Мистериозният Тунгуски феномен изумява учените и до днес
В 7.15 часа сутринта на 30 юни 1908 година гърмеж, 1000 пъти по-силен от този на атомната бомба, паднала над Хирошима, избухва в отдалечената сибирска тундра, разбивайки спокойствието на дивата тогава околност и поваляйки 80 милиона дървета в региона. Какво тъкмо е предизвикало опустошителния гърмеж, е под въпрос даже до ден-днешен. Отблясъци от гърмежа били видени в цяла Европа. Британските вестниците от това време съобщавали, че дни по-късно нощта чак над Лондон била по-светла.
Малцината поданици на отдалечения Красноярски край се събудили от злокобен тон в небето. Поглеждайки нагоре, те видели могъща колона от синя светлина, разцепила небосвода. Тя била толкоз ярка, че съвсем засенчила Слънцето.
След това чули унищожителен гърмеж, последван от ударна вълна, която изпочупила прозорците в радиус на стотици километри. Селяните разказали пред медиите, че небето се разцепило на две и от него се появил огън, който го обхванал цялото. Въздухът станал за миг толкоз парещ, че било мъчително да се диша. Много от жителите на региона помислили, че е пристигнал Денят на страшния съд.
Въпреки страшния гърмеж заради отдалечеността на този район е обявено единствено за две жертви от детонацията. От самото начало на събитието откривателите бързо заключили, че случаят бил гърмеж, породен от рухването на голям метеор на Земята.
През 1921 година, повече от десетилетие след събитието, руски учени отишли за пръв път, с цел да проверяват гърмежа. Те желали да намерят метеора за желязо и други минерали, които най-вероятно съдържал.
Въпреки че даже и след десетилетия пръстенът от повалени дървета към момента стоял, учените не съумели да открият следи от хипотетичния астероид. Експертите предположили, че е избухнал при нахлуване в нашата атмосфера. Изводите от изследователската експедиция, обаче не убедили съвсем никого.
Без ясни доказателства за гърмежа почнали да се появяват и други теории за Тунгуския феномен.
Британският астроном Ф. Дж. У. Уипъл допуска, че събитието е породено от дребна комета. За разлика от метеороите, които са небесни обекти от минерали и скали, кометите са структури, формирани от лед и прахуляк. Уипли има вяра, че това би могло да изясни обстоятелството, че не са открити парчета от небесното тяло, защото кометата, предизвикала детонацията, по-късно се стопила след основания пожар.
Тази доктрина би могла да изясни и яркото небе, следено в цяла Европа в дните след детонацията, защото това би могло да е породено от леда и праха на кометата, попаднали в атмосферата.
Друга доктрина допуска, че събитието е породено от детонация на 10 милиона тона природен газ, освободен от земната кора.
Учените не са уверени и до през днешния ден какво тъкмо е предизвикало Тунгуския феномен. Факт обаче е, че на мястото на гърмежа даже и 110 години след него не порастват дървета, а има гола поляна, по нищо неподсказваща за страховитите събития преди век.
Малцината поданици на отдалечения Красноярски край се събудили от злокобен тон в небето. Поглеждайки нагоре, те видели могъща колона от синя светлина, разцепила небосвода. Тя била толкоз ярка, че съвсем засенчила Слънцето.
След това чули унищожителен гърмеж, последван от ударна вълна, която изпочупила прозорците в радиус на стотици километри. Селяните разказали пред медиите, че небето се разцепило на две и от него се появил огън, който го обхванал цялото. Въздухът станал за миг толкоз парещ, че било мъчително да се диша. Много от жителите на региона помислили, че е пристигнал Денят на страшния съд.
Въпреки страшния гърмеж заради отдалечеността на този район е обявено единствено за две жертви от детонацията. От самото начало на събитието откривателите бързо заключили, че случаят бил гърмеж, породен от рухването на голям метеор на Земята.
През 1921 година, повече от десетилетие след събитието, руски учени отишли за пръв път, с цел да проверяват гърмежа. Те желали да намерят метеора за желязо и други минерали, които най-вероятно съдържал.
Въпреки че даже и след десетилетия пръстенът от повалени дървета към момента стоял, учените не съумели да открият следи от хипотетичния астероид. Експертите предположили, че е избухнал при нахлуване в нашата атмосфера. Изводите от изследователската експедиция, обаче не убедили съвсем никого.
Без ясни доказателства за гърмежа почнали да се появяват и други теории за Тунгуския феномен.
Британският астроном Ф. Дж. У. Уипъл допуска, че събитието е породено от дребна комета. За разлика от метеороите, които са небесни обекти от минерали и скали, кометите са структури, формирани от лед и прахуляк. Уипли има вяра, че това би могло да изясни обстоятелството, че не са открити парчета от небесното тяло, защото кометата, предизвикала детонацията, по-късно се стопила след основания пожар.
Тази доктрина би могла да изясни и яркото небе, следено в цяла Европа в дните след детонацията, защото това би могло да е породено от леда и праха на кометата, попаднали в атмосферата.
Друга доктрина допуска, че събитието е породено от детонация на 10 милиона тона природен газ, освободен от земната кора.
Учените не са уверени и до през днешния ден какво тъкмо е предизвикало Тунгуския феномен. Факт обаче е, че на мястото на гърмежа даже и 110 години след него не порастват дървета, а има гола поляна, по нищо неподсказваща за страховитите събития преди век.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ