е в посока по какъв начин да основат съответните правила, с цел да може бизнесът да стигне до своя икономически резултат. Трябва да се положат старания да се докарат в България тези неслучили се вложители “.
И двамата специалисти се сплотиха към мнението за успеваемостта на мярката за мораториума по заемите. Радев обаче попита какво ще се случи при започване на април, когато тази „ почивка “ свърши.
„ Ще се подреди опашка от каскадно фалиращи компании “.
Според Красен Станчев е необичайно по какъв начин България губи вложения в съпоставяне със страни, прилежащи или в сходно с нашето състояние.
„ В проекта за възобновяване и резистентност няма обикновени неща, които са българска добавена стойност, патенти, които могат да се развият. Например в региона на енергетиката “. Според него частният бранш се изтласква от стопанската система и това е огромен проблем.
Това сподели в коментар за положението на стопанската система година след пандемията Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система по БНР.
Станчев добави, че % от фискалния запас е можело да се употребява за краткотрайно спиране на заплащането на директните налози.
„ Не беше направено нищо за увеличение на разхода за опазване на здравето, с цел да се посрещнат потребностите. По-добре от България фискално е Люксембург и можеше да се разчита на нови заеми, с цел да послужат те на най-засегнатите по политически аргументи браншове. Имаме квази налози и можеше да се спестят пари “.
Ситуацията година след пандемията проучва и Радосвет Радев, изпълнителен ръководител на Българската стопанска Камара:
„ Загубихме в износа 8%. Вносът спадна с 10%. Ръст на безработицата - към 170 000 са дейно изгубените работни места. Тревожното, което се случи, е отвод от вложения и спад на потреблението. Светът задлъжня трагично. Световният дълг е към 350% от Брутният вътрешен продукт на човечеството. В България растежът на външния дълг е 2,3 милиарда лв.. “
По думите му от потреблението на българския пазар липсват парите от българските гастарбайтери. Показателен е фактът, че има растеж на депозитите на популацията. Кризата направи хората извънредно внимателни. Някои от ограниченията бяха направени по този начин, че бяха налични за не повече от 10% от стопанските субекти на страната, разяснява Радев.
Той подчерта, че в рецесия се основават нови стопански системи, стандарти и процеси, „ само че нашата страна няма и окото да ги види, и дързостта да ги поддържа “.
„ Наливането на свръхликвидност в международната стопанска система е началото на извънредно рисков развой на инфлация и преоценка нагоре на цената на всички активи в света. Мисленето на управленците би трябвало да е в посока по какъв начин да основат съответните правила, с цел да може бизнесът да стигне до своя икономически резултат. Трябва да се положат старания да се докарат в България тези неслучили се вложители “.
И двамата специалисти се сплотиха към мнението за успеваемостта на мярката за мораториума по заемите. Радев обаче попита какво ще се случи при започване на април, когато тази „ почивка “ свърши.
„ Ще се подреди опашка от каскадно фалиращи компании “.
Според Красен Станчев е необичайно по какъв начин България губи вложения в съпоставяне със страни, прилежащи или в сходно с нашето състояние.
„ В проекта за възобновяване и резистентност няма обикновени неща, които са българска добавена стойност, патенти, които могат да се развият. Например в региона на енергетиката “. Според него частният бранш се изтласква от стопанската система и това е огромен проблем.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ