ИТ обучението у нас – предизвикателства и решения
В упълномощените образователни заведения учат към 15 хиляди студенти, само че годни за работа са единствено сред 500 и 1000 след привършване на образованието
Образователната система би трябвало да се концентрира върху уменията, нужни на бизнеса, предложиха специалисти (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Темата за равнището и актуалността на ИТ образованието у нас бе разисквана от специалисти по време на „ Cyber Protection Developers Conference “, която се провежда от софтуерната компания Acronis в Софийския университет.
България има обичаи в основаването на програмисти още отпреди 30 години, означи проф. Огнян Наков от Министерство на образованието. В момента образованието в страната ни се развива главно в полето на софтуерното инженерство. Обучават се експерти в две посоки – информатика в Софийския университет и компютърна и информационна техника в Техническия университет в София.
В общо към 30 упълномощени образователни заведения учат към 15 хиляди студенти. Но годни за работа са единствено сред 500-1000 след привършване на образованието, изясни Наков. Останалите завършващи се нуждаят от спомагателна подготовка. Има дефицит на фрагменти , което е проблем за бизнеса.
Проф. Бертнан Майер, създател на програмния език Eiffel и създател на организацията ETH Zurich за разискване на проблемите в бранша, показа, че е впечатлен от равнището и броя на гениите у нас. Неговият съвет е да се приготвят повече разработчици, които се търсят най-вече на пазара сега. С кариера в стартъпи и като учител, проф. Майер вижда обстановката с фрагментите и от двете страни и счита, че е належащо да се привлекат повече дами към образование и реализация в областта на ИТ.
Димитър Димитров, член на УС на БАИТ, предложи просветителната система да се концентрира върху уменията, нужни на бизнеса. По неговите думи, фирмите у нас са почнали да оферират образование в характерни умения . Напоследък има някои положителни образци, които Министерство на образованието предлага за да се преодолеят неналичията и да се получи обединение сред образованието и потребностите на бизнеса.
На стадий приблизително обучение е прекомерно късно да се приказва за инженеринг, технологии и така нататък, разяснява Адриана Панайотова от плана CoderDojo. Според нея, учениците още от първи клас би трябвало да употребяват технологиите , тъй като новостите са мотиватори за децата, които са отворени към тях. В България към този момент има мрежа за деца, учащи се на действителни умения, които да са им потребни като ИТ експерти по-късно, уточни Панайотова.
Според Теодор Панайотов от компанията Coursedot, неналичието на ИТ гении не е необикновена, тя е повсеместна и се следи по целия свят. „ Хубавото е, че в България започваме да си сътрудничим с просветителните институции и Министерството на образованието “, сподели той.
На първо място би трябвало да е съдействието на учебните заведения и университетите, счита Панайотов, като даде за образец почналото преди 11 години консолидиране на образованието в междинните учебни заведения с това в университетите . Така академични преподаватели предават умения и опит на учениците в междинното обучение.
още по тематиката
На второ място, съгласно Панайотов, е належащо да се усъвършенства съдействието сред фирмите и просветителните институции. Повечето компании към този момент разполагат с просветителни стратегии, само че те не са задоволителни. „ Ние имаме потребност от поддръжка както от държавно равнище, по този начин и от бизнеса “, сподели Панайотов и също посочи, че в България има компании, които оферират цялостен курс образование в съответни сегменти.
Проблемите са идентични по целия свят, а образованието става все по-неформално , разяснява Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет. „ От една страна, има хора, които считат, че е нужно единствено да имат умения без тапия, само че съществува и противоположният модел – на обичайното образование, когато някой написа нещо на дъската, а другите записват в клас. Но към този момент образованието е и през интернет, което го прави още по-достъпно ”, сподели той.
Днес фирмите не търсят хора, които знаят доста – фирмите приготвят фрагментите си и ги образоват, добави Наков. Факт е, че липсват умения, само че по какъв начин хората да ги придобият, е комплициран въпрос. Според Наков, нужна е по-голяма интервенция в държавните учебни заведения, с цел да се промени системата на образование на инженери.
И освен това – всяко учебно заведение, без значение дали е спортно, музикално или техническо, би трябвало да предлага техническа подготовка за ограмотяване на всички възпитаници. „ На доктрина се приказва доста за съдействие, само че на процедура нещата тук не се случват “, заключи Наков. Според него, на 20 години е късно да се стартира образованието на програмисти – това би трябвало да се случи още до момента в който са на 10 години.
В момента има стратегия за образование по програмиране от трети клас, само че казусът е, че липсват учебници за децата, уточни Адриана Панайотова. Необходими са съвещания с специалисти и от университетите, и от бизнеса, счита тя. Димитър Димитров даде образец с програмата за учители от междинните учебни заведения, които ще могат да работят и в ИТ компании, с цел да придобият на практика умения, което е стъпка в позитивна посока.
Светлин Наков подчертава и върху главният проблем у нас, а точно – демографският . Вероятно това е проблем за цяла Европа, само че не и в страни като Индия и Китай. Наков счита, че е належащо да създадем всичко допустимо за възстановяване образованието на нашите студенти, само че наред с това да привличаме и гении извън.
Образователната система би трябвало да се концентрира върху уменията, нужни на бизнеса, предложиха специалисти (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Темата за равнището и актуалността на ИТ образованието у нас бе разисквана от специалисти по време на „ Cyber Protection Developers Conference “, която се провежда от софтуерната компания Acronis в Софийския университет.
България има обичаи в основаването на програмисти още отпреди 30 години, означи проф. Огнян Наков от Министерство на образованието. В момента образованието в страната ни се развива главно в полето на софтуерното инженерство. Обучават се експерти в две посоки – информатика в Софийския университет и компютърна и информационна техника в Техническия университет в София.
В общо към 30 упълномощени образователни заведения учат към 15 хиляди студенти. Но годни за работа са единствено сред 500-1000 след привършване на образованието, изясни Наков. Останалите завършващи се нуждаят от спомагателна подготовка. Има дефицит на фрагменти , което е проблем за бизнеса.
Проф. Бертнан Майер, създател на програмния език Eiffel и създател на организацията ETH Zurich за разискване на проблемите в бранша, показа, че е впечатлен от равнището и броя на гениите у нас. Неговият съвет е да се приготвят повече разработчици, които се търсят най-вече на пазара сега. С кариера в стартъпи и като учител, проф. Майер вижда обстановката с фрагментите и от двете страни и счита, че е належащо да се привлекат повече дами към образование и реализация в областта на ИТ.
Димитър Димитров, член на УС на БАИТ, предложи просветителната система да се концентрира върху уменията, нужни на бизнеса. По неговите думи, фирмите у нас са почнали да оферират образование в характерни умения . Напоследък има някои положителни образци, които Министерство на образованието предлага за да се преодолеят неналичията и да се получи обединение сред образованието и потребностите на бизнеса.
На стадий приблизително обучение е прекомерно късно да се приказва за инженеринг, технологии и така нататък, разяснява Адриана Панайотова от плана CoderDojo. Според нея, учениците още от първи клас би трябвало да употребяват технологиите , тъй като новостите са мотиватори за децата, които са отворени към тях. В България към този момент има мрежа за деца, учащи се на действителни умения, които да са им потребни като ИТ експерти по-късно, уточни Панайотова.
Според Теодор Панайотов от компанията Coursedot, неналичието на ИТ гении не е необикновена, тя е повсеместна и се следи по целия свят. „ Хубавото е, че в България започваме да си сътрудничим с просветителните институции и Министерството на образованието “, сподели той.
На първо място би трябвало да е съдействието на учебните заведения и университетите, счита Панайотов, като даде за образец почналото преди 11 години консолидиране на образованието в междинните учебни заведения с това в университетите . Така академични преподаватели предават умения и опит на учениците в междинното обучение.
още по тематиката
На второ място, съгласно Панайотов, е належащо да се усъвършенства съдействието сред фирмите и просветителните институции. Повечето компании към този момент разполагат с просветителни стратегии, само че те не са задоволителни. „ Ние имаме потребност от поддръжка както от държавно равнище, по този начин и от бизнеса “, сподели Панайотов и също посочи, че в България има компании, които оферират цялостен курс образование в съответни сегменти.
Проблемите са идентични по целия свят, а образованието става все по-неформално , разяснява Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет. „ От една страна, има хора, които считат, че е нужно единствено да имат умения без тапия, само че съществува и противоположният модел – на обичайното образование, когато някой написа нещо на дъската, а другите записват в клас. Но към този момент образованието е и през интернет, което го прави още по-достъпно ”, сподели той.
Днес фирмите не търсят хора, които знаят доста – фирмите приготвят фрагментите си и ги образоват, добави Наков. Факт е, че липсват умения, само че по какъв начин хората да ги придобият, е комплициран въпрос. Според Наков, нужна е по-голяма интервенция в държавните учебни заведения, с цел да се промени системата на образование на инженери.
И освен това – всяко учебно заведение, без значение дали е спортно, музикално или техническо, би трябвало да предлага техническа подготовка за ограмотяване на всички възпитаници. „ На доктрина се приказва доста за съдействие, само че на процедура нещата тук не се случват “, заключи Наков. Според него, на 20 години е късно да се стартира образованието на програмисти – това би трябвало да се случи още до момента в който са на 10 години.
В момента има стратегия за образование по програмиране от трети клас, само че казусът е, че липсват учебници за децата, уточни Адриана Панайотова. Необходими са съвещания с специалисти и от университетите, и от бизнеса, счита тя. Димитър Димитров даде образец с програмата за учители от междинните учебни заведения, които ще могат да работят и в ИТ компании, с цел да придобият на практика умения, което е стъпка в позитивна посока.
Светлин Наков подчертава и върху главният проблем у нас, а точно – демографският . Вероятно това е проблем за цяла Европа, само че не и в страни като Индия и Китай. Наков счита, че е належащо да създадем всичко допустимо за възстановяване образованието на нашите студенти, само че наред с това да привличаме и гении извън.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ