В България се търсят основно хора с ниско образование и за ниски заплати
В България се търсят главно хора с ниско обучение, за ниски заплати или без оповестени такива. На трудовия пазар има експерти, част от които се нуждаят от малко образование, с цел да овладеят нов програмен продукт. Работните места се заемат в границите на два месеца. Това са изводите в отчета " Криза на фрагментите: недостиг на работна ръка или на почтено възнаграждение? ", направен на база на данни на Агенция по заетостта.
За задачите на изследването са изпратени запитвания до 15 организации и уеб сайтове за набиране на личен състав. Броят на оповестените свободни работни места в едната организация е 62, като позициите главно са за висши мениджъри, чиновници в прът центрове и фармацевти. Най-големият уебсайт за работа не разполага с данни за общия брой декларирани позиции. Прегледът на уеб страниците на частни организации сочи, че по предписание високи заплати се оферират на позиции с месторабота в чужбина, като трудовите хонорари за страни в Централна и Източна Европа се афишират в български левове, а тези за Западна Европа - в евро, с цел да наподобяват първите по-примамливи.
Авторът на отчета Ваня Григорова счита, че броят на обявите буди подозрение в достоверността им - част от тях наподобяват " имиджови ", за привличане на клиенти. Ако има апетит за фрагменти, той не е за България, а за експорт към Западна Европа, споделя тя.
Данни на Международната организация на труда и " Евростат " удостоверяват, че българските заплати би трябвало да набъбнат доста, с цел да доближат нивото на продуктивността. Няколко следващи държавни управления популяризират България като разходен оазис с най-ниски налози и евтини квалифицирани фрагменти. Тази тактика обаче трябваше да се смени с влизането в Европейски Съюз и отварянето на границите за трудова миграция, се споделя в отчета.
В свободна и отворена общественост националната тактика " ниски заплати “ вреди както на държавите-приемници, по този начин и на държавата-донор. Социалната неправда за източните служащи е в ущърб на устойчивия стопански напредък и заплашва бъдещето на Европа.
Изглежда, новата тактика е на усилване на трудовия и обществен дъмпинг в България, посредством импорт на служащи от трети страни. Както демонстрира разбор на Европейската комисия, при засилена трудова имиграция в размер на 10% от сегашния брой на заетите, 1,7% от Брутният вътрешен продукт се пренасочва от локалните служащи към притежателите на капитал. За България, към 2017 година това значи преразпределяне на 2,7 милиарда лв. от българския служащ към бизнеса, който не е наложително да е български.
Тежък проблем с дефицит на фрагменти в България няма. В огромни стопански центрове няма трайно незаети работни места. Заплащането и изискванията на труд, сигурността на служащия и достойният живот на неговото семейство са главните фактори, които въздействат върху демографската обстановка в страната. Без незабавни ограничения за обезпечаване на заслужен труд, стотиците страници демографски тактики няма да трансформират с нищо отрицателните трендове, сочи един от изводите във финалния стадий от изследването на картината на пазара на труда в България, написа economic.bg.
За задачите на изследването са изпратени запитвания до 15 организации и уеб сайтове за набиране на личен състав. Броят на оповестените свободни работни места в едната организация е 62, като позициите главно са за висши мениджъри, чиновници в прът центрове и фармацевти. Най-големият уебсайт за работа не разполага с данни за общия брой декларирани позиции. Прегледът на уеб страниците на частни организации сочи, че по предписание високи заплати се оферират на позиции с месторабота в чужбина, като трудовите хонорари за страни в Централна и Източна Европа се афишират в български левове, а тези за Западна Европа - в евро, с цел да наподобяват първите по-примамливи.
Авторът на отчета Ваня Григорова счита, че броят на обявите буди подозрение в достоверността им - част от тях наподобяват " имиджови ", за привличане на клиенти. Ако има апетит за фрагменти, той не е за България, а за експорт към Западна Европа, споделя тя.
Данни на Международната организация на труда и " Евростат " удостоверяват, че българските заплати би трябвало да набъбнат доста, с цел да доближат нивото на продуктивността. Няколко следващи държавни управления популяризират България като разходен оазис с най-ниски налози и евтини квалифицирани фрагменти. Тази тактика обаче трябваше да се смени с влизането в Европейски Съюз и отварянето на границите за трудова миграция, се споделя в отчета.
В свободна и отворена общественост националната тактика " ниски заплати “ вреди както на държавите-приемници, по този начин и на държавата-донор. Социалната неправда за източните служащи е в ущърб на устойчивия стопански напредък и заплашва бъдещето на Европа.
Изглежда, новата тактика е на усилване на трудовия и обществен дъмпинг в България, посредством импорт на служащи от трети страни. Както демонстрира разбор на Европейската комисия, при засилена трудова имиграция в размер на 10% от сегашния брой на заетите, 1,7% от Брутният вътрешен продукт се пренасочва от локалните служащи към притежателите на капитал. За България, към 2017 година това значи преразпределяне на 2,7 милиарда лв. от българския служащ към бизнеса, който не е наложително да е български.
Тежък проблем с дефицит на фрагменти в България няма. В огромни стопански центрове няма трайно незаети работни места. Заплащането и изискванията на труд, сигурността на служащия и достойният живот на неговото семейство са главните фактори, които въздействат върху демографската обстановка в страната. Без незабавни ограничения за обезпечаване на заслужен труд, стотиците страници демографски тактики няма да трансформират с нищо отрицателните трендове, сочи един от изводите във финалния стадий от изследването на картината на пазара на труда в България, написа economic.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ