Неприлично - по колко получават депутатите в Африка
В Африка царува всеобща беднотия, а депутатите в множеството африкански страни живеят първокласно. В Нигерия годишните им приходи са 100 пъти по-високи от тези на елементарните хора. И това не е някакво изключение, написа " Дойче веле ".
Животът в Уганда нараства - с това пояснение депутатите в страната си подвигнаха заплатите с цели 40 %. А и преди нарастването те получаваха 100 пъти повече от елементарните жители, оповестяват медии. При това Уганда не е изключение - и в другите африкански страни политиците се радват на неимоверно високи приходи.
Част от заплатата е за обществени цели
Последното нарастване на депутатските заплати в Уганда натовари бюджета и данъкоплатците с над 15 милиона евро. Депутатът Питер Огванг от ръководещата партия " Национално съпротивително придвижване " даже съобщи пред локалните медии, че заплатите и необлагаемите надбавки не стигали, защото политиците правели с тях вложения в изборните си региони и поемали разноските на закъсали гласоподаватели. " Хората не трябва да ни съдят, че сме добре платени ", сподели той.
Аргументът, че африканските политици заплащат от джоба си разнообразни обществени разноски на своите гласоподаватели, не е нов. Но какви са обстоятелствата? Всеки народен представител в Уганда, а те са общо 459 на брой, получава сред 3 500 и 7 000 евро месечно, според от отдалечеността на изборния му регион от столицата Кампала. Сиси Кагаба е адвокатка и ръководителка на една самостоятелна организация, която се бори против корупцията в Уганда.
" Увеличенията на заплатите са нечестни ", споделя тя пред Дойче Веле и изяснява: " Вярно е, че жителите се обръщат към своите избраници, когато нямат пари, с цел да платят учебното заведение на децата си или за превозването на някой болен, да вземем за пример, само че разточителният жанр на живот на депутатите сочи, че могат да си разрешат и още по-големи разноски, без да обеднеят. Освен това по никакъв начин не е ясно кой политик фактически оказва помощ на нуждаещите се жители и с какъв брой пари ", споделя адвокатката. Представителите на народа би трябвало да служат за образец, вместо да злоупотребяват със служебното си състояние, уверена е Кагаба. " Да се употребяват като мотив разноските за живот и цените на бензина е цинично, защото всички ние живеем в един и същи свят и провокациите пред нас са едни и същи ", прибавя тя.
Как се отнасят хората в Уганда към този проблем? " Те не могат да създадат нищо, защото митингите не са позволени ", изяснява младата адвокатка. Но обществените медии преливат от неодобрение, мнозина се обаждат и по време на радиопредаванията и подлагат на критика политиката на Народното събрание във връзка с депутатските заплати, показва Кагаба. Но няма политическа воля за промени, акцентира тя.
Навсякъде е едно и също
Опитите за понижаване на заплатите са изключение. Един от дребното позитивни образци е от Буркина Фасо, където преди няколко години депутатите гласоподаваха за това заплатите им от към 2 500 евро месечно да бъдат понижени на половина. И кенийският президент Ухуру Кениата разгласи след преизбирането си през 2017-та съкращения с 15 % - както на депутатските заплати, по този начин и на неговата лична. Но самодейността се трансформира във фарс: парламентаристите излязоха на митинг и в последна сметка всичко си остана както досега. Депутатите от Кения и в този момент са измежду най-добре платените в Африка - наред с сътрудниците си от Южна Африка и тези от Нигерия.
В тази страна приходите на политиците от години са най-високите. В богатата на петрол страна приходите на глава от популацията възлизат на 4 500 евро годишно, а депутатите получават по към половин милион евро годишно – т.е. 100 пъти повече от елементарните жители. По подобен метод стоят нещата и в Централноафриканската република, и в Уганда, показва Хайнрих Бергщресер, специалист по проблемите на Африка.
Фасадна народна власт
В бедното кралство Лесото депутатите получават по 1 800 евро месечно, а приходите на глава от популацията в тази страна са прекомерно ниски - възлизат на едвам 2 700 евро годишно. Малката, само че богата на диаманти Ботсвана има по-високи приходи - приблизително по 13 400 евро на човек годишно, само че политиците и там получават по 1 800 евро месечно. " Извън заплатите си обаче те получават разнообразни добавки ", акцентира Бергщресер. Според него, във връзка с приходите на политиците царува цялостна неяснота.
Той е уверен, че през последните 30 години разликите в заплащането на " ръководещи и ръководени " са нарастнали на доста места. Демокрацията в Африка е относително млада, споделя той: " Желанието за повече независимост докара сякаш до основаването на демократични структури, само че те са единствено фасада, която се демонстрира пред чужденците, с цел да се показва, че има развой на демократизация. " Благодарение на това от чужбина продължава да идва финансова поддръжка, само че африканските елити не позволяват тя да стигне до популацията в техните страни.
Животът в Уганда нараства - с това пояснение депутатите в страната си подвигнаха заплатите с цели 40 %. А и преди нарастването те получаваха 100 пъти повече от елементарните жители, оповестяват медии. При това Уганда не е изключение - и в другите африкански страни политиците се радват на неимоверно високи приходи.
Част от заплатата е за обществени цели
Последното нарастване на депутатските заплати в Уганда натовари бюджета и данъкоплатците с над 15 милиона евро. Депутатът Питер Огванг от ръководещата партия " Национално съпротивително придвижване " даже съобщи пред локалните медии, че заплатите и необлагаемите надбавки не стигали, защото политиците правели с тях вложения в изборните си региони и поемали разноските на закъсали гласоподаватели. " Хората не трябва да ни съдят, че сме добре платени ", сподели той.
Аргументът, че африканските политици заплащат от джоба си разнообразни обществени разноски на своите гласоподаватели, не е нов. Но какви са обстоятелствата? Всеки народен представител в Уганда, а те са общо 459 на брой, получава сред 3 500 и 7 000 евро месечно, според от отдалечеността на изборния му регион от столицата Кампала. Сиси Кагаба е адвокатка и ръководителка на една самостоятелна организация, която се бори против корупцията в Уганда.
" Увеличенията на заплатите са нечестни ", споделя тя пред Дойче Веле и изяснява: " Вярно е, че жителите се обръщат към своите избраници, когато нямат пари, с цел да платят учебното заведение на децата си или за превозването на някой болен, да вземем за пример, само че разточителният жанр на живот на депутатите сочи, че могат да си разрешат и още по-големи разноски, без да обеднеят. Освен това по никакъв начин не е ясно кой политик фактически оказва помощ на нуждаещите се жители и с какъв брой пари ", споделя адвокатката. Представителите на народа би трябвало да служат за образец, вместо да злоупотребяват със служебното си състояние, уверена е Кагаба. " Да се употребяват като мотив разноските за живот и цените на бензина е цинично, защото всички ние живеем в един и същи свят и провокациите пред нас са едни и същи ", прибавя тя.
Как се отнасят хората в Уганда към този проблем? " Те не могат да създадат нищо, защото митингите не са позволени ", изяснява младата адвокатка. Но обществените медии преливат от неодобрение, мнозина се обаждат и по време на радиопредаванията и подлагат на критика политиката на Народното събрание във връзка с депутатските заплати, показва Кагаба. Но няма политическа воля за промени, акцентира тя.
Навсякъде е едно и също
Опитите за понижаване на заплатите са изключение. Един от дребното позитивни образци е от Буркина Фасо, където преди няколко години депутатите гласоподаваха за това заплатите им от към 2 500 евро месечно да бъдат понижени на половина. И кенийският президент Ухуру Кениата разгласи след преизбирането си през 2017-та съкращения с 15 % - както на депутатските заплати, по този начин и на неговата лична. Но самодейността се трансформира във фарс: парламентаристите излязоха на митинг и в последна сметка всичко си остана както досега. Депутатите от Кения и в този момент са измежду най-добре платените в Африка - наред с сътрудниците си от Южна Африка и тези от Нигерия.
В тази страна приходите на политиците от години са най-високите. В богатата на петрол страна приходите на глава от популацията възлизат на 4 500 евро годишно, а депутатите получават по към половин милион евро годишно – т.е. 100 пъти повече от елементарните жители. По подобен метод стоят нещата и в Централноафриканската република, и в Уганда, показва Хайнрих Бергщресер, специалист по проблемите на Африка.
Фасадна народна власт
В бедното кралство Лесото депутатите получават по 1 800 евро месечно, а приходите на глава от популацията в тази страна са прекомерно ниски - възлизат на едвам 2 700 евро годишно. Малката, само че богата на диаманти Ботсвана има по-високи приходи - приблизително по 13 400 евро на човек годишно, само че политиците и там получават по 1 800 евро месечно. " Извън заплатите си обаче те получават разнообразни добавки ", акцентира Бергщресер. Според него, във връзка с приходите на политиците царува цялостна неяснота.
Той е уверен, че през последните 30 години разликите в заплащането на " ръководещи и ръководени " са нарастнали на доста места. Демокрацията в Африка е относително млада, споделя той: " Желанието за повече независимост докара сякаш до основаването на демократични структури, само че те са единствено фасада, която се демонстрира пред чужденците, с цел да се показва, че има развой на демократизация. " Благодарение на това от чужбина продължава да идва финансова поддръжка, само че африканските елити не позволяват тя да стигне до популацията в техните страни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ